Уж да определят нивото,а всъщност целят друго.
Както знаем много е тежко на детето да бъде лепнат етикет,но това е най-малкия проблем.
В екипите за оценяване ще присъстват и социални работници от закрила на детето.
Сами може да се досетим че те не са в служба на семейството.Много е лесно да се нарочи дадено семейство,когато детето има някакъв проблем в развитието.
Те непрекъснато минават обучения, като там са инструктирани да душат и ровят за проблеми.Дори проблеми да няма,ще си измислят.Достатъчно е само детето да има някакви дефицити , те се приписват на родителите.Нисък родителски капацитет,не обръщат внимание и подобни.
Пример -детето е буйно-нисък родителски капацитет.
Детето не е проговорило още - родителите го слагат на екрани само.
Зле е с финната моторика-родителите не се занимават достатъчно.
Започва насочване към специалисти,така наречените ЦОП-ове.Там целта е пак да докажат нисък родителски капацитет и да напишат възможно най-негативен доклад за детето.
Тези неща и сега ги прилагат, където мине номера,след приемането на закона става официално.
Всяко дете ще има досие ,което ще го следва навсякъде.
Какво мислите по въпроса?
За мен това в абсилютно ненужно,а по този начин се дава власт на определени хора,които могат само чрез субективна преценка да съсипят цели семейства.