С какво ви дразнят свекървите? - 175

Аз започнах да пазарувам за бебето още в седмия месец. С кумата ми обикаляхме магазините, избирах си дрешки, които на мен ми харесват, сама си избрах и купих кошарата — общо взето, държах да си изживея подготовката за собственото си дете така, както аз искам.
Прибираме се един ден и свекърва ми вече беше дошла. Първият въпрос беше защо не съм я изчакала, за да дойде и тя с нас по магазините. Казах ѝ, че дори не съм знаела, че ще идва. Оказа се обаче, че това изобщо не е проблемът. Проблемът бил, че аз не съм я поканила.
Явно към седмия месец на бременността, освен изследванията и подготовката за раждането, съм пропуснала и задължителната процедура по включване на свекървата в обществената поръчка за бебешко оборудване.
Мъжът ми започва да сваля кошарата, тя веднага: „Сега ли ще я сглобявате?“. Казвам: „Не, в седмия месец съм, защо да я сглобявам сега?“. И идва експертното становище: „Ами то по принцип такива неща не се купуват толкова рано.“

Казах ѝ: „Нека аз да реша кога ще купувам нещата за детето си.“
Това, разбира се, не попречи да започне щателна инспекция на кашона, разглеждане на марка, модел и последваща справка в интернет. Все пак трябваше да се установи дали покупката, извършена без предварително съгласуване с Надзорния съвет, отговаря на семейните стандарти.
После дойде количката. Там вече беше особено важно тя да я купи. Аз бях решила, че искам Cybex, и обясних, че няма как някой да ми избере количка, без аз да съм я видяла и преценила дали ми е удобна. Казах: „Ако искаш да я подариш — прекрасно, можеш да дадеш парите, но количката ще си я избера аз.“
 После се оказа, че Cybex била страшно скъпа и аз едва ли не съм поискала „количка колкото една кола“.

Казах ѝ: „Щом ти е скъпа, няма никакъв проблем. Аз ще си я купя.“

И си я купих.

Това със статията за секциото е брутално...

Да, и мен ме втрещи. Но хитро е направила, че е предала на мъжа си. Аз сигурно щях още на място много да се стресна и ядосам и да изтропам нещо еднакво гадно. И после и свекървата щеше да има коз да играе жертва и обидена.

Аз не разбирам защо ще разчитам на мъжа ми да се меси в границите между мен и други хора,пък било то свекърви и родители. Аз съм голям човек, респ. вие, ваша работа е си отстоявате границите.
   Помня, когато децата се върнаха от големия пазар за бебето. Леле, какъв кеф да видя всичко -легло, количка, дрешки, одеалце, корито. Сигурна съм, така ще бъде и със снахата , като дойде време. Само че, аз не се натискам да купувам, защото като искат дете, това са първите и едни от малките разходи,които ги чакат. Сметка трябва да си правят. Когато се роди внучката, получи си наречените подаръци.

Според мен за бебетата и най-малките деца най-добрият подарък са парите. Плюс някаква символична дреболия като дрешка или играчка, но основният подарък да е в брой. Родителите все ще намерят къде да наместят парите, а детето е твърде малко, за да разбира.
След това има един сравнително кратък период, когато детето само си казва какво иска. Все пак е препоръчително по-големите подаръци да се съгласуват с родителите. За дребните... Ако детето е пожелало нещо конкретно и бабодядовците са изпълнили желанието (става въпрос за разумни желания все пак), ще си ги получи. Пък ако родителите не го харесат, да го изхвърлят, подарят, продадат... Тяхна воля.
Следва един много по-важен период – от предпубертета на детето до края на живота на бабодядовците, когато наследниците вече се усещат и предпочитат подаръците в пари. За да си купят каквото искат.
И най-накрая всички са доволни.

Аз пък не разбирам това сърдене за подаръци! Като не ми е харесал подарък, здраве да е, няма да го използвам!
Вече големите покупки е хубаво да се съгласуват, не на всеки финансовите възможности позволяват скъпа количка, например. И е тъпо както едната страна да изисква да е тази, така и другата да държи да купи по евтина. Най-удачно е в такива случаи да се дадат пари. Дори да не стигнат, ще е помощ и няма да има излишни покупки на колички и въртели как да я счупят и подновят младите.
Марулета, защо всеки да не определя правилата със собствените си деца или родители. По-лесно е да си кажеш някои неща, дори да има ескалация минава и заминава.

Ами аз точно това казвам. 😄
Аз никога не съм имала претенцията някой да финансира потребителските ми предпочитания, още по-малко когато става въпрос за по-висок ценови клас.
Противоречието беше другаде — не можеш едновременно категорично да настояваш, че ти ще направиш определен подарък, а след това да очакваш получателят да адаптира избора си към твоя бюджет, вкус и разбиране за разумна цена.
Най-нормалният вариант е точно този,  — казваш: „Мога да дам Х лева“, родителите благодарят, доплащат си останалото и всички продължават живота си.
И  не разбирам логиката да купуваш неща безкрайно, след като многократно ти е казано, че не са нужни, а после да очакваш благодарност само защото си ги нарекъл подарък.
А за последното съм съгласна — всеки определя правилата в отношенията със собствените си родители. Аз моите точно така съм си ги определила. Проблемът настъпва, когато отсрещната страна смята, че твоите правила подлежат на обсъждане, преговори и обжалване.

