Съпруг с наднормено тегло.

То даже от моето 300 кг тяло бяха изгубили човешки облик.
Няма как да се храни колкото е гладен, след като му става тежко, но като се прибере прави 2 сандвича... липса на граници, самоконтрол. Трябва да има причина за това изведнъж.
А защо не тренира? Треньор доста оправя хранителните навици, защото човек не иска да се е блъскал напразно и после да се наплющи, съобразяваш се какво ядеш, заради собствения си труд, да не е напразно.

Издигнали сме в култ, нещо което е вредно. Живеем за да ядем, а не ядем за да живеем. Кой е казал, че храната трябва да е вкусна? А преди 20К години как е било - храниш се когато и каквото има, може с дни да не ядеш нищо, ако някой от племето удари някой мамут може. Не че са живели много хората, но преди уседналостта, почти са липсвали кариеси - не е имало въглехидратна каша постоянно задържаща се по зъбите. Ами не сме се променили много от тогава на фона на стотици хил. год. еволюция. Сега храната е на един клик разстояние. И се награждаваме и наслаждаваме на нещо, което ще ни достави колко .. 1-2 часа удоволствие докато го консумираме. И после 22 часа са мъки - тегло, лош сън, газове, рефлукси, киселини, влошено самочувствие ... И това ако "резултатите от изследванията ми са перфектни". 

Храната трябва да е питателна не толкова вкусна и калорична. Променили сме си вкуса от това, че вкусна храна значи питателна. А тя е мазна, калорична и вредна. Продукт сме на маркетинга на груповия инстинкт, да не изоставаме - трябва да се храним и правим като другите, иначе ще ни отхърлят. И се движим в едно безконечно хамстерско колело - ядем повече, за да работим повече, за да изкараме повече, за да ядем повече ... Казал някой, че трябва да обикаляме света, да ядем във всеки ресторант, от всичко трябва да опитаме. И ние изпълняваме, щото нали така трябва, ако не го правиш не си като другите. Преди по - малко от 100 години само 1-2% са пътували навсякъде, всички други са си налягали парцалите и са оцелявали.

Не отхвърлям, че преяждането е като всяко пристрастяване - хазарт, алкохолизъм, нарозависимост ... Но ако не присъстваше навсякъде около нас или се набавяше трудно, надали щеше да е такъв проблем. Друг е въпросът че един проблемен човек, би намерил с друго да си вреди.

О, не съм съгласна, че храната не бива да е вкусна. Напротив, но трябва да се яде бавно, по малко и с наслаждение, а не да се хвърля с лопатата в устата. Не случайно е измислено гурмето, там не се преяжда, а се търси изживяване. И да не е мазно, солено и прочее. Да се търси качество, а не количество.

Ако даваш на човека блудкава храна, той няма да се спре, ще търси и още храна. Освен ако не е негово лично решение да яде безсолно например.
Така че не е причината във вкусната храна, съвсем друга е. Според мен, този млад човек е развил някакво нарушение на обмяната, което не е установено, защото не са му направени правилните изследвания.

И аз така.
Дори да не се стигне до сериозен инцидент, малки "инциденти" ще възникват в семейния им живот постоянно - излизат примерно семейно с колела, трима ще чакат Петко, който на първия километър ще бере душа. Решават да идат до природна забележителност  - същото. Не дай Боже случи се да има нужда единият родител да се изстреля бързо до Спешна помощ - познайте кой ще е и винаги ще е той. Примери от ежедневието бол. За секса и как им се получава хич няма да споменавам, каквото и да пише авторката, това си е физическо усилие.

За гурмето съм съгласен, при условие, че не е като девиза алкохолика - "без едно си може, ама само с едно не може". А и все пак, там спирачката е цената ...

За съжаление на двама мои близки болни в терминален стадий кръвните изследвания им бяха повече от добри. Зависи какво е пуснато. Аз мисля, че авторката се гъбарка с нас. И моето мнение по въпроса е, че този паразит който изяжда буквално и преносно бюджета на семейството ни не бих го търпяла и секунда. Каква е тая любов, не знам. Някой ще е пълен егоист и аз ще го обичам? Какъв пример давате на децата си?

Ако трябва сам да си приготвя храната едва ли щеше да яде толкова много. Хората ядат много защото храната е лесно достъпна, друг е въпросът какво е нейното качество. Ако трябва да заколи кокошката, да я оскубе да я сготви, да обели картофи, да разточи кори за баница, ще го направи ама друг път. Има хора , които като имат проблеми им се свива стомахът не могат нищо да хапнат, други точно обратното тъпчат се. В храненето всичко е математика ядеш повече калории отколкото изразходваш трупаш мазнини, ядеш по- малко отслабваш. Много хора се оправдават с какво ли не, чувала съм даже, че от водата пълнеят( и си вярват). От концлагерите един дебел не е излязъл. Мъжът на авторката има право да яде колкото си иска, но и тя има право да постъпи както сметне за добре( включително да си тръгне). За правенето на пук изобщо няма да коментирам, тук говорим надявам се за зрели хора, не за 3 годишно дете. Моят съвет е изобщо да се прави,че не забеляза какво и колко яде, все едно не го вижда. Може пък да търси някакво внимание по този начин и като види, че не го получава да му омръзне. За секса не знам какво да кажа едва ли е уау да си лягаш с хипопотам.

Здравословно не значи непременно полезно хранене, ако е поне тройно повече от необходимото.
Замяна на един въглехидрат с друг, уж здравословен, е безполезна ако нямаме спирачки.  Всеки, който е следил калории знае, че калориите, тоест количеството енергия си е количество енергия за определен обем.
Прекалената толерантност тук ще е пагубна за главния герой. Напротив, трябва да се създаде непримиримост, и авторката е права за това. И намирам абсурдна квалификацията на Слънчезара, че поведението на авторката е грозно. Море, "грозно"...
Иначе широко афиширания (псевдо) бодряшки позитивизъм в последните години  - обичам се (тялото си) такъв какъвто съм, приемам се, това съм аз... всъщност е мързел и безсилие да промениш нещо.

Оо не съм съгласна с поста на Seiko, че храната не трябва да е вкусна. Напротив, но много се съмнявам преяждащите да я усещат. Аз мога да ям час риба и да се наслаждавам на храната, и компанията, но ако се набухаш с пици от пътя и сандвичи какво усещаш... със сигурност не наслада, той не усеща вкуса на храната, нито търси вкусна храна, търси да се натъпче.
Аз обичам да пътувам и да опитвам навсякъде нещо ново, просто се гледат количествата, яде се бавно, това е наслада, не пица от пътя. Няма нужда да оцеляваме без наслада като от времето на мамутите заради преяждащи.

Слънчезара квалифицира поведението на авторкатя като грозно, а не неговото преяждане. Тя дори не го нарича преяждане, ядал колкото му се яде, което не е вярно, щом му става тежко, прибира се и пак яде!?

Със сигурност, ако не се намери мотив, който да го стресне/уплаши, няма нищо да се промени.

Май не е

Тук изобщо не става дума за наслаждение от храната, а прекаляване. Да не говорим, че с джънк толкова лесно се прекалява и се изяждат безумно много празни калории, които се превръщат в мазнини, защото няма как да се изразходват.

Позволявам си да дам детайлен отговор тук, защото това е абсолютното състояние на зависимият.

О, аз вина не вменявам. Никаква Като иска - да продължава в същия дух - той няма да спре да яде точно толкова, колкото му се яде, тя ще се ядосва, ще брои кой какво е изял и ще си развалят отношенията.

Зависимият смята, че всички останали му пречат, да се наслаждава на своето Безценно. Зависимият не мисли да спира, защото неговата зависимост, бавно, но сигурно измества всичко останало от фокус и е най-важната за него. Горният аргумент ще го чуете често.

Защото аз знам, какво е да имаш 30 кила излишни, натрупани поради заболяване. И знам какво е да се бориш. И знам как мисли дебелия човек. Когато не си се сблъсквал с такъв проблем, ползваш думи като "плюска". А в неговите очи - той е гладен и се храни. И на всяка забележка приема лично, че не му дават да се нахрани. Авторката, явно за нейна радост, никога не е била дебела, което е чудесно, но точно, защото, не е била в тия обувки, не знае как мисли пълния човек. Аз бас ловя, че ако го попита що яде толкова много, веднага контра отговора ще е - е какво толкова съм изял. НО да, мислете си, че като му каже и той веднага ще се завърти на пета и ще тръгне по психолози. Не работи така, в момента тя само му вреди.

Зависимият винаги вярва, че това което прави е ок за него. Той не плюска, той си хапва. Той не се налива, той си пийва за настроение, неговата зависимост не е проблем. Другите просто не разбират, те не усещат онази сладост на алкохола, те не знаят, колко е хубаво да изядеш супа, основно, десерт, газирано, чипс и прочие. Зависимият никога не тръгва на психолози, винаги отбранително защитава своята зависимост, първо с език, а после със зъби и нокти, дори с юмруци. Зависимият мрази всички, които му пречат да се отдава на Безценното.


Той със себе си проблем не вижда, тя вижда. Ето, изследванията вече се навират като аргумент, че е здрав и може да си яде. Тя няма да прави неговата диета, а семейството, цялото, ще се храни нискокалорично и здравословно. Тя няма да готви за него, а за децата и семейството. Така че никакви допълнителни усилия не се изискват от нейна страна, защото, вярвам, че с деца така или иначе готви. И като усилие е горе-долу еднакво дали ще хвърли във фурната вратни пържоли или пилешки бутчета.

Никакви усилия разбира се, защото всички около Зависимият трябва да правят всичко по силите си, да му улесняват живота. Колко е два бокса вино да купиш? Или да готвиш здравословно. Жена му писа, че готви здравословно и самата тя яде така, както и децата. Но след това Зависимият доопустошава хладилника, сам си купува шоколади, пици и прочие, но той никога не е виновен. Другите са виновни, те му натякват, те му пречат.

Вкъщи шоколади не се купуват, съответно никой не яде по тази причина. В магазина просто не се взема и не се внася. Същото е за бисквити, вафли, сухи пасти и т.н. Единственото сладко, което се купува, са плодове, сезонни и разнообразни - ябълки, круши, диня, портокали, мандарини, пъпеш, сливи, кайсии. Ограничаваме грозде, банани и др. от сорта, защото са много калорични. И като ти се яде сладко, поради липса на друго - ядеш ябълка. Не се юрваш да ходиш да купуваш шоколади. Постепено свикваш. Вярвам, че за авторката няма е е също кой знае колко допълнително усилие вместо да купи шоколад, да купи 2 кила ябълки и т.н.

Отново се избягва удобно факта, че шоколадите си ги купува Зависимият.
Пиещият винаги пие защото някой друг е купил алкохола. В периода, когато зависимостта още не е обхванала напълно личността, тя прехвърля на друг отговорността / да купи алкохол, шоколад, чипс/ за да излезе суха от водата, че вината не е нейна - те са там и тя ги ползва. Колкото зависимостта се разраства, толкова хитростите и лъжите намаляват. Зависимият открито си купува алкохол/храна - тъпче се/налива се демонстративно.
Зависимостта се развива поради една проста причина - детето не иска да стане възрастен. Не иска да порастне. Не иска да поеме отговорност за себе си. Храната/пиенето това са хапчетата на Пипи - хайде, хапчета чудесни, никога да не порЕстна.
Детинщината, че другите трябват / те са възрастните, отговорните/ - то още е дете и ще прави бели, защото няма отговорност.

Тя се държи грозно. Аз на мястото на съпруга ѝ бих била доста обидена, но тя продължава и намила. Ок, не го харесва дебел - да му го каже, ама да не се преструва, че е много загрижена, защото не изглежда така. Изглежда ми и леко свръх контролираща, налагаща се, но то си е за нея. Аз казах каквото имам да кажа, а то е, че с действията си не му помага, а му вреди от инат да се наложи и да е на нейната.

Разбира се вината винаги е у другият - той е контролиращ, той се държи грозно, той си позволява ...Зависимият никога! И когато накрая го оставят той рони сълзи точно като едно изоставено дете, защото вината и отговорността никога не са в него!
[/quote]

Съвета ми към авторката е само един.
Ребром въпроса на масата - или се подлага на лечение, спорт, или развод.
Първо Зависимият ще вдигне вой до Бога - мъжете стават и агресивни. После ще и каже да се разкара. А когато я види да си събира багажа и ако наистина не е стигнал дъното, ще започне да се бори със себе си. Това е начина.

Но ние нямаме идея жената готова ли е на развод. Има ли къде да иде с две деца, как ще се разделят, имат ли общи проекти и ипотеки и т.н. Разводът се случва, когато те движи огромно желание да се разведеш. При нея няма такова.