Осмокласници 2026/2027 - тема XV

Diavenna,  Sanaka, подкрепям изцяло мненията ви за спорта.
И да, скъпо занимание е за децата.

С  една  година  съм  по-малка  от  Санака, та  също  имам  достатъчен  поглед над  образованието някога.  Неграмотни имаше и  ги има  и  днес  в  лицето на  50+  годишните,  просто  неграмотността  им  остана  дълго скрита,  понеже  нямаше  платформи,  форуми,  социални мрежи..И  после  лъсна  с пълна  сила. И с  нивото на  овладяване на  езици беше  точно както е  сега. Имаше деца с  наистина  сериозни знания,   други  оправящи  се  и  трети,  способни  да проведат  само    елементарен  разговор  след  5  години в  езикова.
И  дежурното  клише,  че  тогава  е  нямало  толкова  голям  разкрач между  качеството на  обучение  в  училищата.  Имаше  и  тогава. Завършила  съм столична  ЕГ,  брат  ми столичен техникум  (водещ се  тогава  елитен,  днес  дори вече  го няма),  съседско дете   СПТУ  в друг  елитен.  По  определен  предмет и  тримата  изброени  имахме  шестици.  Само  ще  допълня, че  със  знанията  си  брат  ми  (имах  пряк  поглед над  това какво  знае и  може)  би закъсал  сериозно там,  където  учех  аз.  Толкова  за  еднаквото  ниво на  обучение.
Физзарядката  ни я  водеше  в  основното  учител  по военно  обучение - надолу  с  камофлажни  панталони, нагоре  с потник. Провеждаше се  в двора  и само ентусисатите на  първите  редове  се  стараеха,  назад беше чисто отбиване на номера.  В гимназията  униформата  ни  беше  грозна,  та  се не  траеше, като на  служители в БДЖ. Вероятно  още  оттам идва негативното  ми  отношение  към  униформи.  За  да  бъде  човек в  приличен вид, са  нужни  правила  от  училищното  ръководство  и следене  за  спазването  им  както в  училище, така и вкъщи..Понеже на  теория  правила има на  много места,  родителите  даже  ги  подписват и сега, ама  каква  е  файдата  като няма контрол на никое ниво..

Ох, щом и Г. Господинов се цитира, ясна е работата. Безмълвна съм.
Обаче вече не е актуално да сме заседнали преди 30 г. и за всичко да е виновен злия соц.
А и нямам нужда Г.Г. да ми казва какво е било, помня го добре, от неговото поколение съм горе-долу, а като Русалка точно.

Правила имаше тогава и се спазваха, имаше и дисциплина. Сега като ги няма - ревем, като опитат да наложат - пак ревем, горките деца. Хубаво е да решим какво искаме….

Правила имаше и още как. Още помня как директорът ме подстрига с ножичка за хартия в коридора пред всички, защото косата ми беше един пръст по-дълга от рамото. Което пък не пречеше келешите от класа да се качват върху бюрото на учителката по история в час и да й плюят в дневника. Или да се заключва учителката по трудово в хранилището. Та, за дисциплината навремето съм на особено мнение. За правилата, също.

Това е било садизъм, а не спазване на правила. Нашите щяха да го разкостят такъв  директор, колко пъти са ходили да ме защитават в училище, не бях от кротките.

Аз съм 3 години по-голяма от sanaka. 😃
Аз съм "За" правилата и да се спазват от всички. Липсата на физзарядката досега е най-малкият проблем на българското образование. Връщането ѝ е прах в очите, че нещо се прави.
Писах вече какво трябва да се направи според мен.

Гадости от това време и аз помня много, ама са за друга тема.
Но и добри страни имаше! И те са за другата тема.
А пък за физзарядката - продължавам да твърдя, че не сме мръднали от "точката на замръзване" !!!

По-млада съм и не съм хванала кой знае колко от строя, но това не значи, че напълно го подкрепям. По отношение на спорта обаче – сега липсва истинското физическо и се налага или да ги записваме на спорт, или да ходят на фитнес, за да имат движение. По мое време да не спазваш дисциплина в клас беше абсолютно немислимо, поне в моето училище – гонеше се на мига, и то след някой и друг шамар (не подкрепям насилието над дете), че и вкъщи после ядеше някой друг допълнително. Сега родителите масово се карат на учители и директор заради ниски оценки, страшно е... че и на бой налитат. В училището на детето имаше две деца в начален клас, които пускаха чалга и мятаха гюбеци на чина по време на час! Във 1-4клас! И не можеха да направят нищо от училището, едвам ги преместиха след 4. клас. За двойки (годишни) и повтаряне не може и да става въпрос – аз лично не познавам дете, останало на поправителен или повтарящо класа, и то говорим за едно от училищата, които се водят по-елитни и държащи на дисциплината, не ми се мисли за другите. Имаше и повтарящи, и на поправителен в моето училище – поне по двама от випуск – и учителите не бяха набити от родителите, че са си позволили да им пишат двойки или да ги изгонят от час. Не че нямаше неграмотници и тогава, но тройката си беше заслужена, което пък не те прави автоматично грамотен.

От стари хора дочута приказка :
"  Бие се малка г@зинка. Стане ли голям г@з - ако ще от бой да го утрепаш - файда няма !  "

Ivnova, потокът на  идващи  да  учат  тук и  тогава, и сега, не е заради нивото на  обучение у нас -    било  то  високо или ниско. Някога  идваха  по  двустранни договорености/спогодби  -  с  арабски  държави (точно от  онези  времена  има  толкова чуждестранни лекари  тук), с  Виетнам,  гърците не  знам на  какъв  принцип бяха. Сега  може би не сте  наясно с  малко  за университета  дете,  но нашите  ВУЗ се пръскат  по  шевовете  от  чужденци.  Значи ли  това, че  нивото на  обучение е  ударило тавана? Не. Идват  чужденци,  за които  следването  тук  е просто  по-евтино  отколкото другаде.  Идват  други,  които  заради националността  си не  могат  да  се  доберат  дотам,  където искат  повече.  Идват трети,  които  за жалост за определени специалности, най-често медицински,  не  са  успели  да  се  класират в  родните  си страни, и заради схемата на прием там няма  да успеят и занапред.  Идват  и чули, че  тук  се изкарва  лесно  (не навсякъде,  разбира  се).Самите  университети  ежегодно  увеличават  бройките  за прием на  чуждестранни  студенти,  понеже  това  е най-добрият и  бърз начин  за  финансиране, а не  защото  българчета са отишли навън и им  търсят заместител.Те и не  могат да бъдат такъв,  понеже  доста  от тях  след  завършването  си  тръгват.  Ако  погледне  човек едни  голи статистики за броя чужденци,  може  да  заключи, че  България  е  топ  образователна  дестинация с небивал  интерес отвън  днес -  гърци, араби,  персийци, африканци,  германци,  испанци, американци, украинци.  За някои  специалности  е съвсем ОК нивото,  така  е,  за  много обаче  е по-скоро посредствено.

Друга разновидност на поговорката,  Татко  Врабчо  -  бий  д*пе, за  да не  биеш  д*пище.

Скъпичко е да! Но това е много добър начин за пуберите да изразходват енергия, която им е иначе в излишък и да "нормализират" нивото на хормоните.
Друг по-добър начин май-май не се досещам.

Намира му се начина и със спорта. Единият ми син ходи на фитнес, наборът не. Почти всеки уикенд сме из горите или на басейн, плуват по над 3 часа. Не посещават спортни занимания, защото не искат колективни спортове, но не мисля, че им липсва двигателна култура. Та ето, че може.
И още нещо искам да кажа. Възлагаме големи очаквания на училището, а голям процент от неодобрението е резултат от външни фактори. Не че няма къси клечки сред учителите, но, съжалявам, да се преоблекат за физическо и да носят чисти (неизползвани навън) обувки е грижа на учениците и родителите. Ако на 13 години не знаят защо в салона се влиза с чисти обувки, това не е само липса на контрол.
И на последно място - синът ми е състезател на много високо ниво и мога да кажа с чиста съвест, че разходи за транспорт, престой или храна не съм имала, вкл. в чужбина. Нямам представа в миналото как е било, помня мизерията по лагери, когато аз съм била на тази и по-различна възраст - около 90-те. Не само плащаха родителите ни, а плащаха за нула качество. Сега не е така, за щастие. И двете ми деца бяха на лагери това лято при много добри условия и безплатни за нас. Та - да, има какво да се желае, но има и много положителни промени, които не забелязваме/отчитаме.

Ако физическото възпитание беше на ниво, абсолютно мога да кажа, че замества един фитнес, а и децата виждат и се ориентират към спорт, който да харесат.
​Вие може би сте първият човек, когото чувам да се ползва от привилегията на безплатни тренировки и състезания в чужбина, които не се заплащат, макар и на професионално ниво. Детето ми тренира джудо и ходи по състезания, включително в чужбина, както и ски – искате ли да си поговорим за цифромания?
​Колко български спортисти се отказват поради липса на средства? Добре че има някой и друг спонсор, иначе сме загинали.
​Аз лично ходех на уроци като ученичка – по пеене, танци, карате, ски – и знаете ли колко плащах? За сведение: нито един лев!
​Както и да е, много се разми темата, но истината е, че са единици такива като вас, които не плащат за спорт.

Не, не, аз не говоря за спорт. Както казах, не се интересуваме от колективни спортове, но това не означава, че децата са обездвижени. Просто не спортуват в група/школа.

На нашето тренировките ще са събота и неделя. Искам да ходи един път седмично на испански, но той не иска в Сервантес, че там са по три учебни часа, а аз едвам ще го навия за 1.5 - 2 уч.часа. Една съфорумка тук в темата ми препоръча други две школи, но дали ще имат групи начинаещи сутрин през седмицата, не знам. Ще търся в краен случай индивидуални уроци, но не онлайн.