С какво ви дразнят свекървите? - 175

Според мен има два варианта:
1. Да зарадваш получаващия. В такъв случай бабата (ако продължа темата баба – внуче) би трябвало да се поинтересува на какво се радва внучето;
2. Да зарадва даващия. Тя плаща, има пълно право да избере за какво да си дава парите, но тогава рискува подаръкът да се озове до кофата. Но се е възползвала от правото си да сама да избере подаръка.

Зависи кое е по-важно за съответната баба.

Абсолютно. Но вторият вариант не е повод за драма, просто описва акъла на подаряващия.

Аз пък смятам, че подаръкът не би трябвало да бъде монолог на подаряващия, а жест към получаващия. Ако отразява единствено вкуса, желанията и представите на този, който го подарява, без никакво съобразяване с човека отсреща, тогава вече не говорим толкова за внимание, колкото за форма на себеизразяване за чужда сметка. Смисълът на подаръка според мен е именно в това да познаваш достатъчно човека, за да избереш нещо, което ще му донесе радост, а не просто да му връчиш материално отражение на собствената си личност.
И още повече когато подаръкът е играчка за дете. Тогава тя съвсем не би трябвало да отразява подаряващия, а да бъде съобразена с възрастта, развитието, интересите на детето и най-вече с преценката на родителите му. Подаряващият прави жест, но родителят е този, който решава какво влиза в дома му и с какво играе детето му. Ако подаръкът служи основно за себеизразяване на възрастния, детето просто се превръща в повод за удовлетворяване на чужда потребност.

Принципно подаръкът би трябвало да е правен с мисъл за реципиента, друг е въпросът каква е мисълта.
Има и такива случаи, да, подаръкът отразява собственото "величие". Както има и майки, мерещи си влиянието над таткото, оплювайки подарък за детето, без изобщо да са питали детето какво иска. Патологии всякакви по този свят.

Дайте да оплюем някоя нова свекърва. Моята е далече, чуваме се рядко и не ме дразни.

Хубави разсъждения,но понякога живееш с човек и  не го познаваш. Имаш  желание, питаш, отговор - каквото решиш и после в кофата. Грешна преценка, нещо друго  и не е в черно и бяло светът.. Голям проблем с някакви бебешки подаръци. Порастват, имат личен портфейли  са оправя всичко.
 Купувала съм влак , не много евтин, за дни е на парчета с цялаат линия  и вагони. Голяма работа,  Следващото. Всички играчки омръзват бързо. Играе  пет пъти - нова. Има любими дето влачат и нощем да спят с тях.  Никой не знае  кое  ще  е.
Конспирации няма.

 Пък понякога подаракът на става , защото е  от свекървата.

На мен проблема ми не е, че купува подарък. Проблема е, че говорим за големи количества не едно боди с клинче, а  10. Не една рокля. Размери несъобразени. Сезони също. Ако ме попита щя и кажа. Казвала съм, но отговора е "аз като баба... "

Бе я не се ядосвяй и не си късай нервите с тъпотии! Не харчиш ти, а тя. Направо инструктирай благоверния - "Кажи на майка си повече да не влачи чували с дрехи на бебето. Как ще го спази, нейна работа, твоята задача е да я озаптяваш."

Отваряй магазин.
 Когато се родиха внуците ,десет страници изписахме тук с идеи и съвети. Взела съм по едно за 3,6,9 месеца , квото е там за обличане, пелени от бархет ушиха ,че има  цял топ за партенки и не трябва. Много ги ползваха тях. Рокля червена, снахата каза , че харесва надписа на нещо си,  ясно само надписа.  и по две за близнаци напълни един сак. Друг с храна , буркани и каквото там.
Минало. Не може с празни ръце, парите са си пари.

Най-добре без нищо. Защо да се харчосва свекървата?! Я по-добре да си купи един хубав тоалет, да се накипри с него и на кафе с приятелки или с дъщерята, ако има такава. И снахата няма да има драма с нехаресвани подаръци. но после да не  рИве, че не я интересуват внуците, че не е никаква баба и т. н речитативи.  

Това го казвам с ирония. Аз лично съм купувала играчки по поводи; РД,  ИД, Коледа. Много рядко дрехи и най- вече давам пари да купят нещо. Много пъти никак не съм харесвала избора им, но тяхна работа. Ще дам пример с някакъв  робот, с който се рисуваше или копираха рисунки. Доста скъп, купен от чужбина. Ами интересът беше за няколко дни. Повече не  видях внучката  да го ползва. Друг пример е книга с някакви  неестествени природни явления, които са се случили , също скъпа. Много хвалена книга, според сина ми.  Нулев интерес. Така и не я погледаха. И други примери мога да дам. Значи и родителите не винаги избират подходящ и очакван подарък. Питам снахата какво да купя за ИД на внучката. Тя каза някакви чорапи комплект на не знам каква си марка. Ами никак не им се зарадва. Трябва ли да обвинявам майка ѝ?! Мислела е, че ще ги хареса, ама се оказва, че не е така. Сега за Коледа аз купих образователна игра. Играхме   с нея по празниците и до там.
Бабите обичаме да зарадваме внучетата и затова купуваме. Кога улучваме, кога не, направили сме жеста. Който иска да го оценява. Но е права Боряна. Много често е нехаресван, защото е купен от свекървата.

Между другото - за второто ми дете се надявах на момиче, бях си харесала рокля  и я купих, ей така ,стоя до внучката, казах си, че е от много години, носи я много ,мъничка първа рокля. Така че е  неочаквано какво ще се хареса. Друг случай - ризка в повече бройка, нали еднакво все за двете деца,  подпитаха за разликата защо,  ами защото ми хареса,  а за момче по - редко има нещо хубаво. Също я  носи ,не казаха нищо повече, но  запомних ,че трябва равно. Е, пък не винаги може.

Като сме на тема подаръци да разкажа за голям подарък от свекървата, който и досега наричам "отмъщението на свекървата" (дори пред нея).

Малко предистория: с ММ се залюбихме много млади (късмет) и бяхме гаджета дълго. През това време бъдещата свекърва ясно показваше, че не ме одобрява, но на мен ми беше все тая. Плюеше ме за глупости и дори сестра й и е казвала, че не е права. Направи ми 2 много гадни номера, но много хитро,  които не успях да докажа пред ММ, защото той не е присъствал на разговорите (тогава нямахме днешните записващи телефони), а нямах други доказателства. Пред него спрямо мен показваше презрение, че съм много под нивото им, което мен ме устройваше - да не се меси. Това продължи дори, когато живеехме заедно в мой имот, но без подпис, по нейни думи бях "без статут за уважение". Това не ме дразнеше.

Първи опит за намеса: Забременях и с ММ обявихме, че ще се женим. Имаше много причини за подпис след забременяване, една от тях беше властни майки - свека и моята, не искахме войни за "иделаната сватба". Тогава свека за първи път даде червен флаг, опита се да дирижира всичко, но аз реагирах прекалено бързо и тя ревна, така обърна ситуацията в своя полза. Каза ми, че ако не правя всичко по нейните правила в МОЕТО ПОЛОЖЕНИЕ (демек голям срам, че съм бременна), ще съм самотна майка (тя ще провали сватбата). Аз отговорих, че с ММ се обичаме и не вярвам, че ще успее. Но ако успее, майката не е самотна, защото има дете, но виждам "как се става самотна баба". И тя ревна. Та ММ и свекър ми взеха да я успокояват.
Продължи в същия стил - например, тя има само 1 сестра, а родителите ми имат повече от 1, затова поради еквидистанция (изразът е от нея) не мога да поканя всички мои чичовци и лели. Писна ми и казах, че след още една подобна глупост ще отменя сватбата, а с ММ ще решим дали да подпишем само с кумовете. Позовах се на бремеността си. Кротна се, но на самата сватба беше демонстративно нацупена, но на мен не ми пукаше.

Раждане и бебешка количка: Не съм искала никакви подаръци. Исках да купя всичко преди да родя, но и майка ми, и свека ревнаха, че това не се прави преди раждането. Последния месец беше много тежък, нямах кола, за да пазарувам сама и се съгласих. Оставих списък и пари на майка ми - какво, от кой магазин да се купи.

След раждането бях полу-човек и е във времената преди мобилните телефоните. Част от нещата са се изчерпали - казах на майк ми, че не ми пука, да купува каквото има.

Изписват ме, свекърва ми прави скандал и шоу за букета от ММ. Аз съм над нещата.

Прибирам се у нас и няма детска количка. Изведнъж всички (без мен) решили, че това е задължение на свекърите. Но аз съм избрала ненужно хубава и скъпа, затова ще купят 20% по-евтина (тогава 40 лв.). Нямам сила да споря. След няколко дена ММ и родителите му отиват да купят количка.

