С какво ви дразнят свекървите? - 175

Гладила съм всичко.До преди десетина години и спрях. Мързи ме,  иначе си е  друго на изгладен чаршаф.

Zimk02, гладенето дезинфекцира ако има попаднало нещо на прането.
Сериозно ли в тази тема и подобно нещо става проблем?

И в момента, в който прането се прибере някъде, вече не е дезинфекцирано.

Не е проблем, който иска, да глади. Просто ми се струва огромна загуба на време и енергия, когато има бебе. 100% е отживелица, майка ми ми говореше как трябвало да съм гладела бебешките дрехи, аз и казах, че това няма да стане

Ако са минали през сушилня няма нужда да се гладят. На голямата съм ги гладила и преди да и ги облека. Зимата се радваше и смееше на топли дрешки.

Злодеида , за гладенето съм на твоята позиция. Ароматът на изпрани и изгладени бебешки дрешки е неповторим, а на кожата на бебчето е добре.И най-важното-двзинфекция.

Аз гладя преди да облека, не цял куп срехи от пералнята. Така или иначе, престояли в гардероб, вече не са като гладени. За бебе по-слажно, предвид честата смяна при инциденти, но пак е вариант. Нищо и никой не може да ме накара да разпъна дъската и с часове да въртя ютията.

Никой не е казал, че има нещо лошо роднина да подари играчка или дрешка. Има разлика между подарък от време на време и системно купуване на купища ненужни вещи, след като родителят изрично е казал, че няма нужда от тях и няма къде да ги държи.

И не, не съм длъжна да превръщам дома си в склад, да прибирам дрехи за след някой друг месец и да трупам играчки, само защото някой друг е решил да пазарува. Детето ми има достатъчно неща и аз най-добре знам от какво има нужда.

За мен уважението и нормалните отношения включват точно това – когато родителят каже моля, не купувайте повече дрехи и играчки, ако не сте ме попитали, отсрещната страна да се съобрази. Ако въпреки това продължава да купува, вече не говорим за жест към детето, а за задоволяване на собственото желание да купува. И не виждам защо последствията от това желание трябва да се съхраняват в моя гардероб.

При нас преди детето да проходи се наложи на свекърва ми сигурно десет пъти, без да преувеличавам, да ѝ се каже, че проходилка не искаме. Започнахме съвсем нормално с „няма нужда, няма да го слагаме в проходилка“. Това не беше достатъчно. След това обяснихме, че детето е родено недоносено и ортопедът изрично не препоръчва проходилка. И дори тогава темата продължи. Не и пукаше какво е казал ортопеда.

С играчките беше същото. Купуваше каквото на нея ѝ харесва, без изобщо да се интересува с какво играе детето. Изрично ѝ казах, че не харесвам играчки, които са по-активни в играта от самото дете – светещи, пеещи и правещи всичко вместо него. Точно такива продължаваше да купува. Първоначално просто ги изхвърлях и изобщо не стигаха до детето. Накрая директно казах, че ако продължава да купува неща, за които сме казали, че не желаем, няма да ги приемаме и ще си ги държи у тях.

После реши, че ще му купува детски писоар. Попитах я дали изобщо знае, че детето още не ходи на гърне. Отговорът беше: „Нищо, ти ще го прибереш.“ При положение че многократно сме говорили, че не желая да съхранявам ненужни вещи. Попитах само: „Мислиш ли?“ Последва мълчание и писоар не се появи.

Така че не, проблемът ми никога не е бил в подаръците. Проблемът е в убеждението, че чуждото „не“ е начало на преговори и че домът на другия е склад за всичко, което на теб ти е хрумнало да купиш.

Добре че вече нямам контакт с нея. Много ми е добре така – ежедневието ми е в пъти по-спокойно и вече не се налага да водя безкрайни преговори за неща, за които едно нормално „не“ би трябвало да е напълно достатъчно.

Велика, изключително права си. Особено в частта за играчките. Не е необходимо да да по активни от детето. И през това минах. На един месец беше като му писма един пеещ слон. Хубаво ама той е за 3 годишно. Излишни стимулации на нервната система на още крехък организъм са изключително вредни.

