Има ли ревността граница и според вас, къде е тя?

  • 2 854
  • 111
# 15
Какво я свързва с него?
Дете,жилище.
Виж целия пост
# 16
Какво я свързва с него?
Дете,жилище.

И двете. Но има нещо друго, както някой назад писа ако си видял само подобно отношение и ти се струва нормално.
После си се чудиш защо никой не взема колежката ти от работа и не й прави скандали ако закъснее с 5 минути.


Баща ми на времето също не оставяше майка ми на спокойствие да изпие едно кафе с приятелка. Ако останеше повече от час и се почваше звънене, кога ще се прибира.
Това още тогава ми направи много грозно впечатление.
Виж целия пост
# 17
На въпроса до къде се простира границата на ревността - стига мъжът ми да не ми ограничава свободата и да не ми лази по нервите с необоснована ревност, значи всичко е окей. Ако има желание да ревнува, неко го прави тайно и да не ме натоварва.

Безпричинна ревност, свързана с ограничаване на свободата на жената и забрани да излиза сама навън, е болестно състояние и по никакъв начин не бих искала да бъда обвързана с подобен тип.
Виж целия пост
# 18
Жената не случайно търпи това отношение. Може да идва от възпитанието й, а може при родителите й да е по-лошо - да има насилие. И да не може да се самоиздържа, или да издържа сама себе си и децата. Може тя просто да няма полезен ход, защото ако имаше и за нея ситуацията е нетърпима, да е направила въпросния ход.
Има жени, които мислят, че мъжете всички са такива - имаше такава съфорумка.
На някои хора животът въобще не е песен и си карат така.
Виж целия пост
# 19
Пускам темата провокирана от разговор с колежка, чийто мъж не я пуска да излиза сама.
Това не е първата жена, която срещам с мъж с подобно поведение.
И не, не става дума за мюсюлманки, а за чисти германци.
Въобще къде е границата когато ще си кажете: "Това не е за мен. Напускам го!"
Не ми го побира акъла как ще мога да напускам дома си само с разрешението на мъжът ми.
За тези жени обаче това е в реда на нещата.
Аз пък се чудя на нещо друго, ако толкова нямам доверие на половинката си какво правя с нея?

Според мен главната причина за ревността не е външна (като липса на доверие към другия човек), а вътрешна - неувереност в собствените качества и възможности, страх че някой може “да ти вземе твоето”, защото ти не си достатъчно добър да го “задържиш”. И според мен такива хора трябва сериозно да поработят върху собственото си самочувствие преди изобщо да влязат във връзка, камо ли в брак. Иначе и те ще страдат, и партньора им ще страда, той пък съвсем незаслужено, заради техните глупости.

Много жени, включително в теми пускани тук, казват “тя ми взе мъжа”. Това да не е чувал с картофи да ти го вземат?
Виж целия пост
# 20

Навсякъде.
Ако се наложи да закъснеем след работа дори с 5 минути се почва звънене по телефона.
Често я чака след работа, не от любезност, а за да е сигурен, че ще дойде.


Имах такава приятелка. Тоест приятелката си я имам, но отдавна не е с този мъж. Тогава нямаше мобилни телефони, но й беше изчислил за колко време трябва да се прибере от работа и ако закъснее - обиди и шамари. Разведе се, избяга на друг континент, има си друг мъж и нормален живот.
Виж целия пост
# 21
Само един път имах ревнив партньор до себе си, но не беше от най-тежките случаи. Виновна съм, защото тогава бях млада и зелена. Той беше такъв, че можеше да направи проблем само ако някой ме поздрави от мъжки пол, колега.
Установих, че мрънка основно и има болестно състояние в главата, просто ей така.
Показах дебелокожие и спря да ми пука. В крайна сметка бяхме само гадженца.
Един път се опита без повод да ми вменява вина и аз му казах, че този който ревнува, обикновено е този който прави изневярата после.
Съжалявам, ама в повечето случаи е така.
Гризе ги съвестта и гледат партньорите си какво правят изкъсо, за да направят скандала и да отидат при любовник/цата.

Моята история приключи весело. Той се закроти, изведнъж ми каза че имал интерес към друга и аз го пуснах. Мога ли да го спра? Не. После разбра, че окончателно сме скъсали, аз назад не поглеждам и му беше много тежко 🤣

Но бях и обект на друго наскоро и ще споделя. Един спря да общува с мен и след година ми се обади да ми държи сметка с кого излизам. Ама така не съм се смяла.

Много младежи нещо станаха изключително ревниви още преди да има връзка и страшно мнителни тип "всяка жена е такава". Понеже съм събрана и спокойна последно време, това ги побърква да си мислят сценарии, че въртя по няколко 🤣

Ревността си я има винаги, а измеренията й може да са абсурдни.
Факт обаче, много такива хора посегнаха на половинката си и имаше фатален край, пуста ревност...

Едит: Границата на ревността е в ума на ревнувания. Позволиш ли това да се смачка, спираш да живееш. Позволиш ли да ти вменят вина, която нямаш,  ще се побъркаш.
Виж целия пост
# 22
Според мен е почти сигурен, че му изневерява. Другата ти колежка също е изневерявала. Ако по някакъв начин е чул/подочул/видял/намерил нещо, което почти да го убеди, че тя изневерява е станал свръх контролиращ.
Виж целия пост
# 23
..., че този който ревнува, обикновено е този който прави изневярата после.
...

100%! Имах позната, беше в нашия град, побърка се да звъни на гаджето си и да се притеснява какво прави на купон с приятелите си. Същата вечер тя се заби с някакъв случаен ние като бяхме отишли на дискотека. 🤣🤣🤣
Виж целия пост
# 24
При мен ревност не вирее. Чуждата.

Опитвали са се, не да не са, ама удря на камък.

Ревността, ако ѝ позволиш да избуи, то ще се превърне в чудовище. И за ревнивеца и за ревнувания. В мирно време война да си правя…
Виж целия пост
# 25
Ами значи САМА си е избрала комплексиран мъж.
Как се напуска такъв мъж, ако я преследва, ако я заплашва, ако я следи, ако и проверява телефона, социалните мрежи, ако я види да разговаря с някой мъж...
Лошото е, че повечето такива жени си харесват контрола и го намират това за силна любов и оправдават всичко, докато не започнат физически да ги насилват.
Виж целия пост
# 26
Някои обичат да бъдат ревнувани и нарочно провокират ревност, предполагам поради същата причина - ниско самочувствие.
Виж целия пост
# 27
В една връзка от първите часове и дни се забелязва/ усеща кой е по-флиртуващ (дори и неактивно), кой повече забелязва или се радва на чуждо внимание или дори кой е по-вървежен.

Оттам нататък има въпрос дали и колко да останеш с този партньор, ако разликите са огромни, или по някакви причини, независимо какви точно, да останеш и да градиш връзка с него/ нея, вкл. и заради обещания или декларирани намерения за взаимност, честност, вярност, екслузивност и т.н.

В такъв случаи ревността се поражда и от чувството на съ-притежание, един вид на "собственост" върху общото, върху интимността, върху взаимността във връзката.

Но ако едният има нужда или буквално не може без чуждо внимание, а другият не понася такова върху половинката си, това е трудна връзка с лоши переспективи.

Аз никога не бих одобрявал или се радвал, ако моя близка носи къси поли или се гримира прекалено - това е грозно в смисъл на неподходящо, неадекватно, особено пред хората или в определени кръгове. Защо трябва някой да се демонстрира по такъв начин, кой трябва да го забележи? Или за "собствено удововлствие"? Откъде идва собственото удуволствие - да те забелязват и да ти обръщат внимание чужди хора?...

Ревността е свързана с чувството за "нашето", ексклузивното, взаимното и реакцията срещу външното, чуждото, заплашителното и т.н.

Виж целия пост
# 28
Свидетелството ми на най- жестоките ревности е било към жени, които не са провокирали и един процент за същата.
Виж целия пост
# 29
Ревността при мъжете е първична и състезателна, такава им е природата.
Мъж обаче който налага пълна доминация не е ревнив, не го прави от ревност, от садизъм го прави, просто е садист и му доставя удоволствие да изтезава хората.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия