Много са качествата, които привличат или отблъскват хората. Сега на морето се запознах с мъж и жена. Разменихме по няколко изречения кой къде работи, къде живее в София (това от нямане какво да се попитаме) и разговорът спира. Нищо повече не ми беше любопитно да науча, на никъде на тръгва разговор. Продължихме трудно с хубава ли е храната, скаридите стават ли. Харесвали им, добре били, яли са и по-хубави. Нищо, на никъде не върви, безинтересна работа. След 2 дни даже не си спомнях имената им. Наричах ги жената със странната прическа и мъжът с очилата. Някой ми каза, че Пламен се бил казвал, май. Никой не се постара да ги запомни.
Виж целия пост
Да живееш сама в София
- Публикувана: 7 авг. 2026, 21:12 ч.
- Последно мнение: 12 авг. 2026, 10:51 ч.
# 15
10 авг. 2026, 10:30 ч.
# 16
10 авг. 2026, 19:54 ч.
Според мен, ако искаш да заговориш някой и да потръгне разговора, обикновено не е толкова трудно. Не е нужно непременно да искаш да научиш нещо за отсрещния. Винаги има някакви общи теми, разбира се, при желание за контакт и от двете страни.
Виж целия пост
# 17
11 авг. 2026, 08:48 ч.
София не е проблемът в намирането на приятелства.Аз такива намирам постоянно.Но това също е умение и зависи от емоционалната възможност на всеки индивид.Обърнете си внимание на Вашето емоционално здраве.
Виж целия пост
# 18
11 авг. 2026, 08:56 ч.
Малко е проблем да се задържат. София дава големи възможности да срещаш хора. Трябва да си отворен и да умееш да се заприказваш и от всеки разговор да завържеш отношения. Аз не го мога или не го искам, не знам. Но притежавам харизма и много хора желаят да общуват с мен. Обае трудно превръщаме запознанството и приятното общуване в трайно приятелство. Тук вече се намесва липсата на време, различен ритъм и режим, различни хобита и занимания. Аз искам да ходя на танци, друг на йога, дните се разминават, разстоянията са големи.
Моя приятелка се върна от чужбина в петък. Докато беше там всеки ден говорехме по 1 час. От петък до днес още не сме намерили време да се видим. Едната ходи с приятели единия ден 4 часа на кино, другата на другия ден, работа, друг ангажимент и вчера даже не успяхме да се чуем.
Виж целия пост
Моя приятелка се върна от чужбина в петък. Докато беше там всеки ден говорехме по 1 час. От петък до днес още не сме намерили време да се видим. Едната ходи с приятели единия ден 4 часа на кино, другата на другия ден, работа, друг ангажимент и вчера даже не успяхме да се чуем.
# 19
11 авг. 2026, 09:08 ч.
Общуването не е нужно да е интензивно на живо, съвремието дава много възможности човек да общува и без да се вижда с някого всеки ден.
Виж целия пост
# 20
11 авг. 2026, 09:11 ч.
Хората сме различни в приятелството си и отношенията към всекиго. Откривам трудности наистина в задържането на хора, особено от младото поколение сме странни.
Примерно, виждам старото поколение, имат приятелства на по 20-30 години, още от детството и ученическите години. Не се виждат всеки ден, но някак успяват да ке организират за едно кафе. Освен това, ясно е, че като се обадят един на друг за нещо, ще си помогнат адекватно.
При мен смених няколко пъти средата наложи се. Никога не съм съжалявала, но това си имаше цената. Да речем, с всеки променен кръг намирах хора, с които се чувствах някак по-близка от предишните. Сега съм с малко пирятелки около себе си на много години, разчитаме една на друга. Имам и тенденция да открия нови хора. Станах селективна към вътрешния си кръг. Някак на усет, не знам как да го обясня и виждам, че случвам.
А хората, с които прекъснах контакт беше различно. С едните се размиха нещата, нямаше драми, нямаше какво да си кажем повече. Приемам го за естествен процес. Обаче с токсични хора и тип пиявици се наложи да режа по-сериозно. То се виждаше, че и там има отдалечаване, но просто имаше твърде много драми и обвинителни тип "ти се промени". Хич не съжалявам, че направих тази чистка. Спокойно ми е вече и това смятам за най-важното.
Виж целия пост
Примерно, виждам старото поколение, имат приятелства на по 20-30 години, още от детството и ученическите години. Не се виждат всеки ден, но някак успяват да ке организират за едно кафе. Освен това, ясно е, че като се обадят един на друг за нещо, ще си помогнат адекватно.
При мен смених няколко пъти средата наложи се. Никога не съм съжалявала, но това си имаше цената. Да речем, с всеки променен кръг намирах хора, с които се чувствах някак по-близка от предишните. Сега съм с малко пирятелки около себе си на много години, разчитаме една на друга. Имам и тенденция да открия нови хора. Станах селективна към вътрешния си кръг. Някак на усет, не знам как да го обясня и виждам, че случвам.
А хората, с които прекъснах контакт беше различно. С едните се размиха нещата, нямаше драми, нямаше какво да си кажем повече. Приемам го за естествен процес. Обаче с токсични хора и тип пиявици се наложи да режа по-сериозно. То се виждаше, че и там има отдалечаване, но просто имаше твърде много драми и обвинителни тип "ти се промени". Хич не съжалявам, че направих тази чистка. Спокойно ми е вече и това смятам за най-важното.
# 21
11 авг. 2026, 09:23 ч.
Да, това с приятелствата и младото поколение наистина го има, наблюдавам го.Аз имам точно такива стари приятелства, неподвластни на време и обстоятелства.Иначе в живота ми постоянно влизат и излизат хора, също го приемам за нормално явление.
Виж целия пост
# 22
11 авг. 2026, 19:43 ч.
Като си намериш работа лека полека ще завържеш контакти. Става във времето и с търпение и без насилване на нещата.
Виж целия пост
# 23
12 авг. 2026, 08:55 ч.
Това с приятелствата преди и приятелствата сега, приятелствата сред младото и тези на старото поколение, си има своето историческо обяснение.
Предишните поколения не са били така мобилни, не са пътували толкова често през уикендите, не са имали чат джи пи ти, който да дава отговори на всичко. Не са имали друг избор, освен да се търсят, за да си помагат. Дори работното им време и ангажименти са били доста сходни, с малки изключения.
Един различен кекс да пожелае да направи домакинята, звъни за рецепта и съвет от приятелка. Мъжете са си помагали в техните им дейности. Сега всичко се намира в интернет.
Когато са се търсилили не за работа и услуги, а за забавление, изборът също е бил ограничен и са си ходели на гости, с децата, може и с родителите, което много е сближавало хората.
Пътуванията също са били трудни за организиране, не така чести и имат спомени, които ги свързват.
Сега в бързия живот, единият уикенд съм на Витоша с едни приятели, предишния в Италия с други, в Гърция ще ходя със съвсем друга приятелка... Един ходи на йога, друг на фитнес, трети на танци, четвърти на медицатия. Преди такива дейности са били голяма екзотика. По-динамично е сега.
Да, по тези курсове, занимания срещаме хора, но малка част от тях успяваме да задържим.
Не е до хората, те са си същите. До начин на живот е.
Виж целия пост
Предишните поколения не са били така мобилни, не са пътували толкова често през уикендите, не са имали чат джи пи ти, който да дава отговори на всичко. Не са имали друг избор, освен да се търсят, за да си помагат. Дори работното им време и ангажименти са били доста сходни, с малки изключения.
Един различен кекс да пожелае да направи домакинята, звъни за рецепта и съвет от приятелка. Мъжете са си помагали в техните им дейности. Сега всичко се намира в интернет.
Когато са се търсилили не за работа и услуги, а за забавление, изборът също е бил ограничен и са си ходели на гости, с децата, може и с родителите, което много е сближавало хората.
Пътуванията също са били трудни за организиране, не така чести и имат спомени, които ги свързват.
Сега в бързия живот, единият уикенд съм на Витоша с едни приятели, предишния в Италия с други, в Гърция ще ходя със съвсем друга приятелка... Един ходи на йога, друг на фитнес, трети на танци, четвърти на медицатия. Преди такива дейности са били голяма екзотика. По-динамично е сега.
Да, по тези курсове, занимания срещаме хора, но малка част от тях успяваме да задържим.
Не е до хората, те са си същите. До начин на живот е.
# 24
12 авг. 2026, 09:18 ч.
Колежките са отличен вариант, все ще се намери някоя като теб или приятелски настроена. Ще си бъбрите онлайн, ще излизате заедно. В по-голяма фирма все ще се намери някоя. Ако "всички са стари и лоши", значи проблемът не е в хората наоколо.
Виж целия пост
# 25
12 авг. 2026, 09:29 ч.
И до човек също.Имам двама големи сина- единият приятели бол, не се спира, другият обратното.
Моите наблюдения са, че социалните мрежи, нет, телевизия, електронни устройства заместват нуждата от общуването с хора и ги лишават от умения за това общуване.
Виж целия пост
Моите наблюдения са, че социалните мрежи, нет, телевизия, електронни устройства заместват нуждата от общуването с хора и ги лишават от умения за това общуване.
# 26
12 авг. 2026, 09:53 ч.
Едно време може да са се сприятелявали колеги, ама сега не е така. Поне при мен. Нищо лично не знам за хората, с които работя, нито те за мен.
Виж целия пост
# 27
12 авг. 2026, 09:59 ч.
Не е по-различно при мен, макар че категорията е вече "работна среда" или "хора, с които работя". Като се сетя как на класическото работно място винаги е имало хора, които (сега си давам сметка) са правили по 10 крачки, за да се сетя аз да направя една... и досега сме приятели
Виж целия пост
# 28
12 авг. 2026, 10:51 ч.
Много малко съм ходила на работа в съвсем младите ми години. Беше женски колектив, всички работехме с ръцете си. Е, нямаше тайни. Като се започне кой какво си е купил, като е излязъл в обедната почивка, до всички семейни проблеми.
Виж целия пост
Препоръчани теми