Аз пък съм се виждала многократно с малолетни, които не ми се падат роднини, в свободното ми време по ред етични причини.
- когато дойдат да събират празни пластмасови бутилки за спортната каса на детския им футболен клуб (които тук се връщат в специални автомати и получаваш малко пари) и позвънят на вратата ми
- когато бях треньорка на футболния детски отбор на синовете ми в училище (родителите на доброволни начала са треньори в детските отбори първите години)
- когато бях доброволка в Червения кръст в града ни и помагах с уроците на деца в началното училище (деца от бедни семейства в неравностойно положение, може би с родители, които не са ходили много на училище)
- когато бях детегледачка няколко вечери на малкото дете на съседката, която беше сама жена и работеше на две места до късно и имаше нужда от помощ
- също и когато бяхме приемен дом 2 години за деца в криза (имахме двойка близначета в начално училище, които бяха у нас една седмица всеки месец, докато майка им се лекуваше от рак)
Със сигурност и други примери имам през годините, но за тези се сещам.