Принципно сте прави, а и аз също обичах сама да купувам и избирам всичко за детето. Въпреки това всички искаха нещо да подарят,  да однесат, дрешки, играчки, обикновено така като си ходят, и видят нещо, което им хареса и го купят. Освен това ме затрупваха приятелки с дрехи от техните деца (аз приемах такива, защото нали не всеки взема). Никога не съм се ядосвала, подбирах си каквото ми харесва и върши работа. Другото просто заминава. Но около нас е пълно с контейнери за рециклиране.

Моята има пеещо слонче точно подарък от свекърите и като беше по-малка, много се успокояваше от песничката му и много му се сюееше. Има и един пеещ и танцуващ кактус, от който плаче, само като се включи. Аз по принцип нямам против подаръците - аз даже почти не и купувам играчки, защото имаме толкова много и повече ще стават

Не може да отидеш с празни ръце на гости, особено при бебе. Та разходи,  ама който ги прави си ги носи, а  приемащия  да се оправя накъде да тръгнат.

Зло, щом е неотстъпчива в желание за подаръци и дрешки (може би донякъде е разбираемо), не може ли да опиташ да го обърнеш във ваша полза? Не й казвай само "не, недей" щом няма полза, а насочи я да ви вземе нещо практично за близките месеци. Например кажи й "може да й вземеш Такава дрешка, но Такъв размер, да я носи тази есен/зима иначе ще се разминат" или да харесате нещо конкретно и да купи него. Насочете я да вложи тази енергия в конкретна покупка и да миряса малко плюс да е нещо изпозлваемо, поне може да пробвате.

Това при моята не проработи, защото основният проблем е, че тя не иска някой да ѝ казва какво да прави — тя трябва сама да реши какво, кога и как. Дори когато става въпрос за чуждо дете и чуждо семейство.

Когато ѝ казахме: „Ние ще ти казваме от какво има нужда детето и кога е подходящо да го купиш“, следваше цупене. Защото, видиш ли, как така някой друг ще ѝ определя какво да прави? Решенията трябва да са нейни. Включително решенията, които изобщо не са нейни.

Така че не знам дали при Зо няма да се получи абсолютно същото.

Нивото на самочувствие и его е такова, че веднъж беше у нас и не можеше да си пусне кафе от кафемашината. Аз виждах, че се мъчи, но не отидох да ѝ помагам, защото очаквах като нормален човек просто да ме попита. Само че явно това е било непосилно — как богинята ще признае пред простосмъртната, че не знае как се пуска кафе?

И вместо да ме попита, докато съм на няколко метра от нея, тя се е обадила на сина си, който е бил НА РАБОТА, за да я инструктира по телефона как да си пусне кафе. 😂

Та при такъв човек проблемът не е, че не си му обяснил достатъчно добре границите. Проблемът е, че самата идея някой друг да определя границите му е лична обида.

Накарахте ме да си спомня какви дрехи, бельо и нощници ми беше купила моята свеки, като преди много години се преместих "у тях", т.е. при ММ. Нощницата беше абсолютно бабешка и ММ ми забрани (буквално) да я нося. А пижамата беше ватирана. Аз такова нещо не мога да си представя да облека за сън - сигурно ще пукна от жега.
Избива ме на смях. Не съм обличала нищо от тия неща, освен едно горнище на екип, което слагах вкъщи зимата.
Така, че е съвсем практично, вместо да се купят куп ненужни неща, да се дадат пари или поне да се заведе човека да си избере.

За децата вече ѝ избихме желанието да пазарува на своя глава.

Доколкото знам, едно време това е било част от някаква традиционна обредност — снахата пристига в дома на съпруга, посрещат я ритуално с хляб, кърпа през рамо и вероятно следва цял комплект от предварително подбрани нощници, бельо и прочее „необходими“ атрибути. 😂

Общо взето, остатък от една доста архаична битова култура, в която снахата не просто става част от семейството, а едва ли не бива символично инвентаризирана и оборудвана според представите на новата рода. Някакъв фолклорен ритуал по въвеждане в експлоатация. 😂

Само че в съвременния свят ми се струва леко анахронично свекървата да има отношение дори към нощницата, с която снаха ѝ ще спи със сина ѝ. 😂