С какво ви дразнят свекървите? - 176

Грешно си ме разбрала. На никого не желая, да му затръшнат вратата в лицето, това би било най-голямата болка за един родител, колкото и да е лош в очите на партньора, но имам предвид категоричносста ти, когато се изказваш, ще можеш ли да я преглътнеш, котаго смениш позицията от снаха на свекърва. Дано успееш!
И пак ще кажа, че дори да не го приемате, това са в кръга "близки роднини" пък било то по сватовство или кумство, все тая. Друг е върпоса, дали ги чувстваш близки в сърцето си.

Ааа, да, в такъв смисъл да - близки роднини са, но какво от това, след като отношението им не отговаря роднинската "титла"? Когато някой ти прави интриги, номера, роднинската титла няма значение.

Миленака, тогава, колкото и да е жалко, отношенията охладняват и се появава пукнатина. Ако са разумни и двете страни,  ще запълнят пукнатината, ако ли не са или всичко е на инат, ще прерастне в пропаст.
Жалко,  защото в такава ситуация, всички са губещи.

Не мисля, че има какво да „преглъщам“, когато сменя позицията от снаха на свекърва, защото принципът ми няма да се промени според това от коя страна на масата седя.
Когато синът ми порасне и създаде свое семейство, аз ще бъда част от разширеното му семейство. Няма да бъда третият човек в брака му, няма да съм началник на дома му и със сигурност няма да очаквам партньорката му да ме чувства близка в сърцето си, защото някога съм го родила.
Болезнено е някой да ти затвори вратата, разбира се. Но понякога преди затръшнатата врата е имало години отворена врата, разговори, компромиси, предупреждения и прекрачени граници. Не можем да започваме историята от последната сцена и после да обявим човека отвън за жертва.
А дали ще бъда добра свекърва някой ден, времето ще покаже. Но поне няма да вляза в тази роля с убеждението, че след като съм родила сина си, неговата бъдеща жена ми дължи близост, достъп и търпение.
А ако ти смяташ, че каквото и да направи една свекърва, снахата е длъжна да прощава, да преглъща, да проявява разбиране и най-вече никога да няма последствия, тогава наистина сме мноооого далеч една от друга.
Ако си свекърва — помисли си. Ако си майка на момче — пак помисли. А ако си майка на момиче, направи нещо още по-просто: представи си абсолютно същото поведение да се стовари върху твоята дъщеря. Някой да ѝ нарушава границите, да ѝ създава конфликти в собствения дом, да трови отношенията ѝ с партньора и после от нея да се очаква да прощава, защото въпросният човек бил майка му и част от голямото семейство.
Тогава ми кажи дали пак ще я съветваш да преглъща, за да не причини най-голямата болка на един родител, или изведнъж ще си спомниш, че и твоето дете има чувства, достойнство и право на спокойствие.
И чак след като си представиш собствената си дъщеря на мястото на тази снаха, можем пак да седнем да си говорим за „голямото семейство“.

Аз не видях свекървата на Злодеида да се меси в брака им. Прави си нейни тънки сметки, което ядосва Злодеида, напълно естествено.
Злодеида, не виждам причина да се изолираш от света заради бебето. Ще се справиш! Сложи й едни звукоизолиращи слушалки в ресторанта и колкото издържи - толкова.

Да, ако трябва да сме точни — не, не се меси пряко в брачните им отношения. Тя има друг талант — да превръща всяко семейно събитие в малка слънчева система, в която тя е Слънцето, а всички останали са длъжни да си сверят орбитите според нейното удобство. Това не е точно месене в брака. Това е по-фина дисциплина —  егоцентризъм.
Свекървата не иска да управлява брака им.

Тя просто иска бракът, децата, колата и програмата им да се въртят около нея.
А да организираш погача на бебе, без изобщо да кажеш на родителите му, е направо висша форма на не месене.

Не виждам инатът какво общо има в случая. Няма вълшебен пръстен, който да завъртиш и интригантът да стане нормален човек. Той ще остане интригант. Въпрос на здрав разум е да стоиш далече от такъв.

Мда, да си драма куин, също е 'талант'.

Писала съм и преди, но не ми пречи пак да го повторя.
Снаха съм /свекърва ми е на 94г/ и съм двойна свекърва. От 11 г имам едната си снаха, а от 8 другата.
Живеем отнелно. С едните в един град, а с другите не.
Жилището на единия е от нас, на другия син дадохме раностойноста. Изтъквам това, заради следното:
Не ходя у тях без покана или предупреждение. Случвало се е да знам,пче са вкъщи и да мина до тях, но не влизам с рогата, а казвам за какво съм се отбила. Ако ме поканят и имам време, ще вляза, ако ли не, може да не е удобно, казвам каквото има и си тръгвам.
Не се намесвам в семействата им, но съм насреща ако имат нужда. Винаги се отзовавам за внуците и на двамата ми сина, но не им отнемам родителството.

Не смятам, че някой трябва да търпи грубо вмешателство, но да, твърдя за себе си, че заслужавам и държа на уважение. Ако създавам проблеми в семействата им и се намесвам грубо и безпардонно, то ще загубя това уважение.
Аз мисля, че първоначално трябва да има уважение,  което ако прерасне в доверие и близост, би било чудесно, но ако системно се прекрачват граници,  то уважението си отива.

Миленака, инатът има общо. В семейство на моя братовчед, точно това се получи. Снаха прекрачи добрия тон и то пред публика. Отношенията им не се подобриха, защото тя не пожела да се извини, въпреки, че хората бяха склонни да преглътнат. Дори отидоха на крака да говорят, а се скрила в стаята и казала,  че непжилая да ги вижда.

Няма как да се съглася или да отрека, че инатът е водещ в случая, след като не знам нито предисторията, нито конретната ситуация.

Но в случая на Злодеида не виждам инат нито в едната, нито в другата, така че не знам защо въобще беше даден за пример. При свекърва ѝ става въпрос за интриганстване, а при Злодеида става въпрос за нежелание за поставяне на граници.

Ама ти в момента направи нещо великолепно — написа цял пост в спор с мен и накрая доказа моята теза с личен пример.

Тогава за какво точно спорим?
Още повече ми хареса това: „ако създавам проблеми в семействата им и се намесвам грубо и безпардонно, ще загубя това уважение“. Това е буквално моята теза, само че написана от свекърва. Аз просто добавям следващото изречение: загубата на уважение води и до последствия в отношенията.
Понякога дистанция, понякога ограничен контакт, а когато поведението е достатъчно тежко и системно — понякога никакъв контакт.
И примерът с братовчед ти също доказва същото. Не ролята определя последствията, а поведението.

Миленака, темата не е само за Злодеида, нали ?!?
Споменават се и други примери, било то лични или  не и от някои прозира инат.

Велуна, много сме различни, но това не пречи да имаме сходни мнения, моите обаче са от опит и в двете позиции /снаха и свекърва/. Има неща, които съм изпитвала като снаха и те са ми урок, какво да не причинявам да децата си.

Не обадрявам категоричността ти, но това си ти, права или не.
Ако чуем другата страна, вероятно ще има друга гледна точка.

Аз винаги съм склонна на компромис, ако има макар и малък шанс да се оправят отношенията.

Ами аз говоря само за нейния случай, защото него коментира(х)ме последно.
Някакви хипотетични хора с хипотетични характери и ситуации не коментирам, защото не съм запозната.
Иначе да, на теория инатът може да е причина за разрив в отношенията. Или причина да е дребното камъче, което е преобърнало колата. Или нещо друго...

Нямах време да се включа , но сега минавам да разкажа набързо как мина срещата.
Събрахме се нашите и техните. Имахме резервация. Като за начало да кажа точно в днешния ден и нашите и техните пътуваха. Нашите бяха навреме. Техния закъсняха с почти час. Още при самото идване се почва едно цупене към мъжа ми от страна на майка му. Към мен пак едно лицемерие - усмивки прегръдки. След това се почнаха коментарите. Как ми бил телефона щото съм си била изтрила номера, а аз номер не съм си трила просто бях напуснала общата група. Питат ни как са коликите как се справяме и аз започвам да обяснявам какво сме изпробвали като капки и те се обръщат към пра бабата и питат как е било едно време и тя разказва и след това майка му пак някакъв коментар пуска как така ги били изгледали едно време ама видиш ли ние сме били само по новите неща и такива работи от преди не сме приемали. После давам количката на брат му да я бута , а той казва на майка им дали иска тя да я бута и отговора й беше а не няма нужда. През цялото време пак намръщена сърдита. Тя така си дойде явно с такава нагласа пак.
После аз казвам че е време да храня бебето и ще се прибера да го нахраня и после пак се виждаме. И тя веднага ама не може ли тука да го храниш. А аз не се бях подготвила да си взема мляко с мен просто защото не очаквах че ще закъснеят. Бях си направила някакви сметки кога ще яде и така. Както и да е обясних че отивам да го храня. Мъжа ми после им каза след ресторанта да се качат още малко вкъщи при нас всички заедно да поседят при бебето и те пак казали няма нужда и си тръгнали. И когато останали насаме с мъжа ми там са се карали. Опитват да му вменяват някаква вина. Пак недоволни за някакви неща явно от преди. Явно още го дъвчат това за изписването че пожелахме да сме си само тримата. Той се ядосал и след като и не пожелаха да се качат горе си ги изпратил и си се прибра. Аз очаквах че ще има пак някакви изцепки от тяхна страна и не съм изненадана обаче мъжа ми много им се ядоса.

“Има неща, които съм изпитвала като снаха и те са ми урок, какво да не причинявам да децата си.” - Аз също!
И моето мнение също не е дошло от сутрешния хороскоп.
А „ако чуем другата страна, вероятно ще има друга гледна точка“ — разбира се, че ще има. Всеки човек има гледна точка. Даже човекът, който ти е стъпил на крака, вероятно има чудесно обяснение защо точно там му е било най-удобно да застане.
Но нещото, което повечето тук съветваме Злодеида, аз всъщност го прилагам в собствения си живот: не питам защо, не искам обяснения и не давам безкрайни обяснения за собствените си решения.
Защото в един момент разбираш, че другата гледна точка рядко води до внезапно просветление, разкаяние и цигулки на заден фон. Обикновено никой не се извинява за начина, по който се е отнесъл с теб, но страшно удобно те държи отговорен за начина, по който ти си реагирал на това отношение.
Гледам поведението. Ако е еднократно — говорим. Ако има поета отговорност — прощавам. Ако виждам реална промяна — правя компромис.

Но ако моделът се повтаря, не ми трябва шестнайсети разговор, за да установя за шестнайсети път същото.
Категоричността не винаги е липса на желание да оправиш отношенията. Понякога е резултатът от това, че достатъчно дълго си се опитвал да ги оправяш сам.

Иначе компромисът е прекрасно нещо. Но когато само единият го прави, има друга дума за него.

Казва се преглъщане.

А аз не вярвам, че целта на голямото семейство е да открием кой член има най-голямо гърло.

Опи… тука стана спайси.