Да живееш сама в София

Значи си стигнала до първия урок - че където и да бягаш, от себе си не можеш да избягаш. И това, което носиш в себе си, ще е там, докато не ти писне да бягаш и не се изправиш срещу него, за да го решиш.
Така че събирай сили, и следващата ти стъпка е тая - да бориш депресията, вместо да бягаш от нея. В някакъв по-стабилен момент разкарай кофти гаджето - сори, ама по-добре сама, отколкото зле придружена. Вярно е. А и да, това, че ще ти стане кофти, ще ти бъде още един стимул да бориш депресията. Дано си такава натура де...
Хващаш стабилна работа, градиш някаква рутина/сигурност, и оттам психотерапия ли, излизания ли, спорт, приятелки, медитации.. Ти си знаеш. Но докато бягаш, нищо няма да се подобри.

Дай си време, не е лесно в големия град, виждам го по мои приятелки.
Първо съжалявам за лошите новини за неизлечимата болест на твоя роднина. Пожелавам ти сили да минете през изпитанието.
С родителите ти няма как да се бориш, няма да ги промениш. Просто с тях отстоявай граници, защото незрелият родител е голяма беля. Могат да започнат страшен тормоз от разстояние,  обвинения, че не живееш така, както на тях им се иска.
С приятеля ти обаче имаш избор. Не си му майка, безсмислено е да си губиш времето. Ако нищо не ви свързва като съжителство, просто не се товари.
Големия град си има предимството, че като влезеш в тълпата си и анонимен. В малкия град всичко навсякъде се разнася за секунди. Моите приятелки, коя се прибра, коя за малко, ами страшно стана с незрелите родители. По-лошото, че доста време не успяха да си намерят свясна работа и някои бяха принудени пак да дойдат в София и от втория път успяха.
Другият ти вариант е друг голям град или чужбината, но рисковете са подобни.
Щом си се дипломирала наскоро и всичко ти е прясно, активизирай се да търсиш работа по специалността си. Надявам се да е това, което обичаш, то ще те изпълни.
Понякога има периоди, в които сме сами и е неизбежно. Приеми го като пауза. Ще дойдат приятелите и познатите, не се притеснявай.

Може да е до квартала. От 8 месеца пребивавам основно в София. Запознах се със стотици нови хора и даже създадох нови приятелства с хора от цял свят. Като изляза да купя вестник на майка или храна за някоя котка, не мога да се прибера един час. Говоря с много хора и срещам много познати. В моя квартал не е точно така.

Може пък София да не е твоя град, но за мене е един от лесните, в момента, градове за живеене.

Стискам палци болния роднина да се излекува. Успех и щастие ти желая.

Имаш ли някакви интереси, хобита? Знаеш ли къде би могла да намериш хора с такива?
Съчувствам за роднината и родителите, но трябва да приемеш, че не си отговорна за положението им. Можеш да помагаш, докъдето ти стигат силите, разбира се, но без да ставаш курбан. За гаджето също. В междучовешките отношения има общи проблеми, има и лични проблеми. Когато се опитат да ти тропосат личните проблеми за общи, значи е време да се оттеглиш.

Цял живот живея в София и имах много, много приятели. Като че ли времената се смениха, хората все по-трудно контактуват. Дори съседката ми, над 90-годишна, ми звъни по телефона, ако иска нещо да ми каже. Имам чувството, че и хора не минават по улицата. Преди бях точно както пише Невена, когато си закарвах колата до паркинга, един час се прибирах. Срещах познати, приказвахме си. Сега нито срещам някой, нито на хората им е до приказки. С две приятелки от училище се срещаме на седмица-две, обядваме някъде или пием кафе.

Не бих го нарекла балон, а среда, в която общуваме - семейства, приятели, колеги и техните приятели. В големите градове животът е по-анонимен и с по-забързан ритъм, това си го знаела предварително.  Движим се по таблици. Пътуваме по 1 час до работата си. В малките градове за това време вече сте отишли до друг град и сте си сваршили работата. Не се редите по 20 минути на касите и пазаруването на най-необходимото не отнема час.

И в София, и в другите големи градове има отворени хора.  Време няма. Аз се прибирам от работа към 9 вечерта. Ще ме чакаш ли да пием кафе в 21:30 до към 23:00?? Сутрин няма да стана рано, за да го изпием в 8 часа. На кино ходи ли ти се пак към 10 вечерта? (това са реални примери от моя начин на живот. Имам приятели, които не се напасват по него, нито аз по техния и затова общуваме рядко, с предварителни уговорки, няма спонтанност или е много рядко.)

Допускаме и нови хора да влязат в животите ни. Всички ние имаме нужда от това, което и ти - нови и повече приятели, нови емоции, нови теми за разговор. Но градът предлага и голям избор и всеки от нас подлежи на селекция. Ако сме атрактивни и привлекателни за съществуващите кръгове или "балони", лесно ще ги пропукаме и ще се влеем. Ако търсим някого, за да се оплачем и да споделим, че "нещо е тръгнало по доматите и жълтеят", ще е по-трудна тази работа. Това е метафора, разбира се. Но влизайки в живота на непознат човек, каквито са ти всички тук, от огромно значение е как ще почукаш на вратата му. Някои и да спят, ще скочат и ще ти отворят, за да те изслушат, други и да са будни и скучаещи в този момент, ще се направят на заспали.

Но да ти призная, ако аз се преместя в малкия град, където всички се познават и всеки знае всичко за другия, ще срещна големи трудности да намеря своите хора там. Защото не съм свикнала на този показ, не ми е приятно всеки да наднича в градината ми с критиките защо преполивам краставиците - ще горчат, защо не покривам доматите - ще изгорят, защо розите не са подрязани, защо има бурени около тиквите и боба....

В София лесно се създават контакти, вече кой как ще ги развие е според нагласите и способностите.
От написаното оставам с впечатлението, че поставяш ударението на грешното място, и че е по-необходимо да се съсредоточиш върху лекуването на депресията.

Именно. Тук живеят много хора,  отдалечени от семейства и приятели и имат същите намерения и желания като вашите - да намерят среда и да се социализират. Пътищата ви все някак ще се пресекат, но с някои от тях ще си забравите бързо имената, с други ще се позадържите известно време, а за големи трайни отношения, вече пък съвсем спада  вероятността. Но такава е логиката на живота.
И в по-малките градове, от клас с около 25 деца, общувате с трима, петима. Не сте най-добри приятели с всички. Може да се поздравявате, да се заприказвате, когато се срещнете, но не сте близки. И тук е така. Когото и да срещна от Университета, училище, ще се поздравим, но не с всеки от тях ще се чуем за  празник или по друг повод. Не защото сме студени, а защото не сме си паснали като манталитет и интереси.

След като вече се дадоха съвети първо за се погрижите за себе си, след това може да се включите в една от хилядите дейности, които София предлага и сами хора посещават.
Йога, спорт, рисуване, правене на чаши, туризъм, срещи и т.н.
Това му е хубавото на градът.
Огромен избор, океан от хора.
Но трябва да се размърдате. Да пробвате, с кои хора ще си паснете.

Чудесно е да си живея сама в София!
Ето сега бях безработна за месец и се записах на курс от БТ. Чудесни нови запознанства! Даже имаше две жени от квартала.

Само че е малко гадно човек да търси познати основно да им се оплаква, така ми звучи от публикацията. И инстинктивно хората се отдръпват от такъв човек.

Ако имаш диагноза депресия трябва да се лекуваш. Ако просто е лошо настроение може да помогне спорт, запознанства, хоби. Ама от себе си не можеш да избягаш, градът не играе кой знае каква роля.

Дежа вю имам с потребителката Бънди Роуз. Ако е тя - да си прочете 20 - те стари теми, ако авторката не е - да ги намери. Всичко вече се изписа и каза по няколко пъти.