Понеже питаш за мнение за конкретен казус - в тази ситуация освен да я поканя, ако съм решила да направя това усилие, щях да напиша какво харесва детето в момента или какво съм набелязала като тип играчки, които мисля, че са подходящи. Или изрично към какъв тип играчки няма интерес. Подарък не бих връщала, особено пък на тържеството. След него мога да хвърля, да върна, да преподаря - както дойде. Но демонстрации на тържеството на детето ми, да се напрягам аз и да му е тъпо на мъжа ми - не. Така съм процедирала отначало с моите свекъри, вече като пораснаха децата и не трупаме толкова, не им се бъркам на хората.
Теб лично какво те притеснява точно, какво е неподходящ подарък? Знаеш ли, като бяха малки моите деца, особено първия, понеже беше и първи внук, имаше едно като вкопчване, постоянен интерес и желание да му се купува какво ли не, да съпреживяват всеки момент, аз пък се бях вкопчила как всичко трябва аз да си го избирам и преценявам и имаше едно напрежение, което от днешна гледна точка ми се струва излишно. Просто ролите са нови за всички ни и върви някаква борба за надмощие, която няма много смисъл и само хаби ресурси. Според мен ви е счупена в момента комуникацията и просто не се получават нещата. Трябваше да говориш с мъжа си и да я покани той, да й каже насоки за подарък, ако имаш и това е. Това, което ти определяш като жест, най-вероятно в нейните очи изглежда като демонстрация. Защо беше толкова важно да излезе от теб поканата? Да се заявиш? При вашите отношения, на мен би ми изглеждало лицемерно.
Не съм се сетила изобщо в самата покана да ѝ пиша какво искам да вземе. Също така не съм имала предвид, че демонстративно пред всички ще ѝ връщам подаръка. Напротив — изобщо не смятам да имам някаква продължителна комуникация с нея на рождения ден, освен да я поздравя, когато дойде.
Когато говоря за неподходящ подарък, имам предвид отново налагане и нарушаване на вече поставени граници. И при нас имаше точно това вкопчване и обсебване, за което говориш, но при нея беше съпроводено и с желание да прави всичко вместо мен и да не бъде просто в ролята на баба, а да заема ролята на майка на детето ми. Именно оттам започна и разпадането на отношенията ни.
И да, напълно възможно е жестът ми с поканата да е бил изтълкуван от нея по съвсем различен начин от този, който аз съм вложила. Но върху чуждите интерпретации нямам контрол. Аз направих жеста, който съм преценила, че мога да направя. Повече жестове от моя страна няма да има.