⭐️Толгахан Сайъшман и Амине Гюлше – Сега и Завинаги ⭐️ Любими турски актьори - тема 60*
- Публикувана: 10 авг. 2026, 00:04 ч.
- Последно мнение: 12 окт. 2026, 19:56 ч.
# 286
3 септ. 2026, 10:57 ч.
Виж целия пост
Здравейте, момичета! 
"Животът е по-приятен, когато си с хора, чиято доброта не е стратегия, а начин на живот!"
Нека днес ни се случват само хубави неща, да срещаме повече усмихнати и позитивни хора и да ни върви във всички начинания!
Пожелавам ви прекрасен ден, пълен с настроение и сбъднати желания!
Нека днес ни се случват само хубави неща, да срещаме повече усмихнати и позитивни хора и да ни върви във всички начинания!
Пожелавам ви прекрасен ден, пълен с настроение и сбъднати желания!
# 288
3 септ. 2026, 11:04 ч.
Част 1/3
— Отново сме пред вас по Number One TV — номер едно в Турция за младежка и музикална телевизия. И отново имаме гост. Добре дошъл, Толга!
— Благодаря, приятно ми е.
— Кой е Толгахан? Нека набързо ви разкажем. Дами и господа, казваме „добре дошъл“ на Толгахан
Отново те поздравяваме. Представи страната ни по най-добрия възможен начин. Грабна първото място сред 60 държави и се завърна като истински лъв.
— Да.
— Как започна всичко? Нека се върнем в самото начало.
— Ако се върнем в самото начало, всъщност това е доста дълга история. Но накратко, през 2002 година, след като се класирах втори на Best Model, започнах кариерата си като манекен. От три години се занимавам професионално с това. След това Еко Озерман, представителката на конкурса в Турция, ме избра да представя Турция в международното състезание Manhunt. Така на 8 септември заминах за Южна Корея и смятам, че представих страната си по най-добрия начин.
— Много хубаво.
— Определено.
— А защо конкурсът се проведе именно в Южна Корея?
— Всяка година конкурсът се провежда в различна държава. Тази година беше в Южна Корея.
— По принцип трябваше да се проведе в Китай година по-рано, но заради SARS в Китай и датата, и мястото на конкурса бяха променени. Преместиха го в Южна Корея.
— Беше в Сеул.
— Да, в Сеул. И наистина беше прекрасно. За мен също се оказа голямо предимство, защото много обичам Южна Корея.
— Точно това щях да те питам. Какви бяха реакциите? Ти си турчин, печелиш първото място, и то именно в Южна Корея. Как реагираха хората?
— Реакциите наистина бяха невероятни. Ако ви разкажа оттук, няма да ми повярвате, но когато отидох там, интересът и вниманието, които получих, бяха страхотни. Още преди конкурса, както и по време на лагера, корейците показваха голяма симпатия към турците. Те обичат усмихнатите и сърдечни хора.
— Както например хората в Латинска Америка.
— Да. Те са топли и приличат на нас. Но когато отидеш в скандинавските страни, не усещаш същата топлина. Така че това беше голямо предимство за мен.
— Нека припомним и на зрителите ни. Сигурно помните Световното първенство, когато Турция и Южна Корея показаха едни невероятни моменти на приятелство. Беше една от най-рядко срещаните подобни гледки. Явно и ти си се сблъскал с тази топлота.
— Да, беше много красиво. Направо невероятно.
— Добре, сега малко музика. След това продължаваме по Number One TV.
— Отново сме с вас по Number One TV. Победителят в Manhunt, Толгахан, е с нас, а както винаги Зейно е до мен. Толга, говорихме за конкурса и за първите ти впечатления. А как реагира семейството ти?
— Беше много хубаво. Разбира се, много се зарадваха. Веднага след като спечелих конкурса, той беше излъчен на живо в много държави. След това дадох интервюта за страни като Малайзия, Филипините, Австралия и Канада. Това са първите, които ми идват наум. Веднага след това поисках разрешение от организатора на конкурса, направихме снимки за пресата и първото нещо, което направих, беше да се обадя на семейството си. После се обадих и на агенцията си. Бяха много щастливи. Новината се разпространи и тук доста бързо.
— А сега, когато вървиш по улицата, хората разпознават ли те? Казват ли: „А, това е онова момче, което спечели първото място“? Идват ли момичета при теб?
— Започна да се случва съвсем наскоро. Знам го от личен опит. След като излязох от конкурса, естествено, вече имах известна фенска аудитория. Сега нещата малко се промениха. Аз бях избран преди около месец, а се върнах в Турция преди около две седмици.
— Миналия уикенд имахме дефиле в Town Center в Бакъркьой. Това беше първото ми дефиле след спечелването на конкурса. И реакциите след него бяха много приятни. Там за първи път усетих това. Хората ме бяха следили, бяха ме видели. Същото се случи и онзи ден, когато отидохме на Панаира на книгата при Шенай Деде, докато тя представяше книгата си. И там момичетата, които бяха дошли на панаира, ме посрещнаха с голям интерес.
— Значи фенската ти база тепърва започва да се оформя.
— Да, получавам много хубави реакции.
— Чудесно. А имаш ли нощен живот? Излизаш ли по барове?
— Не много често. Разбира се, излизам понякога. Например на концерти, ако има нещо, което ми харесва.
— Каква музика обичаш?
— Какъв стил ли? Обичам R&B и алтернативна музика. Това са двата ми любими стила. Всъщност слушам всичко, което ми звучи приятно. Обикновено не правя големи разграничения, но тези стилове харесвам най-много. За съжаление, още не съм ходил на концерт.
— Добре, ще те питам нещо доста интересно. Има един термин, който стана много популярен покрай Дейвид Бекъм — метросексуалността. Знаеш за какво говоря. Ти си манекен, няма как да не знаеш. Тогава да те питам директно: метросексуален ли си?
— Всеки има различно разбиране за метросексуалността. Някои дори го използват като обида, други го възприемат по различен начин. Понякога хората казват: „Я виж го тоя метросексуален!“ и са превърнали това в някакъв етикет. Но всъщност няма нищо общо. Грижата за външния ни вид е част от професията ни. Но в ежедневието не съм човек, който постоянно се грижи за ръцете, краката и външния си вид. А метросексуалността може би включва точно това — цялостна и доста сериозна грижа за себе си.
— А правиш ли си процедури за кожата?
— Понякога се налага. Заради професията ми участвам в много фотосесии и снимки и по време на тях се използва доста тежък грим. Същото важи и за дефилетата. Затова, понеже не винаги успявам да почистя грима професионално, от време на време трябва да ходя на процедури за лице. Иначе кожата наистина се уврежда, появяват се пъпки и черни точки.
— Скоро и при теб ще започне да се случва.
— Скоро ще видим. Като ти излязат няколко пъпки, ще разбереш.
— Не, не. Аз нямам такива проблеми. Пази Боже!
— Пъпките си ги оставихме в пубертета.
— Нека продължим с музиката и после ще се върнем към разговора.
— Отново сме с вас по Number One TV, номер едно в Турция за младежка и музикална телевизия. Толгахан, последно спряхме на темата за пъпките.
— Нямам проблеми с пъпките, това искам да кажа. Дори в пубертета нямах. Но както споменах преди малко, когато след снимки ти е нанесен тежък грим, кожата се натоварва. А понеже не го почистваме толкова професионално, колкото жените, порите се запушват и започват да се появяват черни точки. Затова от време на време трябва да ходим на процедури за почистване на кожата.
— Значи си правиш пилинг и такива неща?
— Да.
— А имаш ли някакви вечерни ритуали? Слагаш ли си маски преди лягане и на сутринта ставаш като някакво чудовище?
— Не чак толкова. Нямам зелени маски и такива неща, но има някои неща, които правим много рядко. Не мога да кажа, че изобщо няма.
— Все пак всеки ден си с грим.
— Да, използва се професионален, тежък грим.
— Маски с краставици, моркови и такива неща?
— Не, за съжаление. Понякога ми се иска, но не го правя. Имам един приятел, например, вчера бях у тях. Гледам го — седи и яде мед с лъжица. Питам го: „Какво правиш?“
— „Ще си го сложа на лицето.“
— И едновременно си го маже по лицето и го яде. Започна да си го маже така по лицето. Питам го: „Какво правиш?“
— „Медът помага срещу пъпки.“
— Медът помага ли срещу пъпки?
— Казва, че помага и за кожата. Така си го прави. Явно му е помогнало.
— Е, ние поговорихме за пилинга и за грижата за кожата. Разкрихме една от тайните на Толга.
— Дами и господа, ето я тайната за красота на Толгахан.
— Точно така. Толгахан благодарение на това е станал първи сред 60 държави!
— Разбира се, че се шегуваме. Но шегата настрана — такива неща наистина са полезни за кожата. Затова решихме да направим нещо такова. Не знам дали обичаш моркови.
— По време на Рамазана?
— Да. Ще ги ядем след ифтара.
— Обичам моркови.
— Добре.
— А сега ми е любопитно. Аз всъщност искам да поговорим за дефилетата. Имаш истински маратон от дефилета в чужбина.
— Да, продължава.
— Има ли известни манекени, с които си работил? Например Жизел и други такива известни имена?
— През 2003 година, например… Щях да спомена Жизел Бюндхен. Нашите зрители със сигурност я познават.
— Виждал ли си я отблизо? Случвало ли ти се е да седите заедно? Например Тайра Банкс или някой друг?
— Бях на Седмицата на висшата мода в Париж. През 2003 година участвах в дефилето на Cerruti. Бях първият турски мъжки манекен, който участва там. На това дефиле имаше много известни супермодели. Ако започна да изброявам имена, може би ще са точно тези, които спомена.
— Жизел не съм виждал, но видях Адриана Лима. Когато отидох да гледам дефилето на Carven, на партито беше и Ана Беатрис Барос. Скоро ще чувате много за името ѝ. Имах възможност да се запозная с нея. На дефилето на Isabel Fontana също излязох на същия подиум с нея. А сред мъжките топмодели участвах в едно и също дефиле със Самюел Рива и Тайсън Балу.
— Всичко това случи ли се преди конкурса?
— Да, преди конкурса. Самият конкурс е съвсем нов. Говоря за събитията от предишната година. Освен това, тъй като много често участвам в дефилета и организираните събития на различни изложения, съм излизал на подиума на много места по света.
— И нека кажем на зрителите ни: през 2003 година ти си първият турчин, който участва в дефиле в Париж, нали? Това е важно постижение. Наистина ти благодарим и много те ценим за всичко, което си направил в представянето на страната ни.
— Какво ти донесе това?
Виж целия пост
Част 1/3
— Отново сме пред вас по Number One TV — номер едно в Турция за младежка и музикална телевизия. И отново имаме гост. Добре дошъл, Толга!
— Благодаря, приятно ми е.
— Кой е Толгахан? Нека набързо ви разкажем. Дами и господа, казваме „добре дошъл“ на Толгахан
Отново те поздравяваме. Представи страната ни по най-добрия възможен начин. Грабна първото място сред 60 държави и се завърна като истински лъв.
— Да.
— Как започна всичко? Нека се върнем в самото начало.
— Ако се върнем в самото начало, всъщност това е доста дълга история. Но накратко, през 2002 година, след като се класирах втори на Best Model, започнах кариерата си като манекен. От три години се занимавам професионално с това. След това Еко Озерман, представителката на конкурса в Турция, ме избра да представя Турция в международното състезание Manhunt. Така на 8 септември заминах за Южна Корея и смятам, че представих страната си по най-добрия начин.
— Много хубаво.
— Определено.
— А защо конкурсът се проведе именно в Южна Корея?
— Всяка година конкурсът се провежда в различна държава. Тази година беше в Южна Корея.
— По принцип трябваше да се проведе в Китай година по-рано, но заради SARS в Китай и датата, и мястото на конкурса бяха променени. Преместиха го в Южна Корея.
— Беше в Сеул.
— Да, в Сеул. И наистина беше прекрасно. За мен също се оказа голямо предимство, защото много обичам Южна Корея.
— Точно това щях да те питам. Какви бяха реакциите? Ти си турчин, печелиш първото място, и то именно в Южна Корея. Как реагираха хората?
— Реакциите наистина бяха невероятни. Ако ви разкажа оттук, няма да ми повярвате, но когато отидох там, интересът и вниманието, които получих, бяха страхотни. Още преди конкурса, както и по време на лагера, корейците показваха голяма симпатия към турците. Те обичат усмихнатите и сърдечни хора.
— Както например хората в Латинска Америка.
— Да. Те са топли и приличат на нас. Но когато отидеш в скандинавските страни, не усещаш същата топлина. Така че това беше голямо предимство за мен.
— Нека припомним и на зрителите ни. Сигурно помните Световното първенство, когато Турция и Южна Корея показаха едни невероятни моменти на приятелство. Беше една от най-рядко срещаните подобни гледки. Явно и ти си се сблъскал с тази топлота.
— Да, беше много красиво. Направо невероятно.
— Добре, сега малко музика. След това продължаваме по Number One TV.
— Отново сме с вас по Number One TV. Победителят в Manhunt, Толгахан, е с нас, а както винаги Зейно е до мен. Толга, говорихме за конкурса и за първите ти впечатления. А как реагира семейството ти?
— Беше много хубаво. Разбира се, много се зарадваха. Веднага след като спечелих конкурса, той беше излъчен на живо в много държави. След това дадох интервюта за страни като Малайзия, Филипините, Австралия и Канада. Това са първите, които ми идват наум. Веднага след това поисках разрешение от организатора на конкурса, направихме снимки за пресата и първото нещо, което направих, беше да се обадя на семейството си. После се обадих и на агенцията си. Бяха много щастливи. Новината се разпространи и тук доста бързо.
— А сега, когато вървиш по улицата, хората разпознават ли те? Казват ли: „А, това е онова момче, което спечели първото място“? Идват ли момичета при теб?
— Започна да се случва съвсем наскоро. Знам го от личен опит. След като излязох от конкурса, естествено, вече имах известна фенска аудитория. Сега нещата малко се промениха. Аз бях избран преди около месец, а се върнах в Турция преди около две седмици.
— Миналия уикенд имахме дефиле в Town Center в Бакъркьой. Това беше първото ми дефиле след спечелването на конкурса. И реакциите след него бяха много приятни. Там за първи път усетих това. Хората ме бяха следили, бяха ме видели. Същото се случи и онзи ден, когато отидохме на Панаира на книгата при Шенай Деде, докато тя представяше книгата си. И там момичетата, които бяха дошли на панаира, ме посрещнаха с голям интерес.
— Значи фенската ти база тепърва започва да се оформя.
— Да, получавам много хубави реакции.
— Чудесно. А имаш ли нощен живот? Излизаш ли по барове?
— Не много често. Разбира се, излизам понякога. Например на концерти, ако има нещо, което ми харесва.
— Каква музика обичаш?
— Какъв стил ли? Обичам R&B и алтернативна музика. Това са двата ми любими стила. Всъщност слушам всичко, което ми звучи приятно. Обикновено не правя големи разграничения, но тези стилове харесвам най-много. За съжаление, още не съм ходил на концерт.
— Добре, ще те питам нещо доста интересно. Има един термин, който стана много популярен покрай Дейвид Бекъм — метросексуалността. Знаеш за какво говоря. Ти си манекен, няма как да не знаеш. Тогава да те питам директно: метросексуален ли си?
— Всеки има различно разбиране за метросексуалността. Някои дори го използват като обида, други го възприемат по различен начин. Понякога хората казват: „Я виж го тоя метросексуален!“ и са превърнали това в някакъв етикет. Но всъщност няма нищо общо. Грижата за външния ни вид е част от професията ни. Но в ежедневието не съм човек, който постоянно се грижи за ръцете, краката и външния си вид. А метросексуалността може би включва точно това — цялостна и доста сериозна грижа за себе си.
— А правиш ли си процедури за кожата?
— Понякога се налага. Заради професията ми участвам в много фотосесии и снимки и по време на тях се използва доста тежък грим. Същото важи и за дефилетата. Затова, понеже не винаги успявам да почистя грима професионално, от време на време трябва да ходя на процедури за лице. Иначе кожата наистина се уврежда, появяват се пъпки и черни точки.
— Скоро и при теб ще започне да се случва.
— Скоро ще видим. Като ти излязат няколко пъпки, ще разбереш.
— Не, не. Аз нямам такива проблеми. Пази Боже!
— Пъпките си ги оставихме в пубертета.
— Нека продължим с музиката и после ще се върнем към разговора.
— Отново сме с вас по Number One TV, номер едно в Турция за младежка и музикална телевизия. Толгахан, последно спряхме на темата за пъпките.
— Нямам проблеми с пъпките, това искам да кажа. Дори в пубертета нямах. Но както споменах преди малко, когато след снимки ти е нанесен тежък грим, кожата се натоварва. А понеже не го почистваме толкова професионално, колкото жените, порите се запушват и започват да се появяват черни точки. Затова от време на време трябва да ходим на процедури за почистване на кожата.
— Значи си правиш пилинг и такива неща?
— Да.
— А имаш ли някакви вечерни ритуали? Слагаш ли си маски преди лягане и на сутринта ставаш като някакво чудовище?
— Не чак толкова. Нямам зелени маски и такива неща, но има някои неща, които правим много рядко. Не мога да кажа, че изобщо няма.
— Все пак всеки ден си с грим.
— Да, използва се професионален, тежък грим.
— Маски с краставици, моркови и такива неща?
— Не, за съжаление. Понякога ми се иска, но не го правя. Имам един приятел, например, вчера бях у тях. Гледам го — седи и яде мед с лъжица. Питам го: „Какво правиш?“
— „Ще си го сложа на лицето.“
— И едновременно си го маже по лицето и го яде. Започна да си го маже така по лицето. Питам го: „Какво правиш?“
— „Медът помага срещу пъпки.“
— Медът помага ли срещу пъпки?
— Казва, че помага и за кожата. Така си го прави. Явно му е помогнало.
— Е, ние поговорихме за пилинга и за грижата за кожата. Разкрихме една от тайните на Толга.
— Дами и господа, ето я тайната за красота на Толгахан.
— Точно така. Толгахан благодарение на това е станал първи сред 60 държави!
— Разбира се, че се шегуваме. Но шегата настрана — такива неща наистина са полезни за кожата. Затова решихме да направим нещо такова. Не знам дали обичаш моркови.
— По време на Рамазана?
— Да. Ще ги ядем след ифтара.
— Обичам моркови.
— Добре.
— А сега ми е любопитно. Аз всъщност искам да поговорим за дефилетата. Имаш истински маратон от дефилета в чужбина.
— Да, продължава.
— Има ли известни манекени, с които си работил? Например Жизел и други такива известни имена?
— През 2003 година, например… Щях да спомена Жизел Бюндхен. Нашите зрители със сигурност я познават.
— Виждал ли си я отблизо? Случвало ли ти се е да седите заедно? Например Тайра Банкс или някой друг?
— Бях на Седмицата на висшата мода в Париж. През 2003 година участвах в дефилето на Cerruti. Бях първият турски мъжки манекен, който участва там. На това дефиле имаше много известни супермодели. Ако започна да изброявам имена, може би ще са точно тези, които спомена.
