Кръводаряване

Не не, ни най-малко! Напълно разбирам страховете на кръводарителите, когато идват при нас. Никога няма да забравя грубостта, неглижирането, надменността и униженията когато татко се разболя тежко и почина в болницата. Системата на Здравеопазването в България е жестоко сбъркана, но това не може да е причина да спрем да бъдем добри хора.

За "подаръчните торбички" причината е следната: по Наредба центровете по кръводаряване трябва да осигурят на кръводарителите т.нар. подкрепителна закуска. Цената е 8 лева по тази наредба и тя не е променяна поне 10 години. Сами знаете какво можеше да се купи с 8 лева преди и сега. Отделно, за тези суми се провеждат обществени поръчки и болниците избират изпълнител, който прави тези доставки.

Как се избират изпълнители и как се правят обществени поръчки всички знаем. И аз съм срещала негативни писания по повод "торбичките". Не са ми важни, а някои хора даже не ги взимат и черпят персонала с тях. Хората на терен не са виновни, тези решения не зависят от тях. Спонсорите - има ги, дават хората, но някой трябва да ги намери, убеди, ангажира, покаже, разкаже, което изисква допълнителен човешки ресурс.

Държавата в лицето на МЗ е лицемерна и фактът, че вече толкова години дори едни "торбички" не може да актуализира, говори, че кръводаряването й е последна грижа.

Възмутително е, че държавата оценява една банка кръв (в много случаи равно на един спасен човешки живот) на...8 лева!🙄 Дори и всеки център за кръводаряване сам да избира каква да е подкрепителната закуска, поне да им осигурят някаква адекватна сума.
В интерес на истината, в Центъра за кръводаряване в София видях групичка от 6-7 човека, част от тях даряваха кръв явно за общ близък или приятел. Говореха си, докато чакаха, затова им обърнах внимание. Поне три-четири пъти по коридора мина жена от персонала (а може и да са били две различни жени) и попитаха единия мъж дали е добре, как се чувства, казаха му, че все още изглежда малко блед (на мен мъжа ми изглеждаше нормално, смееше се), напомниха му да поседи още малко.
Също така е възмутително персоналът в кръвните центрове да е най-ниско платен. Без кръводарители не може, но и без достатъчно персонал също.

Ами всичко е до приоритети, вместо да се обърне внимание на кръводаряването, психичното здраве и профилактиката, министърката само се разхожда и си констатира... Нищо че директорите на болниците взимат по 10 хиляди евро на месец...

Освен директорите, има и Съвет на директорите, който се състои от между 3 и 5 души и всеки от тях взема 3-4 х. евро. А единият е задължително служител на МЗ, т.е. взема заплата и оттам. И работата му в този съвет е да бди какво се случва в държавната болница. Но реално тези хора се събират веднъж в месеца, разбира се, със съответните командировъчни разходи, сядат на една вечеря (за сметка на болницата), ядат, пият , слагат по един подпис и кой отде е.
И после се правят на изненадани, ни лук яли, ни лук мирисали.
Толкова е цинично, че даже не искам да коментирам.
Това важи за болниците, в които има Отделения за трансфузионна хематология. И тези Отделения често са "последна дупка на кавала" за съответната болница, защото там няма клинични пътеки, те не са приход, а разход.

В центровете по кръводаряване (НЦТХ и РЦТХ)  няма бордове, за щастие, защото са второстепенен разпоредител и са директно към бюджета на МЗ. Заплатата дори на директорите им не стига и 2000 евро, че дават и дежурства като лекари. Какво да говорим за персонала.

Много са проблемите и много разводняваме темата, но за мен работещите в тези структури са истински отдадени и приемат работата си като мисия. Те наистина заслужават много повече!

От няколко години дарявам кръв. Наложи се да търсим за майка ми, която е с доста рядка кръвна група. Оттогава съм си казала, че винаги, когато мога, ще дарявам. Аз също съм с рядка кръвна група. Случвало се е да ми се обадят от кръвния център в нашия град да ме помолят да отида да даря, защото имат недостиг от моята кръвна група. Наесен, живот и здраве, пак ще отида.

Преди 10 години на дъщеря ми ѝ направиха отворена сърдечна операция. Тогава за първи път ми се наложи да се изправя пред проблема кръводаряване. Трябваха ни 4 банки кръв. Дариха мъжа ми и трима приятели.
От тогава насам съм давала няколко пъти - първоначално за отделението по детска кардиология. Просто на името на отделението, защото една от сестрите, при които лежахме 1 месец каза, че за някои от децата, който се оперират там няма кой да даде. Обикновено за сирачета няма дарители.   Та като ни дойдеше времето с мъжа ми звъняхме в отделението и питахме имат ли конкретно дете или просто за отделението да дадем.
После, уви все по-често ми се е налагало за конкретни близки и познати да ходя да дарявам кръв. И до сега не отказвам. Един път ме върнаха заради обрив и веднъж ми отказаха, защото предишна проба е била с някакви завишени нива на нещо-си - така и не запомних.
Но винаги, когато има нужда и мога да го направя - ходя и давам. Нито от игли ме е страх, нито от кръв - нищо не ме бута... само веднъж ми стана много зле, но ядох на път за НЦТХ и вероятно от това така ми причерня.
Подкрепям, поддържам и прокламирам близки и познати да дават.

Брат ми е със сравнително рядка група и е лекар - той също ходи постоянно да дарява. Дори го засякоха по име, че вчера е искал кръв за работата си, а на другия ден я връща от себе си.

Процедурата по вземане на кръв на практика е елементарна и щадяща за здрав човек. Буквално е напълно егоистично здрави хора да не даряват. Ако ще и да си ползват болничните дни, за да ходят на плаж в чужбина. Отиване в събота сутрин или по обед, докато хората още се търкалят по леглата и диваните не е загуба на време.

Не знаех, че торбичките струват 8 лв. По мое мнение за тези неща повече от 4-5 лева няма как да се иска. Със същата себестойност бих си избрал други неща от вендинг машината в центровете и бих избрал ядки вместо захар и преработени въглехидрати. При едно от даряванията в летния период миналата година, медицинската сестра, която ми мери кръвното ме попита кога съм пил вода за последно. Бях пил вода, кафе и ял домашни сандвичи. Нямах противопоказания, но по нейно настояване си купих вода от машината. След мен се случиха мъже за кръводаряване и единият също беше пратен към машината, видя че водата струва около 80ст - 1 лв и демонстративно се отказа.  Това показва, че пак нещо някъде се случва неправомерно и това е тенденция от доста години и никой не е повдигнал този въпрос. Няма вода в торбичката вместо кока-колата, която има захар и куп неща, които на практика са вредни. Вместо вредни неща, можеше да има 1-2 протеинови барчета и толкова, полагащо се кафе, ако на някой му прилошее (на мен никога не ми е ставало лошо дори и в мръсна жега). Не им ща русенското варено, кока-колата (вече липсващата пластмасова чашка за кафе, пакетче еднократно кафе, сметанка и захар. Гореща вода няма къде да намеря на улицата, за да си го направя). Няма го и харесваният от мен фин млечен шоколад със синя опаковка. На магазина на промоция е евтин, което значи, че държавата може да купи директно от завода и да сложи два такива шоколада. Единствено протеиновото барче е на мястото си, но сигурно и то на документи струва повече от реалната си себестойност.
И не ми е за торбичката щом в последните години се старая да даря 4 пъти годишно вместо 1-2 пъти предните години, а в коментар по-отдавна посочих, че тя е олицотврение на апатията на държавата и обезценяване на животът на нейните граждани при растяща тенденция на хора, които имат медицински противопоказания да даряват. Сами казахте, че нуждата от кръв е голяма. Има и хора, които се нуждаят от ежемесечни кръвопреливания  не само за да водят достоен живот, а изобщо да бъдат живи.
Затова здрав и прав човек е редно да дарява, защото за някой някъде неговият отделен половин час е буквално спасен живот.

