Имат ли си село децата ви?
- Публикувана: 16 май 2007, 01:28 ч.
- Последно мнение: 18 юни 2007, 15:18 ч.
# 46
16 май 2007, 13:13 ч.
stefani6, ако си купите такава виличка, поне внуците ти ще имат село.
Права е baibibi, усещането е друго.
Виж целия пост
Права е baibibi, усещането е друго.
# 47
16 май 2007, 13:18 ч.
Село си имаме, макар и доста далеч и не можем да си ходим честичко 
Проблема е че има още доста време докато нашата баба /майка ми/ се пенсионира и ще мога да пращам малкия за цялото лято там.
... а там е прекрасно
Виж целия пост
Проблема е че има още доста време докато нашата баба /майка ми/ се пенсионира и ще мога да пращам малкия за цялото лято там. ... а там е прекрасно
# 48
16 май 2007, 13:25 ч.
Точно това се оплаквах днес на една майка, че няма къде да заведа детето си, нямаме нито село, нито вила, но живот и здраве ще се постараем да осигурим на децата ни вила извън този ад София, толкова е хубаво като ходим на гости във вилите на наши приятели, Макси тича по поляните, бере цветя, въобще занимава се, а и най-важното - на чист въздух е ! ! Аз като малка също не съм ходила по села, защото сме нямали
Виж целия пост
# 49
16 май 2007, 13:31 ч.
Честно да кажа село не съм имала,но малък град ,в който живеем сега...ами то тук си е като на село - тихо, спокойно и чисто,разкошно местенце.За децата е чудесно! А и ние се чувстваме супер
Виж целия пост
# 50
16 май 2007, 13:58 ч.
За децата е чудесно, ама не е село, недей така
Виж целия пост
Честно да кажа село не съм имала,но малък град ,в който живеем сега...ами то тук си е като на село - тихо, спокойно и чисто,разкошно местенце.За децата е чудесно! А и ние се чувстваме супер
За децата е чудесно, ама не е село, недей така
# 51
16 май 2007, 14:12 ч.
Никога не съм имала село 
Съответно и Мартин няма ... от страна на мъжът ми имаме една къща в Кюстендилско , ама там никой не стъпва , т.е.все едно я нямаме .
Много ми се иска къщичка на село , около София , ама няма
Виж целия пост
Съответно и Мартин няма ... от страна на мъжът ми имаме една къща в Кюстендилско , ама там никой не стъпва , т.е.все едно я нямаме .
Много ми се иска къщичка на село , около София , ама няма
# 52
16 май 2007, 14:14 ч.
Имаме си супер село до Троян и ходим там с удоволствие всичките.
Аз имам село до Мелник и също много го обичам.
То не село, ами къща в село по-правилно
Виж целия пост
Аз имам село до Мелник и също много го обичам.
То не село, ами къща в село по-правилно
# 53
16 май 2007, 14:25 ч.
За децата е чудесно, ама не е село, недей така
Ех, Де Ваня, то не бяха идеализации и обобщения, не беше чудо. От село до село има разлика, и какво, като не е село? Това, което аз мога да предложа на моите деца като българско село, е къща на два етажа, където единственото място за свободна игра е циментова тераса 5 на 7 метра. Останалата част от декара е плътно засадена с лехи, и в едно от кюшетата се тъпчат 3-4 прасета. Няма полянки и разни други такива глезотии, няма животни за гушкане, няма жив човек по улицата, няма други деца. Поне от тукашните ферми знаят какво е да милваш конче или козле. Казах на майка и баща ми да оставят малко свободно пространство и да разчупят обстановката с нещо по-човешко - масичка под лозницата, хамаче, ама те се сконфузиха, че не били такива хора, и без да искам, се оказа, че ги обидих на мързел. Може би са прави - комшии, дето ще започнат да ги коментират как се излежават, има.
Село е, но колкото и да се напъвам, аз в такова нещо романтика не виждам. И никак не ми е странно, че на децата не им хареса.
И в малкото градче може да се постигне чудна атмосфера, та и в големия град даже, пък като чуеш децата как си говорят и какво им прави впечатление, разбираш, че усещане за щастливо детство може да се постигне при какви ли не обстоятелства.
Виж целия пост
Честно да кажа село не съм имала,но малък град ,в който живеем сега...ами то тук си е като на село - тихо, спокойно и чисто,разкошно местенце.За децата е чудесно! А и ние се чувстваме супер
За децата е чудесно, ама не е село, недей така
От село до село има разлика, и какво, като не е село? Това, което аз мога да предложа на моите деца като българско село, е къща на два етажа, където единственото място за свободна игра е циментова тераса 5 на 7 метра. Останалата част от декара е плътно засадена с лехи, и в едно от кюшетата се тъпчат 3-4 прасета. Няма полянки и разни други такива глезотии, няма животни за гушкане, няма жив човек по улицата, няма други деца. Поне от тукашните ферми знаят какво е да милваш конче или козле. Казах на майка и баща ми да оставят малко свободно пространство и да разчупят обстановката с нещо по-човешко - масичка под лозницата, хамаче, ама те се сконфузиха, че не били такива хора, и без да искам, се оказа, че ги обидих на мързел. Може би са прави - комшии, дето ще започнат да ги коментират как се излежават, има. Село е, но колкото и да се напъвам, аз в такова нещо романтика не виждам. И никак не ми е странно, че на децата не им хареса.
И в малкото градче може да се постигне чудна атмосфера, та и в големия град даже, пък като чуеш децата как си говорят и какво им прави впечатление, разбираш, че усещане за щастливо детство може да се постигне при какви ли не обстоятелства.
# 54
16 май 2007, 14:26 ч.
Да,имат си село. От другата седмица един по един ще ходят там да играят на воля,да си карат колелетата,да ловят риба на реката,да се возят на каруцата,да хапват плодовете от дърветата.....
Виж целия пост
От другата седмица един по един ще ходят там да играят на воля,да си карат колелетата,да ловят риба на реката,да се возят на каруцата,да хапват плодовете от дърветата.....
# 55
16 май 2007, 14:30 ч.
Хихи, Блажке, ама аз живея в апартамент, за моите деца не е село... И за повечето им приятели. А за Хелта е село, защото идва от София. Факт. Хич не го идеализирам даже, дори не работя там.
И още нещо - говорим за селото като атмосфера, не като присъствие на домати, кози и кърлежи.
Виж целия пост
И още нещо - говорим за селото като атмосфера, не като присъствие на домати, кози и кърлежи.
# 56
16 май 2007, 14:35 ч.
И ние си имаме село.Почти всяка седмица сме там през лятото защото е близо до нас.Сигурно ще пратя и детето там през лятото на чист въздух и спокойствие.
Виж целия пост
# 57
16 май 2007, 14:38 ч.
Не, няма село. И аз не съм имала. Родителите на майка ми имаха една авантюра за две лета. Прекараха ги в родното село на дядо в един фургон, но после се отказаха.
Имах си чудесно детство, макар и без ваканциите на село. За Маргарита май няма да е така... Жал ми е!
Виж целия пост
Имах си чудесно детство, макар и без ваканциите на село. За Маргарита май няма да е така... Жал ми е!
# 58
16 май 2007, 14:43 ч.
И аз уж атмосферно го бях разбрала, ама като чух от тук-таме реплики, че някои села не се броели, се замислих дали не се разминавам с понятията. Хайде, със здраве, че в наше село съмна и тръгваме на нивата. 
Виж целия пост
Хихи, Блажке, ама аз живея в апартамент, за моите деца не е село... И за повечето им приятели. А за Хелта е село, защото идва от София. Факт. Хич не го идеализирам даже, дори не работя там.
И още нещо - говорим за селото като атмосфера, не като присъствие на домати, кози и кърлежи.
И още нещо - говорим за селото като атмосфера, не като присъствие на домати, кози и кърлежи.
# 59
16 май 2007, 14:51 ч.
свеки живее в село на 15 км от града. ходим всяка събота там и хлапето много харесва да тича на воля, да гони кокошки и агънца, да се рови в пясък или да се спуска с колата си по баир... не смея обаче да го оставя за по- дълго, нямам й вяра на свеки. никой не гледа детето ми толкова добре, колкото аз самата 
като деца със сестра ми прекарвахме почти цялото лято на село при нашата си баба, никога не ми е харесвало, защото ме караха да работя
да копая, да бера, да плевя, да помагам за зимнината... а пък аз съм мързелива душица....исках само пред телевизора да лежа
Виж целия пост
като деца със сестра ми прекарвахме почти цялото лято на село при нашата си баба, никога не ми е харесвало, защото ме караха да работя
да копая, да бера, да плевя, да помагам за зимнината... а пък аз съм мързелива душица....исках само пред телевизора да лежа Препоръчани теми