— Жизел не съм виждал, но видях Адриана Лима. Когато отидох да гледам дефилето на Carven, на партито беше и Ана Беатрис Барос. Скоро ще чувате много за името ѝ. Имах възможност да се запозная с нея. На дефилето на Isabel Fontana също излязох на същия подиум с нея. А сред мъжките топмодели участвах в едно и също дефиле със Самюел Рива и Тайсън Балу.
— Всичко това случи ли се преди конкурса?
— Да, преди конкурса. Самият конкурс е съвсем нов. Говоря за събитията от предишната година. Освен това, тъй като много често участвам в дефилета и организираните събития на различни изложения, съм излизал на подиума на много места по света.
— И нека кажем на зрителите ни: през 2003 година ти си първият турчин, който участва в дефиле в Париж, нали? Това е важно постижение. Наистина ти благодарим и много те ценим за всичко, което си направил в представянето на страната ни.
— Какво ти донесе това?
# 289
3 септ. 2026, 11:23 ч.
Благодаря джанъм. 
Интересно е с качествен превод да се прочете от младежките му години и моделството.
Виж целия пост
Интересно е с качествен превод да се прочете от младежките му години и моделството.
# 290
3 септ. 2026, 11:35 ч.
Виж целия пост
2/3
— Има и други ползи. Макар че всичко това е още съвсем ново, след конкурса започнаха да идват още предложения.
— Има ли по-хубава полза от тази, дами и господа? Помислете си — побеждавате сред 60 държави. Ставате първи. След това момичетата идват при вас. Какво повече да искам? Казваш: „Имам работа, имам това-онова“, а аз просто благодаря на всяко момиче, което ме погледне, пожелавам ѝ приятен ден и продължавам.
— Наистина ми донесе много неща. Всичко това е още съвсем ново, но ме очаква много натоварена програма. Освен наградите, които спечелих от конкурса, имам и подписани договори. Подписах договор за 100 000 долара с една от най-големите агенции в Азия. На 25-и вече заминавам на обиколка из Далечния изток.
— Какво означава договор за 100 000 долара?
— Двегодишен договор. Докато работя с тях през тези две години, ще ми изплатят минимум 100 000 долара.
— Гарантиран договор?
— Да. Гарантират ми, че ще ми намират работа за тази сума.
— Разбирам.
— На 25-и първо заминавам за Китай. В Пекин ще има пресконференция на Manhunt. Победителят в Manhunt представлява света като „Световен мъж на годината“. През 2002 година тази мисия беше изпълнена от Азра като „Световна красавица“.
— Да.
— А сега тази мисия се пада на мен. Ще бъда в Пекин, а след това ще замина за Малайзия, Филипините, Австралия и други страни. Ще отида и в Индия. Така че програмата ми стана доста натоварена.
— А сега продължаваме с един клип. След това ще се върнем към разговора с Толгахан и Зейно.
— Отново сме с вас по Number One TV, номер едно в Турция за младежка и музикална телевизия. Нека започнем от самото начало. Как започна да се занимаваш с манекенство? Какво се случи преди Best Model?
— Приятелите ми много ме насърчаваха. От семейството си също получаваш известна подкрепа — всяко семейство казва: „Нашето момче е много красиво“ и така нататък. Но аз всъщност не се поддадох на това. Приятелите ми обаче, особено състудентите ми и приятелите ми от университета, много ме насърчаваха. Затова отидох в няколко агенции и кандидатствах, просто за да видя дали ще стане. Получих доста положителни отговори. След това кандидатствах в кастинг агенция. Отидох, записах се и още с първото си участие заснех реклама. Видях, че може да се получи. След това ми препоръчаха да участвам в конкурса Best Model.
— Казаха ми, че там има много важни хора в журито. Угур Канерез е собственикът и шефът на агенцията, с която работя. Там имах възможност да се запозная с него. Преминах и обучение по манекенство. Така постепенно започнах да се запознавам с много важни хора и нещата се развиха от само себе си.
— Исках да те питам нещо. А мислил ли си изобщо за актьорство? Получавал ли си предложения в тази посока?
— Всъщност преди да замина за конкурса, около шест месеца посещавах уроци по актьорско майсторство при Айлин Алгън. Взимах и уроци по театър при Ергюн Демир. Имах желание да участвам в сериал и постоянно провеждахме срещи за такива проекти.
— Но след като заминах за конкурса и спечелих, програмата ми е запълнена поне за една година. Дори и много да искам, за съжаление ще ми бъде трудно да се занимавам с актьорство веднага след завръщането си. Особено когато говорим за три-четири месеца работа по даден проект или за кино. Имахме разговори и за някои много сериозни проекти тук, но за съжаление изглежда, че няма да се получи.
— А какво мислиш за пластичните операции? Ако се наложи, би ли направил нещо подобно? Или имаш някакъв недостатък във външността си, който сам забелязваш?
— Слава Богу, нямам.
— Слава Богу!
— Не се ли вижда? Все пак 60 държави са те избрали за победител. Избрали са нашето момче за първи.
— Точно това щях да кажа. Тук не трябва ли да кажем „машаллах“, Зейнеп?
— Невероятна работа.
— Имаше един въпрос, който доста занимаваше турското обществено пространство. Дами и господа, ще попитам Толгахан за него. Спорът „манекен или манекенче“. Какво означава това? Кой според Толга е истински манекен и кой е „манекенче“? Например аз мога ли да бъда манекен? Или всеки, който казва „Аз съм манекен“, наистина ли е такъв?
— Манекенството има определени критерии. Първо, трябва да имаш определена физика — да си строен като змия.
— Тоест?
— Стандартът за мъжете в света е между 1,85 и 1,90 метра.
— Да.
— Не трябва да си над 1,90. Преди беше така, но сега, повярвайте ми, на международните дефилета дори не предпочитат мъже с ръст 1,90. Не ги искат. Идеалният ръст е 1,85. Прекалено високите, например 1,90, вече не са толкова предпочитани. Преди беше обратното — по-високите бяха по-желани.
— Освен това трябва да имаш определена харизма. Разбира се, и телесните ти мерки трябва да отговарят на изискванията.
— Има ли конкретни мерки за тялото?
— Да. Говоря за мъжете, при жените е различно. Например при мъжете сако с размер 50 и определена кройка, както и панталон с размер 32–34, са стандартни. Ако тялото ти отговаря на тези мерки, лицето ти е хубаво, ръстът и пропорциите ти са подходящи, можеш да бъдеш добър манекен.
