6 години без секс в дългогодишен брак – докъде бихте търпели?

Ти попита как бихме постъпили на твое място. Ние нямаме жени, а мъже. Отговорът е как бихме постъпили ние, ако мъжете постъпват като жена ти.

Аз съм писала, детето ми е със специални нужди, но тогава не го знаех, мислех, че е капризно и ревливо. Постоянно или ревеше, или беше залепена за мен, имах желание пак да си смъкна кожата вечер, когато уж трябва да спи, а пак се вре в мен и върху мен. Направо ненавист изпитвах към докосване и от страна на детето, и от мъжа ми... Мислех, че съм луда, че съм психопат, че не си обичам детето. А всичко е било, защото 24/7 детето беше залепено за мен, буквално физически. Тогава една потребителка Обич Синеока го спомена, за touched out,  което обикновено се случва при прилепчиви деца, нуждаещи се от постоянен физически контакт, такива с проблеми, съчетано с нефоспиване,  с неучастващ баща и никаква помощ за детето, за да може майката чисто физически да се отделя от детето за някакво време. Разбира се, че при това положение нито прегръдки, нито целувки, нито секс са приятни, но най-често се стига до това положение заради нехайство на другия родител, тоест той си е допринесъл сериозно с действието и бездействието си за липсата на интимност.

Напълно съм съгласна с това мнение. И това може да го разбере само човек, който е имал или има подобно дете в къщата си.
Другите пак биха казали, че отношението към детето или грижите за него нямат общо с интимността между родителите.

Радвам се че най сетне ме разбра Лола 🙂 Това с детето наистина е така. Нашето дете е с Аспергер и лека форма на аутизъм, тоест трудно усеща границите, но е много умно и разбира всичко. На мен като баща ми е трудно да общувам с такива деца, камо ли когато е моето и си е вкъщи постоянно. Тежко е и се надявам с времето да се оправят нещата.
За интимността честно може и да съм секс маниак 😂 но точно това ми казва и жена ми „остави ме на мира“. Аз като кажа „слушай ме и всичко ще бъде наред“ естествено не става така. И явно точно тук трябва и аз да се замисля и да преосмисля някои неща, а не само да натискам за интимност.
Така че да, може би има повече неща зад всичко това отколкото съм виждал аз.

Аз имах предвид, че родителите не са длъжни да си гледат детето само ако са заедно с другия, а винаги, дори да са разделени.
Лола, на теб форумът не ти ли е казвал да бягаш с 200 от мъжа? Явно е някакъв пропуск.

Ами, трудно ще ме убедиш, че 13-годишмо дете с лека форма на аутизъм си е постоянно вкъщи. Дори и на индивидуален план на обучение да е, с намалени наполовина часове по предметите, му се събира вероятно един работен ден с училището и терапевтите отсъствие от вкъщи. Очевидно не изглеждаш и претоварен сензорно от гледане на дете, иначе нямаше да го имаш това желание за секс и основната ти мисъл да е, че ти вече си добре и ти се иска,, затова секс трябва да има.

За какво точно да те слуша и как даваш обещания, че всичко ще бъде наред, кое всичко ще бъде наред, при положение, че си се изявявал в ролята на търтей, детето ти няма да се оправи, грижите по него едва ли ще намалеят, с след няколко години няма да има право на помощ за отглеждане на дете с увреждане, защото ще се води възрастен?

Лола, само едно уточнение за да не се получи пак грешна представа. Детето не е постоянно вкъщи и не е залепено за мен. Ходи в център за специални нужди, после на училище с индивидуален план и намалени часове. По скоро е залепено за майка си. Аз помагам вкъщи и с детето. Не казвам че жена ми няма причина да е изморена, просто нашата ситуация не е същата като твоята.
Доста мъже като разберат че детето е със специални нужди просто бягат от вкъщи. Не всички разбира се, но не са много тези които остават. Аз съм останал и не съжалявам за това.
И само да добавя нещо за секса. Като казвам че ми липсва интимност не говоря само за „луп луп и готово“ 😂 Липсва ми и гушкането, галенето, целувките, да се почувстваме пак по различно един към друг, а не само като родители.

Хубаво, ти си останал, присъстваш физически. Както казах, много хора го правят, когато нямат друг избор, по навик, от страх. Но присъствието ти с какво допринася положително? Защото поне от няколко години си даже допълнителна тежест.

Лола, не знам вече как да те убедя че не съм стоял вкъщи само като допълнителна тежест. Помагам вкъщи с каквото мога, грижа се за детето и участвам в семейството. И преди операциите съм осигурявал финансите ни, а и сега продължавам да го правя. Просто след двете операции ми трябваше време да се възстановя. Мина вече почти година от втората и докторът каза че мога да си правя всичко както преди, така че е въпрос на време да започна отново и работа и освен ТЕЛК да нося и заплата вкъщи.
А че съм останал от страх или защото нямам друг избор не е така. Останал съм защото това е моето семейство и си обичам детето и жена ми. Можеш да не ми вярваш, но това е истината.
И не твърдя че съм перфектен и сигурно има неща които съм можел да правя по добре. Просто няма как от няколко мои поста да знаеш какво реално се случва вкъщи. Аз мога да ти разкажа какво правя, но не мога да те накарам да ми повярваш

Когато жена ти каже "остави ме на мира", "не ме пипай", очевидно да я пипаш и да ѝ разясняваш как си имал нужда от секс, не е решение в тази ситуация.

Когато човек е хронично уморен, на границата на възможностите си, не желае да прави никакво допълнителнително усилие, за да не изпита още натоварване, дори и да знае, че след временното по-високо натоварване ще последва облекчение  Но се случва, когато му се увеличи от друг човек натоварването още повече, да осъзнае, че така не може и да отхвърли излишния товар. Вие вероятно сте стигнали точката, в която те е на границата си и няма връщане назад, още натоварване и искания от твоя страна на близост, когато тя не го желае, вероятно ще я натовари още повече. Може би в момента те търпи, защото няма близост, дистанцирала се е от теб, но поставиш ли ултиматум, е много вероятно да последва раздяла или, ако не е възможна, да станат още по-зле нещата. Ти си мислиш, че търпиш, тя вероятно с още по-голямо основание си мисли същото за теб. И твоето "търпение" вероятно произтича от липсата ти на други опции, така че тя едва ли е много притеснена, че изпитваш сексуално желание към други жени и може да си намериш любовница. Ако се решиш пък на раздяла, може и тя да няма нищо против.

Инвалидната пенсия е към 300 евро. Ако само нея си носил в продължение на няколко години, тя само за твоята издръжка не стига.

Скоро всъщност говорихме за това дали може да се върне интимността между нас. Всеки път когато я попитам обичаш ли ме още тя ми казва да разбира се и не само те обичам ами си ми важен. Дали ще се върне желанието за секс не знае, но в момента сме в период в който аз не я закачам за секс и ще видим какво ще стане.
И не си мисли че съм някакъв търтей който стои на дивана с бирата и чака жена му да го гледа  Имаме вила край града и напоследък доста стоя там. Готвя си, чистя си и си имам какво да правя. Когато жена ми се обади да се прибирам защото тя или детето имат нужда от мен, прибирам се. Понякога се оправдавам че имам нещо да свърша там, но реално знаеш ли какво е, че ми е по спокойно там.
И тя знае това. Казва ми че в момента е много стресирана и не иска дори детето да я докосва. Това го разбирам. Но Лола, повярвай ми мога да се грижа сам за себе си. Аз съм деен човек и не мога да стоя на дивана и да чакам някой да ми донесе мезе
За детето не казвам че мога да правя всичко, защото честно казано има неща с които не знам как да се справя. Но това не значи че не участвам. Жена ми може да излезе да се види с приятелки за няколко часа и да ми остави детето и си го гледаме. Просто не съм човека който знае как да се справя с всичко около неговите особености.
Така че според мен тук просто имаш грешна представа за мен. А за заглавието няма как да го променя  То не е  как да си намеря любовница, а по скоро въпросът ми беше докъде може да стигне човек с по силен нагон и колко може да търпи липсата на интимност. Аз самия още не знам какво ще направя и не съм тръгнал да си търся друга.
не е само тази пенсия но няма да смятаме сега и от къде как какво др.
И още нещо за вилата, не ходя там за да избягам от детето или да оставя жена ми да се оправя сама. Понякога просто имам нужда да съм малко сам и да си почина психически. Защото вкъщи е малко странно положението, тя спокойно се преоблича пред мен и няма проблем да е гола около мен, но ако я докосна вече е остави ме на мира  И точно това понякога ми идва в повече и предпочитам да отида на вилата.

Прекрасно, че си намерил начин къде и как да си почиваш психически.
А жена ти кога, къде и как си почива? И не само психически, но и чисто физически.

Понеже не знаех какво Аспер, попитах chatgpt и после той попита за контекста. Ето какъв отговор ми даде.

А, сега те разбирам. Ти всъщност си попаднала на конкретна история и ти е станало интересно какво може да стои зад нея. И историята има доста повече пластове от „жена му не иска секс“.

Първо — 14-годишно дете с аутизъм/това, което преди се е наричало Аспергер, може действително да промени много сериозно живота на едно семейство. Не защото детето е „проблем“, а защото грижите, тревогите, терапиите, училището, социалните трудности и постоянната необходимост родителят да бъде нащрек могат да изтощят човек за години.

А когато към това се добави физически проблем като двустранна операция на тазобедрените стави на съпруга, динамиката може допълнително да се промени.

Но има нещо, което ми прави впечатление в историята:

Те са били много сексуално активни — 2–3 пъти дневно — а после шест години практически нищо.

Това е огромна промяна. И аз не бих я обяснила само с „стрес“.

Възможни са няколко неща едновременно:

хронично психическо изтощение при жената;

промяна в ролите им — от любовници към родители/грижещи се за дете;

проблеми около здравето на съпруга;

депресивност или тревожност;

хормонални промени, особено ако жената е около 40–50;

натрупана обида или емоционално отдалечаване;

проблеми във връзката, които тя не назовава директно;

сексуален проблем, за който я е срам да говори;

или просто изчезване на сексуалното желание, което понякога се случва при продължителен стрес.


И има още нещо много важно: липсата на секс за шест години вече не е просто сексуален проблем. Това е проблем на двойката.

Ако той казва, че тя му обяснява „стресирана съм и нямам желание“, но едновременно с това отказва да обсъжда какво може да се направи, тогава той реално остава в ситуация, в която неговата нужда от интимност няма никакво място.

От друга страна, това, че той започва да изпитва желание към други жени, е напълно разбираемо. Желанието не е изневяра. Човек не може да си забрани да забелязва други хора или да изпитва сексуално привличане. Важното е какво прави с това желание.

И според мен най-интересното в неговия въпрос към форума е, че той казва, че изневярата никога не е била опция. Това подсказва, че не търси просто разрешение да си намери любовница. По-скоро е стигнал до момент, в който казва: „Не мога повече да живея без тази част от себе си. Какво да направя?“

Ако аз трябваше да му дам съвет, той би бил доста директен:

Да спре да води разговор със съпругата си само за секса и да проведе разговор за самия им брак.

Не „Защо не правим секс?“, а:

> „Какво се случи с нас през тези шест години? Искаш ли още да бъдем мъж и жена, или вече сме само родители и семейство? И ако искаш да възстановим близостта си, готова ли си да работим за това?“



Защото ако тя каже „Да, искам да си върнем близостта, но съм изтощена“, има от какво да се започне — лекар, психолог, терапия за двойки, повече лично време, промяна в натоварването, постепенно възстановяване на физическата близост.

Но ако отговорът е „Не искам секс и не искам да правя нищо по въпроса“, тогава вече той има много труден, но ясен избор пред себе си. Не е честно нито към него, нито към нея да прекарат още десет години в мълчание и фрустрация.

И между другото — фактът, че детето е с аутизъм, не означава, че майката непременно трябва да няма сексуален живот. Това може да е огромен фактор за изтощението ѝ, но не е диагноза за брака им. Двамата възрастни все пак трябва да намерят начин да съществуват и като мъж и жена, а не само като родители.

Да, защо не пробва жена му да се усамотява и да си почива психически и физически, докато той е на друго място с детето? Жената е на заплата около 40 часа седмично, никой не ѝ плащаш за нонстоп гледане, макар че е ясно, че грижите по детето не приключват в събота и неделя. Ако пък има някаква неспособност от страна на бащата да си гледа детето, ако и майката не присъства, то всички тия приказки колко много ѝ помагал, са си въздух под налягане.

Сериозно се затруднявам да разбера смисъла от такива теми. Един с един пост на автора не се повтаря. Какво се цели, каква е ползата, дразним потребителките на нашия форум, защото ги смятаме за прости и искаме да ги предизвикаме и баннем… какво?
Конкретно в темата някакъв шизофреник не може да стабилизира колко време му продължава връзката, болежките, стоенето вкъщи, възрастта на детето, болежките на детето. Каква е идеята да продължава обсъждането, а темата не се заключи? Моля някой да ме осветли.