
Откъде я помниш. Ами още нямам обяснение. Даже преди година пак минах покрай ул. Алабин (аз почти не ходя в центъра от години) и някак си ме връхлетя пак спомена за тази странна случка. Не аптекарка- цяла аптека я няма 
И така в края на октомври Дружинната се оплака на класната, че не ходя на дружинен съвет и тъй като класната по принцип не ме обичаше каза да ми намалят поведението и то публично пред цялото училище за назидание на другите. Аз много се притесних, но не смеех да кажа в къщи. Тогава намалено поведение беше го;ям проблем- нито може да кандидатстващ б друга гимназия, нито по-късно в Университет и въобще си черна овца до живот... И така- казват ми те в понеделник в 7 да си пред физкултурния салон на двора, ще викнем цялото училище и пред всички ще ти намалим поведението.
Отивам аз на 12 ноември в студа и вися яред салона от 7 до 8- никой не идва. Влизам при Дружинат аи плахо казвам, че 1 час съм пред салона, ама никой не идва да ми налява повдението
А тя милата синя-зелена, седи и гледа гузно, кърши пръсти и ми казва- абе ти сега отивай в клас, а ние ще намерим начин кога да ти го намалим... Да ама строят падна и не ми го намалиха
И това ако не е късмет и помощ. 


Едва ли е от оня свят, но е пример как нещо безнадежно при супер форсмажорни обстоятелства се променя.
При бившия беше духчето Каспар, което се люлеело на едно дърво, докато той обикалял по нощите като кръжочник орнитолог да изучава сови и бухали
Препоръчани теми