— На мъжете мерят и гръдната обиколка, нали? Откъде я мерят — от ръцете ли? От ширината на раменете?
— Мерят я по този начин, под мишниците.
— Аха.
— Но това не е чак толкова важно. Това, което имам предвид, е, че когато облечеш сакото, то трябва да стои добре и да изпълва правилно формата. Това е много важно.
— Колко си висок?
— 1,87.
— 1,87. Я да станем тогава. Дали от мен би станал манекен, дами и господа?
— Не, не, не приемам.
— Добре, след месец ли?
— Не, няма значение.
— Тогава в края на предаването ще измерим ръста ми и ще видим, дами и господа. Утре ще ви кажа дали от мен става манекен или не. Ще го измерим заедно с Толга.
— Не се ядосвай. От теб може да не стане манекен, но може да станеш фотомодел.
— Ето така, приятели! На всеки да му дадат такъв партньор. Буквално мед капе от устата ти.
— Нали преди малко говореше за мед, който се маже по лицето?
— Аз не го мажа. Един мой приятел го прави.
— Ето, Есра го маже. Аз не го правя. Есра, мила моя.
— Значи след като отговаряш на определени критерии, пак не всеки може да бъде манекен.
— Точно така. Ние, мъжките манекени, ако се съберем всички, сме около 15 души. Познаваме се помежду си. Но има много момчета, които искат да използват тази харизма, за да казват навсякъде: „Аз съм манекен“. Отиват в някакви кастинг агенции, записват се в съмнителни агенции, плащат определени суми и за съжаление след това започват да се представят като манекени.
— Не знам дали просто искат да се хвалят с това звание.
— При жените също се случва много. Правят едно-две дефилета или участват в някакво изложение и наричат това дефиле. А това са съвсем различни неща. Изложението е едно, дефилето е съвсем друго. Някой излиза на изложение и после казва: „Участвах в дефиле“. И започва да си мисли, че е станал манекен. Ето така се получава разликата между истинския манекен и „манекенчето“.
— Нека продължим с един клип, а след това ще се върнем към спора „манекен или манекенче“, който разтърси турското обществено пространство.
— Отново сме по Number One TV с нашия победител и гордостта ни. Разбира се, Зейнеп също е тук.
— Не се притеснявай. Аз съм тук заради теб.
— Какво правиш в свободното си време покрай манекенството, Толга?
— Манекенството ми отнема много време. Особено след 8 септември съм в съвсем различна ситуация. Но, освен това, успяваш ли да отделяш време за себе си? Какво правиш?
— Успявам. Предполагам, че да.
— Редовно спортувам, ходя на фитнес. Но вече не го възприемам просто като нещо, което правя за удоволствие. Това е задължителна част от живота ми. Когато вършиш тази работа, след известно време спортът се превръща в част от начина ти на живот, точно като храненето. Да не спортуваш вече е невъзможно. Спортът е едно от нещата, без които не мога.
— Най-разумното е футболът. Обичаш ли го?
— Много обичам футбола и много се интересувам от него. В миналото също съм играл, макар и не професионално. Играл съм в школите на клубове. Много обичам да гледам футбол и да следя какво се случва.
— За кой отбор си?
— Фенербахче.
— Толкова запален ли си?
— Да.
— А какво мислиш за Анелка? Напоследък, както знаете, дами и господа, Анелка получи предложение от волейболния отбор. Нека чуем мнението ти и за последния му гол.
— Ще кажа следното: първо, не вкара гол с ръка.
— Това ясно показва за кой отбор си.
— Не, не, не е така. Той извърши нарушение срещу вратаря. Удари ръката на вратаря, топката се отби от нея и стана гол. Каквото и да говорим, това е нарушение.
— Но ще ти кажа нещо. Да кажем, че тук лъжа, дами и господа. 60 милиона души са гледали това положение.
— Видяха какво се случи.
— Не, не, става дума за грешно отсъждане. Той извърши нарушение с ръка.
— А и операторът ни там е фен на Фенербахче. Виж, и той клати глава.
— Не можем ли да променим формата на предаването? Да го направим като „трето полувреме“, само за фенове на Фенербахче?
— Има и още нещо, което много ме подразни. Фенербахче спечели този гол, но там отборът е вкарал четири гола. И някак си всички забравиха това. Изведнъж всички отбори започнаха да вдигат плакати и да правят какво ли не. На Фенербахче три седмици поред не им дадоха дузпа. Никой не говори за това.
— Искам да кажа още нещо за Анелка. Той наистина е футболист от много висока класа, далеч над нивото на турското първенство. Доказал се е. Години наред е играл в чужбина, в Англия. Финтовете му, играта му — всичко това е на много високо ниво. В момента дори е повикан в националния отбор.
— Май отношенията му с френския национален отбор са се подобрили. Преди не го викаха заради някакъв конфликт.
— Не заради представянето му. Той се извини и сега отново ще бъде повикан във френския национален отбор.
— Супер.
— Аз направо като негов мениджър започнах да говоря.
— Познаваш Анелка, нали? От теб сякаш усещам, че сте големи приятели.
— Нека продължим с музика. След това се връщаме по Number One TV.
— Отново сме с вас по Number One TV, номер едно в Турция за младежка и музикална телевизия. Толга, вече искам да те попитам за бъдещите ти цели.
— По принцип не съм човек, който може да прави много дългосрочни планове. В бизнеса обикновено има три вида планове — дългосрочни, средносрочни и краткосрочни. Аз предпочитам средносрочните и краткосрочните планове, най-много за година-две. Защото след това нещата могат да се променят в зависимост от развитието на ситуацията.
— След като спечелих конкурса, влязох в съвсем различен план. Преди това исках да участвам в сериали. Исках наред с манекенството да направя крачка и към актьорството.
— Но след като получих тази нова перспектива и започнах да ставам популярен и на международно ниво, сега искам поне през следващата година или година и половина да бъда по международните подиуми. След това идеята ми е да се върна отново в Турция и да се занимавам с актьорство. Това е моята цел.
— Завършил си бизнес администрация. Мислиш ли в момента за нещо, свързано с образованието ти?
— В момента не мисля за това, но следващия месец ще се запиша и във втори университет.
— Разбирам. Значи се опитваш да продължиш и образованието си.
— Да.
— Защото при манекенството има и един недостатък. При мъжете, предполагам, до 35–40 години може да се работи, но след определена възраст става по-трудно.
— В чужбина е много различно от Турция. Манекенството там наистина е различно. В чужбина мъжки манекени на 50 години могат да снимат сериозни кампании за много добри хонорари. Всъщност мъжете манекени започват да печелят истинските си пари след 30–35-годишна възраст.
— Ако се грижат добре за себе си, могат да работят дълго.
— В Турция обаче не е така. Тук, когато стигнете 27–28 години, изведнъж ви смятат за възрастни. Тук нещата вървят в обратната посока. Ако гледаме чужбина, докато се грижиш за себе си, можеш да практикуваш тази професия още много години.
— А манекенството докога? Добре, може би за мъжете е професия за доста дълъг период, но винаги ли ще бъде част от живота ти? Нямаш ли други планове? Например да отидеш някъде на спокойно място и да имаш къща?
— Аз съм почти на същата възраст като теб. Засега нямам такива планове. Но понеже идвам от спокойно място, нека кажа на зрителите ни — аз съм от Айвалък. Там всичко е спокойно.
— Ние имаме къща в Айвалък.
— Така ли?
— Ето, значи сме съседи. В Чаталтепе.
— В Чаталтепе ли?
— Аз живея в Джунда.
— Еха, братко, значи може да се окажем и роднини!
— Има и други ползи. Макар че всичко това е още съвсем ново, след конкурса започнаха да идват още предложения.
— Има ли по-хубава полза от тази, дами и господа? Помислете си — побеждавате сред 60 държави. Ставате първи. След това момичетата идват при вас. Какво повече да искам? Казваш: „Имам работа, имам това-онова“, а аз просто благодаря на всяко момиче, което ме погледне, пожелавам ѝ приятен ден и продължавам.
— Наистина ми донесе много неща. Всичко това е още съвсем ново, но ме очаква много натоварена програма. Освен наградите, които спечелих от конкурса, имам и подписани договори. Подписах договор за 100 000 долара с една от най-големите агенции в Азия. На 25-и вече заминавам на обиколка из Далечния изток.
— Какво означава договор за 100 000 долара?
— Двегодишен договор. Докато работя с тях през тези две години, ще ми изплатят минимум 100 000 долара.
— Гарантиран договор?
— Да. Гарантират ми, че ще ми намират работа за тази сума.
— Разбирам.
— На 25-и първо заминавам за Китай. В Пекин ще има пресконференция на Manhunt. Победителят в Manhunt представлява света като „Световен мъж на годината“. През 2002 година тази мисия беше изпълнена от Азра като „Световна красавица“.
— Да.
— А сега тази мисия се пада на мен. Ще бъда в Пекин, а след това ще замина за Малайзия, Филипините, Австралия и други страни. Ще отида и в Индия. Така че програмата ми стана доста натоварена.
— А сега продължаваме с един клип. След това ще се върнем към разговора с Толгахан и Зейно.
— Отново сме с вас по Number One TV, номер едно в Турция за младежка и музикална телевизия. Нека започнем от самото начало. Как започна да се занимаваш с манекенство? Какво се случи преди Best Model?
— Приятелите ми много ме насърчаваха. От семейството си също получаваш известна подкрепа — всяко семейство казва: „Нашето момче е много красиво“ и така нататък. Но аз всъщност не се поддадох на това. Приятелите ми обаче, особено състудентите ми и приятелите ми от университета, много ме насърчаваха. Затова отидох в няколко агенции и кандидатствах, просто за да видя дали ще стане. Получих доста положителни отговори. След това кандидатствах в кастинг агенция. Отидох, записах се и още с първото си участие заснех реклама. Видях, че може да се получи. След това ми препоръчаха да участвам в конкурса Best Model.
— Казаха ми, че там има много важни хора в журито. Угур Канерез е собственикът и шефът на агенцията, с която работя. Там имах възможност да се запозная с него. Преминах и обучение по манекенство. Така постепенно започнах да се запознавам с много важни хора и нещата се развиха от само себе си.
— Исках да те питам нещо. А мислил ли си изобщо за актьорство? Получавал ли си предложения в тази посока?
— Всъщност преди да замина за конкурса, около шест месеца посещавах уроци по актьорско майсторство при Айлин Алгън. Взимах и уроци по театър при Ергюн Демир. Имах желание да участвам в сериал и постоянно провеждахме срещи за такива проекти.
— Но след като заминах за конкурса и спечелих, програмата ми е запълнена поне за една година. Дори и много да искам, за съжаление ще ми бъде трудно да се занимавам с актьорство веднага след завръщането си. Особено когато говорим за три-четири месеца работа по даден проект или за кино. Имахме разговори и за някои много сериозни проекти тук, но за съжаление изглежда, че няма да се получи.
— А какво мислиш за пластичните операции? Ако се наложи, би ли направил нещо подобно? Или имаш някакъв недостатък във външността си, който сам забелязваш?
— Слава Богу, нямам.
— Слава Богу!
— Не се ли вижда? Все пак 60 държави са те избрали за победител. Избрали са нашето момче за първи.
— Точно това щях да кажа. Тук не трябва ли да кажем „машаллах“, Зейнеп?
— Невероятна работа.
— Имаше един въпрос, който доста занимаваше турското обществено пространство. Дами и господа, ще попитам Толгахан за него. Спорът „манекен или манекенче“. Какво означава това? Кой според Толга е истински манекен и кой е „манекенче“? Например аз мога ли да бъда манекен? Или всеки, който казва „Аз съм манекен“, наистина ли е такъв?
— Манекенството има определени критерии. Първо, трябва да имаш определена физика — да си строен като змия.
— Тоест?
— Стандартът за мъжете в света е между 1,85 и 1,90 метра.
— Да.
— Не трябва да си над 1,90. Преди беше така, но сега, повярвайте ми, на международните дефилета дори не предпочитат мъже с ръст 1,90. Не ги искат. Идеалният ръст е 1,85. Прекалено високите, например 1,90, вече не са толкова предпочитани. Преди беше обратното — по-високите бяха по-желани.
— Освен това трябва да имаш определена харизма. Разбира се, и телесните ти мерки трябва да отговарят на изискванията.
— Има ли конкретни мерки за тялото?
— Да. Говоря за мъжете, при жените е различно. Например при мъжете сако с размер 50 и определена кройка, както и панталон с размер 32–34, са стандартни. Ако тялото ти отговаря на тези мерки, лицето ти е хубаво, ръстът и пропорциите ти са подходящи, можеш да бъдеш добър манекен.
— На мъжете мерят и гръдната обиколка, нали? Откъде я мерят — от ръцете ли? От ширината на раменете?
— Мерят я по този начин, под мишниците.
— Аха.
— Но това не е чак толкова важно. Това, което имам предвид, е, че когато облечеш сакото, то трябва да стои добре и да изпълва правилно формата. Това е много важно.
— Колко си висок?
— 1,87.
— 1,87. Я да станем тогава. Дали от мен би станал манекен, дами и господа?
— Не, не, не приемам.
— Добре, след месец ли?
— Не, няма значение.
— Тогава в края на предаването ще измерим ръста ми и ще видим, дами и господа. Утре ще ви кажа дали от мен става манекен или не. Ще го измерим заедно с Толга.
— Не се ядосвай. От теб може да не стане манекен, но може да станеш фотомодел.
— Ето така, приятели! На всеки да му дадат такъв партньор. Буквално мед капе от устата ти.
— Нали преди малко говореше за мед, който се маже по лицето?
— Аз не го мажа. Един мой приятел го прави.
— Ето, Есра го маже. Аз не го правя. Есра, мила моя.
— Значи след като отговаряш на определени критерии, пак не всеки може да бъде манекен.
— Точно така. Ние, мъжките манекени, ако се съберем всички, сме около 15 души. Познаваме се помежду си. Но има много момчета, които искат да използват тази харизма, за да казват навсякъде: „Аз съм манекен“. Отиват в някакви кастинг агенции, записват се в съмнителни агенции, плащат определени суми и за съжаление след това започват да се представят като манекени.
— Не знам дали просто искат да се хвалят с това звание.
— При жените също се случва много. Правят едно-две дефилета или участват в някакво изложение и наричат това дефиле. А това са съвсем различни неща. Изложението е едно, дефилето е съвсем друго. Някой излиза на изложение и после казва: „Участвах в дефиле“. И започва да си мисли, че е станал манекен. Ето така се получава разликата между истинския манекен и „манекенчето“.
— Нека продължим с един клип, а след това ще се върнем към спора „манекен или манекенче“, който разтърси турското обществено пространство.
— Отново сме по Number One TV с нашия победител и гордостта ни. Разбира се, Зейнеп също е тук.
— Не се притеснявай. Аз съм тук заради теб.
— Какво правиш в свободното си време покрай манекенството, Толга?
— Манекенството ми отнема много време. Особено след 8 септември съм в съвсем различна ситуация. Но, освен това, успяваш ли да отделяш време за себе си? Какво правиш?
— Успявам. Предполагам, че да.
— Редовно спортувам, ходя на фитнес. Но вече не го възприемам просто като нещо, което правя за удоволствие. Това е задължителна част от живота ми. Когато вършиш тази работа, след известно време спортът се превръща в част от начина ти на живот, точно като храненето. Да не спортуваш вече е невъзможно. Спортът е едно от нещата, без които не мога.
— Най-разумното е футболът. Обичаш ли го?
— Много обичам футбола и много се интересувам от него. В миналото също съм играл, макар и не професионално. Играл съм в школите на клубове. Много обичам да гледам футбол и да следя какво се случва.
— За кой отбор си?
— Фенербахче.
— Толкова запален ли си?
— Да.
— А какво мислиш за Анелка? Напоследък, както знаете, дами и господа, Анелка получи предложение от волейболния отбор. Нека чуем мнението ти и за последния му гол.
— Ще кажа следното: първо, не вкара гол с ръка.
— Това ясно показва за кой отбор си.
— Не, не, не е така. Той извърши нарушение срещу вратаря. Удари ръката на вратаря, топката се отби от нея и стана гол. Каквото и да говорим, това е нарушение.
— Но ще ти кажа нещо. Да кажем, че тук лъжа, дами и господа. 60 милиона души са гледали това положение.
— Видяха какво се случи.
— Не, не, става дума за грешно отсъждане. Той извърши нарушение с ръка.
— А и операторът ни там е фен на Фенербахче. Виж, и той клати глава.
— Не можем ли да променим формата на предаването? Да го направим като „трето полувреме“, само за фенове на Фенербахче?
— Има и още нещо, което много ме подразни. Фенербахче спечели този гол, но там отборът е вкарал четири гола. И някак си всички забравиха това. Изведнъж всички отбори започнаха да вдигат плакати и да правят какво ли не. На Фенербахче три седмици поред не им дадоха дузпа. Никой не говори за това.
— Искам да кажа още нещо за Анелка. Той наистина е футболист от много висока класа, далеч над нивото на турското първенство. Доказал се е. Години наред е играл в чужбина, в Англия. Финтовете му, играта му — всичко това е на много високо ниво. В момента дори е повикан в националния отбор.
— Май отношенията му с френския национален отбор са се подобрили. Преди не го викаха заради някакъв конфликт.
— Не заради представянето му. Той се извини и сега отново ще бъде повикан във френския национален отбор.
— Супер.
— Аз направо като негов мениджър започнах да говоря.
— Познаваш Анелка, нали? От теб сякаш усещам, че сте големи приятели.
— Нека продължим с музика. След това се връщаме по Number One TV.
— Отново сме с вас по Number One TV, номер едно в Турция за младежка и музикална телевизия. Толга, вече искам да те попитам за бъдещите ти цели.
— По принцип не съм човек, който може да прави много дългосрочни планове. В бизнеса обикновено има три вида планове — дългосрочни, средносрочни и краткосрочни. Аз предпочитам средносрочните и краткосрочните планове, най-много за година-две. Защото след това нещата могат да се променят в зависимост от развитието на ситуацията.
— След като спечелих конкурса, влязох в съвсем различен план. Преди това исках да участвам в сериали. Исках наред с манекенството да направя крачка и към актьорството.
— Но след като получих тази нова перспектива и започнах да ставам популярен и на международно ниво, сега искам поне през следващата година или година и половина да бъда по международните подиуми. След това идеята ми е да се върна отново в Турция и да се занимавам с актьорство. Това е моята цел.
— Завършил си бизнес администрация. Мислиш ли в момента за нещо, свързано с образованието ти?
— В момента не мисля за това, но следващия месец ще се запиша и във втори университет.
— Разбирам. Значи се опитваш да продължиш и образованието си.
— Да.
— Защото при манекенството има и един недостатък. При мъжете, предполагам, до 35–40 години може да се работи, но след определена възраст става по-трудно.
— В чужбина е много различно от Турция. Манекенството там наистина е различно. В чужбина мъжки манекени на 50 години могат да снимат сериозни кампании за много добри хонорари. Всъщност мъжете манекени започват да печелят истинските си пари след 30–35-годишна възраст.
— Ако се грижат добре за себе си, могат да работят дълго.
— В Турция обаче не е така. Тук, когато стигнете 27–28 години, изведнъж ви смятат за възрастни. Тук нещата вървят в обратната посока. Ако гледаме чужбина, докато се грижиш за себе си, можеш да практикуваш тази професия още много години.
— А манекенството докога? Добре, може би за мъжете е професия за доста дълъг период, но винаги ли ще бъде част от живота ти? Нямаш ли други планове? Например да отидеш някъде на спокойно място и да имаш къща?
— Аз съм почти на същата възраст като теб. Засега нямам такива планове. Но понеже идвам от спокойно място, нека кажа на зрителите ни — аз съм от Айвалък. Там всичко е спокойно.
— Ние имаме къща в Айвалък.
— Така ли?
— Ето, значи сме съседи. В Чаталтепе.
— В Чаталтепе ли?
— Аз живея в Джунда.
— Еха, братко, значи може да се окажем и роднини!
# 291
3 септ. 2026, 11:53 ч.
Някой канали ще почнат по - късно излъчването на сериали. NOW - бившия Фокс има два стари и 5 нови дизита. В колажа ги няма Уур Гюнеш и Ебру Шахин които също ще си партнират и завръщат , ако няма някакви промени и размислят. Както всяка година има количество и борба и ще е любопитно кой ще оцелее и хареса на турската публика , която е непредвидима.
Виж целия пост
Някой канали ще почнат по - късно излъчването на сериали. NOW - бившия Фокс има два стари и 5 нови дизита. В колажа ги няма Уур Гюнеш и Ебру Шахин които също ще си партнират и завръщат , ако няма някакви промени и размислят. Както всяка година има количество и борба и ще е любопитно кой ще оцелее и хареса на турската публика , която е непредвидима.
# 292
3 септ. 2026, 11:56 ч.
Виж целия пост
3/3
— Аз съм втори, тоест... това не може да бъде. Имам такива мечти. Не казвам, че ще се занимавам с манекенство до 40-годишна възраст. След 30 обаче — да.
— Айвалък.
— Супер! Страхотно! Какво да правим? Нека продължим веднага с едно парче. Кое да пуснем?
— Papa AP.
— Нека да пуснем Papa AP.
— В ефира сме по Number One TV — номер едно в Турция за младежка и музикална телевизия. Стигнахме до края на поредното издание на „Ave Onir“.
— Трудно е да стигнем до края. Аз обичам да се занимавам с разни неща. Искам постоянно да правя нещо, да измислям някакви номера, да има някаква атракция. Аз съм си такъв неспокоен човек, скъпи зрители.
— Ох, милият ми. Виж, имаме гост тук.
— Добре. Извинявай, братко. Добре дошъл.
— Благодаря.
— Толгахан, много ти благодарим. Разговорът беше изключително приятен. И за мен атмосферата беше много топла.
— Благодаря ви много.
— Наистина ли атмосферата беше толкова топла, или ние сме причината?
— Наистина се гордеем с теб. Надяваме се отново да те видим в такива проекти. Пожелаваме ти и занапред да представяш страната ни по най-добрия възможен начин в чужбина.
— Хайде, събирай се оттам.
— И вече приключваме днешното предаване. Довиждане!
— Довиждане!
— Утре отново ще сме тук по същото време.
— Чао-чао!
— Аз съм втори, тоест... това не може да бъде. Имам такива мечти. Не казвам, че ще се занимавам с манекенство до 40-годишна възраст. След 30 обаче — да.
— Айвалък.
— Супер! Страхотно! Какво да правим? Нека продължим веднага с едно парче. Кое да пуснем?
— Papa AP.
— Нека да пуснем Papa AP.
— В ефира сме по Number One TV — номер едно в Турция за младежка и музикална телевизия. Стигнахме до края на поредното издание на „Ave Onir“.
— Трудно е да стигнем до края. Аз обичам да се занимавам с разни неща. Искам постоянно да правя нещо, да измислям някакви номера, да има някаква атракция. Аз съм си такъв неспокоен човек, скъпи зрители.
— Ох, милият ми. Виж, имаме гост тук.
— Добре. Извинявай, братко. Добре дошъл.
— Благодаря.
— Толгахан, много ти благодарим. Разговорът беше изключително приятен. И за мен атмосферата беше много топла.
— Благодаря ви много.
— Наистина ли атмосферата беше толкова топла, или ние сме причината?
— Наистина се гордеем с теб. Надяваме се отново да те видим в такива проекти. Пожелаваме ти и занапред да представяш страната ни по най-добрия възможен начин в чужбина.
— Хайде, събирай се оттам.
— И вече приключваме днешното предаване. Довиждане!
— Довиждане!
— Утре отново ще сме тук по същото време.
— Чао-чао!
# 293
3 септ. 2026, 12:01 ч.
Айвалък е красиво място и спокойно. Не съм ходила но по отзиви и картинки съм с това впечатление. Комшиите по принцип са гостоприемни.
Виж целия пост
# 294
3 септ. 2026, 12:12 ч.
Спомням си ,че Берко снимаха там сериал 3 сезона сега къщата е кафене имам бивша колежка която ходят всяка година към Айвалък все хубави неща ми е казвала.
Виж целия пост
Айвалък е красиво място и спокойно. Не съм ходила но по отзиви и картинки съм с това впечатление. Комшиите по принцип са гостоприемни.
# 296
3 септ. 2026, 19:05 ч.
Момичета, 
страхотни сте! Не оставяте темата и винаги ме изненадвате с интересни постове.
Видеото с младежа Толга и първото му интервю след спечелване на наградата в международното състезание Manhunt ми достави истинско удоволствие.
Диди,
целувки за превода!
Виж целия пост
страхотни сте! Не оставяте темата и винаги ме изненадвате с интересни постове.Видеото с младежа Толга и първото му интервю след спечелване на наградата в международното състезание Manhunt ми достави истинско удоволствие.
Диди,
целувки за превода!
# 298
4 септ. 2026, 00:51 ч.
Едва сега успях да сваля видеото от YouTube, за да спретна гифки. 
Номер 1 в ефир, 11 октомври 2005 г.
Толгахан Сайъшман
Виж целия пост
Номер 1 в ефир, 11 октомври 2005 г.
Толгахан Сайъшман
Препоръчани теми