Кръводаряване

  • 1 901
  • 75
# 30
Няма как да имате антитела и да искате да ги предавате на хората.
Не е редно.
Виж целия пост
# 31
Кръводарител съм от 22 години и смятам, че е нещо нормално и се надявам все повече хора да се престрашават. Чувствам се добре след това, бързо се възстановява качеството на кръвта - за по-малко от месец.
Според Националния център по трансфузионна хематология:
Всеки здрав човек на възраст от 18 до 65 години, който тежи повече от 50 кг, не е приемал никакви медикаменти поне 48 часа и за когото лекар прецени, че кръводаряването не застрашава здравето му и дарената от него кръв е безопасна за болните, нуждаещи се от нея, може да стане дарител.
Мъжете могат да даряват кръв 5 пъти в рамките на една календарна година, а жените – 4 пъти, като интервалът между две кръводарявания трябва да бъде минимум 2 месеца.
Виж целия пост
# 32
И аз съм доброволен кръводарител от години, ходя в Окръжна болница, казаха, че вече и при тях може да се запазва час предварително, за да не се чака. Групата ми е почти универсална и ми се радват всеки път. Давала съм и за близки хора. Мъжът ми покрай мен също започна да дарява 2-3 пъти годишно. Правила съм кампании в предишната фирма, опитвала съм се да обяснявам на хората, да ги мотивирам - масово не ги интересува и това е.
Виж целия пост
# 33
За мен трябва да се правят повече кампании в почивни и празнични дни и в изнесени мобилни станции. Кръводаряването трябва да е достъпно и да не затруднява работещите хора.
Не всеки може да отдели половин ден, че и повече за това, не, че не искат.
Виж целия пост
# 34
За мен чудесни начини са, където е възможно, даряването на работа, при нас така се случва, както и в училищата, там дарявах при всяка кампания.

В общи линии наистина няма нищо страшно за здрав и прав човек. Неприятно ми е да гледам кръвта, затова просто не я гледам.
Виж целия пост
# 35
Навремето самите работодатели поощряваха кръводарителите, като им даваха допълнителни почивни дни, от 1 до 3, които да ползват когато пожелаят.
Когато бях студентка беше същото – с бележка от кръводаряване можеше да се извинят 5 дни отсъствия, направени по различно време и със задна дата. Да обяснявам ли, че по време на заверките в края на семестъра в университета винаги имаше пункт за вземане на кръв и опашката беше доста дълга. Simple Smile
Днес в университетите май няма нужда от извиняване на отсъствия, но могат да се измислят друг вид поощрения. За работодателите е по-тегаво, но пак е въпрос на добра воля и социална отговорност.
Виж целия пост
# 36
Опитвали сме да организираме мобилен пункт в офиса, и едва събрахме минимум брой хора, за да дойдат, при 200 служители. 2 дни отпуск се полагат и сега, аз рядко ги ползвам, но е законово уредено. Около Окръжна болница е пълно с бизнес сгради и млади хора и не са се затичали да даряват, да ви кажа, така че за мен повечето пъти просто си търсят оправдания, защото имат резерви към самия процес (което си е тяхно право разбира се). Моя позната е живяла дълги години в Испания (Каталуния по-конкретно), казва, че там има силна държавна политика за насърчаване на кръводаряването. Имали приложение, в което можеш да си следиш цялата история, изпращали напомняния, когато мине срокът между 2 кръводарявания, да отидеш пак и т.н. Не мога да кажа дали е вярно, ЕЖК ми е. У нас бях приятно изненадана, че вече може да дариш в града, в който живееш, за пациент в друг град, и двата пъти искаха само снимка на картончето с бар кода, дори не ме караха да го пращам по куриер.
Виж целия пост
# 37
По закон се полагат 2 дни, но единият е самият ден на кръводаряването плюс другия след него. Не можеш да си ги вземеш по друго време, когато имаш нужда.
Като знам колко народ си взима по 2-3 дни болнични без нужда, за да си свършат някаква работа или да прескочат до морето, 2 до 5 допълнителни дни платен отпуск биха поощрили много хора да дарят кръв, вместо да рискуват да им анулират болничните.
Виж целия пост
# 38
Когато съм ги ползвала, е било точно за това, ходила съм примерно в четвъртък сутринта, защото искам дълъг уикенд и да пътувам някъде.
Виж целия пост
# 39
....Имали приложение, в което можеш да си следиш цялата история, изпращали напомняния, когато мине срокът между 2 кръводарявания, да отидеш пак и т.н. Не мога да кажа дали е вярно, ЕЖК ми е.

У нас също можеш да следиш - в е-здраве.
В Испания можеш да даряваш до 70 г., у нас - 65.
И знам, че поощрявали кръводарители и с парфюми - това също позната ми го разказа, та е неизвестно еднократна акция ли е било, или някаква дарителска програма.

Аз пък си ползвам двата дни.
Някой път сливам и годишен отпуск така, или между почивни дни.
Виж целия пост
# 40
Проблемът е според мен, че трябва да бъде безвъзмедзно, иначе е вече опорочено. А в днешното консуматорско общество кое е безвъзмездно?
Виж целия пост
# 41
Ами това е проблем на семейното възпитание и обществото като цяло, никога не бих взела пари, за да даря кръв. Така съм възпитана, такива са ми принципите, обратното намирам за неетично. Но хората сме различни, това е моята истина, но тя не е универсална.
Виж целия пост
# 42
Много объркващо понятие е това "безвъзмездно".
Обикновено се счита, поне така приемат в кръвните центрове, че "безвъзмездният доброволен кръводарител" е този, който е дошъл просто така и не иска бележка за никого.

Да, ама има приложения с призиви, призиви в групи, молби от познати. Човекът отива и дава, но иска бележка. Никой не го принуждава, той пак го прави от сърце. И аз съм го правила. Това прави ли дарителя "небезвъзмезден"?
Необходима е промяна в терминологията.

От трета страна - законът допуска на дарители с редки кръвни групи, когато са извикани да дарят, да им се възстановят разходи за пътуване - мисля около 30 лева дават. Не всеки взема тези пари, но ето, че пари пак има.
Виж целия пост
# 43
Това е по-скоро морален и етичен въпрос, всъщност обаче няма никакво значение кой с какви подбуди отива, защото и в двата случая това носи само полза за обществото.
Виж целия пост
# 44
Навремето самите работодатели поощряваха кръводарителите, като им даваха допълнителни почивни дни, от 1 до 3, които да ползват когато пожелаят.

Навремето работодателите изнудваха своите служители да дават кръв. Моята майка е от изнудените. В казармите и в университетите също е имало изнудване.

Аз през студентските години се насилих два пъти да давам кръв, но и двата пъти отношението на персонала беше ужасно и ръката ме боля цял месец! Това ме отказа. Предполагам, че тази е най-важната причина, която отказва хората. Все пак с тези ръце трябва да се работи.
Безобразното вземане на кръв е често явление и когато тя е за изследвания. Това също плаши хората и голяма част от тях не желаят да си правят изследвания. Повечето лаборатории нямат, не използват и не желаят да отговорят на въпроса защо нямат и не използват бътерфлайки! Те са най-щадящите игли.

Учудвам се на твърдението на черната станция, че когато всички давали, това задължавало.......Никак, ама никак не задължава! Не сме овце! Такова комсомолско мислене никога не ми е допадало.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия