Кръводаряване

  • 1 755
  • 71
# 60
Истината е, че някои хора са по-талантливи от други, но се иска и опит. Аз винаги съм искала стажанти, защото имам хубави вени, а на тях им трябва практика, за да се научат. Но вие мъжете сте друга бира 🤣. Редовно има някой припаднал.
Виж целия пост
# 61
Сега, всеки с преживяванията си, разбирам, че всеки има различен праг на болка и разбиране, ама нека не преувеличаваме. Чак такава болка не съм изпитвала с месеци и от шиене на ръка без упойка. И мен са ме насинявали разни касапи мед сестри, но болка за умиране не е имало, просто неприятна визия на ръката.
Виж целия пост
# 62
Аз по принцип търпя на болка и неразположения и за мен са глезотии на фона на това да се свърши някаква полезна и смислена работа. Но хора всякакви, всеки има право за себе си.
Виж целия пост
# 63
12 пъти съм давала кръв досега, веднъж се случи да ми направят хематом. Ами мина. Не е драма на фона на това, че съм помогнала на трима души. И на себе си.  Важно е хората да са мили, така е. Ама е важно и ние да разбираме, че отсреща работят хора, кой по-опитен, кой не толкова.
Обикновено казвам да ми вземат от лявата ръка, за да мога да работя след 2 часа.
Виж целия пост
# 64
Убождането при кръводаряване по-различно ли е с нещо в сравнение с убождането при взимане на кръв за изследвания в лаборатория? Тези хематоми се получават заради по-голямото количество взета кръв или има нещо друго специфично?🤔
Виж целия пост
# 65
Иглата е малко по-дебела. Иначе 420-450 мл кръв ще се точат бая време. Но хематом предполагам се получава от недоброто или по-грубото нацелване на вената. Не знам, на мен не ми се е случвало.
Виж целия пост
# 66
Никога не съм получавала хематом, най-много да посинее после малко мястото на убождането, но минава за няколко дни, нямам драми с това. Има си истински майстори обаче.
Виж целия пост
# 67
Убождането при кръводаряване по-различно ли е с нещо в сравнение с убождането при взимане на кръв за изследвания в лаборатория? Тези хематоми се получават заради по-голямото количество взета кръв или има нещо друго специфично?🤔

Убождането е същото, иглата е по-дебела, но изобщо не боли.
Най-болезненото и неприятно лично за мен в цялата работа е бодването на пръста за капката кръв за хемоглобинната проба.
Макар че болката е сравнима с ухапване от комар Simple Smile
Виж целия пост
# 68
Убождането при кръводаряване по-различно ли е с нещо в сравнение с убождането при взимане на кръв за изследвания в лаборатория? Тези хематоми се получават заради по-голямото количество взета кръв или има нещо друго специфично?🤔

Убождането е същото, иглата е по-дебела, но изобщо не боли.
Най-болезненото и неприятно лично за мен в цялата работа е бодването на пръста за капката кръв за хемоглобинната проба.
Макар че болката е сравнима с ухапване от комар Simple Smile

Уффф, и мен от убождането на пръста повече ме беше страх, защото имам детски спомен за едни ужасни метални пера, с които се правеше... Сега си имат специално апаратче и него дори не го усетих Simple Smile

Кръв от вената са ми взимали по-често покрай годишния профилактичен преглед. И там си знам, че е повече психологически, от колкото физически проблема - максимум страх и минимум болка Joy Аз затова и гледам на другата страна, докато се случва. Иначе иглата си беше респектираща, но наистина се усети само боцването като при обикновена такава.
Виж целия пост
# 69
Нищо различно не съм усетила при кръводаряване. Иглата не е по-дебела от абокат. Пет пъти съм давала.
А хематомите не са нищо страшно, минават си сами, без намеса.
Виж целия пост
# 70
O, металните пера, с които бодваха пръста, за да вземат кръв, са ми неприятен спомен от детството.😂 Преди предишната операция на майка ми преди години почти не усетих бодването от машинката, с която проверяват хемоглобина. Само че хемоглобинът ми тогава беше 72...
Аз съм много чувствителна на болка. Въпреки това нямам никакъв проблем с взимането на кръв от вената. Един или два пъти е имало хематом след това, но не и болка. Болка от убождането (съвсем поносима - дори и за човек с нисък праг на болка) съм усещала понякога и явно зависи от това кой взима кръвта. Единият ми хематом беше след убождане, което изобщо не усетих. Като цяло най-неприятният момент преди убождането за мен е, че - дори и да не искам - винаги се сещам за разказ на приятелка как не са могли да и' намерят вената и "целите чаршафи на болничното легло били в кръв".😅
Виж целия пост
# 71
Убождането при кръводаряване по-различно ли е с нещо в сравнение с убождането при взимане на кръв за изследвания в лаборатория? Тези хематоми се получават заради по-голямото количество взета кръв или има нещо друго специфично?🤔

Получават се заради двустранното пробиване на вената-отгоре и отдолу. Сестрата е прекалила с натискането на иглата. Затова са измислени бътерфлайките. Пробата се слага накрая на маркучето и не се натиска върху иглата. Така пациентът е по-защитен. Даже и да трепне ръката на лаборантката, пак не е върху иглата.
Хематомът е кръвен съсирек, който се разнася за седмици, при мен рекордът се оказа 3месеца! Не зная дали винаги боли, но при мен е било винаги. Насинената ръка се оправя за няколко дена с репарил гел например. Но той не оправя хематома. Той се получава заради разлятата кръв в ръката.
Проблемът не е психологически, а психически, но и физически! За мен всяко калпаво вземане на кръв и всяка калпава инжекция са водили психични травми, освен физическите. Имам апаратче за кр.захар и не е никакъв проблем да си бода пръстчетата с неговата щракалка. Повече от 200пъти за 12години.....
А от 2000г. си слагам самостоятелно грипната ваксина след съответното обучение. И на майка я слагах. Проблемът за мен не е в гледането, а в усещането. Вече нямам нерви за неприятни усещания. Животът и без това ни предлага всякакви други......
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия