С какво ви дразнят свекървите? - 176

Има разлика от апартамент и къща с двор, външната врата на апартамента е лесна. А да си вършиш работа в двора и  те виждат е друго, дори да е заключено все едно не  е.

Адаш, който иска, намира начин, който не си търси оправдания.
Представи си, че зная какво е да имаш двор, ама и там заключвам.

Хора, майка е на мъжа ми все пак. Тя дойде с уговорка 2 дни предварително с обаждане на сина си. Обади му се да пита дали е удобно и кога. Ние и казахме след 2 дни в еди колко си часа и тъкмо си бяхме помислили, че има напредък. До сега нямаше уговорки и идваше когато и кефне. Това и говорихме 5 месеца, че вкъщи се идва с обаждане,а след скандала нямаше ни звук, ни стон и когато се обади и като човек попита (изпълни това, което поставихме като условие - уговорка и мъжа ми да е тук), аз какво да направя, да и кажа "марш от тук" и да сложа катинарите ли? Ние като се уговаряхме тя не каза предварително "идвам да говоря глупости и да искам тенджера и хич не ми е за бебето", каза " кога ще е удобно да дойда да видя малката, ще се съобразя с вас".

След като сте се разбрали предварително, защо ти си останала с нея, а не мъжът ти?

Защото преобувах малката да я изкарам на двора с баба и, а тя влезе директно. Ситуацията става за 5-10 мин докато я облека и и взема играчки. После мъжа ми стоеше на двора с тях, а аз си бях вътре и като излязах на двора поиска тенджера и си тръгна. Общо 20-30 мин е била вкъщи, не съм засичала, но бързо стана всичко. На двора пред мъжа ми не е обелила дума за сватбата.

Да, защото той ще я отреже на мига.
Ти си като кукла на конци.
Затова и търси теб под различни предлози да изнесе цирка и да се забавлява.

Ключалки нямате ли?
При цялото ѝ нахалство досега, при всичките случаи, в които директно е нахлувала, защо не заключвате?
Абсолютно не разбирам защо продължавате да ѝ давате възможности да интриганства.

Не е необходимо, Зло, да се барикадира вкъщи, да кове дъски по прозорците и да пуска бодлива тел по оградата, за да не влиза свекърва и. 😂
На моята просто ѝ казах: „Вече не си добре дошла в дома ми.“ И толкова. За близо две години не е направила нито един опит да дойде. Ако някой ден реши да провери дали „не“ случайно е станало „може би“, процедурата е елементарна: не я пускам, напомням ѝ „Казах ти, че не си добре дошла в дома ми“ и затварям вратата.
Иначе да — тя е майка на мъжа ти. Само че ти си му съпруга. Роднинската титла не е дипломатически имунитет, с който можеш да се държиш както си поискаш и всички останали да са длъжни да търпят, защото все пак му е майка. Колко пъти и на мен са ми казвали, включително близки хора от обкръжението ми: „Е, ама все пак му е майка.“ Да, майка му е. Само че тези хора не са на моето място, не ходят в моите обувки и най-вече — не са търпели това, което аз съм търпяла.
Така че, преди да мислиш кой какъв се пада по роднинска линия на мъжа ти, помисли ти самата на кое място си в собствения си живот. Не в неговите приоритети — в твоите.

Твоите чувства, твоите емоции, твоето спокойствие и психично здраве на кое място са?
Роднинските връзки на мъжа ти са даденост. Твоето задължение да се жертваш заради тях — не е.

Не говоря за барикадиране, а за заключване на входна врата.

Свекървата звъни, Злодеида вижда, че е тя и звъни по телефона на мъжа си да отиде да отвори. Примерно. Просто вариант за избягване на поредната драма, ако има желание да я избегне.

За мен правилното е просто да ѝ каже ясно, че не е добре дошла в дома им. А това със заключването — ако по принцип не си заключвам вратата, няма да започна да го правя специално заради нея. Не бих променяла начина си на живот.

Велуна, вероятно пак ще ме изтрият, но няма как да не ми направи впечатление, че винаги си много категорична и крайна.
Това на мен ми говори, че не можеш да се справиш на своя територия и се опитваш през форума да направляваш чужди отношения, без да ти пука.
Изказването ти, за свекървата на Злодеида, че е "токсично сметище", говори много ...

И още нещо, което ми прави впечатление/това не е към Велуна/,  че заживявайки заедно с мъж, сякаш всичко негово, пък макар и от родителите му, става и ваша собственост, но родителите му, не са ваши близки, ако може и на него да не са, още по-хубаво.
Много е грозно това,  но пък и вие сте родители и колелото се върти.
Много я права Кло, като казва, че е хубаво и вие да комуникирате със свекърите, с уважение и разбиране, а не настроени като за скандал или да натяквате на мъжете си, да отидат да се скарат с родителите си.

И тук ще кажа, че поздравявам Злодеида за търпението й и въпреки всичко се държи човешки. Лошото е, че отсрещната страна не  разбира от добро отношение и е жалко, че трябват по-драстични мерки.

Хубаво е, че в реалния живот, извън темата, виждам чудесни отношения между младите и свекъри/тестове и сякаш не прозира това озлобление в отношенията.

Само че аз съм категорична точно защото съм минала през достатъчно разговори, обяснения, компромиси и опити за разбирателство, за да разбера една много проста истина: токсичността не се лекува с правилно подбрани местоимения. Има хора, на които можеш десет пъти спокойно да обясниш къде ти е границата, а те на единайсетия ще я прескочат с двата крака и после ще се обидят, че си сложила ограда. И не, родителите на мъжа ми не стават автоматично мои близки с подписването в гражданското. Това е брак, не пакетна сделка.
Близостта се заслужава с отношение.
Аз също съм родител и точно затова се надявам един ден да помня, че детето ми не ми принадлежи.
И ако някой ден се държа отвратително с партньорката му, искрено се надявам тя да има достатъчно самоуважение да ме постави на мястото ми, вместо да ме „разбира“, докато аз ѝ се качвам на главата с обувките.
А за Злодеида съм съгласна само с едно — проявила е огромно търпение. Според мен даже повече от необходимото. Защото в един момент търпението престава да бъде добродетел.
Прекрасно е, че в реалния живот виждаш чудесни отношения между снахи, свекърви и тъщи. И аз виждам. Виждам и чудесни бракове, чудесни работодатели и чудесни съседи. Това по някаква причина не ме кара да обяснявам на жена с токсичен съпруг, че трябва да го търпи, защото съседката Пенка е много щастлива с нейния.
А най-интересното е колко лесно обществото прощава на една майка всякаква наглост, защото все пак му е майка, но ако снахата накрая каже стига, изведнъж точно тя се оказва крайна, озлобена и неспособна да комуникира.
Всеки човек, който системно създава проблеми в живота и семейството на собственото си пораснало дете, вместо да бъде подкрепа, за мен е точно това — токсично сметище.

Ами напротив, стават близки, дори това да не се харесва на снахата и отрицанието ти на всяка цена,  изяснява донякъде отношенията ви!
Това е неговото семейство и колкото и да не се харесва, те са съществували като семейсттво и тази връзка не прекъсва с появата на снаха, както и снахата не прекъсва връзката с близките си.
Това се нарича голямо семейство.

Аз искрено се надявам, след години да си спомниш, какво си писала и ако някой ден ти затръшнат вратата в лицето,  да не се чудиш защо така, просто защото не си от семейството!

Не съм съгласна с това.  Стават част от разширеното семейство (мисля роднини по сватовство се водеше по закон), но за близост трябва време, да си допаднат като характери...

Не, не стават автоматично близки. Стават роднини по сватовство. Близостта е емоционална връзка между хора.
Толкова по въпроса как администрацията раздавала близост.
И никъде не съм казала, че с появата на снахата мъжът трябва да прекъсне отношенията с родителите си. Това е някакъв аргумент, който сама си построи, за да има после с какво да спориш.
А за пожеланието някой ден да ми затръшнат вратата — точно затова възпитавам детето си с идеята, че един ден ще бъде самостоятелен човек, а не моя пожизнена собственост. Ако уважавам него, партньора му, дома им и границите им, вероятно няма да има причина да ми затръшват врати.
А ако някой ден започна да им съсипвам спокойствието, да се меся в решенията им, да създавам конфликти и после да настоявам, че са длъжни да ме търпят, защото съм „семейство“ — тогава не само ще знам защо вратата е затръшната, ами ще знам и кой я е заслужил.
И може би точно тук е разликата между нас: ти виждаш роднинството като гаранция за място в нечий живот. Аз го виждам като връзка, която, както всяка друга, трябва да бъде пазена с уважение.
Да не говорим, че когато двама възрастни създадат собствено семейство, ядрото му са партньорите и децата им.
И аз имам родители. Обичам ги, те са ми семейство, но когато става дума за решенията в моя дом, моят брак и отглеждането на детето ми, основното семейно ядро сме аз, мъжът ми и детето ни. Майка ми няма повече право да управлява брака ми, отколкото свекърва ми, само защото ме е родила.