⭐️Толгахан Сайъшман и Амине Гюлше – Сега и Завинаги ⭐️ Любими турски актьори - тема 60*
- Публикувана: 10 авг. 2026, 00:04 ч.
- Последно мнение: 10 окт. 2026, 19:00 ч.
# 376
12 септ. 2026, 01:30 ч.
Продължавам с интервюто че само така мога да забравя малоумието което ми предстои от Теоман в 17.
Част 2:
Толгахан: Ние сме актьори. Тя ми го каза по този начин и така започнахме едно общо пътуване. Един ден имахме среща и тя ме погледна и ме попита: „Готов ли си за това пътуване?“ Аз се замислих. Тогава тя ми каза: „От този момент нататък ти си актьор. Да знаеш.“ Вече нямаше моделство, нямаше други неща. „Тази работа приключи. Това е твоята професия, знаеш ли?“ Беше ми много странно, защото от човек като нея излезе толкова сериозно изречение. Всъщност първата крачка винаги е малко трудна, но е голяма крачка. Казах си: „Май наистина правя първата си крачка.“
Толгахан: За мен един от най-големите стартове беше именно този снимачен терен.
Водеща: Несъмнено първо си направил впечатление с това, че си много красив. Но не си се задоволил само с това да бъдеш избран като красив мъж. Явно си си казал: „Това е моята професия и трябва да я науча“, и си започнал да се обучаваш. Къде и при кого учи?
Толгахан: Още преди това, докато работех като модел, отидох при Айле Алган. Тя имаше школа в Нишанташъ, нещо като драматична школа. Две години работих с Айле Алган.
Водеща: Значи наистина си отишъл на много правилното място.
Толгахан: След като започнах да снимам, тогава вече започнах да работя с много ценни хора, които се занимаваха с актьорски коучинг. Преди всеки проект ходех при тях и работех. Участвах и в много уъркшопи.
Водеща: Много добре си направил. Постъпил си правилно. Така или иначе още в главата ти е съществувала идеята да станеш актьор, нали?
Толгахан: Разбира се.
Водеща: Значи си избрал да вървиш напред с правилните стъпки. Но по онова време, не знам дали си спомняш, имаше доста критики от типа: „Как така модел ще става актьор?“ Това влияеше ли ти?
Толгахан: За хората, които не помнят онзи период, особено за хората от нашия сектор, трябва да кажа, че беше много трудно. Имаше малко работа, а в същото време имаше много квалифицирани и много добри театрални актьори. Да получиш дори една роля беше наистина трудно. Нямаше много продукция и когато някой все пак успееше да пробие, веднага попадаше в центъра на вниманието. Естествено, тези хора получаваха и много тежки критики. Ние бяхме поколението, което премина през това.
Толгахан: Новото поколение в това отношение е много по-щастливо. Днес, още с влизането си в този сектор, можеш да получиш главна роля. Системата се превърна в платформа, в която на хората се дава възможност да опитат. Причината е, че вече има много повече продукция, много повече работа, а понякога дори няма достатъчно хора. Затова всеки по някакъв начин получава своя шанс.
Толгахан: Но това не се случи изведнъж. Всъщност това беше процес, продължил години. Хората видяха постоянството. За мен успехът е постоянство. Може да участваш в един проект и той да постигне огромен успех. Може две години всички да говорят за него и изведнъж да станеш известен. Но ако няма продължение, времето минава много бързо. Десет години всъщност не са чак толкова дълъг период. Виждали сме много хора, които след десет години вече са изчезнали от сцената.
Толгахан: Затова за мен това не е истинският успех. Нека го наречем, в кавички, временен успех. Истинският успех е този, който остава. Ако постигнеш постоянство, ако след 15-20 години все още си в сектора, все още можеш да правиш кино и все още те търсят за работа, тогава можеш да кажеш, че си успял. Мисля, че екипът, за който говорим, успя да постигне именно това и затова онзи стар спор постепенно изчезна.
Водеща: Хората вече не спорят по този въпрос. Вече всеки може да опита и да видим докъде ще стигне и колко дълго ще остане.
Толгахан: Точно така.
Водеща: Много правилно го казваш. Важна е постоянността. Важно е да правиш правилния избор и да продължаваш да вършиш работата си с любов и уважение.
Водеща: Чувала съм, че баща ти ти е казвал: „Знай си мястото.“ Много хубав съвет. Всъщност, независимо с какво се занимаваме в живота, е много важно да имаме хора, които да ни показват пътя. Баща ти ти е дал посока и своеобразно мото: „Знай си мястото, сине.“ А в професията ти от кого можеш да кажеш, че си получил най-много насоки? Спомена Томрис.
Толгахан: Не мога да посоча само един конкретен човек, защото те са много. Аз съм човек, който се опитва да извлече поука от всеки, когото среща в живота си — и от доброто, и от лошото. Всъщност можеш да научиш правилния урок дори от човек, когото смяташ за неправилен пример. И той може да се превърне в твой ориентир, защото ти показва какво не трябва да правиш.
Толгахан: Например можеш да видиш, че някой е постъпил по определен начин и да си кажеш: „Явно не трябва да играя в такъв проект“ или „Не трябва да давам подобни изявления и да се появявам на такива места.“ Затова аз гледам по този начин на нещата.
Толгахан: Така че не мога да посоча само един конкретен човек, който да е бил мой единствен ориентир. Имената са много. Важното е човек да осъзнава какво може да научи от тях и да знае как да се възползва от този опит.
Водеща: Започна и един след друг започнаха да идват сериалите — „Maçolar“, „Dicle“, „Elveda Rumeli“, „Kavak Yelleri“, „Hepsi Bir“. Всички те дойдоха един след друг. Аз също гледах много от тях. Но сред тях има един сериал, който ти донесе и награда, нали? „Lale Devri“.
Водеща: Имаме откъс. Нека да го видим и да си припомним „Lale Devri“.
Водеща: Как можахте да ми причините това? Как можахте да ме отгледате с тази лъжа? Как сте могли години наред да ме гледате в очите? Нима никога не ви е трепнала съвестта? Как можа да скриеш това от мен, мамо?
- Сине, недей. Моля те, не ми казвай „сине“.
-Аз не съм твой син.
- Стой далеч от мен.
Водеща: За тази роля през 2011 година получи наградата за най-добър телевизионен актьор на Международния филмов фестивал „Altın Çınar“. Това, че героят ти е бил толкова обичан и ролята ти е била удостоена с награда, как те кара да се чувстваш?
Толгахан: Напомня ти, че работата, която вършиш, има стойност. Показва ти, че по някакъв начин си получил признание за труда си. И това те мотивира.
Водеща: След това започна да вървиш уверено напред в кариерата си с още сериали. Говорим за известност и за управлението на известността. Как гледаш на това? Какво направи ти в тази посока?
Водеща: Днес знаем, че младите актьори планират кариерата си и често имат екипи, които се занимават с това. Те определят посоката им. Ти самият как вървеше по своя път? Беше ли отворен към съветите на хората, които те насочваха, или сам вземаше решенията си?
Толгахан: Днес нещата са много различни, особено през последните години. Социалните мрежи заеха толкова голяма част от живота на хората, че за съжаление контролът вече не е изцяло в твоите ръце.
Толгахан: Стигнахме до много различна точка. Говорим за това доста често. Преди имаше определена дистанция между известните хора и публиката и именно тази недостъпност издигаше известността на друго ниво. Сега тази дистанция напълно изчезна.
Толгахан: Особено през последните няколко години чрез социалните мрежи вече можеш да достигнеш до почти всеки човек директно, независимо къде се намира. Когато ситуацията е такава, и самото разбиране за известност започва да се променя.
Толгахан: Затова и управлението на известността днес е различно в сравнение с миналото. По мое време трябваше да се правят едни неща, а сега са необходими други. Параметрите са напълно различни. Затова не мога да дам някакъв конкретен отговор.
Водеща: Но аз исках да те попитам нещо друго. Интересува ме твоят път. Когато беше на трийсет и няколко години, мислеше по един начин, а сега, след като имаш деца, вероятно мислиш по съвсем различен начин.
Толгахан: Да, след като имам деца, започнах да мисля по различен начин.
Водеща: Да са ти живи и здрави! Благодаря на Бог. Имам две прекрасни деца.
Водеща: Колко хубаво! Да са ти живи и здрави. Дано Бог ти даде възможност да ги отгледаш така, както желае сърцето ти.
Водеща: Да продължим ли със сериалите?
Толгахан: Разбира се.
Водеща: Защото наистина всички са много успешни сериали. Няма нито един неуспешен. „Yer Gök Aşk“, „Asla Vazgeçmem“, „Siyah İnci“, „Bir Umut Yeter“ — можем да изброяваме още много. Имаме още един откъс. Нека да ги си припомним заедно.
- Докторе, вече осем месеца съм в тази болница и изпълнявам точно всяка една ваша инструкция. Така ли е?
- Тогава знайте, че до края на живота си няма да мога да бъда по-добър от това. И моля ви, вече ме пуснете да си тръгна оттук.
-Йълмаз, моля те. Имаш ли някакъв план, след като излезеш от болницата?
- Какво има? Случило ли се е нещо?
-Братко, какво има?
-Топрак, ние с Топрак решихме да се оженим.
Водеща: Като гледам сега, наистина си работил с огромен брой актьори. Всички са много ценни и талантливи. Любопитно ми е кой е любимият ти герой. След толкова опит можеш да кажеш: „Този герой беше повратна точка за мен като актьор“ или „Щастлив съм, че изиграх човек, който е казал точно тези думи.“
Толгахан: Тъббийели Мустафа от „Elveda Rumeli“.
Водеща: „Elveda Rumeli“ наистина беше нещо специално. Не само в Турция, нали?
Толгахан: Да. Сериалът достигна до много различни места — както в близките, така и в по-далечните страни. През годините стигна до съвсем различно ниво.
Толгахан: За мен това беше първият проект, чрез който наистина се срещнах с широката телевизионна публика. Беше много специално за мен и изпитвах огромно вълнение. Героят беше прекрасен, сериалът беше прекрасен, екипът беше прекрасен. За мен това беше истинско училище.
Водеща: Когато чуя това, винаги се сещам колко ценни са всички тези роли за теб.
Толгахан: Всички те са много ценни за мен. Особено правя голяма разлика между киното и сериалите. Героите, които съм изиграл в киното, са още по-ценни за мен. Но ако трябва да избера един, бих поставил малко по-напред Тъббийели Мустафа от „Elveda Rumeli“.
Водеща: В един от последните ти проекти играеш и много различна роля — боксьор.
Толгахан: Да.
Водеща: Как се подготви? Това е доста различен образ. Разкажи ни как се подготви. Ти ли избра проекта или той беше предложен на теб?
Толгахан: Всъщност и двете. Когато научих за подготовката на такъв проект, първоначално са си мислели, че може би няма да го избера и затова дори са се колебаели дали да ми го предложат. Но аз реагирах точно обратното. Когато проектът стигна до мен, аз сам отидох към него, защото за мен това беше своеобразно предизвикателство.
Виж целия пост
Част 2:
Толгахан: Ние сме актьори. Тя ми го каза по този начин и така започнахме едно общо пътуване. Един ден имахме среща и тя ме погледна и ме попита: „Готов ли си за това пътуване?“ Аз се замислих. Тогава тя ми каза: „От този момент нататък ти си актьор. Да знаеш.“ Вече нямаше моделство, нямаше други неща. „Тази работа приключи. Това е твоята професия, знаеш ли?“ Беше ми много странно, защото от човек като нея излезе толкова сериозно изречение. Всъщност първата крачка винаги е малко трудна, но е голяма крачка. Казах си: „Май наистина правя първата си крачка.“
Толгахан: За мен един от най-големите стартове беше именно този снимачен терен.
Водеща: Несъмнено първо си направил впечатление с това, че си много красив. Но не си се задоволил само с това да бъдеш избран като красив мъж. Явно си си казал: „Това е моята професия и трябва да я науча“, и си започнал да се обучаваш. Къде и при кого учи?
Толгахан: Още преди това, докато работех като модел, отидох при Айле Алган. Тя имаше школа в Нишанташъ, нещо като драматична школа. Две години работих с Айле Алган.
Водеща: Значи наистина си отишъл на много правилното място.
Толгахан: След като започнах да снимам, тогава вече започнах да работя с много ценни хора, които се занимаваха с актьорски коучинг. Преди всеки проект ходех при тях и работех. Участвах и в много уъркшопи.
Водеща: Много добре си направил. Постъпил си правилно. Така или иначе още в главата ти е съществувала идеята да станеш актьор, нали?
Толгахан: Разбира се.
Водеща: Значи си избрал да вървиш напред с правилните стъпки. Но по онова време, не знам дали си спомняш, имаше доста критики от типа: „Как така модел ще става актьор?“ Това влияеше ли ти?
Толгахан: За хората, които не помнят онзи период, особено за хората от нашия сектор, трябва да кажа, че беше много трудно. Имаше малко работа, а в същото време имаше много квалифицирани и много добри театрални актьори. Да получиш дори една роля беше наистина трудно. Нямаше много продукция и когато някой все пак успееше да пробие, веднага попадаше в центъра на вниманието. Естествено, тези хора получаваха и много тежки критики. Ние бяхме поколението, което премина през това.
Толгахан: Новото поколение в това отношение е много по-щастливо. Днес, още с влизането си в този сектор, можеш да получиш главна роля. Системата се превърна в платформа, в която на хората се дава възможност да опитат. Причината е, че вече има много повече продукция, много повече работа, а понякога дори няма достатъчно хора. Затова всеки по някакъв начин получава своя шанс.
Толгахан: Но това не се случи изведнъж. Всъщност това беше процес, продължил години. Хората видяха постоянството. За мен успехът е постоянство. Може да участваш в един проект и той да постигне огромен успех. Може две години всички да говорят за него и изведнъж да станеш известен. Но ако няма продължение, времето минава много бързо. Десет години всъщност не са чак толкова дълъг период. Виждали сме много хора, които след десет години вече са изчезнали от сцената.
Толгахан: Затова за мен това не е истинският успех. Нека го наречем, в кавички, временен успех. Истинският успех е този, който остава. Ако постигнеш постоянство, ако след 15-20 години все още си в сектора, все още можеш да правиш кино и все още те търсят за работа, тогава можеш да кажеш, че си успял. Мисля, че екипът, за който говорим, успя да постигне именно това и затова онзи стар спор постепенно изчезна.
Водеща: Хората вече не спорят по този въпрос. Вече всеки може да опита и да видим докъде ще стигне и колко дълго ще остане.
Толгахан: Точно така.
Водеща: Много правилно го казваш. Важна е постоянността. Важно е да правиш правилния избор и да продължаваш да вършиш работата си с любов и уважение.
Водеща: Чувала съм, че баща ти ти е казвал: „Знай си мястото.“ Много хубав съвет. Всъщност, независимо с какво се занимаваме в живота, е много важно да имаме хора, които да ни показват пътя. Баща ти ти е дал посока и своеобразно мото: „Знай си мястото, сине.“ А в професията ти от кого можеш да кажеш, че си получил най-много насоки? Спомена Томрис.
Толгахан: Не мога да посоча само един конкретен човек, защото те са много. Аз съм човек, който се опитва да извлече поука от всеки, когото среща в живота си — и от доброто, и от лошото. Всъщност можеш да научиш правилния урок дори от човек, когото смяташ за неправилен пример. И той може да се превърне в твой ориентир, защото ти показва какво не трябва да правиш.
Толгахан: Например можеш да видиш, че някой е постъпил по определен начин и да си кажеш: „Явно не трябва да играя в такъв проект“ или „Не трябва да давам подобни изявления и да се появявам на такива места.“ Затова аз гледам по този начин на нещата.
Толгахан: Така че не мога да посоча само един конкретен човек, който да е бил мой единствен ориентир. Имената са много. Важното е човек да осъзнава какво може да научи от тях и да знае как да се възползва от този опит.
Водеща: Започна и един след друг започнаха да идват сериалите — „Maçolar“, „Dicle“, „Elveda Rumeli“, „Kavak Yelleri“, „Hepsi Bir“. Всички те дойдоха един след друг. Аз също гледах много от тях. Но сред тях има един сериал, който ти донесе и награда, нали? „Lale Devri“.
Водеща: Имаме откъс. Нека да го видим и да си припомним „Lale Devri“.
Водеща: Как можахте да ми причините това? Как можахте да ме отгледате с тази лъжа? Как сте могли години наред да ме гледате в очите? Нима никога не ви е трепнала съвестта? Как можа да скриеш това от мен, мамо?
- Сине, недей. Моля те, не ми казвай „сине“.
-Аз не съм твой син.
- Стой далеч от мен.
Водеща: За тази роля през 2011 година получи наградата за най-добър телевизионен актьор на Международния филмов фестивал „Altın Çınar“. Това, че героят ти е бил толкова обичан и ролята ти е била удостоена с награда, как те кара да се чувстваш?
Толгахан: Напомня ти, че работата, която вършиш, има стойност. Показва ти, че по някакъв начин си получил признание за труда си. И това те мотивира.
Водеща: След това започна да вървиш уверено напред в кариерата си с още сериали. Говорим за известност и за управлението на известността. Как гледаш на това? Какво направи ти в тази посока?
Водеща: Днес знаем, че младите актьори планират кариерата си и често имат екипи, които се занимават с това. Те определят посоката им. Ти самият как вървеше по своя път? Беше ли отворен към съветите на хората, които те насочваха, или сам вземаше решенията си?
Толгахан: Днес нещата са много различни, особено през последните години. Социалните мрежи заеха толкова голяма част от живота на хората, че за съжаление контролът вече не е изцяло в твоите ръце.
Толгахан: Стигнахме до много различна точка. Говорим за това доста често. Преди имаше определена дистанция между известните хора и публиката и именно тази недостъпност издигаше известността на друго ниво. Сега тази дистанция напълно изчезна.
Толгахан: Особено през последните няколко години чрез социалните мрежи вече можеш да достигнеш до почти всеки човек директно, независимо къде се намира. Когато ситуацията е такава, и самото разбиране за известност започва да се променя.
Толгахан: Затова и управлението на известността днес е различно в сравнение с миналото. По мое време трябваше да се правят едни неща, а сега са необходими други. Параметрите са напълно различни. Затова не мога да дам някакъв конкретен отговор.
Водеща: Но аз исках да те попитам нещо друго. Интересува ме твоят път. Когато беше на трийсет и няколко години, мислеше по един начин, а сега, след като имаш деца, вероятно мислиш по съвсем различен начин.
Толгахан: Да, след като имам деца, започнах да мисля по различен начин.
Водеща: Да са ти живи и здрави! Благодаря на Бог. Имам две прекрасни деца.
Водеща: Колко хубаво! Да са ти живи и здрави. Дано Бог ти даде възможност да ги отгледаш така, както желае сърцето ти.
Водеща: Да продължим ли със сериалите?
Толгахан: Разбира се.
Водеща: Защото наистина всички са много успешни сериали. Няма нито един неуспешен. „Yer Gök Aşk“, „Asla Vazgeçmem“, „Siyah İnci“, „Bir Umut Yeter“ — можем да изброяваме още много. Имаме още един откъс. Нека да ги си припомним заедно.
- Докторе, вече осем месеца съм в тази болница и изпълнявам точно всяка една ваша инструкция. Така ли е?
- Тогава знайте, че до края на живота си няма да мога да бъда по-добър от това. И моля ви, вече ме пуснете да си тръгна оттук.
-Йълмаз, моля те. Имаш ли някакъв план, след като излезеш от болницата?
- Какво има? Случило ли се е нещо?
-Братко, какво има?
-Топрак, ние с Топрак решихме да се оженим.
Водеща: Като гледам сега, наистина си работил с огромен брой актьори. Всички са много ценни и талантливи. Любопитно ми е кой е любимият ти герой. След толкова опит можеш да кажеш: „Този герой беше повратна точка за мен като актьор“ или „Щастлив съм, че изиграх човек, който е казал точно тези думи.“
Толгахан: Тъббийели Мустафа от „Elveda Rumeli“.
Водеща: „Elveda Rumeli“ наистина беше нещо специално. Не само в Турция, нали?
Толгахан: Да. Сериалът достигна до много различни места — както в близките, така и в по-далечните страни. През годините стигна до съвсем различно ниво.
Толгахан: За мен това беше първият проект, чрез който наистина се срещнах с широката телевизионна публика. Беше много специално за мен и изпитвах огромно вълнение. Героят беше прекрасен, сериалът беше прекрасен, екипът беше прекрасен. За мен това беше истинско училище.
Водеща: Когато чуя това, винаги се сещам колко ценни са всички тези роли за теб.
Толгахан: Всички те са много ценни за мен. Особено правя голяма разлика между киното и сериалите. Героите, които съм изиграл в киното, са още по-ценни за мен. Но ако трябва да избера един, бих поставил малко по-напред Тъббийели Мустафа от „Elveda Rumeli“.
Водеща: В един от последните ти проекти играеш и много различна роля — боксьор.
Толгахан: Да.
Водеща: Как се подготви? Това е доста различен образ. Разкажи ни как се подготви. Ти ли избра проекта или той беше предложен на теб?
Толгахан: Всъщност и двете. Когато научих за подготовката на такъв проект, първоначално са си мислели, че може би няма да го избера и затова дори са се колебаели дали да ми го предложат. Но аз реагирах точно обратното. Когато проектът стигна до мен, аз сам отидох към него, защото за мен това беше своеобразно предизвикателство.
# 377
12 септ. 2026, 09:19 ч.
ЕМИ* с пожелание за хубаво време
и незабравима почивка с
чака/рака в Неа Перамос..
Виж целия пост
ЕМИ* с пожелание за хубаво време и незабравима почивка с
чака/рака в Неа Перамос..
# 379
12 септ. 2026, 12:17 ч.
Привееет ! 
Приятен , слънчев и усмихнат уикенд на всички.
Виж целия пост
Приятен , слънчев и усмихнат уикенд на всички.
# 380
12 септ. 2026, 13:54 ч.
3 част:
Толгахан: Защото това беше напълно различен като концепция проект. Всъщност ставаше дума за драма между баща и син, но развиваща се в света на бокса. Ролята беше много физическа и изискваше от мен сериозна промяна. Беше проект, който ми даде възможност да се променя много. Затова го приех. Подготовката беше изключително трудна.
Толгахан: Ще ви кажа само това — преди бях човек, който носеше размер M. Дори тениска размер L ми беше голяма. А с този проект всичко се промени.
Водеща: Да, все пак трябваше да изглеждаш като шампион. Поздравявам те за това. Много ми хареса, че си избрал толкова различна роля.
Водеща: Имаме кадри от филма. Нека да видим как изглеждаше тогава.
Водеща: Преди малко каза, че правиш разлика между киното и сериалите. Когато избираш филм, вероятно имаш предвид много повече критерии и си по-взискателен към ролите.
Водеща: „Aşk Tutulması“, нали?
Толгахан: Да, „Aşk Tutulması“.
Водеща: Това е първият ти филм в киното. Какво е усещането да снимаш кино?
Толгахан: Съвсем различно е. Определено е много различно. Защото с киното оставяш трайно произведение. Телевизионните сериали, разбира се, ти носят огромна популярност за определен период и ти дават различни възможности. Не го отричам.
Толгахан: Но в крайна сметка сериалът се забравя. Макар че сега има YouTube и социалните платформи, където хората отново могат да си припомнят старите продукции и да ги гледат. Но усещането от киното е съвсем различно. Оставяш след себе си нещо, което остава.
Толгахан: Затова самата мисъл „правя филм“ носи различно усещане.
Водеща: Имаме кадри от „Aşk Tutulması“. Нека да ги видим.
Актьор: Господине, чувате ли ме?
Актьор: Казвам ви, че не сте спрели на червено. Говорите по телефона и сте ме блъснали отзад.
Актьор: Да, така се получи.
Актьор: Много съжалявам. Вината е моя.
Актьор: Тогава май е най-добре да извикаме полиция заради протокола, нали?
Актьор: Ако имате някакъв проблем със застрахователната компания, можете да ми се обадите на този номер.
Актьор: Не се притеснявайте. Аз съм застрахователят.
Водеща: Каза, че времето минава много бързо. „Aşk Tutulması“ беше през 2008 година, нали?
Толгахан: Да, 2008 година. Почти 15 години са минали. Наистина времето е минало много бързо.
Водеща: Но ми се струва, че сега си още по-красив.
Толгахан: Наистина ли?
Водеща: Да, наистина. След това продължи с филма „Aşk Geliyorum Demez“. По-късно те видяхме и в други филми.
Водеща: Беше ли „Sürgün“?
Толгахан: „Sürgün“.
Водеща: А след това „Bizans Oyunları“.
Толгахан: Да, първо „Sürgün“, после „Bizans Oyunları“.
Водеща: Избрахме и една сцена от „Bizans Oyunları“. Опитах се да подбера различни твои роли, за да покажем развитието ти като актьор и стъпките, които си изминал в кариерата си.
Актьор: Ефталия, здравей. Исках да те попитам нещо. Ако утре нямаш работа, би ли могла да ме подготвиш за изпита по близък бой?
Актьор: С удоволствие, но аз нищо не разбирам от бойни изкуства.
Актьор: Но ти си най-добрата ученичка в училището. Сигурен съм, че си много добра и в близкия бой.
Актьор: Аз съм човек на мира. Повярвай ми, боевете и караниците не са за мен.
Актьор: Човекът е добър, но аз не разбирам от такива неща и не ги харесвам. За мен са важни братството, приятелството и любовта.
Водеща: Сигурно някои хора, които обичат подобни неща, биха се засегнали.
Водеща: Много симпатично. Но аз много обичам историите за успех. Ти си казвал, че искаш да играеш в истории, които сам си написал. Каква история и каква роля си представяш?
Толгахан: Всъщност имаме няколко различни проекта, които сме написали. Опитвам се постепенно да направя необходимите стъпки, за да ги реализираме.
Толгахан: Ако ни е писано и ако имаме късмет, и тези неща ще се случат. Разбира се, тук става дума и за финанси, и за възможности. Искам постепенно да ги пренеса в киното и да ги превърна в реалност.
Водеща: За да можеш да реализираш тези идеи, създаде Han Medya и реши да се занимаваш с продуцентство. Продуцентството всъщност е доста трудна работа. Сега вече си навлязъл в нея и сам виждаш колко е сложна.
Водеща: Основната причина да вземеш това решение беше ли желанието да правиш проектите, които ти самият искаш, и да можеш сам да вземаш решенията?
Толгахан: Всъщност нека да не се разбира погрешно. Причината е малко по-различна. Както казах, исках да отделям повече време за себе си, да правя нещата, които сам искам, и да имам малко повече свобода.
Толгахан: Създадох тази компания, за да мога да правя неща по-свободно в дигиталния свят и в киното. Не съм я създал с идеята да правя телевизия.
Толгахан: Това малко се разбра погрешно. Сякаш съм спрял да бъда актьор и съм решил изцяло да се занимавам с продуцентство. Не е така.
Толгахан: В света има много примери за хора, които съчетават двете неща. При нас това все още не е толкова разпространено, но в света има много такива примери.
Толгахан: Смятам, че по този начин запалвам една малка искра и след мен вероятно ще има много други хора, които ще направят същото.
Толгахан: От една страна, това е бизнес. От друга, след толкова години опит исках да се пробвам и от другата страна на професията и да видя какво е усещането.
Толгахан: Аз имам доста опит както в производствения, така и в продуцентския процес. Завърших магистратура по радио, телевизия и кино, а освен това съм натрупал много опит през годините.
Толгахан: Искам да използвам всичко това, което съм научил през годините, и да го пренеса в киното и дигиталните платформи. Това всъщност беше отправната ми точка.
Водеща: Не си мислел да оставиш всичко останало и изцяло да се посветиш на бизнеса?
Толгахан: Не. Дори да исках, не мисля, че бих могъл да оставя актьорството. А и не искам. Пред мен все още има много път.
Водеща: Във филма „Aynasız Haluk“ участваше едновременно като актьор и продуцент. Не беше ли трудно да съчетаваш двете роли?
Толгахан: Беше много приятно. Но, за Бога, беше приятно и защото ставаше дума за кинофилм. Не казвам, че не беше трудно. Напротив, беше много трудно.
Толгахан: Ако беше сериал, щеше да е много по-трудно. Казвам го съвсем откровено — в телевизионен сериал това би било изключително трудно.
Толгахан: В телевизията постоянно се състезаваш с времето. Динамиката е съвсем различна. На снимачната площадка работят около сто души и всеки има свои нужди и очаквания. Трябва по някакъв начин да отговориш на всички.
Толгахан: Има хора, които чакат твоето решение. Ти си човекът, който взема решенията. Затова при киното всичко е малко по-спокойно и можеш да му се насладиш повече.
Толгахан: Разбира се, и там има трудни и стресиращи моменти, но въпреки това ми носи много удоволствие.
Толгахан: Условията при телевизионните сериали са съвсем различни. Публиката не може да види всичко това. Когато снимаме, зад кадър съществува един напълно различен свят.
Толгахан: Напрежението в този свят понякога стига до момент, в който вече не ти носи удоволствие. Започваш да се питаш: „Какво правя тук?“ Аз лично не искам да бъда в такава ситуация.
Толгахан: Искам да се наслаждавам на работата си и да оставям след себе си хубави произведения.
Толгахан: Всъщност точно сега се сетих за нещо много интересно. Веднъж дойдоха при мен в караваната и ми казаха: „Братко, възникна проблем. Ако искаш, ще те повикаме по-късно.“ Имахме около два-три часа свободно време.
Толгахан: Аз си помислих: „В този час трафикът е ужасен, а съм в съвсем друга посока. Ако се прибера, само ще вляза вкъщи и след малко пак ще трябва да изляза.“ Затова реших да остана там.
Толгахан: Включих телевизора и пуснах филмовия канал. Изведнъж видях филм с Джунейт Аркън и Хюлия Кочйиит. Не помня точно кой беше филмът. Погледнах датата и си казах: „Виж колко години са минали.“
Толгахан: Седнах и започнах да го гледам. Тогава си казах: „Трябва да правя точно такива неща. Искам едно поколение след мен също да седне и да гледа мой филм.“
Толгахан: Не можеш да постигнеш същото със сериал. Трябва да го направиш чрез киното.
Толгахан: Затова реших, че от този момент нататък искам да обръщам повече внимание на филмите и да ги поставя на по-предно място в кариерата си. Това беше моментът, в който ми хрумна тази идея.
Толгахан: След това забелязах, че няма много продуценти, които имат желание да снимат повече кино. Повечето от тях са постоянно ангажирани със света на сериалите.
Водеща: Нямат време?
Толгахан: Да, може да се каже, че нямат време. Или по-скоро използват времето си основно за телевизионните продукции.
Виж целия пост
Толгахан: Защото това беше напълно различен като концепция проект. Всъщност ставаше дума за драма между баща и син, но развиваща се в света на бокса. Ролята беше много физическа и изискваше от мен сериозна промяна. Беше проект, който ми даде възможност да се променя много. Затова го приех. Подготовката беше изключително трудна.
Толгахан: Ще ви кажа само това — преди бях човек, който носеше размер M. Дори тениска размер L ми беше голяма. А с този проект всичко се промени.
Водеща: Да, все пак трябваше да изглеждаш като шампион. Поздравявам те за това. Много ми хареса, че си избрал толкова различна роля.
Водеща: Имаме кадри от филма. Нека да видим как изглеждаше тогава.
Водеща: Преди малко каза, че правиш разлика между киното и сериалите. Когато избираш филм, вероятно имаш предвид много повече критерии и си по-взискателен към ролите.
Водеща: „Aşk Tutulması“, нали?
Толгахан: Да, „Aşk Tutulması“.
Водеща: Това е първият ти филм в киното. Какво е усещането да снимаш кино?
Толгахан: Съвсем различно е. Определено е много различно. Защото с киното оставяш трайно произведение. Телевизионните сериали, разбира се, ти носят огромна популярност за определен период и ти дават различни възможности. Не го отричам.
Толгахан: Но в крайна сметка сериалът се забравя. Макар че сега има YouTube и социалните платформи, където хората отново могат да си припомнят старите продукции и да ги гледат. Но усещането от киното е съвсем различно. Оставяш след себе си нещо, което остава.
Толгахан: Затова самата мисъл „правя филм“ носи различно усещане.
Водеща: Имаме кадри от „Aşk Tutulması“. Нека да ги видим.
Актьор: Господине, чувате ли ме?
Актьор: Казвам ви, че не сте спрели на червено. Говорите по телефона и сте ме блъснали отзад.
Актьор: Да, така се получи.
Актьор: Много съжалявам. Вината е моя.
Актьор: Тогава май е най-добре да извикаме полиция заради протокола, нали?
Актьор: Ако имате някакъв проблем със застрахователната компания, можете да ми се обадите на този номер.
Актьор: Не се притеснявайте. Аз съм застрахователят.
Водеща: Каза, че времето минава много бързо. „Aşk Tutulması“ беше през 2008 година, нали?
Толгахан: Да, 2008 година. Почти 15 години са минали. Наистина времето е минало много бързо.
Водеща: Но ми се струва, че сега си още по-красив.
Толгахан: Наистина ли?
Водеща: Да, наистина. След това продължи с филма „Aşk Geliyorum Demez“. По-късно те видяхме и в други филми.
Водеща: Беше ли „Sürgün“?
Толгахан: „Sürgün“.
Водеща: А след това „Bizans Oyunları“.
Толгахан: Да, първо „Sürgün“, после „Bizans Oyunları“.
Водеща: Избрахме и една сцена от „Bizans Oyunları“. Опитах се да подбера различни твои роли, за да покажем развитието ти като актьор и стъпките, които си изминал в кариерата си.
Актьор: Ефталия, здравей. Исках да те попитам нещо. Ако утре нямаш работа, би ли могла да ме подготвиш за изпита по близък бой?
Актьор: С удоволствие, но аз нищо не разбирам от бойни изкуства.
Актьор: Но ти си най-добрата ученичка в училището. Сигурен съм, че си много добра и в близкия бой.
Актьор: Аз съм човек на мира. Повярвай ми, боевете и караниците не са за мен.
Актьор: Човекът е добър, но аз не разбирам от такива неща и не ги харесвам. За мен са важни братството, приятелството и любовта.
Водеща: Сигурно някои хора, които обичат подобни неща, биха се засегнали.
Водеща: Много симпатично. Но аз много обичам историите за успех. Ти си казвал, че искаш да играеш в истории, които сам си написал. Каква история и каква роля си представяш?
Толгахан: Всъщност имаме няколко различни проекта, които сме написали. Опитвам се постепенно да направя необходимите стъпки, за да ги реализираме.
Толгахан: Ако ни е писано и ако имаме късмет, и тези неща ще се случат. Разбира се, тук става дума и за финанси, и за възможности. Искам постепенно да ги пренеса в киното и да ги превърна в реалност.
Водеща: За да можеш да реализираш тези идеи, създаде Han Medya и реши да се занимаваш с продуцентство. Продуцентството всъщност е доста трудна работа. Сега вече си навлязъл в нея и сам виждаш колко е сложна.
Водеща: Основната причина да вземеш това решение беше ли желанието да правиш проектите, които ти самият искаш, и да можеш сам да вземаш решенията?
Толгахан: Всъщност нека да не се разбира погрешно. Причината е малко по-различна. Както казах, исках да отделям повече време за себе си, да правя нещата, които сам искам, и да имам малко повече свобода.
Толгахан: Създадох тази компания, за да мога да правя неща по-свободно в дигиталния свят и в киното. Не съм я създал с идеята да правя телевизия.
Толгахан: Това малко се разбра погрешно. Сякаш съм спрял да бъда актьор и съм решил изцяло да се занимавам с продуцентство. Не е така.
Толгахан: В света има много примери за хора, които съчетават двете неща. При нас това все още не е толкова разпространено, но в света има много такива примери.
Толгахан: Смятам, че по този начин запалвам една малка искра и след мен вероятно ще има много други хора, които ще направят същото.
Толгахан: От една страна, това е бизнес. От друга, след толкова години опит исках да се пробвам и от другата страна на професията и да видя какво е усещането.
Толгахан: Аз имам доста опит както в производствения, така и в продуцентския процес. Завърших магистратура по радио, телевизия и кино, а освен това съм натрупал много опит през годините.
Толгахан: Искам да използвам всичко това, което съм научил през годините, и да го пренеса в киното и дигиталните платформи. Това всъщност беше отправната ми точка.
Водеща: Не си мислел да оставиш всичко останало и изцяло да се посветиш на бизнеса?
Толгахан: Не. Дори да исках, не мисля, че бих могъл да оставя актьорството. А и не искам. Пред мен все още има много път.
Водеща: Във филма „Aynasız Haluk“ участваше едновременно като актьор и продуцент. Не беше ли трудно да съчетаваш двете роли?
Толгахан: Беше много приятно. Но, за Бога, беше приятно и защото ставаше дума за кинофилм. Не казвам, че не беше трудно. Напротив, беше много трудно.
Толгахан: Ако беше сериал, щеше да е много по-трудно. Казвам го съвсем откровено — в телевизионен сериал това би било изключително трудно.
Толгахан: В телевизията постоянно се състезаваш с времето. Динамиката е съвсем различна. На снимачната площадка работят около сто души и всеки има свои нужди и очаквания. Трябва по някакъв начин да отговориш на всички.
Толгахан: Има хора, които чакат твоето решение. Ти си човекът, който взема решенията. Затова при киното всичко е малко по-спокойно и можеш да му се насладиш повече.
Толгахан: Разбира се, и там има трудни и стресиращи моменти, но въпреки това ми носи много удоволствие.
Толгахан: Условията при телевизионните сериали са съвсем различни. Публиката не може да види всичко това. Когато снимаме, зад кадър съществува един напълно различен свят.
Толгахан: Напрежението в този свят понякога стига до момент, в който вече не ти носи удоволствие. Започваш да се питаш: „Какво правя тук?“ Аз лично не искам да бъда в такава ситуация.
Толгахан: Искам да се наслаждавам на работата си и да оставям след себе си хубави произведения.
Толгахан: Всъщност точно сега се сетих за нещо много интересно. Веднъж дойдоха при мен в караваната и ми казаха: „Братко, възникна проблем. Ако искаш, ще те повикаме по-късно.“ Имахме около два-три часа свободно време.
Толгахан: Аз си помислих: „В този час трафикът е ужасен, а съм в съвсем друга посока. Ако се прибера, само ще вляза вкъщи и след малко пак ще трябва да изляза.“ Затова реших да остана там.
Толгахан: Включих телевизора и пуснах филмовия канал. Изведнъж видях филм с Джунейт Аркън и Хюлия Кочйиит. Не помня точно кой беше филмът. Погледнах датата и си казах: „Виж колко години са минали.“
Толгахан: Седнах и започнах да го гледам. Тогава си казах: „Трябва да правя точно такива неща. Искам едно поколение след мен също да седне и да гледа мой филм.“
Толгахан: Не можеш да постигнеш същото със сериал. Трябва да го направиш чрез киното.
Толгахан: Затова реших, че от този момент нататък искам да обръщам повече внимание на филмите и да ги поставя на по-предно място в кариерата си. Това беше моментът, в който ми хрумна тази идея.
Толгахан: След това забелязах, че няма много продуценти, които имат желание да снимат повече кино. Повечето от тях са постоянно ангажирани със света на сериалите.
Водеща: Нямат време?
Толгахан: Да, може да се каже, че нямат време. Или по-скоро използват времето си основно за телевизионните продукции.
# 382
12 септ. 2026, 19:03 ч.
Част 4:
Толгахан: Не знам. Разбира се, сега, ако човек има желание, може да намери време. Това, че е по-доходоносно, е отделен въпрос. Но наистина не им остава време. Те също са въвлечени в огромна надпревара. Телевизиите също се конкурират жестоко помежду си.
Толгахан: Тъй като съм в много близки отношения с хората от този бранш и с годините сме се опознали, сядаме, разговаряме и виждам каква борба водят. Изпитвам огромно уважение към тях. Всъщност и те имат желание да правят кино, но то остава на заден план. Някой постоянно трябва да ги подтиква и да ги насърчава. В един момент си казах: „Явно това няма да излезе от тях. Добре, тогава аз ще го направя.“
Водеща: „Aynasız Haluk“, нали? Това беше първият филм, в който участва и като продуцент. Имаме кадри от него. Нека да ги видим.
Актьор: Какво правите вие тук в Анталия?
Актьор: Какво има?
Актьор: Мирише ужасно на лук.
Актьор: Не, аз не...
Актьор: Отвори вратата.
Актьор: Къде си?
Актьор: Дойдох за погребението.
Актьор: Съпругът ли?
Актьор: Какво се случи, господине?
Актьор: Вие знаете ли кой съм?
Актьор: Братко, аз ще си заема мястото.
Актьор: Тогава се приготви, защото дори пиле няма да прехвръкне. Не се притеснявай.
Актьор: Ще те приключа набързо и ще се върнете в Истанбул.
Актьор: Ще подам оставка.
Актьор: Подай я, бе!
Актьор: Какво става?
Актьор: Еха, безплатно излезе!
Актьор: Леле, това е страхотна новина!
Актьор: Забеляза ли?
Актьор: Какво?
Актьор: Приликата.
Актьор: Братко, ще се справиш.
Актьор: Нищо особено. Има само 150 стъпала.
Актьор: Аз съм в стаята си. Бързо, приключвайте с грима ми.
Актьор: Вие приятелката на Халук ли сте?
Актьор: Не.
Водеща: Във филма играеш два различни персонажа. Трудно ли е да изиграеш две роли едновременно?
Водеща: А и освен че играеш, си и продуцент. Какво беше усещането? Казваш ли си: „Добре че го направих“?
Толгахан: Определено си казвам: „Добре че го направих.“ Наистина беше прекрасно. Много ми беше приятно.
Водеща: Личи си. Говориш за него почти като за свое дете.
Водеща: А в дигитална платформа имаш и един минисериал от 13 епизода. За първи път в Турция е реализирана адаптация на японска манга. Откъде ти хрумна идеята да адаптираш японска манга в Турция?
Толгахан: Сценаристката Макбуле Кошифле и режисьорката Мюге Угурлар всъщност ми наложиха тази идея. А в случая имаше една вълшебна дума: „За първи път“. Когато нещо се прави за първи път, човек си казва, че си струва да опита.
Толгахан: Аз лично реших, че си струва да опитам. Казах си: „Какво пък, може и да загубя.“ И просто реших да го направя.
Водеща: Точно така. Пожелавам ти всичко да се развива така, както искаш и както ти е на сърце. Тръгнал си по много важен път – да правиш стойностни проекти, които да остават във времето и да ти носят удовлетворение. Пожелавам ти много успехи.
Толгахан: Благодаря ти.
Водеща: Гледаш на тези проекти почти като на свои деца, нали? Нека поговорим малко и за семейството. Имаш две прекрасни деца. Да са ти живи и здрави!
Толгахан: Благодаря. Едното е Ефехан, а другото – Алина.
Водеща: Да. А съпругата ти Алмеда също е била „Мис Вселена“, нали?
Толгахан: Да.
Водеща: Значи в семейството имаме един от най-красивите мъже в света и една от най-красивите жени в света. А децата ви май станаха дори по-красиви от вас.
Толгахан: Дано да имат хубава съдба. Това е най-хубавото, което човек може да им пожелае – да имат хубава съдба и късметът винаги да е на тяхна страна.
Водеща: Двама толкова известни хора сигурно имат и своето его. Имало ли е някога битка на егото помежду ви?
Толгахан: Не, ние само се смеем на такива неща. Навремето, когато се запознахме, тя беше „красавицата на света“, но тази тема изобщо не е присъствала в живота ни. Никога не сме го приемали по този начин.
Водеща: Предполагам, че дори днес, ако подобно нещо се повдигне, просто ще се посмеете.
Водеща: Каза, че като продуцент искаш да опитваш различни жанрове. Правилно ли съм те разбрала?
Водеща: Зрителите обикновено имат определена представа за един актьор и искат да го виждат в определени роли. От друга страна, самият актьор има роли, в които иска да се види. Понякога това, което ти искаш, не съвпада с очакванията на публиката. Как мислиш за това?
Водеща: Зрителите са свикнали да те виждат като красивия, харизматичен и привлекателен мъж. А ти казваш: „След толкова години опит и натрупани знания един актьор трябва да може да се справи с всякаква роля.“ Затова искаш да правиш различни експерименти. Какви реакции получаваш от публиката, когато правиш това?
Водеща: Особено ми е интересно каква беше реакцията към „Aynasız Haluk“, защото там беше доста различен.
Толгахан: Ако работата е направена както трябва, обикновено получаваш добри реакции. Разбира се, когато покажеш персонаж, който публиката иска да види и с който тя се идентифицира, хората са още по-доволни. Това е нормално и трябва да го дадеш на зрителя.
Толгахан: Но когато самият ти избираш различен персонаж, за да покажеш нещо ново, ако съдържанието и цялата работа са направени както трябва, повярвайте ми, и тогава реакциите са положителни.
Водеща: Когато говореше за филмите от Yeşilçam, каза, че са били наивни, емоционални, но най-вече искрени. Ако зрителят усеща тази искреност, той продължава да те гледа.
Водеща: Следиш ли световното кино?
Толгахан: Да, да.
Водеща: Има ли режисьори или актьори, на които се възхищаваш?
Толгахан: Много, много са. Аз обичам да гледам на нещата от много широка перспектива. Има страшно много актьори.
Толгахан: Не е задължително всеки актьор да може да изиграе всяка роля. Има определени роли, които сякаш са създадени за определени актьори. Дори някои от най-великите актьори може да не успеят да пресъздадат даден персонаж толкова добре. А друг актьор може цял живот да играе, да речем, полицаи и да е невероятно убедителен в това. Разбираш ли ме?
Толгахан: Следя ги всичките, но ако трябва да съм съвсем конкретен, по-скоро съм ориентиран към режисьорите. Не следя толкова отделни актьори, колкото самия проект и неговия режисьор.
Толгахан: Дейвид Финчър, Кристофър Нолан, Ридли Скот, Мартин Скорсезе, Майкъл Бей и други. Имам списък от около десетина режисьори. Ако някой от тях направи нов проект, непременно го гледам, без дори да се замислям. Независимо какъв е жанрът, искам да видя какво са направили, какво предлагат, какво ново са внесли.
Толгахан: След това, както казах, гледам и самия проект. Ако нещо привлече вниманието ми, го следя.
Водеща: Ако някой от тези режисьори ти се обади и каже: „Толгахан, имам един сценарий. Ще участваш ли?“, ще откажеш ли?
Толгахан: Ще кажа: „Не.“
Водеща: Наистина?
Толгахан: Ще кажа: „Нямам време. Попитайте жена ми.“ А после ще хукна натам с всички сили. Ще направя всичко, което е необходимо.
Водеща: Турските сериали вече се продават в нови държави и достигат до нови зрители. Хората ви познават, възхищават ви се, искат да ви видят на живо и ви канят на различни събития. Всъщност вече сте международни артисти.
Толгахан: Да.
Водеща: Мисля, че рано или късно кината на онези държави, в които сте станали много известни, ще започнат да ви канят. Тук най-важното вероятно е езикът, нали?
Толгахан: Разбира се.
Водеща: Защото можеш да участваш в американски филм, но ако не знаеш английски...
Толгахан: Точно това те спира. Затова, ако ме попиташ какво бих посъветвал младите хора, които тепърва избират тази професия, какво трябва да научат и на какво да обръщат внимание – езикът е на първо място.
Толгахан: Категорично. Сто процента. Защото индустрията върви именно натам. Разбира се, трябва да учат езици, но и да развиват себе си колкото могат повече.
Толгахан: Аз например в най-популярния период от кариерата си дълги години изобщо не си вземах лятна почивка.
Водеща: Да.
Толгахан: Приключваше един сериал и започваше филм. Приключваше филмът и се връщах в сериала. А междувременно за кратки периоди ходех на уъркшопи или работех с актьорски треньори.
Толгахан: Рядко ми се е случвало просто да си кажа: „Ще отида някъде и ще си почина.“
Толгахан: Виждам това понякога при някои от младите колеги. Не го казвам като критика и не искам да ме разбират погрешно, но давам пример с нещо, което според мен не трябва да се прави. Сезонът приключва, те вземат парите си и отиват по курортите, харчат ги там и след това се връщат за новия сезон.
Толгахан: Според мен този период е много ценен. Човек трябва да използва времето си и да се развива максимално.
Толгахан: Да научи да свири на инструмент. Ако не може да кара кола – да се научи. Да кара мотор, да язди кон, да вземе уроци по фехтовка. Не е необходимо да чака да му предложат проект.
Толгахан: Трябва постоянно да се развива.
Водеща: Това е наистина много добър съвет. Един актьор трябва да бъде много добре подготвен и да има широк спектър от умения. Както казваш, трябва да използва времето си, за да се развива и обогатява.
Водеща: Стигнахме до последния въпрос. Имаш ли някаква червена линия в професионалния си живот? Нещо, за което казваш: „Това никога няма да го направя“? Или роля, в която никога няма да играеш?
Толгахан: За да кажеш „няма да играя тази роля“, трябва да разгледаш ситуацията много подробно и да познаваш хората, с които ще работиш.
Толгахан: Може да има роля, за която си казал, че никога няма да я изиграеш, но тя да дойде от невероятен режисьор и от страхотна продукция. Тогава може да се замислиш и тази червена линия да изчезне.
Толгахан: Затова не трябва да гледаме на тези неща толкова категорично. Понякога много искаш даден проект. Това също често ни се е случвало. Няма да споменавам имена, но преди години имаше един проект, който на хартия беше невероятно вълнуващ и изглеждаше великолепно.
Толгахан: Само че екипът, който трябваше да го реализира, и продукцията бяха малко слаби. И това се случва.
Толгахан: Таркан Карлъдаг, който беше едновременно продуцент и режисьор, ми каза: „В никакъв случай. Не го прави.“
Толгахан: Аз се разстроих и си помислих: „Как така? Защо?“
Толгахан: Той ми каза да не бързам, да се откажа и да направя нещо друго. Каза ми: „Отиди да си починеш. Така или иначе ще снимаш филм, после ще има и друг проект.“
Толгахан: Оказа се, че е бил напълно прав. Когато проектът излезе, видях резултата и разбрах защо ми е казал това.
Толгахан: Само хубавото съдържание на хартия не е достатъчно. Режисьорът е много важен. Продукцията също. Има много различни фактори.
Толгахан: Разбира се, може да се случи и обратното. Може да дойде проект, за който си казваш: „Това никога няма да го направя“, но да се появи такъв режисьор и такава продуцентска компания, че после да съжаляваш, ако не си участвал.
Водеща: Значи един актьор никога не трябва да използва думата „никога“.
Толгахан: Точно така.
Водеща: Толгахан, наистина си много успешен както в актьорската си кариера, така и с начина, по който се държиш в живота. И си много добър човек.
Толгахан: Благодаря ти, благодаря.
Водеща: А като продуцент, по този нов път, по който си тръгнал, нека Бог да те благослови и да ти даде успех.
Толгахан: Благодаря.
Водеща: И си прекрасен баща. Но най-важното е, че си истински човек.
Толгахан: Няма защо. Благодаря ти.
Водеща: Май точно заради тази твоя страна хората много те ценят.
Толгахан: Каквото и да правиш и който и да си, първо бъди човек. И както ми казваше баща ми – знай си мястото.
Водеща: Това е много важно. Много се радвам, че имах възможността да те опозная по-отблизо.
Толгахан: И аз. Благодаря ти.
Водеща: Липсваше ни. Много се радвам, че дойде.
Толгахан: Благодаря ви.
Водеща: И аз ви благодаря, скъпи зрители. Не се подценявайте и не бъдете несправедливи към никого. Не се изправяйте срещу врага си с груба сила, а с ума си. Защитавайте живота на приятеля си така, сякаш е вашият собствен. Нека хората да ви се сърдят за приказливостта ви, а не за мълчанието ви.
Водеща: Ще се видим отново следващата седмица. Останете с любов, бъдете здрави и довиждане.
Виж целия пост
Толгахан: Не знам. Разбира се, сега, ако човек има желание, може да намери време. Това, че е по-доходоносно, е отделен въпрос. Но наистина не им остава време. Те също са въвлечени в огромна надпревара. Телевизиите също се конкурират жестоко помежду си.
Толгахан: Тъй като съм в много близки отношения с хората от този бранш и с годините сме се опознали, сядаме, разговаряме и виждам каква борба водят. Изпитвам огромно уважение към тях. Всъщност и те имат желание да правят кино, но то остава на заден план. Някой постоянно трябва да ги подтиква и да ги насърчава. В един момент си казах: „Явно това няма да излезе от тях. Добре, тогава аз ще го направя.“
Водеща: „Aynasız Haluk“, нали? Това беше първият филм, в който участва и като продуцент. Имаме кадри от него. Нека да ги видим.
Актьор: Какво правите вие тук в Анталия?
Актьор: Какво има?
Актьор: Мирише ужасно на лук.
Актьор: Не, аз не...
Актьор: Отвори вратата.
Актьор: Къде си?
Актьор: Дойдох за погребението.
Актьор: Съпругът ли?
Актьор: Какво се случи, господине?
Актьор: Вие знаете ли кой съм?
Актьор: Братко, аз ще си заема мястото.
Актьор: Тогава се приготви, защото дори пиле няма да прехвръкне. Не се притеснявай.
Актьор: Ще те приключа набързо и ще се върнете в Истанбул.
Актьор: Ще подам оставка.
Актьор: Подай я, бе!
Актьор: Какво става?
Актьор: Еха, безплатно излезе!
Актьор: Леле, това е страхотна новина!
Актьор: Забеляза ли?
Актьор: Какво?
Актьор: Приликата.
Актьор: Братко, ще се справиш.
Актьор: Нищо особено. Има само 150 стъпала.
Актьор: Аз съм в стаята си. Бързо, приключвайте с грима ми.
Актьор: Вие приятелката на Халук ли сте?
Актьор: Не.
Водеща: Във филма играеш два различни персонажа. Трудно ли е да изиграеш две роли едновременно?
Водеща: А и освен че играеш, си и продуцент. Какво беше усещането? Казваш ли си: „Добре че го направих“?
Толгахан: Определено си казвам: „Добре че го направих.“ Наистина беше прекрасно. Много ми беше приятно.
Водеща: Личи си. Говориш за него почти като за свое дете.
Водеща: А в дигитална платформа имаш и един минисериал от 13 епизода. За първи път в Турция е реализирана адаптация на японска манга. Откъде ти хрумна идеята да адаптираш японска манга в Турция?
Толгахан: Сценаристката Макбуле Кошифле и режисьорката Мюге Угурлар всъщност ми наложиха тази идея. А в случая имаше една вълшебна дума: „За първи път“. Когато нещо се прави за първи път, човек си казва, че си струва да опита.
Толгахан: Аз лично реших, че си струва да опитам. Казах си: „Какво пък, може и да загубя.“ И просто реших да го направя.
Водеща: Точно така. Пожелавам ти всичко да се развива така, както искаш и както ти е на сърце. Тръгнал си по много важен път – да правиш стойностни проекти, които да остават във времето и да ти носят удовлетворение. Пожелавам ти много успехи.
Толгахан: Благодаря ти.
Водеща: Гледаш на тези проекти почти като на свои деца, нали? Нека поговорим малко и за семейството. Имаш две прекрасни деца. Да са ти живи и здрави!
Толгахан: Благодаря. Едното е Ефехан, а другото – Алина.
Водеща: Да. А съпругата ти Алмеда също е била „Мис Вселена“, нали?
Толгахан: Да.
Водеща: Значи в семейството имаме един от най-красивите мъже в света и една от най-красивите жени в света. А децата ви май станаха дори по-красиви от вас.
Толгахан: Дано да имат хубава съдба. Това е най-хубавото, което човек може да им пожелае – да имат хубава съдба и късметът винаги да е на тяхна страна.
Водеща: Двама толкова известни хора сигурно имат и своето его. Имало ли е някога битка на егото помежду ви?
Толгахан: Не, ние само се смеем на такива неща. Навремето, когато се запознахме, тя беше „красавицата на света“, но тази тема изобщо не е присъствала в живота ни. Никога не сме го приемали по този начин.
Водеща: Предполагам, че дори днес, ако подобно нещо се повдигне, просто ще се посмеете.
Водеща: Каза, че като продуцент искаш да опитваш различни жанрове. Правилно ли съм те разбрала?
Водеща: Зрителите обикновено имат определена представа за един актьор и искат да го виждат в определени роли. От друга страна, самият актьор има роли, в които иска да се види. Понякога това, което ти искаш, не съвпада с очакванията на публиката. Как мислиш за това?
Водеща: Зрителите са свикнали да те виждат като красивия, харизматичен и привлекателен мъж. А ти казваш: „След толкова години опит и натрупани знания един актьор трябва да може да се справи с всякаква роля.“ Затова искаш да правиш различни експерименти. Какви реакции получаваш от публиката, когато правиш това?
Водеща: Особено ми е интересно каква беше реакцията към „Aynasız Haluk“, защото там беше доста различен.
Толгахан: Ако работата е направена както трябва, обикновено получаваш добри реакции. Разбира се, когато покажеш персонаж, който публиката иска да види и с който тя се идентифицира, хората са още по-доволни. Това е нормално и трябва да го дадеш на зрителя.
Толгахан: Но когато самият ти избираш различен персонаж, за да покажеш нещо ново, ако съдържанието и цялата работа са направени както трябва, повярвайте ми, и тогава реакциите са положителни.
Водеща: Когато говореше за филмите от Yeşilçam, каза, че са били наивни, емоционални, но най-вече искрени. Ако зрителят усеща тази искреност, той продължава да те гледа.
Водеща: Следиш ли световното кино?
Толгахан: Да, да.
Водеща: Има ли режисьори или актьори, на които се възхищаваш?
Толгахан: Много, много са. Аз обичам да гледам на нещата от много широка перспектива. Има страшно много актьори.
Толгахан: Не е задължително всеки актьор да може да изиграе всяка роля. Има определени роли, които сякаш са създадени за определени актьори. Дори някои от най-великите актьори може да не успеят да пресъздадат даден персонаж толкова добре. А друг актьор може цял живот да играе, да речем, полицаи и да е невероятно убедителен в това. Разбираш ли ме?
Толгахан: Следя ги всичките, но ако трябва да съм съвсем конкретен, по-скоро съм ориентиран към режисьорите. Не следя толкова отделни актьори, колкото самия проект и неговия режисьор.
Толгахан: Дейвид Финчър, Кристофър Нолан, Ридли Скот, Мартин Скорсезе, Майкъл Бей и други. Имам списък от около десетина режисьори. Ако някой от тях направи нов проект, непременно го гледам, без дори да се замислям. Независимо какъв е жанрът, искам да видя какво са направили, какво предлагат, какво ново са внесли.
Толгахан: След това, както казах, гледам и самия проект. Ако нещо привлече вниманието ми, го следя.
Водеща: Ако някой от тези режисьори ти се обади и каже: „Толгахан, имам един сценарий. Ще участваш ли?“, ще откажеш ли?
Толгахан: Ще кажа: „Не.“
Водеща: Наистина?
Толгахан: Ще кажа: „Нямам време. Попитайте жена ми.“ А после ще хукна натам с всички сили. Ще направя всичко, което е необходимо.
Водеща: Турските сериали вече се продават в нови държави и достигат до нови зрители. Хората ви познават, възхищават ви се, искат да ви видят на живо и ви канят на различни събития. Всъщност вече сте международни артисти.
Толгахан: Да.
Водеща: Мисля, че рано или късно кината на онези държави, в които сте станали много известни, ще започнат да ви канят. Тук най-важното вероятно е езикът, нали?
Толгахан: Разбира се.
Водеща: Защото можеш да участваш в американски филм, но ако не знаеш английски...
Толгахан: Точно това те спира. Затова, ако ме попиташ какво бих посъветвал младите хора, които тепърва избират тази професия, какво трябва да научат и на какво да обръщат внимание – езикът е на първо място.
Толгахан: Категорично. Сто процента. Защото индустрията върви именно натам. Разбира се, трябва да учат езици, но и да развиват себе си колкото могат повече.
Толгахан: Аз например в най-популярния период от кариерата си дълги години изобщо не си вземах лятна почивка.
Водеща: Да.
Толгахан: Приключваше един сериал и започваше филм. Приключваше филмът и се връщах в сериала. А междувременно за кратки периоди ходех на уъркшопи или работех с актьорски треньори.
Толгахан: Рядко ми се е случвало просто да си кажа: „Ще отида някъде и ще си почина.“
Толгахан: Виждам това понякога при някои от младите колеги. Не го казвам като критика и не искам да ме разбират погрешно, но давам пример с нещо, което според мен не трябва да се прави. Сезонът приключва, те вземат парите си и отиват по курортите, харчат ги там и след това се връщат за новия сезон.
Толгахан: Според мен този период е много ценен. Човек трябва да използва времето си и да се развива максимално.
Толгахан: Да научи да свири на инструмент. Ако не може да кара кола – да се научи. Да кара мотор, да язди кон, да вземе уроци по фехтовка. Не е необходимо да чака да му предложат проект.
Толгахан: Трябва постоянно да се развива.
Водеща: Това е наистина много добър съвет. Един актьор трябва да бъде много добре подготвен и да има широк спектър от умения. Както казваш, трябва да използва времето си, за да се развива и обогатява.
Водеща: Стигнахме до последния въпрос. Имаш ли някаква червена линия в професионалния си живот? Нещо, за което казваш: „Това никога няма да го направя“? Или роля, в която никога няма да играеш?
Толгахан: За да кажеш „няма да играя тази роля“, трябва да разгледаш ситуацията много подробно и да познаваш хората, с които ще работиш.
Толгахан: Може да има роля, за която си казал, че никога няма да я изиграеш, но тя да дойде от невероятен режисьор и от страхотна продукция. Тогава може да се замислиш и тази червена линия да изчезне.
Толгахан: Затова не трябва да гледаме на тези неща толкова категорично. Понякога много искаш даден проект. Това също често ни се е случвало. Няма да споменавам имена, но преди години имаше един проект, който на хартия беше невероятно вълнуващ и изглеждаше великолепно.
Толгахан: Само че екипът, който трябваше да го реализира, и продукцията бяха малко слаби. И това се случва.
Толгахан: Таркан Карлъдаг, който беше едновременно продуцент и режисьор, ми каза: „В никакъв случай. Не го прави.“
Толгахан: Аз се разстроих и си помислих: „Как така? Защо?“
Толгахан: Той ми каза да не бързам, да се откажа и да направя нещо друго. Каза ми: „Отиди да си починеш. Така или иначе ще снимаш филм, после ще има и друг проект.“
Толгахан: Оказа се, че е бил напълно прав. Когато проектът излезе, видях резултата и разбрах защо ми е казал това.
Толгахан: Само хубавото съдържание на хартия не е достатъчно. Режисьорът е много важен. Продукцията също. Има много различни фактори.
Толгахан: Разбира се, може да се случи и обратното. Може да дойде проект, за който си казваш: „Това никога няма да го направя“, но да се появи такъв режисьор и такава продуцентска компания, че после да съжаляваш, ако не си участвал.
Водеща: Значи един актьор никога не трябва да използва думата „никога“.
Толгахан: Точно така.
Водеща: Толгахан, наистина си много успешен както в актьорската си кариера, така и с начина, по който се държиш в живота. И си много добър човек.
Толгахан: Благодаря ти, благодаря.
Водеща: А като продуцент, по този нов път, по който си тръгнал, нека Бог да те благослови и да ти даде успех.
Толгахан: Благодаря.
Водеща: И си прекрасен баща. Но най-важното е, че си истински човек.
Толгахан: Няма защо. Благодаря ти.
Водеща: Май точно заради тази твоя страна хората много те ценят.
Толгахан: Каквото и да правиш и който и да си, първо бъди човек. И както ми казваше баща ми – знай си мястото.
Водеща: Това е много важно. Много се радвам, че имах възможността да те опозная по-отблизо.
Толгахан: И аз. Благодаря ти.
Водеща: Липсваше ни. Много се радвам, че дойде.
Толгахан: Благодаря ви.
Водеща: И аз ви благодаря, скъпи зрители. Не се подценявайте и не бъдете несправедливи към никого. Не се изправяйте срещу врага си с груба сила, а с ума си. Защитавайте живота на приятеля си така, сякаш е вашият собствен. Нека хората да ви се сърдят за приказливостта ви, а не за мълчанието ви.
Водеща: Ще се видим отново следващата седмица. Останете с любов, бъдете здрави и довиждане.
# 385
13 септ. 2026, 12:22 ч.
Днес е 13 септември – световен ден на шоколада..
Шоколадът е един от най-лесните начини да подариш усмивка.
Любимо лакомство на малки и големи, обожавано в цял свят.
Виж целия пост
Днес е 13 септември – световен ден на шоколада..Шоколадът е един от най-лесните начини да подариш усмивка.
Любимо лакомство на малки и големи, обожавано в цял свят.
# 389
13 септ. 2026, 16:49 ч.
Здравейте, момичета! 
Днес е 13 септември – световен ден на шоколада..
Шоколадът е един от най-лесните начини да подариш усмивка.
Любимо лакомство на малки и големи, обожавано в цял свят.
Бях решила да ви черпя с морски дарове, но шоколадът е с предимство днес.
На шоколадовите изкушения трудно се отказва, а сладкарниците тук не ги подминавам.
Изберете си торта ако можете, аз посочвам със затворени очи - всичко е вкусно.
Виж целия пост
Днес е 13 септември – световен ден на шоколада..Шоколадът е един от най-лесните начини да подариш усмивка.
Любимо лакомство на малки и големи, обожавано в цял свят.
Бях решила да ви черпя с морски дарове, но шоколадът е с предимство днес.
На шоколадовите изкушения трудно се отказва, а сладкарниците тук не ги подминавам.
Изберете си торта ако можете, аз посочвам със затворени очи - всичко е вкусно.
Препоръчани теми