"МЕЧТАТА НА ЕШРЕФ"💥ЧААТАЙ УЛУСОЙ❤️Вдъхновение, талант и чар❤️Проекти, колеги, приятели - ТЕМА 39

  • 9 999
  • 738
# 525
Диди , Мерси че ни припомняш тези неща. Тангото, което сте споделили също е много хубаво и чувствено в изпълнение на Чачо и Селинката.

Не съм много сигурна но Блу Тв не винаги пускат по толкова епизоди в началото и "Йешилчам" е Изключение. Това го пиша по памет. Сериала го Снимаха в Ковид Пандемията  и тогава за всеки беше, като постижение да си свърши работата. Блокаж в къщи , тестове , маски и стриктна хигиена. И Филма ХЖ също го заснеха в този период.
Виж целия пост
# 526
Не съм много сигурна но Блу Тв не винаги пускат по толкова епизоди в началото и "Йешилчам" е Изключение. Това го пиша по памет. Сериала го Снимаха в Ковид Пандемията  и тогава за всеки беше, като постижение да си свърши работата. Блокаж в къщи , тестове , маски и стриктна хигиена. И Филма ХЖ също го заснеха в този период.
Навремето като чаках Неживите с Керем един по един бяха иначе си спомням ,че на Чаалар пуснаха първите два за Магарсус който си партнира със Сюмейе първия сезон.
Виж целия пост
# 527
Значи не съм се объркала щом ги следите нещата по брой епизоди.

Сюмейе каква роля е играла в Магарсус с Чаалар ?
Виж целия пост
# 528
Значи не съм се объркала щом ги следите нещата по брой епизоди.

Сюмейе каква роля е играла в Магарсус с Чаалар ?
Честно да ти кажа аз не го гледах целият беше любимата на Чаалар там и я убиха мисля ,че я взривиха пред неговите очи.
Виж целия пост
# 529
Офффф , тези турци и техните Трагедии ! Това е жестоко да видиш такова нещо с очите си.
Виж целия пост
# 530
Понеже нямам идея за кой сериал пишете, пускам отново Семих  Атеш - зад кадър, тренировка:







Виж целия пост
# 531
https://www.youtube.com/@Medcezir-Bulgariann

Тук качват Прилива с бг аудио.
Виж целия пост
# 532
Диди, заговори за "Кварталът на богатите" а аз се сетих за "Само на 17".
Моля те, пусни и тук интервюто с Чаан, наше дете е, колега на Чачо.

Виж целия пост
# 533
Давам гоооо!
РАДИО Д - ЧААН ЕФЕ АК



Скрит текст:
Водещ: Radio D днес направо нахлу на снимачната площадка, скъпи слушатели. И, разбира се, кой вече е красавецът на нашия Kanal D? Главният актьор в сериала „Daha 17“ — Чаан Ефе Ак, дойде при нас. Чаан, добре дошъл.

Чаан: Благодаря, добре заварили.

Водещ: Ти вече наистина си най-големият красавец на нашия канал, нали?

Чаан: Така излиза вече. Ешреф вече не е единственият — казваме „Чаан“ и толкова.

Водещ: Добре дошъл! Как си?

Чаан: Добре съм, слава Богу. А вие?

Водещ: Ние сме добре. Днес направо сякаш направихме акция на снимачната площадка. Който има почивка между снимките, го грабваме. Много сте заети тук. В колко часа започнахте?

Чаан: Ами, дойдохме около 10 часа.

Водещ: А по принцип всеки ден е така, нали?

Чаан: Да, точно така. Доста е натоварено.

Водещ: Тази работа не е точно такава, каквато изглежда отстрани.

Чаан: Не. Много е трудна.

Водещ: Да.

Чаан: Но понякога е и много забавна.

Водещ: Точно така. А какво е усещането да прекарваш летните дни в Бодрум, но да си в училище?

Чаан: Честно казано, странно е. Между другото, аз също завърших училище тази година.

Водещ: Гимназията?

Чаан: Да. Но когато всеки ден още идваш на училище, естествено се чувстваш малко странно.

Водещ: Но, Чаан, ти изглеждаш сякаш вече си студент.

Чаан: Благодаря.

Водещ: Все пак тук е курорт.

Чаан: Разбира се.

Водещ: А сега ще видите и зимата на Бодрум.

Чаан: Да. Всъщност лятото малко ни плашеше. Най-много се страхувах от жегата. Аз не обичам особено топлото време.

Предпочитам студа, но явно и зимата тук е доста сурова. Ще видим.

Водещ: Казват, че като започне дъждът, не спира с дни.

Чаан: Да, но ще бъде приятно.

Водещ: Вие наистина добавихте много към Бодрум тази година. Това е много важно. Пред училището, в което правим това предаване, фенове на сериала са дошли още призори.

Чаан: Наистина е много интересно.

Водещ: Слава Богу, хората много ви обичат.

Чаан: Да, много им благодарим за това.

Водещ: Някой успял ли е да разбере къде живееш?

Чаан: Засега не.

Водещ: Засега не?

Чаан: Засега не.

Водещ: Казват също, че си много разхвърлян. Какво ще кажеш за това?

Чаан: Кой го казва това? Човек трябва ли да снима сериала или да си подрежда къщата?

Водещ: Ами...

Чаан: По принцип наистина съм разхвърлян човек. Понеже в Истанбул живеех със семейството си и майка ми, слава Богу, ми помагаше. Свикнал съм с това и сега постепенно свиквам да живея сам.

Водещ: Аха. А майка ти къде е? Семейството ти не е тук, нали?

Чаан: Не. Те са в Истанбул.

Водещ: В Истанбул са. Да изпратим ли поздрави на семейството?

Чаан: Разбира се. Много поздрави на майка ми оттук. Обичам ви много.

Водещ: Това е много важно. Например Кутай ми каза: „Те не знаят, че съм от Маниса, трябва да поздравя майка си.“ Семейството е много важно, особено когато сте далеч един от друг толкова дълго.

Чаан: Точно така. Някои от момчетата, като Бату например, са по-свикнали да живеят сами, но аз за първи път живея сам толкова дълго. В началото ми беше трудно, разбира се, но постепенно и аз свиквам, просто няма как.

Водещ: Разбира се. Другите сериали, в които си участвал — например тези по TRT — са снимани в Истанбул, нали?

Чаан: Да. Повечето бяха в Истанбул. Не съм имал много проекти извън града, а дори когато е имало, не са били за толкова дълъг период. Тук вече сме почти пет месеца.

Водещ: Аха. А днес отново сериалът „Daha 17“ е на първо място във всички рейтингови категории.

Чаан: Слава Богу.

Водещ: Благодаря на всички, които ни гледат.

Чаан: Наистина много им благодарим. Те никога не ни оставят сами. Всяка седмица, слава Богу, са до нас.

Водещ: Тази седмица, скъпи слушатели, както знаете, имаше промяна на честотите, която важи и за радиопредаванията през сателит.

Чаан: Да, чух. Май е имало някакво разместване на звука, звукът и картината не са се синхронизирали добре или нещо такова. Но въпреки това хората отново не ни оставиха сами. Всяка седмица „Daha 17“ е на първо място във всички категории.

Водещ: Днес доста често чувахме музиката от вашия сериал по радиото.

Чаан: Благодаря.

Водещ: Коя от музиките към сериала ти харесва най-много?

Чаан: Коя ми харесва най-много? Всички са много добри.

Водещ: Нали?

Чаан: Някои направо много ме докосват. Например тази е любимата ми. Тази със свиренето на устни. Още когато я чух за първи път, още от първия тийзър, страшно много ми хареса. Това мога да кажа.

Водещ: Когато един проект постигне успех в Турция, това означава, че е успял да спечели сърцата на турския народ. Според теб каква е тайната на успеха на „Daha 17“, Чаан?

Чаан: Според мен най-големият фактор е, че по-голямата част от актьорския състав е млада. Хората по някакъв начин бяха зажаднели за млад състав. След онези стари младежки сериали мина доста време, откакто беше направен истински младежки проект. И той успя.

Много сме щастливи. Благодарим на всички. Няма какво повече да кажем.

Водещ: Толкова правилно го каза. В Турция младежките продукции винаги са били култови. След „Hababam Sınıfı“ — „Çılgın Dershane“, който ние снимахме, и „Kavak Yelleri“ на Kanal D. Преди малко говорихме и с Кутай.

Теб например сме те гледали още от дете в сериалите по TRT. Почти сякаш си израснал пред очите ни.

Чаан: Точно затова директно влизаш в живота на хората. При младежките сериали зрителите се привързват към героите. И когато такъв проект стане успешен, тези хора те следват до края на живота си.

Водещ: Точно така. Това е много ценно.

Чаан: Най-важното е именно това.

Водещ: Да станете едно семейство с турския народ.

Чаан: Да.

Водещ: А ти имаш и футболна кариера, нали? Израснал си в школата на Бешикташ?

Чаан: Да.

Водещ: Имаше такава петгодишна история, нали?

Чаан: Да.

Водещ: И как стана — първо спря футбола и после започна с актьорството, или ги правеше едновременно?

Чаан: Всъщност ги правех едновременно.

Чаан: И трите — заедно с училището. После в един момент нещата започнаха да стават по-натоварени и трябваше да избера едно от тях. Първоначално всъщност избрах футбола.

Но после дойде пандемията и получих предложение за друг сериал. Футболът така или иначе беше спрян, тренирахме вкъщи и т.н. Тогава отново приех предложението и продължих по този път. И до ден днешен съм актьор. Добре, че избрах това.

Разбира се, все още играем футбол понякога. Невъзможно е напълно да се откажа от футбола. А и самото актьорство до известна степен изисква физическа подготовка и спорт.

Водещ: Какво правиш например, когато нещо се случи на снимачната площадка — веднага показваш футболните си умения? Защото и „Daha 17“ е доста екшън сериал.

Чаан: Разбира се. Понеже съм свикнал с това, не мисля, че бих могъл да участвам в нещо, което не е екшън. Не знам как да го кажа, без да прозвучи погрешно.

Водещ: И предишните ти проекти също бяха доста екшън.

Чаан: Точно така.

Водещ: Да.

Чаан: Разбира се. Например „Tozkoparan“ също беше доста екшън. И тук е същото — има кавги, бой, а особено емоционалните сцени много ми харесват. Те също ми се струват като екшън.

Водещ: Аха. Ти например си едно от златните момчета на нашия канал. Ако нещо ти се случи — ако си счупиш дори нокътя — всички ще се притеснят, нали? Сериалът е голям хит. Използвал ли си дубльор?

Чаан: Аз лично никога не съм искал да използвам дубльор. В някои случаи, разбира се, се е налагало, но досега никога не съм го изисквал. Всъщност обичам да правя нещата сам.

Защото вярвам, че когато аз самият изпълнявам сцената, тя изглежда по-реалистично.

Водещ: Защото после например разбрахме, че големи актьори като Къванч Татлътуг използват дубльори.

Чаан: Да.

Водещ: Но при някои сцени наистина се налага.

Чаан: Да. При определени сцени, разбира се, особено от гледна точка на безопасността, трябва да се намесят професионалисти, които са специализирани в това. Но доколкото е възможно, се опитвам сам да изпълнявам екшън сцените.

Водещ: Чаан, скъпи слушатели, той е главният актьор и играе Арас — героя от тазгодишния голям хит на Kanal D.

Чаан: Да.

Водещ: Скъпи слушатели, вие в момента не можете да го видите, но ще заснемем видеата и ще ги споделим в социалните мрежи. Той е единственият човек в Бодрум, който не е почернял от слънцето — Арас.

Чаан: Не, не. Ата също е такъв. Ата е съвсем бял.

Водещ: Да, но все пак тук-там се вижда малка разлика.

Чаан: Да.

Водещ: Това е заради непрекъснатостта, нали? Трябва да изглеждате така във всеки епизод.

Чаан: Да, и заради това. А и просто е невъзможно да не почернееш при тази жега. Слагаме толкова много слънцезащитен крем...

Водещ: Все пак малко се случва.

Чаан: Да, неизбежно се случва. Но все пак гримът и всичко останало пазят актьорите и героите. Например Ата...

Водещ: Ата все още е съвсем бял.

Чаан: От самото начало вече четири месеца е бял като тебешир. Как го прави?

Водещ: За да се запази непрекъснатостта, Ата наистина трябва да остане бял. Защото в началото беше страшно бял. Иначе зрителите ще кажат: „Тези в сериала явно постоянно са стояли на слънце в Бодрум.“

Чаан, много ти благодарим. Дойде веднага в радиото по време на почивката между снимките.

Чаан: Благодаря.

Водещ: Кутай например дойде и ни посети. Не знам дали ти се случва да идваш в Истанбул...

Чаан: Много рядко. Работя шест дни в седмицата. Обикновено имам само един почивен ден и него го прекарвам тук, в почивка.

Водещ: Значи от началото на сериала изобщо не си идвал?

Чаан: Не, разбира се, идвал съм и преди. Просто от известно време не мога да ходя до Истанбул.

Водещ: Когато дойдеш за кратко, очакваме да ни посетиш в централната сграда.

Чаан: Става.

Водещ: И накрая, какво искаш да кажеш на слушателите на Radio D?

Чаан: Какво да кажа? Много поздрави на всички оттук. Пазете се и се грижете добре за себе си.

Водещ: В сериала доста използвате Manifest.

Чаан: Аха.

Водещ: Има ли група, която харесваш, или песен на някоя група?

Чаан: Честно казано, в момента не се сещам за някоя конкретна група. Разбира се, харесваме Manifest.

Водещ: Да.

Чаан: Освен тях... Не, в момента не ми идва друга група наум. Отделни имена ми идват.

Водещ: Може да е и песен.

Чаан: Ами напоследък слушам само турска музика. Турски поп, турски рап...

Водещ: Турски поп — Таркан и такива?

Чаан: Да.

Водещ: А от рапърите?

Чаан: Има Беге.

Водещ: Той е добър. Тогава ще ти посветим нещо.

Скъпи слушатели, той е толкова възпитан и толкова симпатичен човек, че затова го наричаме красавецът на нашия канал.

Чаан: Благодаря.

Водещ: И ние ти благодарим.

Чаан: Благодаря и аз.

Водещ: Лека работа!

Чаан: Много благодаря.[/b][/i][/color]
[/spoiler]

Виж целия пост
# 534
РАДИО Д - ЧААН ЕФЕ АК



Скрит текст:
Водещ: Radio D днес направо нахлу на снимачната площадка, скъпи слушатели. И, разбира се, кой вече е красавецът на нашия Kanal D? Главният актьор в сериала „Daha 17“ — Чаан Ефе Ак, дойде при нас. Чаан, добре дошъл.

Чаан: Благодаря, добре заварили.

Водещ: Ти вече наистина си най-големият красавец на нашия канал, нали?

Чаан: Така излиза вече. Ешреф вече не е единственият — казваме „Чаан“ и толкова.

Водещ: Добре дошъл! Как си?

Чаан: Добре съм, слава Богу. А вие?

Водещ: Ние сме добре. Днес направо сякаш направихме акция на снимачната площадка. Който има почивка между снимките, го грабваме. Много сте заети тук. В колко часа започнахте?

Чаан: Ами, дойдохме около 10 часа.

Водещ: А по принцип всеки ден е така, нали?

Чаан: Да, точно така. Доста е натоварено.

Водещ: Тази работа не е точно такава, каквато изглежда отстрани.

Чаан: Не. Много е трудна.

Водещ: Да.

Чаан: Но понякога е и много забавна.

Водещ: Точно така. А какво е усещането да прекарваш летните дни в Бодрум, но да си в училище?

Чаан: Честно казано, странно е. Между другото, аз също завърших училище тази година.

Водещ: Гимназията?

Чаан: Да. Но когато всеки ден още идваш на училище, естествено се чувстваш малко странно.

Водещ: Но, Чаан, ти изглеждаш сякаш вече си студент.

Чаан: Благодаря.

Водещ: Все пак тук е курорт.

Чаан: Разбира се.

Водещ: А сега ще видите и зимата на Бодрум.

Чаан: Да. Всъщност лятото малко ни плашеше. Най-много се страхувах от жегата. Аз не обичам особено топлото време.

Предпочитам студа, но явно и зимата тук е доста сурова. Ще видим.

Водещ: Казват, че като започне дъждът, не спира с дни.

Чаан: Да, но ще бъде приятно.

Водещ: Вие наистина добавихте много към Бодрум тази година. Това е много важно. Пред училището, в което правим това предаване, фенове на сериала са дошли още призори.

Чаан: Наистина е много интересно.

Водещ: Слава Богу, хората много ви обичат.

Чаан: Да, много им благодарим за това.

Водещ: Някой успял ли е да разбере къде живееш?

Чаан: Засега не.

Водещ: Засега не?

Чаан: Засега не.

Водещ: Казват също, че си много разхвърлян. Какво ще кажеш за това?

Чаан: Кой го казва това? Човек трябва ли да снима сериала или да си подрежда къщата?

Водещ: Ами...

Чаан: По принцип наистина съм разхвърлян човек. Понеже в Истанбул живеех със семейството си и майка ми, слава Богу, ми помагаше. Свикнал съм с това и сега постепенно свиквам да живея сам.

Водещ: Аха. А майка ти къде е? Семейството ти не е тук, нали?

Чаан: Не. Те са в Истанбул.

Водещ: В Истанбул са. Да изпратим ли поздрави на семейството?

Чаан: Разбира се. Много поздрави на майка ми оттук. Обичам ви много.

Водещ: Това е много важно. Например Кутай ми каза: „Те не знаят, че съм от Маниса, трябва да поздравя майка си.“ Семейството е много важно, особено когато сте далеч един от друг толкова дълго.

Чаан: Точно така. Някои от момчетата, като Бату например, са по-свикнали да живеят сами, но аз за първи път живея сам толкова дълго. В началото ми беше трудно, разбира се, но постепенно и аз свиквам, просто няма как.

Водещ: Разбира се. Другите сериали, в които си участвал — например тези по TRT — са снимани в Истанбул, нали?

Чаан: Да. Повечето бяха в Истанбул. Не съм имал много проекти извън града, а дори когато е имало, не са били за толкова дълъг период. Тук вече сме почти пет месеца.

Водещ: Аха. А днес отново сериалът „Daha 17“ е на първо място във всички рейтингови категории.

Чаан: Слава Богу.

Водещ: Благодаря на всички, които ни гледат.

Чаан: Наистина много им благодарим. Те никога не ни оставят сами. Всяка седмица, слава Богу, са до нас.

Водещ: Тази седмица, скъпи слушатели, както знаете, имаше промяна на честотите, която важи и за радиопредаванията през сателит.

Чаан: Да, чух. Май е имало някакво разместване на звука, звукът и картината не са се синхронизирали добре или нещо такова. Но въпреки това хората отново не ни оставиха сами. Всяка седмица „Daha 17“ е на първо място във всички категории.

Водещ: Днес доста често чувахме музиката от вашия сериал по радиото.

Чаан: Благодаря.

Водещ: Коя от музиките към сериала ти харесва най-много?

Чаан: Коя ми харесва най-много? Всички са много добри.

Водещ: Нали?

Чаан: Някои направо много ме докосват. Например тази е любимата ми. Тази със свиренето на устни. Още когато я чух за първи път, още от първия тийзър, страшно много ми хареса. Това мога да кажа.

Водещ: Когато един проект постигне успех в Турция, това означава, че е успял да спечели сърцата на турския народ. Според теб каква е тайната на успеха на „Daha 17“, Чаан?

Чаан: Според мен най-големият фактор е, че по-голямата част от актьорския състав е млада. Хората по някакъв начин бяха зажаднели за млад състав. След онези стари младежки сериали мина доста време, откакто беше направен истински младежки проект. И той успя.

Много сме щастливи. Благодарим на всички. Няма какво повече да кажем.

Водещ: Толкова правилно го каза. В Турция младежките продукции винаги са били култови. След „Hababam Sınıfı“ — „Çılgın Dershane“, който ние снимахме, и „Kavak Yelleri“ на Kanal D. Преди малко говорихме и с Кутай.

Теб например сме те гледали още от дете в сериалите по TRT. Почти сякаш си израснал пред очите ни.

Чаан: Точно затова директно влизаш в живота на хората. При младежките сериали зрителите се привързват към героите. И когато такъв проект стане успешен, тези хора те следват до края на живота си.

Водещ: Точно така. Това е много ценно.

Чаан: Най-важното е именно това.

Водещ: Да станете едно семейство с турския народ.

Чаан: Да.

Водещ: А ти имаш и футболна кариера, нали? Израснал си в школата на Бешикташ?

Чаан: Да.

Водещ: Имаше такава петгодишна история, нали?

Чаан: Да.

Водещ: И как стана — първо спря футбола и после започна с актьорството, или ги правеше едновременно?

Чаан: Всъщност ги правех едновременно.

Чаан: И трите — заедно с училището. После в един момент нещата започнаха да стават по-натоварени и трябваше да избера едно от тях. Първоначално всъщност избрах футбола.

Но после дойде пандемията и получих предложение за друг сериал. Футболът така или иначе беше спрян, тренирахме вкъщи и т.н. Тогава отново приех предложението и продължих по този път. И до ден днешен съм актьор. Добре, че избрах това.

Разбира се, все още играем футбол понякога. Невъзможно е напълно да се откажа от футбола. А и самото актьорство до известна степен изисква физическа подготовка и спорт.

Водещ: Какво правиш например, когато нещо се случи на снимачната площадка — веднага показваш футболните си умения? Защото и „Daha 17“ е доста екшън сериал.

Чаан: Разбира се. Понеже съм свикнал с това, не мисля, че бих могъл да участвам в нещо, което не е екшън. Не знам как да го кажа, без да прозвучи погрешно.

Водещ: И предишните ти проекти също бяха доста екшън.

Чаан: Точно така.

Водещ: Да.

Чаан: Разбира се. Например „Tozkoparan“ също беше доста екшън. И тук е същото — има кавги, бой, а особено емоционалните сцени много ми харесват. Те също ми се струват като екшън.

Водещ: Аха. Ти например си едно от златните момчета на нашия канал. Ако нещо ти се случи — ако си счупиш дори нокътя — всички ще се притеснят, нали? Сериалът е голям хит. Използвал ли си дубльор?

Чаан: Аз лично никога не съм искал да използвам дубльор. В някои случаи, разбира се, се е налагало, но досега никога не съм го изисквал. Всъщност обичам да правя нещата сам.

Защото вярвам, че когато аз самият изпълнявам сцената, тя изглежда по-реалистично.

Водещ: Защото после например разбрахме, че големи актьори като Къванч Татлътуг използват дубльори.

Чаан: Да.

Водещ: Но при някои сцени наистина се налага.

Чаан: Да. При определени сцени, разбира се, особено от гледна точка на безопасността, трябва да се намесят професионалисти, които са специализирани в това. Но доколкото е възможно, се опитвам сам да изпълнявам екшън сцените.

Водещ: Чаан, скъпи слушатели, той е главният актьор и играе Арас — героя от тазгодишния голям хит на Kanal D.

Чаан: Да.

Водещ: Скъпи слушатели, вие в момента не можете да го видите, но ще заснемем видеата и ще ги споделим в социалните мрежи. Той е единственият човек в Бодрум, който не е почернял от слънцето — Арас.

Чаан: Не, не. Ата също е такъв. Ата е съвсем бял.

Водещ: Да, но все пак тук-там се вижда малка разлика.

Чаан: Да.

Водещ: Това е заради непрекъснатостта, нали? Трябва да изглеждате така във всеки епизод.

Чаан: Да, и заради това. А и просто е невъзможно да не почернееш при тази жега. Слагаме толкова много слънцезащитен крем...

Водещ: Все пак малко се случва.

Чаан: Да, неизбежно се случва. Но все пак гримът и всичко останало пазят актьорите и героите. Например Ата...

Водещ: Ата все още е съвсем бял.

Чаан: От самото начало вече четири месеца е бял като тебешир. Как го прави?

Водещ: За да се запази непрекъснатостта, Ата наистина трябва да остане бял. Защото в началото беше страшно бял. Иначе зрителите ще кажат: „Тези в сериала явно постоянно са стояли на слънце в Бодрум.“

Чаан, много ти благодарим. Дойде веднага в радиото по време на почивката между снимките.

Чаан: Благодаря.

Водещ: Кутай например дойде и ни посети. Не знам дали ти се случва да идваш в Истанбул...

Чаан: Много рядко. Работя шест дни в седмицата. Обикновено имам само един почивен ден и него го прекарвам тук, в почивка.

Водещ: Значи от началото на сериала изобщо не си идвал?

Чаан: Не, разбира се, идвал съм и преди. Просто от известно време не мога да ходя до Истанбул.

Водещ: Когато дойдеш за кратко, очакваме да ни посетиш в централната сграда.

Чаан: Става.

Водещ: И накрая, какво искаш да кажеш на слушателите на Radio D?

Чаан: Какво да кажа? Много поздрави на всички оттук. Пазете се и се грижете добре за себе си.

Водещ: В сериала доста използвате Manifest.

Чаан: Аха.

Водещ: Има ли група, която харесваш, или песен на някоя група?

Чаан: Честно казано, в момента не се сещам за някоя конкретна група. Разбира се, харесваме Manifest.

Водещ: Да.

Чаан: Освен тях... Не, в момента не ми идва друга група наум. Отделни имена ми идват.

Водещ: Може да е и песен.

Чаан: Ами напоследък слушам само турска музика. Турски поп, турски рап...

Водещ: Турски поп — Таркан и такива?

Чаан: Да.

Водещ: А от рапърите?

Чаан: Има Беге.

Водещ: Той е добър. Тогава ще ти посветим нещо.

Скъпи слушатели, той е толкова възпитан и толкова симпатичен човек, че затова го наричаме красавецът на нашия канал.

Чаан: Благодаря.

Водещ: И ние ти благодарим.

Чаан: Благодаря и аз.

Водещ: Лека работа!

Чаан: Много благодаря.[/b][/i][/color]

Чаан ме впечатлява! Целеустремен, със самочувствие и желание да се развива като актьор. Не се спира пред трудностите и уверено крачи нагоре.
Усмихна ме:
Водещ: Ти вече наистина си най-големият красавец на нашия канал, нали?

Чаан: Така излиза вече. Ешреф вече не е единственият — казваме „Чаан“ и толкова.

Това е да уважаваш себе си, да си стъпил здраво на краката си и да знаеш цената на труда си. Да не се подценяваш, а да надграждаш и създаваш свой стил и облик. Браво!

Виж целия пост
# 535

Голяма сцена и един сюприззз...

Чаатай Улусой – Арас Булут Ийнемли: „Разкриваме тайните си един на друг“
Скрит текст:
– Сега с Чаатай Улусой ще си направим взаимно интервю. За нас също е за първи път и сме доста развълнувани. Ще се разкрием един друг. Какво мислиш?

– На първо място, здравейте. Благодаря ви много, че ме поканихте в такова предаване.

– Няма защо.

– Ако започнем със сценария… Когато за първи път прочетох сценария и героя, наистина видях, че Сарп като персонаж и цялата драматургия и емоция на историята са много силни. Най-много ме впечатли това, че въпреки толкова болка и трудности, които е преживял, той е толкова здраво стъпил на земята, силен и решителен човек. Запитах се: „Как, въпреки толкова много болка и трудности, този човек е успял да остане толкова свестен?“

– Любопитно ни беше, нали?

– Да, точно. Всички персонажи са много дълбоко изградени. Всеки герой в сценария има своя уникална и много силна история. Това, което най-много ме запали в сценария, беше самият Сарп. След това започнах да задавам въпроси на този персонаж.

– Когато започна подготовката за ролята, какво направи?

– Всъщност подготовката за ролята започна около пет-шест месеца по-рано. В Америка също преминахме през някои кратки обучения. Направихме промяна във визията – косата беше скъсена. Започнахме тренировки със стрелба и близък бой. Беше много приятно, наистина много приятно. Имахме и страхотни преподаватели. Искам оттук да поздравя специално нашия преподавател Четин. Той много ни помогна.

– Разкажи някоя случка.

– Отидохме на тренировки по стрелба. Започнахме с упражненията. Аз за първи път в живота си хванах пистолет и започнах да стрелям. Разбира се, преподавателите ни бяха много добри. Но гледам Чаатай: „Трака-трака-трака“, и започна да уцелва право в целта. Викам си: „Боже, какво прави това момче?“ Оказа се, че и в миналото си имаш такъв опит, нали?

– Да, от 14-годишен тренирам стрелба, така че ръката ми е малко свикнала.

– Затова си много добър. Наистина си много, много добър.

– При мен също имаше неща още на етапа със сценария, които ме привлечеха към този персонаж. Например Мерт е много самотен човек.

– И е израснал без любов.

– Да. И най-важното е, че не е така, сякаш е имал баща или майка, които не са го обичали.

– Не, просто не е познал любовта. Израснал е без любов. Бил е отвлечен…

– И точно тогава ми стана много интересно какво е преживял. А борбата със самотата е едно от нещата, за които постоянно говорехме с Четин аби и Саръ Карта.

– Опитва се постоянно да се бори със самотата и иска сам да постигне нещо.

– Да. И постоянно се шегува, защото, ако се върне към миналото си и се вманиачи по него, няма да може да се измъкне. Преживял е тежък живот и затова постоянно има това чувство за ирония. Винаги се смее. Казват, че смехът е един от най-добрите начини човек да се успокои.

– Да, това всъщност е защитният му механизъм.

– Точно така. Маската му.

– Отдолу обаче има много травматично състояние.

– Да, Мерт е травмиран заради отвличането и постоянно се опитва да прикрива това. Бори се със самотата. Човек по принцип се ражда сам, нали? А той изобщо не знае какво е любов. Буквално е израснал сам. Именно това в изграждането на персонажа беше едно от нещата, които ме привлякоха. Той не е бил обичан, но иска да бъде обичан. Има много силен инстинкт за оцеляване. Това беше едно от нещата, за които говорехме с Четин аби – той има изключително силен инстинкт за оцеляване. Има борба за оцеляване, трябва да оцелее. Затова понякога може да прибегне и до хитрости. Освен това е достатъчно умен, за да намери много лесно своя път.

– Точно така.

– Именно това бяха нещата, които ме заинтригуваха.

– Разбира се. А сценарият не е ли такъв, че постоянно ни държи в напрежение? Помниш ли – получихме три епизода и веднага питахме: „Кога ще дойде четвъртият?“ Четеш го и изведнъж свършва.

– Аз дори се питах дали само на мен ми се струва така, защото съм част от проекта. Затова питах и хората около мен – колегите, целия екип. И те го четат по същия начин.

– Ако погледнем Сарп, той, напротив, е получил майчина любов. Научил се е да ѝ се доверява, доверявал се е на майка си. Видял е какво е любовта и е повярвал, че тя съществува.

– Майка му го е научила още от малък: „И аз съм тук, сине.“ Той е повярвал в любовта, която е получил от нея. Казал си е: „И аз съм тук“ и заедно с майка си е започнал тази борба.

– Мерт не е имал този шанс.

– Да. И затова при Сарп няма никаква нужда да се доказва. Той не изпитва нужда да доказва себе си на света. Просто е много идеалистичен, решителен, върви с уверени крачки към целта си, ориентиран е към резултата и довежда нещата докрай.

– Щом стигнахме до детството, какво беше твоето детство?

– Ами, аз имах… Майка ми работеше, а сестра ми до голяма степен ми беше като втора майка до осем-деветгодишна възраст. Например казваше ми: „Не излизай никъде, стой тук и ме чакай.“ Отиваше до магазина, купуваше нещо и се връщаше. А аз още си стоя там и я чакам.

– Разбира се, разбира се. Сестра ми много се шегува с тази тема.

– Аз бях много палав. Всяка седмица имаше родителска среща.

– Да, разбира се. Особено в началното училище бях изключително енергичен. Вече беше някаква активност, която надхвърляше всички граници. Затова започнах да спортувам още от малък. Това беше най-голямата причина за тази хиперактивност. На седем-осем години започнах да играя баскетбол и така изразходвах енергията си. Като се приберех вкъщи, вече нямах никакви сили.

– При мен беше същото. Така че когато останеш сам за малко…

– Точно. Успокоява те, кара те да се чувстваш добре. А и бойните спортове са малко като математиката – трябва за много кратко време да направиш най-доброто движение. Според мен това е много важно и за начина, по който гледаш на живота, и за решенията, които вземаш.

– Като шаха, всъщност.

– Точно така.

– Как се разбираш с братята и сестрите си?

– Имам брат и сестра. И двамата са с единайсет години по-големи от мен – брат ми с единайсет, а сестра ми с петнайсет. Затова нямам особено усещане какво е да имаш по-малък брат или сестра. Но сега вече имам племенници. И двамата имат деца. Когато има толкова голяма разлика във възрастта, естествено израстваш малко по-зрял.

– И все пак има това усещане за по-голям брат или сестра.

– Да. Знаеш онова упражнение, при което си затваряш очите и се оставяш назад? Упражнение за доверие.

– Тест за доверие.

– Точно. Според мен отношенията между братя и сестри са нещо подобно. И при теб го има, и при мен го има. Аз имам едно по-малко братче, което е на 17 години. Сега го изпратихме да учи в Лондон. Опитваме се да се справяме с всичко. Това е огромна отговорност. Хората, които имат по-малки братя или сестри, знаят – особено когато има голяма разлика във възрастта. При нас са осем години. Почти е като да станеш родител на ранна възраст. Цялата тази отговорност… Особено в началото, когато си казваш: „Аз ще му сменям пелените, аз ще го приспивам“ – това са много красиви неща.

– За мен понятието „братство“ означава доверие. Да знаеш, че зад теб и до теб има човек, на когото можеш да разчиташ. И когато дойде моментът, неговото щастие да засенчи дори твоята собствена тъга.

– Каза го така, сякаш си станал родител на ранна възраст.

– Да, точно това усещане.

– Не мога съвсем да го опиша с думи, но разбирам.

– Няма проблем.

– А сега, доколкото те познавам, и понеже и аз съм такъв, мисля, че и двамата придаваме голямо значение на хората и на духовната страна на живота. Имаш ли някакъв съвет, който винаги си напомняш? Нещо, което си казваш като житейско правило?

– Да не губя уважението си към професията и да не губя ентусиазма си. Това е целта ми в живота – да върша тази работа докрай, без да губя нито уважението, нито вълнението си.

– Да намираме мотивация за себе си, нали? Да пазим енергията си.

– Да. Дано винаги да е така. Дано винаги да работим с желание.

– И аз имам нещо подобно. За мен винаги има надежда. В живота се случват толкова много неща – успехи, провали, какво ли не. Но надежда винаги има. Това е един от съветите, които си давам: продължавай напред, намирай мотивацията си в нещата, които те правят щастлив, преследвай ги и стой далеч от стреса. Такива неща си казвам.

– Да вземаш пример от добрите хора, да вземеш от тях онова, което можеш и което ти се отразява добре.

– Точно. А сега работиш с невероятен актьорски състав. Буквално е като училище. Как се чувстваш, братле? Четин Текиндор, Мустафа Уурлу… За това вече си говорихме. Още при първите сцени трепериш от притеснение. Няма как да не е така. Те са велики хора. Да играеш срещу Четин аби е огромна чест и повод за гордост. Има толкова много неща, които можем да научим. Снимаме вече от месец и неизбежно научаваш страшно много неща, наблюдаваш…

– Разбира се, защото за мен е нещо специално. Нали говорехме за „Мемоли“ и се шегувахме, че това е полицейски сериал? Помниш ли фотосесията? Гледали сме много от проектите на Четин аби.

– Да, да.

– Израсли сме с тях. А сега той ти казва: „Как си, Чаатай?“, знае ти името… Това е нещо много ценно.

– Разбира се. Както каза, това е повод за гордост. Трябва добре да се възползваме от тази възможност и дано да стане така.

– Дано, дано. Наистина сме много, много благодарни. Големи късметлии сме.

– Като човек, който се е посветил на професията си, ти влагаш всичко от себе си, цялото си сърце. А каква е целта ти за бъдещето? Имаш ли мечта – след пет, след десет години?

– Братле, слава Богу, в момента участваме в много хубави проекти, срещаме добри хора и работим с добри екипи. Нямам конкретен, ясен отговор къде искам да се видя след десет години. Но има нещо, което искам – искам да участвам в международна продукция.

– Имаш такава мечта?

– А ти?

– Да. Като се замисля, преди десет години бях в гимназията. Ако погледна оттам към днешния момент, изобщо не бих могъл да си представя, че ще стигна дотук. Не можех да си представя, че след десет години ще избера тази сфера, ще се занимавам с нея и ще инвестирам всичко от себе си в актьорството. Това изобщо не ми беше минавало през ума. Затова не знам какво ще правя след десет години.

– Но самата мечта е нещо, което кара човек да се вкопчи още по-силно в работата си и засилва вярата и увереността му.

– Продължаваме по този път. Ще видим какво ще ни е писано. Ще направим всичко, което зависи от нас.

– А ти искаш ли да участваш в международна продукция?

– Разбира се. Имам такива мечти. Аз се възприемам като гражданин на света. Знаем при какви условия се правят тези неща по света, виждаме и преживяваме разликите с условията в нашата страна. Защо не? Защо някой от нас да не отвори тази врата и да направи нещо хубаво? Не е невъзможно. Има надежда, както каза.

– Дано.

– Ще прозвучи като въпрос от интервю, но и аз искам да отговоря, изхождайки от собствения си опит. Коя според теб е повратната точка в живота ти? Всеки човек има такава – момент, в който взема важно решение.

– Според мен всяко ново начало започва с някаква повратна точка. При мен най-влиятелната беше решението да участвам в конкурса „Best Model“. След това всичко започна да се развива едно след друго. Имаше още много повратни моменти.

– Да, разбира се. И аз ще кажа същото. Дори при планирането на кариерата – ако например вместо един проект беше избрал друг, щеше да се случи нещо съвсем различно.

– При мен беше така: докато учех авиационно инженерство, от време на време участвах в реклами. Като студент ме видя режисьорът на „Öyle Bir Geçer Zaman Ki“. Беше заради хоби, но ме извика на прослушване. Отидох и се получи.

– И слава Богу, че е станало!

– Да, много хубаво. Това всъщност беше повратната точка. Но както каза – в живота всеки момент и всяко решение могат да се окажат повратна точка.

– Познавам те доста добре. Има ли някаква твоя черта, която хората, които не те познават, биха искали да знаят? Нещо, което не знаят за теб?

– И аз съм любопитен!

– За щастие са ми подготвили въпроса.

– Е, има нещо такова: по принцип пиша с дясната ръка. Десничар съм. Но когато играя баскетбол или боксувам, използвам лявата ръка. В бокса съм левичар.

– В баскетбола например контролът ти е по-добър с дясната, а силата ти е в лявата?

– Да, точно така. Например левият ми удар, левият ми юмрук е по-силен. А когато съм на крака, мога да използвам и двата. Малко хора знаят това за мен.

– Интересна особеност.

– Добра ли е, лоша ли е…

– Добра е.

– Различна е поне.

– А при теб?

– Аз всъщност имам една особеност, която открих съвсем наскоро. Затова и повечето хора около мен, дори най-близките ми, едва сега започват да я забелязват. Много обичам да стоя на тъмно.

– Боже!

– Да. Наскоро осъзнах, че всички решения, които вземам за живота си, за работата си, всички планове за бъдещето си ги правя на тъмно.

– Наистина ли?

– Да, много е странно.

– Значи предпочиташ да си на тъмно?

– Да. Имам чувството, че когато съм в тъмна среда, мисля по-ясно и по-здравословно. Знаеш как в тъмното виждаш по-ясно светлината, която свети?

– Точно.

– При мен е нещо подобно. Все едно на тъмно по-ясно намирам светлината, която ме води отвътре. Забелязах, че решенията, които вземам на тъмно, са по-правилни и по-здравословни за мен.

– А музиката? Ти свири на барабани в „Delibal“.

– Да, барабаните в „Delibal“. Всъщност филмът ми даде възможност да се занимавам с нещо, което много исках. Китарата така или иначе се бях научил да свиря сам. Но за барабаните трябва да отделяш повече време, защото са многофункционални – трябва да използваш отделно ръцете и краката.

– „Delibal“ ти даде тази възможност.

– Да. Преди нямах време за това. Благодарение на „Delibal“ се научих и не съм спирал. Невероятно средство е за освобождаване от стреса. Докато свиря, не мисля за нищо. Използвам го напълно, за да изпразня главата си.

– А как си с музиката? Слушаш ли?

– Да, слушам. Особено преди да отида на снимачната площадка. Когато започвам деня, музиката ме мотивира. Аз например намирам песни за всеки герой. И за този персонаж намерих песни, които да ми напомнят за вътрешния му ритъм. Направих си плейлист и понякога го слушам преди сцените. Имаше такива песни и в „Öyle Bir Geçer Zaman Ki“, и в „Muhteşem Yüzyıl“.

– Да, хубава музика.

– Аз също много обичам музиката. С китарата малко ще си подрънквам. Някой ден да посвирим заедно.

– В днешно време има истинска лудост по социалните мрежи – Instagram, Facebook, Twitter. Как си с тях?

– Добре съм с Instagram. С Twitter изобщо не се разбирам. Понякога го поглеждам. Но в Instagram обичам да споделям моменти, да качвам снимки. И следя разни неща, разглеждам.

– А ти?

– Аз не ги използвам много. Не съм свикнал. Понякога, когато имам свободно време, търся нещо и чета коментарите. Особено по време на сериала. Искам да усетя пулса на хората, да разбера какво изпитват, как им се е отразил епизодът. Дали са преживели същите емоции, които сме преживели ние, докато сме играли. Чета коментарите на хората, които ни обичат и подкрепят.

– Да, пишат много хубави неща.

– Да, много сме им благодарни. Добре че ги има.

– А с технологиите май не си особено близък, нали?

– Не, не съм. Не съм свикнал много.

– А модата? Следиш ли я?

– Ти си човек, който се облича добре.

– В моя си мащаб.

– Всеки си има свой стил.

– Да. Когато си пред очите на хората и вършиш публична работа, неизбежно се налага да следиш модата и тенденциите и да обръщаш внимание на това.

– Точно така. Затова и аз, доколкото мога, разгръщам списания…

– При теб обаче има и нещо друго – сякаш имаш способност сам да създаваш тенденции. При мен това го няма особено.

– Всъщност просто нося това, което ми харесва. Не се опитвам нарочно да бъда различен. Обличам се така, както се чувствам най-комфортно.

– Не знаехме какво точно да кажем… Имаше малко напрежение, защото постоянно даваме интервюта на журналисти и в началото човек неизбежно си изгражда защитна стена.

– Да.

– Но после разбрах, че си ти, и веднага се отпуснах.

– Да, според мен се получи много хубаво. Поне беше приятно и искрено.

– Да. Направихме нещо малко по-различно с Чаатай. Ние си прекарахме чудесно и се надяваме и на вас да ви хареса. Вярваме, че интервюто се получи искрено.

– С новия ни сериал скоро ще се срещнем с вас.

– Надяваме се. Ние го правим с много настроение и удоволствие и се надяваме и вие да го харесате.

– Много ви благодарим.

– Благодарим ви, че отделихте време за нас.

– Надяваме се да го гледате с удоволствие. За нас също се превърна в хубав спомен – за първи път правим нещо подобно.

– Надяваме се да не ви стане скучно. Както каза Арас, започваме в понеделник от 20:00 ч. по Show TV. Ще следим коментарите ви.

– Приятно гледане!

Виж целия пост
# 536
Добро Съботно Утро ! Nature Sunny Sunglasses Хубав и усмихнат летен уикенд на всички.Relaxed Дано да има прохлада, че вчера не се търпеше от жега. 🥵 Благодаря на всички за интересните постове и интервюта. Flowers Tulip








Виж целия пост
# 537
Здравейте, дами!


Кафе гарнирано с едно чудесно интервю - добро начало на днешния ден.
Сюрпризът, който си ни поднесла, Диди, е право в десятката.
Благодаря  за превода на репортажа с Арас и Чачо.
Прекрасни актьори, неподправени взаимоотношения, непринуден и задълбочен разговор за семейство, любими герои, за стойностен екшън сериал и човешки взаимоотношения на снимачната площадка.
Позитивизъм лъха от всяка тяхна дума.
С удоволствие за пореден път прочетох интервюто.

Голяма сцена и един сюрприззз...

Чаатай Улусой – Арас Булут Ийнемли: „Разкриваме тайните си един на друг“









"Нито един ден не прилича на другия.
Всеки един от тях има свое чудо, своя вълшебен миг."
Паулу Коелю

Пожелавам ви един емоционален и неповторим почивен ден!
Виж целия пост
# 538


Виж целия пост
# 539
Много се радвам, че "Мечтата на Ешреф" се рекламира толкова усилено.
В Instagram и Facebook се оформиха странички с последователи на сериала. Там се качва всичко най-актуално.
И понеже ненавиждам плагиатите, не забравям да цитирам източниците на информация.



❤️‍🔥 ОСТАВАТ САМО 9 ДНИ! ❤️‍🔥

✨ „Мечтата на Ешреф“ идва в България!
Днес ви представяме Афра Акьол, по-малката сестра на Нисиан, изиграна от Ебру Карабакан.
Красива, свободолюбива и непредсказуема, Афра мечтае да завърши моден дизайн в частен университет. Въпреки предупрежденията на сестра си, тя винаги настоява да живее по свои правила. Но дали свободата ѝ няма да я въвлече в свят, от който няма връщане? 🔥

⏳ 9 ДНИ ДО НАЧАЛОТО!
📺 „Мечтата на Ешреф“
📅 От 31 август
🕙 22:00 ч.
📍 DF
Готови ли сте да се потопите в историята на Ешреф и хората, които ще променят живота му завинаги? ❤️‍🔥

Източник: serialite_now.bg
DIEMA FAMILY



Мъж, който държи в ръцете си цяла престъпна империя, ще се изправи срещу единственото, над което няма власт – сърцето си 💔

Не пропускайте премиерата на „Мечтата на Ешреф“ от 31 август, всеки делничен ден от 22:00 ч. по #DIEMAFAMILY
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия