Убийството в Пловдив

"Трагедията провокира Грациела Щерева - учител с над 15 години опит, повече от 4 години работа със социално-емоционално развитие и справяне с конфликти между деца, както и консултиране на родители и учители - да излезе с емоционална и аналитична позиция в личния си профил във Facebook.

В своя коментар в социалната мрежа тя се обръща директно към родителите и обществото, призовавайки да се спре с генералното стигматизиране на младежите, музикалните субкултури и сляпата омраза.

Според Щерева агресията у подрастващите е пряко отражение на моделите, които възрастните демонстрират всекидневно, а решаването на проблема преминава през целенасочено развиване на социално-емоционални умения, а не през нови вълни от обществена саморазправа.

Публикуваме коментара без редакторска намеса:

"Относно трагедията в Пловдив:

Моля ви да внимаваме за няколко неща:

Да не се ожесточаваме сега към всички подрастващи деца генерално.

Да не призоваваме към недоверие спрямо всяка групичка младежи, която се мотае заедно - повечето от тях никога не са и никога няма да участват в подобно деяние.

Да не заклеймяваме всички хора, които слушат даден стил музика, заради фланелките на децата, които се виждат от съдебната зала - повечето от тях никога не са и никога няма да участват в подобно деяние. Аз също слушам много тежка и някои биха казали "агресивна" музика.

Обаче слушам също медитативна и редица стилове инструментална + Лени Кравиц, Селин Дион и Мадона примерно, пък се занимавам със справяне с конфликти и социално-емоционално развитие, тъй че - нали...

Да не даваме хляб сега с писаниците си на други групи младежи да ходят да се саморазправят с подрастващи метъли, събрани на група, защото това може да доведе до съвсем аналогични трагедии, просто с други, но все така "справедливи" мотиви.

Общо взето също ви моля да внимаваме какви послания отправяме и какви присъди присъждаме, защото самите близки на тези точно деца, вероятно онзи ден също са били дълбоко възмутени от нещо подобно из коментари и постове във ФБ, а днес ги настига това в собствената им къща... Да, съвсем в прав текст казвам, че не знаете дали това няма да се случи утре и във вашето семейство, с някое от вашите деца.

Точно ей такива ярки обществени възмущения и издигнати клади са научили тези деца да въздават "справедливост" - само че вместо злостни коментари с часове, са били ритници с часове. (И не ми казвайте сега, че не е едно и също.)

Опиянението, което виждам в момента не е твърде различно - възрастните също не могат да преценят кога и къде да спрат, децата още по-малко могат да направят такава преценка, особено имайки този наш пример.

И тук държа да кажа - не оправдавам убийството, обяснявам как работят тези механизми.

Ще ви кажа нещо, което ще ви накара бурно да се възпротивите - преобладаващият процент от нас можеше да е част от тази група в тийнейджърските си години. Ако беше попаднал в тяхната семейна, социална и обществена среда.

Също така, бъдете честни - ако просто леко го бяха поступали, а после мъжът беше заловен и осъден за педофилия, вероятно някои от възмутените щяха да ги поощрят дори...

В последна сметка - действията на подрастващите често отразяват онова, на което са се научили от обществото. А нашето общество напоследък все по-рядко познава граници.

Реалността все по-често ни притиска да признаем следното - децата имат нужда от целенасочено развиване на социално-емоционални умения, справяне с конфликти, гражданско образование и критично мислене, не на "добродетели и религии".

При някои религии на дадени места по света до днес е напълно в реда на нещата да убиеш някой грешник с камъни. Ето, тези подрастващи са взели за повод морална ценност - опазването на сигурността на деца, които може да пострадат от педофилия. Нали помните? Или вече си представяме само "кръвожадни изроди, които слушат метъл"?... Не забравяйте първоначалните им мотиви.

Колкото и старателно и шумно да декларираме разграничение от тези деца, колкото и да твърдим, че ние нямаме нищо общо с тях, че ние не сме такива, не дай Боже нашите деца, повярвайте ми - те са били способни на това именно заради всичко, което са видели от нас. Колкото и бурно да опитате да отречете това.

И да, институциите и с настояща, и със задна дата трябва да поемат отговорност за факта, че тези деца не са заловили мъжа, за да го предадат на полиция и съд. Защото не са вярвали, че това ще доведе до резултати. И са взели това в свои ръце. И крака.

Без да разпознаят кога да спрат. Защото, убийте ме, главата си залагам, че те не са отишли там, за да убият човека, осъзнато, преднамерено и планирано. Просто не са знаели кога да спрат. Защото точно така сме ги научили".

чаквах да ги накажем със скръб и размисъл ние самите къде стоим във всичко това, в каква посока допринасяме всеки ден, а не с пяна на уста и опиянена жажда за кръв. Ужасена съм от всички коментари, които настояват за смърт... А те се умножават. И го приемам ужасно лично, защото всеки ден работя с деца и смело твърдя, че ги познавам.

Тази случка е огледало и симптом на собствено отгледана чума, а не чуждопланетарен вирус, с който нямаме нищо общо. И ако не го осъзнаваме, то ние сме за оплакване. Продължаваме да сеем омраза, а се чудим защо плодовете не са състрадание и мир".