С какво ви дразнят свекървите? - 175

Мъжът ти го е страх от родителите му? А те защо толкова държат да дойдат точно у вас?

Ами голям прав здрав мъж няма какво да го е страх или да пита родителите си за това.
Можеше да се заядат защо е у вас, а не на ресторант. Или защо не е в тях пък, да се занесете с мъки. Ходи обяснявай на такива хора. Както казаха преди мен, поработете над това да не ви пука толкова кой какво казал, как и как ще се цупи. Само ще се изтормозите всички и може и на вашия брак да повлияе.

Ако не им каже, че ще е на ресторант, тогава като дойдат и има нещо, за което са неподготвени, още повече ще се тръшнат.
Абе, просто престанете да го мислите. На свекърите, опс, по-скоро на мъжа ти, трябва да му стане ясно, че не съществувате да правите нещата така, че техните да не се цупят. Както казах, измисляте си плана, организирате си го както искате, уведомявате участващите лица и от вас друго не се иска. От там нататък, който, както иска да реагира и действа. Това не зависи от вас

Не е въпросът нито в ресторанта, нито вкъщи. Проблемът е, че мамчето не иска свекърите. Няма какво да го увърта и да съчинява басни.  
Ако съм аз, няма да си направя този заамет да пропътувам половин  България и да отида не знам къде си да видя бебето за 10 мин. отдалече и снахата да се изниже.  А този "мъж" е чехльо и половина. Страх го е  да каже на майка си и баща си, че жена му не ги иска. По-честно е да каже в прав текст да не идват, защото не иска жена му да се напряга от това, че ще дойдат да си видят внучето за пръв път.
Яжте ме, колкото искате, ама за човек, на когото други хора са му приятни, няма да съчинява извинения, а ще ги приеме като близки. Тук случаят е ясен.

ПС      Още не мога да простя на моя син, че не покани баба си ( тогава на 76 г. ) на тази питка при изписването, точно заради снаха ми, която не искаше "външни" хора. Бабата, която толкова го обичаше като първороден внук и го е къпала, когато се роди.  Освен това тя и дядо му много са ни помагали във всяко отношение.
Е, аз и мъж ми я поканихме, както и девера, и етървата у нас,  но не е същото.  А мъж ми беше много разочарован от сина ни. Замълча си, но аз не му спестих нищо и му казах какво мисля по въпроса.   После нещата бяха други, на кръщенето бяха поканени официално, но горчивината остана.

Когато бабата и дядото се изявяват като повелителите на неразумното цупондрене, без значение чии родители са, логичната последица за порасналите им деца е чувството за неприязън.
Когато младите родители живеят в града на единия от тях, съответно тези баба и дядо ще виждат по-често внучето на живо. Днес с вайбър, фейстайм, месинджър спокойно може да се поддържа комуникация и от "далечните" баба и дядо.

Именно, че живеят в друг град, поне на такива събития, които не са всеки ден, да могат да отидат спокойни.  
А това дали се цупят може да е така, може и да не е така. Търсене на причина за оправдания за собственото отношение и поведение.

Именно с такава цел сме направили вайбър група. Аз там пиша пращам снимки на бебето. Звъним с видео. При поредното сърдене свекървата беше напуснала групата. ))

На мен не ми се струва, че си търсят причина да не ги поканят, по-скоро и двамата се опасяват, че свекървата ще се тръшне и нацупи за някоя дреболия. По-скоро трябва да престанат да им се въртят на пета. Особено сина.
КАГ, не знам какви са обичаите при вас, но за пръв път чувам за питка за изписване. Знам, че се прави питка (при нас се казва "на погача на бебе"), на 40 дни на бебето, ама за изписване не бях чувала. Вземете влезте малко в положението на майката, особено, ако е първо бебе. За кое по-напред да мисли, как ще е бебето, като го приберат, да го преоблече, смени памперс, нахрани, да се изкъпе тя самата на спокойствие вкъщи или с гости да се занимава? При нас изобщо не е било проблем, даже тези, които бяха вкъщи го бяха видели и то няколко пъти още в болницата, но разбирам тези, които са избрали да си приберат бебето вкъщи тихомълком, че даже и баби и дядовци да не поканят. Аз пък поздравявам сина ти, че се съобразил с жена си, към този момент най-важни са му били тя и бебето. Разбирам и бабата и вас, но трябва да се съгласиш, че тяхното спокойствие към онзи момент е било най-важно. Предполагам, че въпросната баба е видяла и това и следващото бебе и им се е радвала, така че няма причина чак пък за "няма да простя". Осъзнаваш ли, че ти си трето лице в действието, няма да простиш на сина си, че не поканил баба си? Ти си тази, която има нещо за прощаване в ситуацията, така ли?
А за това, че конкретните свекъри живеят далеч, авторката е казала съвсем ясно, че те не искат да остават. Никой не ги е инструктирал да се прибират след събитието, те така искат. Кой точно аспект от спокойствието им е нарушено?

Твърде близо ги допускаш до себе си. Вайбър групи, снимки….
Колко снимки могат да се направят за 40 дни – днес спи наляво, утре спи надясно.
Остави мъжа ти да си комуникира с тях, ако иска, но аз бих се извадила от тоя семеен пресцентър.

Е, какво лошо има в снимките? Аз правя албуми онлайн и ги пращам на всички баби и те ги гледат и им се радват. За 40 дни имах сигурно 200 снимки

Няма нищо лошо в снимките, стига хората отсреща да са адекватни. А очевидно в този случай не са. Когато допускаш някого толкова близо до себе си — постоянни снимки, вайбър групи, ежедневна комуникация — ти малко по малко му даваш достъп до личното си пространство. И ако отсреща стои човек, който няма особено понятие от граници, всяка следваща крачка към теб той започва да я възприема не като близост, а като разрешение. Разрешение да се намесва повече, да изисква повече и да си позволява повече.

Казвам го от личен опит. Каквото е било за майка ми, същото е било и за свекърва ми. Никога не съм ги делила и винаги съм гледала отношението ми към двете да е еднакво, за да не се чувства нито едната пренебрегната. Само че свекърва ми явно прие близостта не като жест, а като абонамент с пълен достъп. И реши, че щом съм я допуснала толкова близо до себе си, вече може да си позволява и неща, които за мен са абсолютно неприемливи.

Всеки е  в правото да живее и постъпва според разбиранията си. Има възрастова разлика ,не е измислица.
 И за мен всяка вечер-през вечер да си говориш с роднини при бебе особено, че и без бебе, ми идва много.
 И все пак, отношенията или са прекъснати с причина, или ги има и се поддържат дипломатично, без да се смесват граници, така е  най-добре. Приетелки не стават снаха и свекърва особено.
 Винаги синът ми е и ще е на първо място, от двамата имам предвид, защо да лъжа. Уважавам, но обичам своето. Трябва да е  някакъв извън човешки норми да го отхвърля.

 Златната среда не  е измислица.
 А за един ден /обявено е че  е един ден, няма спане и продължение/ би трябвало да се изтрае, макар с компромиси . Или посрещаш, или не.

Предстои ми раждане, макар и второ и се плаша...
При първото се прибрах в стаята с бебето, зърнаха го и приключих. Гостите си се посрещаха сами. Единствено майка ми беше в постоянна връзка с мен и то си е нормално. ММ също.
Харесах идеята за прибиране тихомълком и си я крада. Отдавна не ме вълнува кой ще е сърдит и кой не.
А точно на изписване след раждане да посрещам баби и вуйни, мерси... Тези свекърви не са ли раждали, че имат толкова претенции към една родилка? Това да не е цирк!

Като те са раждали, са били длъжни да посрещат всички, особено свекъри. Традиции. (нещо много надценено, ама е друга тема). Даже свекърите са били главните действащи лица, не майка и бебе. То как ще го вземат, то какво ще му подарят, то колко хора ще почерпят, ужас. Все едно това бебе е само на родата на баща си или конкретно на свекърите. И родилката, отгледана със същите тези внушения от собствените си родители, се съобразява, защото едно от внушенията е било, че няма къде да ходи. Та не чакай разбиране от настоящи свекърви, които навремето са били съобразяващи се снахи

В деня на изписването при нас се прави т.н. Богородична пита. Един вид благодарност към Богородичка, че е пазила майката и бебето, всичко е минало безпроблемно и са се прибрали у дома. На нея присъстват само баби, дядовци на бебето, може сестра на майката или бащата.  После на 40-тия ден  се прави Погача с по-разширен състав, само от жени. Кога да се прави кръщенето е по избор. На нашите беше точно на 1 годинка. .
Ма ко, тогава ние живеехме още в голямата къща. Всичко от до бях приготвила аз. С нищо не съм ангажирала ни снаха, ни син, ни сватя.  Баба им нямаше да им натежи по никакъв начин. Ще му се извинявам аз , ама друг път.
  Тя снахата после сама започна  да ходи на гости с бебето при свекърва ми, защото живеем къща до къща през една ограда, ама  първо се направиха  на интересни. А малката пък аз я водих всеки ден, докато беше жива  и с прабаба ѝ много си играеха.