Съпруг с наднормено тегло.

Ами с такова натоварване на костната система и обездвижване като нищо никой нерв да е засегнат. Гръбнакът носи цялата тежест, оттам може да загуби чувствителност на някой крайник или даже да не може да го движи.
Не знам дали е оправимо, виждала съм подобно при хора с не много наднормено тегло, но доста обездвижени.

Няма да тръгне да си готви сам този човек. Ще яде нещо купено набързо.

Преди години се запознах с една колежка, на около 30г, някъде към 165, с дете на 4г.Стегната, слаба, на ръба на кльощава, но с добра мускулатура. И взе да разказва как до края на бременността била малко над 100кг, около 102-103.Не можах да повярвам. Но сподели, че постепенно със спорт и диети е успяла за година да влезе в норма .

И друга познавах я като госпожица, красива, руса, висока стройна. И след 10г случайно я виждам със сериозно затлъстяване. Заради кърменето било, да не се ограничава. Ама детето и в първи клас.

Ами, всичко е в главата.

Абсолютно.
Аз съм с дх и сколиоза  и преди години невролога това ми каза.
Бях много зле. Каза ми сега те боли, но ходиш. Ако продължиш така, може да дойде момент така да се увредиш, че да увредиш някой нерв сериозно. Взимай мерки за килограмите. Как  ще го направиш не знам. Ще търсиш специалисти, ако трябва сама си  чети, но отслабни завинаги.
И сега имам драми с един нерв така, че на моменти левия крак се парализира, но и боли.

Аз и за друго не разбирам Слънчезара. Защо авторката да се ограничава, тя проблем няма. Като й се яде шоколад, ще си купи и ще яде.
Когато аз започнах режим, казах на семейството ми, че с мен няма да се съобразяват още от ден 1. Могат да ядат каквото си искат. Аз така или иначе, ако нямам воля пак мога да излезна и да си купя нещо сладко.

Браво.
А аз не можах.
Помолих да не се купуват глупости.Аз си бях много пристрастена особено към всякакви сладки неща.
Ама нищо. Не исках да виждам вкъщи кексчета, тортички, пастички, вафли и всякакви такива неща. Не исках и да се готви. Въобще Хитлер превзе дома
Ама угодиха ми де. Нали ме подкрепят, щеше да е кофти, ако не се бяха съобразили. Ако си взимат да си го крият в дън гори тилилейски и да не го видя, нито да ги виждам, че ядат.
 Изчистих сладкия шкаф и си почнах режима - нввмх
То пък се оказа много готин. Хем ядеш, не си гладен /о чудо, то можело/ и отслабваш.
Всъщност на работа не ми пречеше там бонбоните.
След 1 седмица майка помоли кекс да направи. Викам не. Ще ме изчаках на работа да съм, ще си го направиш и ще си го скриеш. Да не надушвам.
След 3 седмици вече не ми пукаше. Пак искаше да прави щуротия, ама аз стриктна.
То инсулина паднал сигурно и другите неща се нормализирали.
Все пак си криеше нещата и гледаше да готви като ме няма.
След 2 месеца вече си правеше и като съм вкъщи. Не ми беше проблем да ям.
Но при мен е имало огромно желание и просто е трябвало подкрепа.
В случая на авторката той не иска, дразни се и няма смисъл авторката нищо да прави.
Оказа се, че ми трябва

Няма как човек с наднормено тегло да е здрав. Болен е, но като не ходи на лекар и не си прави изследвания, не знае и не иска да знае, че има проблем. Високо кръвно, висок холестерол, триглицериди и много други, които не болят. От личен опит ви казвам, това води до диабет. И до проблеми със секса, ама всичко става бавно и постепенно, и в един момент-ама как баш на мен ми се случи.Свръх производството на инсулин води до постоянен глад. И както каза нашият ендокринолог - какво пък да ти се случи, най- много някой инсулт, инфаркт или да отрежем пръст, крайник. Ти решаваш. Та и с този младеж на 34, явно не осъзнава какво следва. Аз дебел и здрав не познавам, ама те друго мислят.

На мен не ми звучи нереалистично историята. Много мъже са ужасно твърдоглави, стане ли въпрос за здраве и хранене. Моят последно щеше да спира газираното от типа на Кока-кола, Фанта, Швепс. Решението беше да си купи сиропи ( натурални) и да си бърка лимонадки с газирана вода. Че и на мен предлага, дето от газирано бягам откак се помня като дявол от тамян. И викам, добре де, това не е ли пак газирано? Аа, не, тая вода била съвсем лееко газирана, не била като нормалната сода. Викам си, брех, чей да видя, опитах и познай - след час се превивах от колики.
Оня ден дарявал кръв и бам - кашонче с количка и сладко. В случая не е грях. Ама като гледам по заведенията като седнем, тоникът винаги присъства. Та толкоз по въпроса с ограничението. Иначе пък не е като да няма чувство за хумор да ми се подиграва на моите диети и непостоянство. Е, вярно, чийтвам доста, ама някои неща трайно съм ги изкарала от менюто си и не посягам, което за него се оказва непосилно.

Аз съм на режим от 2 години и 3 месеца. Не ми пука въобще кой какво яде вкъщи щото другите проблеми с теглото нямат. Дори аз самата веднъж седмично им правя сладкиши, но не ме блазнят. Мъжът ми яде по един шоколад вечер,(доста е слаб), но аз като знам, че не ми е позволено и въобще не го отчитам. Всичко е до психика. Героят на романа тук въобще не осъзнава какъв му е проблема и че въобще има такъв, пък жена му нека се тръшка.

А бе и на мен не ми е приятно около мен да си хапват забранени за мен неща, защото сладичко особено много обичам, а рядко мога да си позволя. Но пък вкъщи и без това не се купува много - примерно един шоколад или кутия бисквити в седмицата, повече се набляга на плодове и други по-здравословни алтернативи. От време на време правим домашни сладкиши. Газирано и сокове не, имаме домашни сиропи от които си правим сокове и лимонади (негазирани). Мъжът ми си крие изкушенията в един шкаф в който аз не поглеждам, като цяло хапва много малко джънк и се старае да не го виждам. Готвим здравословно и той няма проблеми с килограмите, тъй че не виждам смисъл да се ограничава от сладкото заради мен.

С какво газираната вода не е полезна?

Ами то не е само газираното в случая, а в това, че я блъска с подсладители и си мисли, че това е ОК. Аз я избягвам заради редица проблеми - подуване, ларингит и подобни.

В нормални количества си е съвсем ОК. Ние от доста време само това пием, никакви коли, фанти, сокове... При прекомерна употреба можело да се отрази на зъбите, ама трябва яко пиене.

Аз я пия разредена с обикновена вода и лимон. Друго газирано не пия, ако не броя 2-3 бири за лятото.

За съжаление не можем да забраним на хората. Но нас можем да контролираме при добро желание.
Важното е основната ни храна да е балансирана.
И аз и досега си обичам сладкото. Познавам хора с тежка ир. Един пристрастен към картофи и омита тонове, друг към хляб, трети като мен.  Въпрос на предпочитания вкусови вече. Имах позната с тежка ир, слаба, но тежка ир и омиташе по кило грозде на ден. Веганка беше, също и много ориз. Опитах се да обясня, че тя само въглехидрати яде, но си беше сложила капаците. Пита ме, защото знаеше, че и аз с ир и съм отслабнала, но не и хареса начина ми. Протеините явно много я притесняваха. Малко даже ме нападна, голям активист в защита на животните. Обясних и, че аз също съм била веган и вегетарианец, но вече на първо място съм си аз и моето здраве. И щом веганстването ме досъсипа, няма как да го практикувам. Нарече ме егоистка. Отговорих, че съм такава. Че се гордея с това и за пръв път като поставих себе си на първо място съм постигнала успех. По-хубаво от това няма.
Но съм модифицирала нещата и са рядко. Около мц си правя вкусотийките. И пак на мц, рядко бих посегнала на купешка торта.
Обожавах млечен шоколад. Ама спрях го. Обаче ми се хапваше. И реших да опитам натурален. И говоря за висок % натурален. Ами аз имам нужда от шоколад, обожавам го, но няма нужда от захарта в него. Сега ако хапна бонбон ако се черпи, ами гаден ми е. Ако е линд, може и да се хлъзна, ама пак се усещам. 95 % шоколад го лигавя по три седмици.
Даже мисля какаови зърна да си купя да опитам как са. Дано не са твърди да си потроша зъбите.
И течен шоколад мога да си спретна без въобще да напълнея. Нито захар слагам, нито подсладител.
Газирано обичах, сокчета. Сега не мога и да ги погледна. По ресторантите само вода. Не ми пречи, че другите пия.
Обожавах торти. Много правех. И кремчета разни. Даже правих следната ужасия. Разбивам си любимата сметана на прах и си я омитам.
Майка ми си прави кексове стандартни, торти дори. Не я отразявам особено. На пет месеца нещо да и опитам, ако съм в мц. И то няма да е парче, а с вилицата ще опитам 1-2 пъти.
И сега мога да ям торта. Но модифицирам. Рядко правя, просто защото ме мързи. И не мога сама да я изям, майка много не ги харесва, не съм ги била правила сладки. То няма ли тон захар за нея, не е торта.
Но я правя така, че да не се пълнее от нея. Блатове и крем с подсладител. Еритритол или стевия. И пак тези неща рядко. Има хора залитат по тях и смятат, че едва ли не може всеки ден и не било проблем.
Като почнах да ограничавам сладките, плодовете ми бяха спасителния пояс, но с времето и тях намалих.
Иначе газираните неща, ако ще сода за хора с гастритни и язвени проблеми, рефлукс - въобще  не е препоръчителна, даже забранена.