Любители на котки - Тема 215

Както писах последно, Буда и Марс се сбиха няколко пъти и настъпи истински кошмар както за тях, така и за нас. Вкъщи всички пространства са направени така, че да е максимално удобно за котките и те да имат достъп навсякъде. Наложи се всичко, което сме направили, за да са щастливи, да бъде блокирано – вратичките към терасата и катиото, фолио на прозорците, през които е възможно да се видят. Разделянето им, за да се успокоят от адреналина, беше истинско изпитание. Нито една от двете не стоеше спокойна – дебнене и душене на вратите, постоянно мяукане. Сменяхме им местата през 20 мин., без да се засичат. Такива гимнастики, които опъваха нервите на всички. Това продължи няколко дни, като сменяхме местата им, за да не отвикват от миризмата си (не съм сигурна  дали това не беше грешка в началото). След седмица решихме да ги запознаем отново по учебник. С детето изчетохме тонове информация и искахме всичко да е както трябва. Започнахме да ги храним от двете страни на комарник и се случи фал – Буда скочи върху комарника, изплаши Марс и тя изсъска. Отново разделяне, докато не спадне адреналинът. През цялото това време им даваме Калм Вет, Beaphar Calming Spot On, включваме и дифузери. След още няколко дни на рев, ротации, неспокойство, решихме да пробваме отново с близко хранене и нещата потръгнаха. Започнаха да се хранят заедно, да се душат и ближат, но дойде и следващото предизвикателство. Отново трябваше да преразпределят придобивките, когато са в една стая. Особен проблем стана катерушката в тяхната стая, върху която се сбиха няколко пъти и тя беше премахната. Започнахме да ги събираме заедно само когато сме вкъщи под надзор. Пъдарене след тях, следене на езика на тялото, прекъсване на всякакви опити за конфликт. Стигнахме до момент, в който седяха спокойно в една стая, спяха в близост и ние бяхме много обнадеждени.
През цялото това време мислехме, че Буда е тази, която напада, а Марс е в отбранителна позиция. В каква огромна заблуда сме били.
Единственото място, на което не ги пускахме заедно, беше терасата и катиото. И така, след няколко последователни дни на мир и тишина, решихме да ги съберем на терасата.
Ситуацията, която се разигра пред очите ми напълно срина надеждите ни, че някога двете ще могат да живеят както преди.
В момент, в който и двете се излежаваха на слънце, мина котка през двора и стана страшно. Буда се затича и се качи на масата при Марс, за да вижда накъде отива котката и Марс изпадна в абсолютен шок.  Тотален бъг на мозъка и класичесо пренасочване на агресията. Започна да съска Буда и да пищи. Буда се изплаши много и мина в отбранителен режим. Реагирах възможно най-бързо и хвърлих една хавлия върху Буда, за да прекъсна очния контакт и да вкарам едната вътре.
Така към днешна дата положението е :“ надежда всяка тука оставете“.
Повечето от вас знаят с каква любов катифицирахме къщата и колко щастливи и спокойни бяхме и хора и котки вкъщи. Но никога не ни е хрумвало, че излагането на толкова много външни стимули ( с идеята да са възможно най-близо до естествената им среда) , може  да отключи  пренасочена агресия.
Затваряме тази глава и се опитваме да пренастроим мозъците и душите си за друго ежедневие, в което те са заедно, само когато сме вкъщи и никога на терасата и катиото.
 Марс се чувства добре сама, но не мога да кажа същото за Буда. Гледам ги на камерите, докато съм на работа и Буда често плаче.
Емоционално всички сме разбити. Мисля, че съм свалила 5 кг. от тревожност и стрес.
 В момента районираме къщата. Поръчахме инвертори за терасата, за да се ползва максимално дълго. Правим врата за коридора на втория етаж, с която да  разделим  пространството  и да е достатъчно просторно, за да може и двете да живеят вътре разделени.
Няма хепи енд.