🧿ЧААТАЙ УЛУСОЙ - пространство за всичко негово🧿С чувство, възхищение и любопитство🧿Тема 45

Честит празник, Ели!
(видях, че вчера си празнувала)
Да ти е жив и здрав сина! И двете ти деца да са живи и здрави! Да сбъдват мечтите си и да се радват на живота!


Емблематични ще останат за нас червените диванчета, да!  
Както и тази сцена

Да гледаш на живо как играе Чаатай Улусой е незабравимо преживяване!

С всичко написано от теб, Тина, съм съгласна. Но покрай Мине и Тюлин, като два взаимно противопоставящи се женски образа, се замислих и за нещо друго-  вижте само какви брутални сблъсъци стават и при мъжките персонажи! То е като война между съвсем различни светове.
От едната страна са хора като Семих, Хакан и чичо Коста. За тези луди глави киното е абсолютно всичко-  религия, въздух, спасение. Готови са да ядат сух хляб, да разпродадат всичко и да рискуват кожата си, само и само да заснемат една лента. При тях изкуството е целта, а парите и блъфовете са просто инструмент да стигнат до нея. Идеалисти, в истинския смисъл на думата.
От другата страна са Реха и Вехби. Ей това са посредствени хора с огромно самочувствие! Те хабер си нямат от изкуство, ама са жадни за власт. Искат да се правят на важни и го постигат само с груба сила, експлоатация и бутане на пари. Държат се претенциозно и гледат на всички отгоре, а всъщност са супер комплексирани. Те не обичат киното, те обичат властта, която то им дава, и контрола върху хората. Жадни за значимост, те си купуват фалшиво уважение чрез положение и пари.
А Изет вече е съвсем друго ниво. Ужасен лицемер! На вид чист и парфюмиран, но отвътре мръсен и гнил. Държи се като някакъв велик военачалник, а е просто един системен играч без никакъв морал.
И тук идва въпросът който си задавам. Кои от тях всъщност са истинското лице на Йешилчам?
Според мен истината такава и тя не е много приятна - и едните, и другите! Семих и компания са душата и магията на Йешилчам. Без тяхната лудост филми просто нямаше да има. Но хората като Реха и Изет са бруталната система. Истината е, че онова кино се ражда точно в тази кървава точка, където чистата страст бива непрекъснато изцеждана и прецаквана от парите и цензурата, но въпреки това успява да сътвори нещо незабравимо.
Вие как ги усещате тия типажи? Има ли изобщо шанс за идеалист като Семих да оцелее срещу такива акули, без сам да се превърне в чудовище?

Да, да, Тина, Семих е доста събирателен образ. Аз по- скоро имах предвид противопоставянето на чистия идеализъм, срещу останалите, тези, които просто упражняват власт.
И много ми хареса уточнението ти на края.
Някак си винаги съм имала усещането, че образът на Семих Атеш е доста близък до самия Чаатай, защото той не просто играе Семих, а вкарва вътре собствената си философия за киното. И ако проследим кариерата му, връзката със Семих наистина е очевадна.
Чаатай отдавна излезе от рамката на класическия романтичен красавец от турските сапунки (тип „Огледален свят“). Той съзнателно започна да избира много по-тъмни, сложни, даже доста рискови и определено нетипични роли. Точно като Семих, вместо да върви по утъпкания път на сигурния финансов успех, предпочита да поема рискове за проекти, в които наистина вярва.(като " Кюбра ")
Страстта към камерата също е допирна точка между двамата. А също и този инат да запазиш вътрешната си свобода и да правиш нещата по своя начин. Точно като ината, който движи Семих срещу акули като Реха и Изет.
Между другото Чаатай е самият е казвал в интервюта какви са мотивите да приеме роля като тази на Семих Атеш.
Ще потърся някои такива изказвания и ще ги споделя.
А сега, намерих това кратко видео, в което част от актьорите говорят за магията на Йешилчам.

(има субтитри на английски)

Ели,благодаря!
Ето и цитатите, които номерих:
​„Семих Атеш е страстен кино човек. Това, което го държи жив и му пречи да се срине, е киното... В онази епоха хората все още притежават чиста, невинна и неопетнена вяра в това, което правят.“

​„Семих прави грешки, точно както прави и правилни неща. Той има свои собствени истини, които понякога са дефектни... Всеки може да открие парче от себе си в него, ако се вгледа в решенията му.“

​„За мен е важно героите да бъдат уникални — единствени по рода си... Героят трябва да ме развълнува, да бъде искрен, реален човек от живота. Актьорството е пътуване, което никога не свършва, и аз винаги избирам роля, която е различна от предишната.“

Разбира се, Чаатай не казва с директни думи „аз съм Семих“, но когато говори за Семих, той говори за киното с абсолютно същия плам и инат, с който самият той управлява собствената си кариера, без да се поддава на евтината суета.

Благодаря, Ели!
Личи си, че харесват този период и са се потопили изцяло в атмосферата на Йешилчам.

Сигурно всички сте видели, че тези дни са на мода изображения от 80-те. Не знам от къде тръгна всичко, но моя фийд е пълен с такива. Някои от тях са много сполучливи.
Предлагам да се позабавляваме с част от тях.
















И приятно гледане на тези, които ще гледат "Мечтата на Ешреф " по Диема Фемили.