Ами аз пък не съм искала пари за моето бебе. Еднократно - да, но например ако някой идва на гости или пък на рожден ден,  Коледа, ами би ми било супер неудобно да ми дава пари особено ако аз знам, че изкарвам повече. Или пък ако те си имат също дете, какво, да си разменяме пари ли? И бебето какво ще отваря, плик с пари ли? Друго си е да отвори нещо, което ще му хареса. Примерно ни бяха питали за рд и казахме какво искаме и малката супер се зарадва на прахосмукачката за деца - а те откъде ще знаят, че тя иска прахосмукачка иначе? Ние пък за тяхното дете взехме фарма за мравки - ами изобщо не би ми минало през ума, но малкият си я харесва и много се занимава с нея. Даваме си списък в Амазон и си избираме от него и децата получават подаръци, на които се радват и ги отварят там на място. Също свекърите са ни пращали бебешки играчки, които другите им внучета харесват и се оказаха голям хит - с едната се успокояваше малката само като я види, защото беше много шарена. Ако ни бяха пратили пари, ами нямаше да е толкова полезно.

Само че тук е въпросът да се дават адекватни подаръци, а не да се зарива младото семейство с боклуци или пък с дрешки, които никога няма да се облекат. И аз лично съм против постоянното купуване на играчки

Боряна, защото някак си не си представям да чакам съпругът ми да казва на родителите си " Вие няма да говорите и правите това и това, защото нарушавате границите на жена ми" , или обратното. Аз съм голям човек и няма нужда някой да ме " защитава" , ако нещо не ми изнася .Мога да говоря, мога да кажа какво не ми харесва, мога да си отстоявам позицията

Марулета, то никой не говори точно така, особено в началото. Но понеже редовно пишеш за твоите деца, дали дъщеря ти и синът ти е по-удачно да говорят с теб и да ти направят някаква забележка, или снахата и зетя? Щото думата от чуждия човек боли повече и се помни по-дълго, отколкото тази от собствената кръв. Вече ако няма промяна в поведението идва ред на директния разговор.

Марулета, да, точно така, личните граници си ги поставя всеки, аз говорех за границите между две семейства. Това, че трябва да си "скъсал пъпната връв", още преди да имаш семейство. За моите подаръци, акъл как да готвя и защо си пека ноктите като е отровно и вредно,си говоря аз със свекърва ми, не пращам мъжа ми като секретарка. Но покрай децата имаше ситуации в началото да казвам "не" и не ме отразяваха изобщо, е там вече мъжът ми се намеси не заради моя личен комфорт, а заради семейството, защото и него го дразнеше, и като вижда, че още търся подход, се намеси и взе нещата в свои ръце няколко пъти. Но ние имаме много сходни ценности и разбирания за доста неща в живота, споделена визия за граници и семейство, и сме "на една страна", ако мога така да се изразя. Никога не бих забранила например на свекърва ми да си вижда внуците, защото ме е подразнила нещо мен лично. Мъжът ми обаче може да държи на майка си тон, какъвто аз едва ли бих си позволила, докато например баща ми мога да го направя на 2 ст. Не знам дали стана по-ясна тезата ми.

Боряна, за моите деца пиша, защото това ми е опитът в общуване.Аз забележки не правя, нито те на мен. Не сме деца, ние и 4мата сме големи и равнопоставени личности. Според мен важно е в началото на такъв вид общуване да са ясни позициите. Това го постигаме с разговор, с моля, ако обичаш, би ли направил.....И зачитане на личното пространство на всеки.
    Мелусин, моето семейство е моя лична битка и кауза.Нвма да чакам мъжът ми да каже нещо, за да бъде чуто. Независимо пред кого. Хипотеза-ако той отсъства, а на мен се налага общуване с неговото семейство до кога ще чакам?
    Като се роди първото ни дете, работата на съпругът ми беше свързана с липса от дома за периоди около два месеца. Свекърва ми много ми е помагала, свекъра също. Имало е неща, които да изговорим, няма да го чакам да се върне.Държа юздите в ръцете си и действам. Слава Богу, свекървите ми бяха златни хора, никога не съм стигала до разправии и неразбиране. Свекърва ми обсипваше децата с играчки, дъщерята с невероятни дрешки, шнолки, панделки. Никога не съм имала против, първа , единствена внучка във фамилията, такава радост им донесе

Никой не казва, че когато свекърва ти премине границата, ти трябва смирено да мълчиш, да изчакаш мъжът ти да се прибере и да го изпратиш като дипломатически пратеник да води преговори от твое име. 😄 Естествено, че в конкретната ситуация ще реагираш и ще защитиш позицията си.
Става въпрос за принципната отговорност за поставянето и отстояването на граници пред собствените родители.
Според мен всеки партньор трябва преди всичко сам да регулира отношенията със своите родители. Така другият не е принуден непрекъснато да влиза в конфронтация със свекърва, тъща, свекър или тъст и впоследствие удобно да бъде произведен в лошия, който разваля иначе прекрасната семейна хармония.
Разбира се, това не е универсално приложимо във всяка ситуация. Понякога дете им е поставило границата пределно ясно, но родителите са проявили онзи удивителен феномен на селективния слух — чули са изречението, разбрали са думите поотделно, но някак мистериозно са пропуснали смисъла. 😄 Тогава вече е напълно нормално и партньорът да се намеси и да покаже, че позицията е обща.
Но като основен принцип за мен е много по-здравословно аз да поставям границите на моите родители, а мъжът ми — на неговите. И партньорът трябва да бъде подкрепление, когато се налага.

Хубаво, Марулета, у нас е нашето семейство и действаме заедно. Какво пиша, как го тълкуваш...
Аз от моята свекърва тук не съм се оплаквала, явно все някак се справям.