⭐️Толгахан Сайъшман и Амине Гюлше – Сега и Завинаги ⭐️ Любими турски актьори - тема 60*

Публикувана: 10 авг. 2026, 00:04 ч.

Последно мнение: 12 окт. 2026, 19:56 ч.

8 577

739

Emiliya - Ветеран

# 283 3 септ. 2026, 00:41 ч.

Тази седмица си избрах това.

— Да, Толгахан, плановете и проектите ти за следващия период вече изяснени ли са? Четеш ли нещо в момента? Има ли нов проект, който предстои?

— Да, чета. Чета сценарии. Например за сериал, а също и за филм. Но, както знаеш, датите на снимките могат да се променят. Кое ще бъде първо и дали е възможно да се случат и двете едновременно, ще стане ясно през следващия месец. Всъщност скоро ще се изясни. За щастие, хората, които ми отправят тези предложения, проявяват разбиране към ситуацията ми и към това, че в момента концентрацията ми е насочена към друго.

— Това по твое желание ли беше? Този период успя да бъдеш много повече до майка си.

— Да. Беше мой избор. Не исках да поемам ангажимент към снимачна площадка и дори, доколкото е възможно, отказвах предложения от чужбина. От два месеца не съм ходил никъде, защото не исках да я оставям. Получавам покани от държави, в които се излъчват сериалите ми, но не мога просто да оставя всичко и да замина. Още известно време няма да пътувам, но след това постепенно ще започна отново.

— Ако животът ни беше филм, как щяхте да го наречете?

— Много хубав въпрос. Аз си бях помислил „Моята история“, но може да се измисли и нещо друго. Наистина е хубав въпрос, хвана ме неподготвен. Но вече имам готово заглавие: „Моята история“.

— „Моята история“ е хубаво. А за бъдещето, разбира се, още е много рано да говорим. Но ти премина през доста труден период. Обикновено, макар че не трябва да обобщаваме, много бащи искат децата им да изберат същата професия.

— Да, това го има. Има и положителни, и отрицателни примери.

— Би ли искал синът ти да стане актьор или певец? Имаш ли такова желание?

— Ще видим. Всичко това ще се развие с времето. Най-вече ще зависи от образованието му и от самото дете. Ще видим доколко ще е склонен към това, дали ще го има в себе си и дали сам ще го поиска. Не мисля, че ще го насочваме твърде настойчиво в определена посока. Но ако сам пожелае, тогава, разбира се, ще му дадем всякаква възможна подкрепа. Спорт, например, и други подобни неща.

— Искаш да започне да се занимава със спорт още от малък?

— Разбира се. Аз идвам от спортно семейство. И майка ми, и баща ми са били спортисти. Много бих искал и моето дете да се занимава със спорт. Толга също от малък постоянно спортуваше и тъй като аз съм се занимавал много със спорт, определено бихме искали и той да спортува.

— Ако има нещо, което със сигурност ще бъде общата ви точка, това е спортът.

— Точно така. Със сигурност ще се занимаваме със спорт. Можем да го насочваме, но в крайна сметка решението ще бъде негово. Ако иска да го прави, ще го подкрепим.

— Между другото, много се говори за твоите баскетболни изпълнения.

— Да, да.

— Как стана този баскетболен момент?

— Като коша, който Лукас вкара за Фенербахче.

— Да, точно.

— В последната секунда.

— Да, да.

— Как успя да го вкараш от центъра?

— И аз самият не знам. Мислех, че сте монтирали кадрите. Казах, че съм го вкарал три пъти, но трябва да има и други кадри. Снимаха ме няколко пъти. Единия го заснех аз, а другия ти го засне, нали?

— Точно така.

— Кенан Сипари тренираше на терена на Бешикташ и ние бяхме отишли там. Казах: „Няма да мога да го хвърля с ръка, не съм толкова умел като теб“, но тогава опитах с крак.

— И после успя да вкараш кош от центъра!

— Да, стана невероятно.

— И още първият опит ли беше успешен?

— Да, единият беше успешен още от първия опит, но не успяхме да го заснемем. После, понеже нямахме кадър, опитах отново. Първия и втория път не се получи, а на третия пак успях.

— А изражението ти беше толкова изненадано.

— Ако и ти беше там, нямаше да се изненадаш. Ние постоянно спортуваме.

— Май имаш и фитнес у дома?

— Да, това беше изненада.

— Не беше изненада?

— Не, това беше нещо, което сам си бях решил. Трудно ми е постоянно да ходя до фитнеса. Исках веднага щом се събудя да мога да вляза вътре и да тренирам, да превърна спорта в навик и нищо да не застава между мен и тренировката. Затова взех това решение.

— И какво има вътре? Истински фитнес ли е или просто една пътека и две машини?

— Има всичко необходимо. Има една многофункционална машина, на която можеш да правиш 27 различни упражнения. Има и всички тежести и дъмбели, има кардио уреди. Скоро ще дойде и кадилакът за пилатес.

— Охо, значи си е направил цял фитнес.

— Отвън изглежда малък, но всъщност е многофункционална стая и задоволява всичките ми нужди.

— Колко време отделяш за спорт?

— Около час и половина.

— Всеки ден ли?

— Почти всеки ден.

— Браво.

— Почти всеки ден. Защото в един период напълно се отдалечих от спорта. Бях много погълнат от сериалите и натоварването около тях. Между 2010 и 2014 година наистина качих килограми и започнах да се чувствам зле. Не ми харесваше този период.

— Оттогава ли реши да не се отказваш?

— Да. Сега особено искам да продължавам дисциплинирано. Не трябва да се откъсваме напълно от спорта. Когато веднъж прекъснеш, наистина е трудно отново да се върнеш към него. Затова мисля, че трябва да продължаваш, без да прекъсваш.

— Ако не беше станал актьор, щеше ли да бъдеш спортист?

— Да, исках. Много дълго време играех тенис, а след това започнах да играя футбол. Играл съм в школите на сериозни клубове и стигнах чак до националния отбор. На 16 години обаче не успях да продължа. Исках да стана професионален спортист, но явно не ми е било писано. Не е било моята съдба.

— А в актьорството определено си доста успешен.

— Благодаря.

— Добре. А сега ми е любопитно — Толга, влизаш ли в кухнята?

— Разбира се, че влизам.

— Какво правиш?

— Много обичам да отварям хладилника. Не знам защо, но имам някаква безсмислена мания. Например ставам без причина и в един момент се оказвам пред хладилника, отварям го и просто гледам вътре. После го затварям.

— А отношенията ти с готвенето?

— Не съм много добър в готвенето. Когато се захвана, мога да приготвя нещо добре, но не мога да кажа, че обичам особено да готвя. Не съм човек, който обича да прекарва много време в кухнята.

— Значи няма да правим бюрек от Албания?

— Чакай, точно това очаквах! Всеки ден сутрин баба ми прави бюрек и така закусваме.

— Но го прави много вкусно.

— Да, когато го направя добре, става страхотно. Баба ми го прави още по-вкусно.

— Невероятно го прави. Вчера го видях и не можех да повярвам. Тя дори си е направила YouTube канал.

— Да, доста е сръчна и постоянно е в кухнята. Истинска албанка е. Прави невероятни неща.

— И е невъзможно да не напълнееш около нея.

— Точно така. А най-смешното е, че тя сама ги приготвя, но не ги яде. Прави ги за нас.

— Направо ще ѝ направя реклама. Направила е и палачинки. Питам те съвсем сериозно — такива палачинки и в Америка няма!

— Наистина ли?

— Напълно сериозно ти казвам. Нека ги направи и я покани да дойде. Наистина ще си промениш мнението.

— А вкъщи чия дума е последна?

— Управляваме се демократично.

— Значи?

— Последното решение е мое. Но, разбира се, любовта ми има думата по друг начин. Толга също има мнение, естествено, но и аз си казвам моето. Имам и малко албански инат.

— Добре, нека не навлизаме повече в тази тема.

— Да, да преминем нататък.

— Приятели, много ви благодарим. Благодаря ви, че дойдохте.

— Аз благодаря. Наистина беше много приятно.

— Нека първото ни предаване донесе късмет.

— Дано.

— Ние ви благодарим много, че ни поканихте. Беше ни изключително приятно.

— И на мен ми беше много приятно да бъда тук.

— Дано всичко завърши благополучно. Дано ни бъде писано и ние да станем свидетели на този щастлив момент.

— Дано.

— Благодаря ви.

— И ние ви благодарим.

Виж целия пост