Когато стигнеш до задънена улица..във всяко отношение

  • 1 170
  • 18
Здравейте!

На 27 години съм и имам чувството, че съм стигнала до момент, в който не знам накъде да поема – нито къде искам да живея, нито какво искам в личния си живот.
Виж целия пост
# 1
А недей в Пловдив, там е страшно Grinning
Някакви изперкали тийнове ходя да бият хората.
Виж целия пост
# 2
От колко време си се върнала?
Иначе не се сравнявай с другите, защото всеки си има пътя. Няма "трябва" до тази възраст да съм направил това, това и това. За работа и място да живееш си си направила нещата. За връзка обаче трябват двама. Някои хора срещат човека си млади, други по-късно. С твоя човек отскоро ли сте заедно и защо не делите един дом?
Иначе не пречи да отидеш на друго място, щом си свикнала с големия град.
Едит: да, Пловдив в момента не ти е опция.
И не си в задънена улица. Просто трябва да помислиш кое е добре за теб.
Виж целия пост
# 3
Аз съм мъж и давам съвет като такъв.
Изясни  си сама какво искаш,защото не е ок да се подвеждат хора и да влизаш в отношения просто защото да не си сама от личен опит го казвам.
Градове и държави се сменят,но с чувствата на хората не се играе.
От тук започни за начало.
Някакъв хаос е в главата ти и не си на малко години,вземи си живота ти в ръце,а не някой да ти казва лични истории и какво трябва да правиш.Това говори не много ок за теб.
Виж целия пост
# 4
Където и да отидеш не можеш да избягаш от себе си. Не харесваш София, не харесваш явно и приятеля си, колкото и да е прекрасен. Не знаеш какво искаш.
Виж целия пост
# 5
Не се сравнявай с никого. Това че на някого сега му се случва нещо, което отстрани изглежда като “успех”, не означава, че след няколко години няма да се е оказало грешен ход за тях.
Щом не си щастлива с живота и връзката си, рискувай. Сега е моментът. Аз съм от хората, които не живеят компромисен живот и никого не подтиквам към него. Животът е един и сме тук, за да го преминем в най-добрия му вариант, или поне опитвайки.
Щом София не те кефи, дай шанс на друг по-голям град в България. Ако и това не се получи, тогава отивай в чужбина. По-лесно ми се струва като градация.
А някъде по пътя пък може и да срещнеш щастието - дали в лицето на любим човек, професия или социален кръг.
Виж целия пост
# 6
Ако обичаш този човек, София не би ти била проблем. Явно не. Подреди си мислите, после и другото
Виж целия пост
# 7
На мен София ми е любимият град, но може би защото съм много по-дърта от теб, ама и като млада си го харесвах. Има планина, има спа, има барове, има ресторанти, има театри, има всичко.
По лични въпроси не мога да взема отношение, но за града по-любим от София за мен няма.
Виж целия пост
# 8
И на мен това ми направи впечатление.Тя го описва като някаква вещ към която е привързана и носи спокойствие някакво.Аз тук чувства не виждам според описанието на всички придружаващи конкретики.
И ще я попитам с позволение,ако някой каже същото ,което тя е написала че не я вижда като жена,притеснява се от възрастта и,има страхове,не знае обича ли я,свикнал ли е само,не знае къде иска да живее на Луната или Марс,не знае изобщо нищо за себе си тя как ще се почуства?
Мега тъпо е......Да си на 20 ок,ама на 30 дет се вика и да не знаеш нищо за себе си?Ми почни от 0 тогава и после не реви,че този и онзи били така,пък ти не знаеш как те успели,пък ти не.
Виж целия пост
# 9
Щом се чудиш за мъжа, значи не е твоят. А с годините разликата във възрастта ще тежи все повече и повече.

Трудно се живее в България/София след живот в по-уредено място, особено ако имаш по-рафинирани вкусове. Но дори и само инфраструктурата и градската среда могат да дразнят много, до степен на непоносимост.

На 27 си престъпно млада и имаш време поне още един-два пъти да предприемеш големи промени. Европа е твоя, дерзай.
Виж целия пост
# 10
Като не се чувстваш добре, палиш гуменките и отиваш месец в Пловдив, месец в Бургас, Варна, Прага. Опции имаш.
И щом тоя човек буди съмнения, а не желания - приключвай.
Отдавна свърши времето на “трябва”, имаш хиляди опции.
Виж целия пост
# 11
Проблемът не е в София, Пловдив или чужбина, а в това, че самата ти не си наясно със себе си. Бягството с еднопосочен билет няма да реши вътрешния ти хаос, просто ще пренесеш същите съмнения на новото място.Партньорът ти може да е прекрасен, но ако на 27 години не виждаш бъдеще и деца с него, просто си губите времето взаимно. Не оставай там от страх, че ще останеш сама или че нямаш голям социален кръг. Приятелства се създават навсякъде. Спри да се сравняваш с тези, които вече са "подредили" живота си. Твоят живот си е твой. Направи си план, поеми отговорност за изборите си и действай, вместо да чакаш отговорите да дойдат сами.
Виж целия пост
# 12
Според мен отиди на психотерапевт. Не го казвам подигравателно. Очевидно те мъчат разни неща, които дори сама не можеш да си ги обясниш. Отделно от това: недей да губиш времето на приятеля си, щом не го обичаш. Нека си намери жена, която ще споделя чувствата му. Егоистично е да си с него, само защото не искаш да изоставаш поне в едно направление и отделно да не се чувстваш сама..
Виж целия пост
# 13
Аз пък мисля, че си наясно със себе си. Проблемът е, че а) наясно си какво НЕ искаш, но б) хората казват, че точно то е чудесен живот.
Бих те посъветвала да спреш да слушаш абстрактното нещо ‘хората, които казват’. Махни се от София, виж някой друг град. За приятеля - помисли внимателно, защото всяко решение относно него има мащабни последици - и ако наистина не виждаш бъдеще с него, се разделете.
Виж целия пост
# 14
Проблемът е, че въобще не харесвам София. Дадох ѝ доста време и шансове, но не се чувствам добре тук. Градът ми се струва мръсен, задушен и неприветлив и все по-често предпочитам да си стоя вкъщи. В същото време не искам да се върна в родния си град, защото там имам усещането, че ще се върна назад. Харесва ми животът в голям град и анонимността му, просто не съм сигурна дали София е моето място.

От известно време мога да работя дистанционно и това още повече ме кара да се чудя къде всъщност искам да бъда. Единственото, което реално ме задържа в София, е връзката ми.
Удебелените твърдения си противоречат. Помисли още малко дали не си убедена, че сегашната София не ти харесва.

Млада си, много си млада и е нормално да си задаваш въпроси и да не успяваш да уседнеш. На твоята възраст още не бях имала сериозна връзка и не бях сигурна дали изобщо искам да се задържа някъде.

Не мисля, че друг град в България ще ти даде трайна анонимност, която и в София отдавна я няма ако поживееш над 5 години без да сменяш квартал. Не зная дали има по-чисти градове в България, но със сигурност ще са по-скучни и животът там ще е малко по-неудобен и труден ако искаш да пътуваш и да имаш по-бурен социален и културен живот.

След като работиш дистанционно, няма проблем да опиташ да поживееш в други градове. Стара Загора е станала много красива и Видин също. Е, малки градове са, но в Стара Загора има и Опера, и театър, и университетска болница. Русе също е много красив.

А там, където завърши не ти ли хареса?

Ако ще купуваш жилище те съветвам да купиш в София и да фо купиш сама и да е само на твое име. За друго съвет не мога да ти дам.

За мъжа - защо седиш с него като не ти е Уау? Възрастта не е от голямо значение според мене. Някой може да е сега на 25г, а след 10г да ае разболее тежко и даже да умре. Моят баща е бил на 38г като съм се родила. Сега е на 94г, здрав и допреди 4 години работеше. Други загубиха бащите си, които бяха с 10 и 15г по-млади от моя. Ако ти се вижда стар и го чувстваш като дядо ти нямате бъдеще заедно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия