До Астрала и обратно ... или какво има в " отвъдното" - 4

https://www.facebook.com/reel/1776326923549258

И аз звъня, не ми вдигат, импровизирам

Вие какво мислите за това?
Аз лично го чувам/чета за трети път в живота си, от различни хора, през различни години, с големи интервали между тях.... Странно...

"КАЦАНЕТО, КОЕТО ТРЯБВА ДА УНИЩОЖИ
КУПОЛА
24 юли 1969 г. Капсулата на „Аполо 11" пада в Тихия океан. Светьт очаква да види трима мъже, които току-що са напуснали Земята, прекосили са бездната и са стьпили върху друг свят. Но когато Армстронг, Олдрин и Колинс се появяват пред камерите, няма триумф. Няма възторг. Няма онова изражение, което очакваш от хора, видели Луната отблизо. Те гледат надолу, говорят внимателно и стоят така, сякаш всяка дума може да отключи нещо, което не трябва да бъде казано.
Точно там започва съмнението.
Защо най-великото постижение на човечеството изглежда като разпит? Защо Бъз Олдрин по-късно потьва в депресия и алкохол? Защо Нийл Армстронг се отдръпва от публичността и почти никога не говори свободно за онова, което би трябвало да бъде върхът на живота му?
Отговорът може да не е на Луната.
Може да е над Земята.
Хиляди години преди NASA Битие описва небето не като празен Космос, а като твърд свод, който разделя водите под него от водите над него.
Светилата са поставени вьтре в тази конструкция.
При Потопа „небесните прозорци" се отварят и водата нахлува отгоре, докато изворите на голямата бездна се разкъсват отдолу.
Това е свят, затворен между два океана.

Над човека има вода.
Под него има вода.
А той живее в тьнката област между тях.
Ако тази древна карта е вярна, тогава ракетите могат да се издигат, сателитите могат да обикалят, а космонавтите могат да летят на стотици километри. Но никой не напуска системата. Всички остават от вътрешната страна на небето.
Седем години преди кацането американската армия вече взривява ядрени заряди високо над
Земята в операция с показателното име
„Fishbowl" — „Аквариум". Един от взривовете избухва на около 400 километра височина. Не на Луната. Не в дълбокия Космос. Точно в зоната, в която и днес се движат пилотираните станции.
Точно затова „Аполо 11" е необходимо.
Не за да победи СССР.
А за да покаже на милиони хора едно единствено нещо: че граница няма.
Телевизионното кацане превръща купола в мит, водите над небето в метафора, а древните описания в примитивни представи. След 1969 г. вече не е нужно някой да доказва безкрайния Космос. Светьт го е видял по телевизията.
Но пьрвичният запис на най-важното предаване изчезва. Оригиналните ленти не могат да бъдат представени за нов анализ. Остават копия, прехвърляния и възстановени версии. Точното
доказателство, което би позволило на следващите поколения да проверят кадрите с нови технологии, вече го няма.
И тогава поведението на астронавтите започва да изглежда различно.
Може би не са унили, защото са видели нещо на Луната.
Може би са унили, защото никога не са били там.
Може би знаят, че мисията им не е да достигнат друг свят, а да затворят завинаги вьпроса какво има над нашия.
Защото ако над Земята има купол и вода, истинският пьт към непознатите земи не е нагоре.
Той е навътре.
През полюсите. Под леда. Към кухините и океаните, които древните народи наричат Агарта, Шамбала и долния свят. Към място, където съществата, които наричаме извънземни, може никога да не ca идвали от звездите, защото живеят под нас.
Така „Аполо" изпълнява двойна задача.
Показва фалшив път към Луната.
И скрива истинския път към Земята.
След последната мисия през 1972 г. хората повече не стьпват там. Връщат се в ниската орбита, на няколкостотин километра над повърхността, и
остават под същото небе.
Ние приемаме, че причината е бюджетьт.
Но може би причината е по-проста.
Не можеш да се върнеш на място, до което никога не си стигал.
А кадрите на тримата мъже след „Аполо 11" може да не показват герои, завърнали се от Луната.
Може да показват свидетели, които знаят, че над нас няма безкраен Космос.
И че най-голямата тайна не е какво има на Луната.
А какво има зад небето.
ОПЕРАЦИЯ „FISHBOWL" — ДЕНЯТ, В КОЙТО …

Нали богаташите вече пътуват около земята, би трябвало да са казали на някого,ако над нас е океан. Едва ли подобно нещо ще остане скрито.

Ааааа🤣🤣🤣🤣,не мисля, че ако има "купол" то той е толкова близо до нас, като захлюпени под буркан🤣🤣🤣. Поне клаустрофобията вече е обяснимо от къде идва😉... Смеем се ние тука, ама кой да ти каже , дали това , което е видимо за нас , е всичко...

Може да са унили, защото са видели истинската форма на планетата...
А може и да не са кацали на Луната..
Всичко може.
Но определено е интересен факт, че човеците не кацат, а уж космонавтиката напредна. Ако нещата са такива, каквито се представят, досега да са кацали всяка година за проби и за развитие на науката. Има нещо гнило, ама какво ли..

Звучи ми конспиративно. Астронавтите са си мерили думите, защото са подписали декларация да не говорят за това, което са преживели и видяли. Това е практика в НАСА. Ако не го спазят, последиците са сериозни.
Това с купола ми прилича на твърдението, че Земята е плоска. Който иска да вярва.

Хoра, записах се на регресия. На теория знам какво да очаквам, на практика се притеснявам дали ще се получи. Задавам си и въпроси дали всичко, което видиш и усетиш, не е плод на внушение/въображение? Много ми се иска да ми е от полза сеанса, имам конкретен проблем и тая надежди, но ще видим. Някой ако е ходил би ли разказал с две думи?

Yan, важното е да си спокойна. Тогава може да има резултати. Нервната възбуда възпрепятства да стигнеш в дълбоките нива. Не би трябвало да е по-различно от това да си спомниш какво си правила преди няколко дни, примерно в петък дето мина. Опитай да си спомниш в петък какво прави, как беше облечена, с какви обувки си била на краката и така.... това е регресия, само дето времето минало от тогава е доста по-кратко.

Хора, записах се на семейна констелация!
Вътрешно вярвам след няколкодневно проучване, че това е за мен, за дадената ситуация която ме тревожи.

Ще ни разкажеш после какви са ти впечатленията.

Аз съм си правила регресия и семейни констелации. Напълно вярвам в истиността на усещанията при констелациите.

И аз моля да споделите за резултатите от регресията и констелациите.

Не можах да си извадя изводи от регресията. Очакваше се след като мине известно време да проумея някакви неща, но аз не успях. На констелации съм поставяла два мои въпроса и съм била заместник в чужди въпроси. Заместник означава да заемеш/изпълняваш мястото на даден член от семейството или фигура с важност в дадения въпрос. В момента, в който заех определеното място, започнах да изпитвам чуства и емоции, които не бяха моите. Затова твърдя, че енергийните полета в констелациите са истински. За съжаление една констелация най-често не е достатъчна за разрешаването на проблема поставен като въпрос, но поне може да се разбере къде е корена му.

Моля те, разкажи после. При мен нищо не стана, седях си като пън и това е.

Не са енергийни полета усещанията в констелациите, а нашата способност да приемем ролята на някого така, както си я представяме в описаната ситуация. Малко емпатия, малко инстинкт, малко формирано от литература и филми въображение.
Била съм често помощник в такъв формат, без грам езотерична нагласа и успехът "да се разкрие ситуацията" се дължи на тези наши умения. Които някои и нямат и се случва констелацията да се разпадне или да отиде в произволна посока. Тогава знаем, че не се е получила, но не го казваме на участващите.