Добре, че не се минах

  • 1 499
  • 57
# 15
Ами не знам, едно време по общежитията студентите си ремонтираха стаите козметично, влагаха труд и някакви пари, те и родителите им, пък бе са очаквали да получат нотариалния акт за стаята. Шкафчета да се оправят или да се сменят, ако не може, кранчета, някоя боя, латекс, да се махне прекъсвания балатум...

Такива неща имам предвид, и някой уред, който не ползват единствено защото не домакинстват и не готвят, и друг го ползва и в тяхна изгода.
Виж целия пост
# 16
Не се щадя за нищо аз.
И ремонти правя, и емоции давам, и време, и отношение.
Но.
Усетя ли липса на взаимност и уважение – много лошо обръщам палачинката.
Виж целия пост
# 17
Понеже съм от младото поколение и ми се случва да общувам и с по-малки от мен, ами това дето описвате, така е.
И допълвам, че щяха да ми се качат на главата едни ей такива като гореописаните.
Айде, хубаво, ремонти и техника са на собственика. Ама примерно, поне мъжката работа да е на мъжа, да има инициативата, да помогне дори и да не е финансово. Обратното също.
Като си в чужд дом, помагай за него. А ако тази връзка има претенцията за нещо сериозно, трябва да се действа като екип за общото благо, а не паразит и приемник.
Виж целия пост
# 18
Ама то още за сметката на първа среща се ослушват някои. Да се докаже жената, пък тогава ще харчат пари да я черпят. Иначе си е жива разсипия.
Виж целия пост
# 19
За съжаление има нещо вярно. Много често дори не гледат това, че нещото което ще получат е собствения кеф. Примерно защо да си оправя квартирата - ами защото ти ще живееш там и ще ти е по-хубаво.
Виж целия пост
# 20
LAT (living apart together) - това важи за млади хора от един и същи град около 18-20 год, които или студенстват или тепърва започват да работят.
Иначе съм твърдо - не!
Или имам връзка като света, или - не.
Или имам брак като света, или - не.
Средно положение няма.

Ако сме зрели хора и живеем на семейни начала пък изключено - всеки трябва да дава от себе си.
За брак - още по-изключено. Планираме ли семейство - също. Всичко се дава от всяка страна без тънки сметки - така се гради щастието. Казвам го от личен опит.

Виж целия пост
# 21
Когато се женихме заживяхме в собствеността на този, който имаше такава. И винаги сме го смятали за наше жилище, в което всеки е внасял колкото може.
Днес явно е различнио и не знам какво бих посъветвал дъщеря си, ама тя пък живее под наем и няма ремонти. Вече евентуално делене на наема си е съвсем естествено.
Виж целия пост
# 22
Или душа в банята - поне да се изкъпе.
Аз така един път бях на гости у един, дето живееше под наем, уж голям бохем, всъщност пълен скъсаняк. Та - нито едно кранче не работеше като хората!
Добре, че не се минах аз!
Виж целия пост
# 23
Никога не съм била такава, и никога не съм давала шанс за нещо сериозно на някой, който очевидно го е страх да не се мине.
Най-ми е било странно някой примерно направил жест за теб, за мъж говорим, и много дебело подчертава как той иначе за друг не би, обаче ето, конкретно за теб прави това и това, и това и със всяка следваща дума или виждаш как му се къса от сърцето това нещо, или че най-вероятно на всяка следваща го казва. После и ти ставаш за него "като всички" и тъй...
Виж целия пост
# 24
Боже, те някои крушката на лампата не искат да сменят, за кранчета говорите.
Ох, сетих се имаше едно предаване "Жени говорят за мъже" или нещо подобно, водено от Карбовски.
Та там в един от откъсите, не помня коя, но едната обясни нещо потресаващо.
Значи ситуацията беше с плащането на тока. И тя му казва и какво, без ток ли ще седим и той ами да, ще си направим вечеря на свещи, ще е романтично!

Тъй че, скъсаняците освен всичко, станаха и изобретателни в оправданието. После пред хората ще каже, че той е готвел вечеря на свещи, пък ти неблагодарната не си оценила.
Виж целия пост
# 25
Като виждам, че някой е стиснат по душа, как ли няма да се залъгвам години, че ей сега ще се отприщи.
Глупости са това, най- голямото самозалъгване в историята - аз ще го променя. Дръжки.

Внимание, грижа и отношение се вижда в кратък срок. И не привидното. Защото моя приятелка ми вика - той е много грижовен. Пита ме яла ли съм, спала ли съм. На моя смях не ѝ стана приятно, защото аз трябваше да я покрия в трудност. Грижовния се покри.
Виж целия пост
# 26
Мисля, че LAT е много популярно сред младежите, че даже някои мои набори към 30-те. Даже с козметичката наскоро си говорих как дъщеря й на 31 така си живее отделно с приятеля си 7 години примерно..

За мен е странно мъж да ми поиска наем да живея у тях. Като сме женени с мъжа ми, семейното жилище е това, в което живеем и е негово преди брака. Обаче е семейно по смисъла на закона. Остава да ми каже как трябва да му давам 1/2 пазарен наем?!?!

Иначе разбирам, че човек не бива да е наивен и да се хвърля да ремонтира чуждо имущество, а на следващия ден да го пръждосат. Обаче нали преценяваме хората, преди да се хванем..
Виж целия пост
# 27
Вече времената са такива,че връзките са временно нещо.Не е като преди до живот.Половината се разпадат преди детето да навърши година.
 И по принцио жената е в по-неблагоприятна позиция. А и вече на хората им се живее,никой не иска да се жертва за деца,парньор.
Виж целия пост
# 28
Има и такива - живее им се, ударят 40-те и почнат да се озъртат като прасе у тръстика, коя / кой ще ги вземе и се почват яките компромиси. Биология. Единици са тия дето не ги е шубе да остаряват сами.
Умните се женят млади / под млади разбирам около 30-те, по-богатите къмто 26-27 год/ - има една приказка от старо време - или се млад ожени, или се млад покалугери.
Това е.

Иначе за даването - то и от двамата трябва да им идва отвътре / да се обичат/. Не се ли обичат, само си губят взаимно времето.
Виж целия пост
# 29
Припознах се в много от постовете, които прочетох.
Аз съм човекът, който си прави сметката, но и който се раздава.
Ремонтирам жилището, в което живея, без да имам нотариален акт.
Събирам боклуците на чужди хора, за да не живея в мизерия.
Ако има как да помогна, правя го, но не получавам помощ в замяна, защото в очите на околните съм оправна и кадърна.
Защото вместо да дам шест стотака за нов матрак си купих твърд дунапрен, мемори пяна и калъфче за фракция от това което струват по магазините.
Защото, когато ми звъннат за свещичка против повръщане, паля колата и я нося, но аз нямам на кого да звънна, за да ме прибере на 5 км, когато колата ми се строши насред пътя.

Вчера сядам с децата в градината на познати, те канят на "по бира". Вадят четири кенчета в средата на масата. Не отварят за себе си. Обясняват, на широко, че ще ходят на #басискъпатапочивкавчужбина. Бирите продължават да сетят на купчина в средата на масата. Припи ми се. Посягам.
- Ами, всъщност, няма да ми остане бира за по-късно.
Почти се шокирах, но много добре знам у кого съм на гости.
У хората, които използват чужди ресурси, за да вършат личните си работи.
Хората, които се жалват, че са ги сгащили да шофират без валидна гражданска отговорност.
Спирам да бълвам, идеята е ясна.

Ами аз не искам да съм като тях.
Справедливо ли е, не? Ще бъде ли честно? Никой не е казал, че ще бъде.

Всеки сам прави избора си къде да се мине и къде не. Grinning
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия