Има ли ревността граница и според вас, къде е тя?

Колкото и да контролираш някой, ако си му е в кръвта да кръшка ще си вземе второ устройство, ще те излъже, че трябва да остане два часа след работа и пак ще ти изневери.
Как смяташ да спреш това?
Дори и да я вземаш всеки ден от работа в обедната почивка ще намери време и пак ще ти сложи рога.
Мисля, че това въобще не можеш да го проумееш.
Дори и да е с хиджаб или бурка.

Само да вметна една по-различна гледна точка, осветяване от друга страна.

Това, което описваш, според мен не е точно страх от изоставяне. Или може да присъства, но не в патологична форма. Патологичната форма е психично разстройство, в което се правят "невероятни" неща, за да се задържи партньора, не дай си Боже - демонстративни опити за самоубийство, много резки промени в настроението и т.н.

Това, което описваш, прилича на "чувство за собствност", на искане за еднакво/ взаимно инвестиране в отношенията, еднаква отдаденост на отношенията. Един вид - единият се вкопчва и според неговото мерило дава всичко или почти всичко от себе си за другия. Ако не усеща реципрочност, същото равнище на отдаденост, на инвестиране, тогава се получава това чувство за желание за изравняване на вложеността.

Ако го преведем на матиарилистичен, даже финансов език - това е вид сериозна защита на инсвестициите и нежелание да се участва непопорционално в една сделка, ако първоначалната договорка, вкл. и по подразбиране, е, че двамата участват поравно. Т.е. той си мисли, че емоционално участвате 50:50, а усеща, че е 80:20 или 70:30 с негово по-голямо участие.

Освен това, чувството за собственост се насажда от ранното детство и е характерно за Ориента. То съществува и между родители и деца. Ако има такова чувство в семейството по произход - напр. традиционно, патриархално, консервативно семейство (без нзачение на религията), то съответният човек ще се опитва или ще очаква да види подобно и в новите си отношения, в неговото си (младо) семейство.

Изисква се огромен интелект и много знания, работа върху себе си, за да погледнеш на всичко това отстрани и отгоре. Понякога един живот не стига за това.

А това е една от причините хората да се разминават, разделят и т.н.

Хасиенто, нали не очакваш, че ще навляза в пълни детайли от личния си живот и ще изпляскам всичко.
Да, беше си патология, имаше заплахи за самоубийство и още куп ексцесии, които не касаят форума.
Чувство за собственост към мен никой няма как да прояви, но приемаме няма как да знаеш - не ме познаваш колко съм луда и своенравна. Остави таз мантра.
Инвестиция - ха ха ха.
Тогава аз издържах семейството с новородено и кредити, че нали съм квалифицирана и с голяма заплата. От там кредитите и така нататък на мое име.
Емоционална инвестиция – да - 13 години заедно. И за двамата си беше емоционална инвестиция. Ето ти равенство. В един момент моята инвестиция не се възвърна, а напротив. Нагърбих се с непосилен товар, а аз съм фина жена. И ментално, и физически.
Та.
Не ми говори глупости за неща, които ти дори теоретично не си преживял.
Мантри на тема осъзнатост и духовност при мен също не важат.
Минала съм го тоя етап още до 30-годишна.
Живея си живот вече съвсем целенасочено и осъзнато.
Знам какво ми харесва и искам.
Който ще.
Като става – става.
КАто не – животът е хубав и натам.