С какво ви дразнят свекървите? - 176

Добре де, за последния случай не сте прави да упреквате Злодеида. По принцип са постигнали своето – свекървата се е обадила, попитала кога е удобно да види детето, те са я поканили в конкретен ден, тя е отишла. Много ясно, че Злодеида ще я покани да влезе, вие нали не си гоните гостите с покана?
Вече друг е въпросът, че свекървата е действала на принципа „пуснали я под леглото, тя се качила върху него“. Единственото, което бих отбелязала в конкретния случай, е, че Злодеида е трябвало по-категорично да отреже свекървата и нейните планове. „Ние с дъщеря ми решихме, че...“ – „Благодаря, но няма нужда. Големи хора сме, можем сами да решим кое ще е най-удобно за нас.“ Учтиво, но твърдо, без възможност да се продължи обсъждането. Ако онази продължава да натиска, пак учтиво и още по-твърдо: „Стига, това не е ваша грижа, ще го обсъдим със сина ти и ще решим.“.
Всяко мънкане, шикалкавене и премълчаване само наливат вода в мелницата на свекървата.
Не е зле също и мъжът на Злодеида да се чуе със сестра си и да ѝ подметне, че не му харесва какви планове кроят с майка му относно неговото семейство. Нищо чудно да се окаже, че сестрата си няма понятие за такъв разговор и че това е просто интрига на майка му. А ако има – да ѝ клъцне малко перцата. Колкото и да е свикнал двете да си го въртят на малкия пръст. Сега в картинката има още 2 жени, които да го правят – съпруга и дъщеря, така че ще му се наложи да избира на кои да угажда – на 4 жени няма да може, колкото и да се напъва.

Фючър, застани до мъжа си и не им показвай абсолютно никаква емоция. Нито яд, нито обяснения, нито опити да оправяш атмосферата. Нека видят, че представлението им не е стигнало до публиката.
Аз даже смятам, че скандалът понякога е социална придобивка. Скарвате се, те се обиждат, спират да те търсят и сядат величествено да чакат извинение. Ти не го даваш. Те чакат. Ти си живееш. Те пак чакат. И така, живот и здраве, може да изкарате до Коледа. Коя година — Божа работа.
Виж, тормозът си е постоянен ангажимент.

Зло има само един проблем — твърде мекушава е. 😂 Докато тя още мисли как да постави граница, без някой случайно да се почувства засегнат, отсреща вече са минали границата, паркирали са вътре и питат какво има за вечеря.

Ще дам по-нюансиран съвет.
Този цирк съм го играла : свекърите да се карат на бившия и аз да го защитавам. Излезе ми през носа. Но си взех бележка. Сега, което засяга моето семейство, го решаваме семейно, което касае семейството на ММ - си е тяхна работа. Не съм в тяхната уатсъп група и отказвам да съм.
Остави ТМ да се разбере с тях, той им е дете. И ако може много, много да не ти разказва. Да си се оправят. Рода са си. Ти имаш малко бебе, стига ти като гайле.

Не разбирам тези циркове по изписванията, ходенето по свиждания... изведнъж се оказваш с едно малко същество в ръце, недоспала, боляща и кървяща... хайде и с родата да се съобразяваш. Как пък не.

Зло ми е симпатична, просто още не е узряла за спокойствието.

Наистина е любопитно и желано да се види новородено,  не е нужно на деня на изписване.  Но скоро да  е.
 И пиша да си кажа ,че по опасни са живеещи близо ,на място, дето идват редовно, няма оттърване от тях,  едно посещение на  близки, дето живеят далече , се понася за час-два. Да мирнат, видят, да не се чувстват отрязани.
 Пък вие както си искате , аз бебета няма да имам .

Ех, тия бебета… Все едно не се раждат, а ги откриват като ново крило на Лувъра.
Майката кърви, рязана, шита, ходи като сгъваем стол и още се чуди какво точно го е блъснало — подробности.
ВАЖНОТО Е ДА ВИДИМ БЕБЕТО. И не само да го видим — да го гушнем, да го разнасяме, да дадем 14 непоискани съвета и, ако има свободен диван, направо да се нанесем. Ще се възстановява друг път, родата има културна програма.
Егати наглия инкубатор, честно взел, че поискал спокойствие и лично пространство. Невъзпитана работа! Ние родата за какво сме дошли?

Добре , пазете си ги до пълнолетие.
 Само кажете на хората да знаят.

В България все още изписването на бебе се води щастливо събитие. В частните клиники и фризьорски услуги предлагат. Фото, украси и т.н.
Какво пречи да посрещнат бебето и майката в болницата, да се снимат, да ги изпратят до дома, да помогнат с прибиране на багаж и да излезнат бабите и дядовците на заведение, а младите да си стоят вкъщи. Даже и храна могат да им занесат.
Аз съм ходила на изписването на една от най-добрите ми приятелки. Занесох букет, снимахме си и си тръгнах. Нито съм ходила в тях, нито съм имала такова намерение.
П.С И не всички майки мразят толкова много периода на раждането.

Някои майки правят дори обществено събитие. По-напред писах за позната, която си беше изброила смс-те и беше написала на маса хора, вкл и не особено близки кога е изписването. Тска че най-близките, в смисъл баба и дядо може да имат оправдани очаквания да присъстват на изписването.
Ако не е приемливо за майката, обаче, няма причина за сърдене.

Направихме въпросния видео разговор. Реших да участвам само заради мъжа ми иначе аз изобщо нямах желание. Разговора започна с това как искат да си оправим отношенията и след това постоянно едно упрекваме постоянно едно мрънкане. Имах чувството че водим монолог. Нито ни изслушват нито дават да вземем думата. Упрекват мъжа ми че не ги бил поканил днес да се качат вкъщи. Било лъжа това. Останалите хора които бяха на масата потвърждават че ги е поканил. Имаше безумни изказвания. Да сме си помислили дали искаме това дете да има баба и дядо. Още го дъвчат това за изписването. И не стига че заради тях не го направихме като погача въпросното събиране за да може и баща му и брат му на моя да дойдат и те също да видят и да се порадват на бебето и те пак недоволни. Трябвало и бабите да дойдат. Как така не сме ги били поканили. И някви пасивно агресивни захапки ми хвърля от сорта на това как мъжа ми можело да не си харесва майката (демек нея) ама това нямало значение защото след време можело и нашия син да не си харесва майката. Това как да го разбирам дори не знам. През целия разговор мъжа ми се опитва да говори с тях , а те го прекъсват. Тя взима думата и не млъква. Аз тотално се отказвам вече с тях. Просто нямам сили да се занимавам вече.

Така си и мислех,че ще протече... Егати... Човек да не може да се зарадва в такива дни. Отвратително. И "оправихте" ли си отношенията? Да им козирувате! Ядосах се.

Голяма драма, че роднините поискали да видят бебето! То не отнема цял ден това.
Започвам да я разбирам свекърва ти, то това постоянно мрънкотене трудно се понася.

Кой е казал до пълнолетие? Да се освести малко майката, пък на 3-4-5 месеца ще го видят, тъкмо тогава и ще им се усмихва. И хубаво, че някои майки нямат против, но други имат

Не ти ли се струват 5 месеца много за освестяване? И майка ти ли да ен идва през това време да види внучето? Да са равни.
 Само да не почне да говориш ,че няма интерес и бебе не искат да видят после. Дали не схващете, като  иначе всяка обида към вас се долавя веднага  и измисля даже.
 Не съм засагната ,говоря като човек, дето живял сред хора.
 Така се късат семейни връзки и нямам предвид нещо специално, само отчуждаване.
 И им кажете на близките ,на 6 месеца ще видите бебе. Те да отговорят, няма нужда.

Синът може да заведе бебето при родителите си да го видят.

Е как да го заведе, като обикновено не го пускат. Ти си едно от изключенията.