Неочаквано купуват малко по-скъпа количка, почти същата избрана от мен (с 20 лв. по-евтина), но друг модел - с големи конструктивни дефекти, трудно се вдига и маневрира. Същата марка и дизайн, които аз исках, но с лоша конструкция (лост от 1 и 2 род за тези, които разбират). Междувременно ММ изхарчил моите пари за количка. Предадох се и се измъчих, този път. При всяко вдигане за тротоар и подобни изпитвах кански болки, колелата също бяха дефектни. Но нямах избор.

Свекърва ми се опита да я кара, видя дефектите. Обясних й проблемите. Ама тя зле с физиката, заяви, че аз съм я развалила. Дори не се подразних. Къде на шега, къде сериозно си наричах "подаръка" отмъщението на свекървата за родилка. Натяквах го с години, естествено. Имаше частичен ефект - не посмя да направи голям подарък по нейно осмотрение за семейството. Но за внучката и за дребни неща - пак сама решаваше и пак на инат. Купува точно това, което ММ й казва да не прави. Вече 26-та година, а ММ се дразни.

Съжалих те!

Аз 6 години не мога да я търпя моята, ти 26... Явно никога не се спират тези жени.

Чета ви и се питам къде са ви мъжете. Вие си слагате границата на собствените родители, мъжът ви - на неговите. Границата трябва да е много ясна и безкомпромисна - моето семейство сме аз, мъжът ми и децата. Ако трябва да си изцапате ръцете, си ги цапате, големи хора сте. Всички решения и отношение се вземат след като се прецени добруването и последствията за нашето семейство. Уважението е нещо, което трябва да се заслужи и не се полага ей така по подразбиране и цял живот. Знам, че е трудно за родителите да пуснат контрола и да се преборят с чувството на безполезност, когато децата си хванат пътя и станат независими, но откакто спрях да си го слагам като товар на мен, живея много по-спокойно. Ама примерно баща ми нямал хобита и приятели и се чудел какво да прави по цял ден, и затова купува глупости и се чуди каква задача да ми измисли - не е мой проблем, отказвам да си пълни липсите с моето семейство. Много се обяснявате и много го мислите. И аз много се впечатлявах покрай първото дете, после реших да си оправя приоритетите и не си слагам нищо вече. Имаме добри отношения с родителите си,  децата ни ходят с огромно желание и при едните, и при другите, и всеки си знае къщата. А който не разбира, просто няма общуване с него. Съчувствам ви иначе на някои, защото прост и нахален човек е ужасяваща комбинация и универсален подход няма, защото хората са различни, но трябва да си държите фокуса върху вашето семейство - продължава да носи - не вземаш. Ако го остави тайно - хвърляш. И най-вече: не го преживяваш. Няма да промените възрастен човек, не си слагайте товар, който не е ваш.

И аз имах подобни проблеми.Много бързо ги реших.Когато бях бременна в 7 месец ,отидохме със съпруга ми,избрах количката,поръчахме я,капарирахме.По същия начин и кошарата и първите дрехи за бебето.кошарата пристигна в кашон два дни преди да вляза в болницата. На баби и дядовци беше казано,че ние ще си изберем и купим всичко сами,когато решим.Толкоз. Чухме всякакви приказки от свеки-суеверия ,лоши предсказания...даже ме беше погребала предварително,аз съм разказвала тук как ми даде да чета статия в която пишеше за родилка починала при секцио.Тогава и казах хич да не се надява и хвърлих вестника на ММ да чете.Скандалът беше страшен.

За подаръците- Когато става дума за дете,винаги питам какво да купя.И купувам това ,което ми кажат.Ако е дрехи-какви,каъв цвят,какъв размер. Ако е играчка-каква точно. Ако кажат пари-давам пари. И така съм сигурна,че подаръка ми е полезен,желан и ще се използва. Просто е....ама трябва малко съобразителност.
На свеървата бях казала да не купува по-голям размер дрехи.Защото на изписването на дъщеря ми,тя беше купила  дрехи за 4 годишно дете.Диретно и казах да отиде в магазина и да ги смени с дрехи за новородено.Тя отказа.Казах ОК,ще ги подаря на приятелка за 4 годишната и дъщеря,ще паснат идеално. Така и направих.От тогава изцепки няма.