Предните години говориха за поредното увеличение на здравните вноски и буквално следващата новина в емисията беше за извадени на показ директори на болници с колосални месечни заплати при условие, че болниците са разследвани за корупция и неправомерно усвоени държавни средства по клинични пътеки, докато в същото време хора от персонала им са подали предизвестие за напускане заради неизплатени заплати и отделно на това обидно ниско оценяване на труда и нощните им дежурства. Винаги има къде какво да се пипне като реформа, а не да се пълнят средства, които изтичат през продънена кофа. Затова и тази торбичка е толкова много показателна.

В Центъра по кръвопреливане в София в торбичките нямаше вода, но видях голяма реклама на вода Девин и надпис, че осигуряват вода за кръводарителите (на много видимо място беше). Просто не е в торбичките и можеш да си я вземеш при поискване.
Иначе пи спомен в торбичката в София имаше шоколад Roshen Bubbles, бутилка с кола, малък сок, две консерви русенско варено. Може да е имало и нещо тип вафла. Помня, че в коридора някои хора се шегуваха, че вече нямало пакетчета 3 в 1 и още нещо...

От всички хранителни продукти да сложиш русенско варено вместо плод, бисквити или вафла е меко казано абсурдно!

Във Франция давали сирене и вино, разказваше една позната
А в Полша кръводарители, които са давали над 10 пъти пътуват безплатно в градския транспорт.
В Бургас общината реши да дава ваучери за безплатно посещение на туристически обекти.
Много неща могат да се направят, иска се желание и целенасочено действие. Дори не става въпрос и за пари.

Няма стандартно съдържание май, всеки център си сглобява торбичките. В Окръжна в София не помня в последните 10 години да е имало русенско варено, ходила съм веднъж и в централния - там имаше. Не държа изобщо на торбичката, мен ако питате, да ги дават тези пари към бюджета на центровете, да има там вода, евентуално кафе и някой бонбон, и добро заплащане за работещите. Винаги са били много мили жените, на които съм попадала, искрено са се радвали, като съм ходила просто така, а не за конкретен човек, последния път даже на предварителната проверка отчетоха само хемоглобина, не са се занимавали с кръвна група и т.н., то за какво след толкова пъти. Не знам как се слага цена на кръвта, това е живот - не струва 20 лева, не го правиш за шоколад и кола. От 100 дерета ще се извадят оправдания колко е времеемко, страшно и т.н. - хора, кажете си поне честно, че ви е страх или не е вашето, в крайна сметка всеки е господар на тялото и чувствата си и нищо задължително няма, ама поне не говорете глупости да се самоубеждавате как някой за нещо не е осигурил условия за комфорта ви и това ви спира.

Аз мисля, че двата дни платен отпуск са страхотен стимул за кръводаряване Както беше писал, някой, може да си направиш един много дълъг уикенд, а и за мен времето е също толкова безценен ресурс. Но не е до стимулите, а до самосъзнанието и информираността.

Иначе съм съгласна с Melusine - за мен тези подаръчни торбички не са за мотивация, а са за подсилване след кръводаряването и аз също бих оставила този ресурс в ръцете на центровете, за да може да подсигурят повече комфорт на място. Eyia беше писала, че в тяхното отделение събират всеки месец  лични средства, за да купят основни нещата като вода, захарчета и т.н., което е недопустимо.

В Турция има стая за възстановяване на кръводарителите, където можеш да пиеш кафе, чай, има и шоколадови бисквити. Нищо не ти дават в торбичка.
Няма и отпуск.
Но въпреки това хората даряват, там има невероятно добре изградена култура на даряване (редовно точат и войската и няма "не искам").
Там дейността се извършва изцяло от Червения полумесец, държавата няма ангажимент.
В Одрин на главната улица всеки уикенд има изнесен пункт, в него работи български лекар - изселник. Разказа, че често имат дарители, една година например  раздавали столчета за пикник

Редовно си ползвам отпуска аз, даже и сега съм начертала кога и как до края на годината