Осъзнаваш ли това?
Да, винаги има доза равност в отношенията, даже и в такива тотално открити като моите, но твоето е патология.
Ето там е проблема - т.е. в теб е проблема, ако ти си маниакално ревнив и контролиращ нито една разумна, свястна жена няма да припари до тебе. А тия дето ще се занимават с тебе ще бъдат точно такива, каквито ги описваш.
Въртиш се в омагьосан кръг.
Познавам и други като теб - лично ще ти дам пример с мои познат - страхотен мъж, външно, вътрешно и прочие.
Като се влюби губи звук и картина - раздава се на макс за всичко, ОБАЧЕ ужасно е ревнив, чак болезнено.
От въздуха дето диша я ревнува и разбира се всичките му връзки се разпадат и той не може да разбере къде греши, той самият твърди, че не изневерява.
Труден човек е, но понеже ми се доверява, един ден го хванах на къс пас и му казах
- знам, че си дете от проблемно семейство, имаш голям проблем да изграждаш доверие с хората и в частност с човека до себе си, постояният страх, че ще бъдеш изоставен е в основата на тая твоя болезнена ревност, която кара отсрещната страна да се чувства все едно мечи капан и е захапал крака.
Лекувай се, говори с терапевт - ето една болезнена истина - приеми, че не си незаменим, само тогава ще станеш наистина такъв, за човека до теб.
Та трудно е на такива мнителни характери, аз самата знам и доста съм си патила от това и от себе си и от отвън себе си.
А дали ще срещнеш точният човек - това не знам - любовта е милостта на Бог.

