Дреме ли ви?

  • 2 598
  • 119
# 45
Тя не беше старец, а егоист. Тотален егоист. На младини беше излъгала и по този начин ограбила татко с наследство. И да си му върне, което се полага, да си му върне...дръжки.

Аз с нея прекратих всякаква комуникация след смъртта на баща ми.
Виж целия пост
# 46
Ако някой смята, че е в реда на нещата да се оплаква от малък, но негов си проблем на човек с голям - и на различни езици говорим.

Аз пък с това не съм съгласна. Зависи тези хора какви са и колко са близки. Проблемите обективно подлежат на степенуване, то е ясно, но аз не очаквам между близки хора да го прилагат това.
Ето например моя добра приятелка редовно ми примрънква от майка си, че е досадна и драма куин, от свекървата, че е... свекърва, и т.н. Моята майка е пълен умствен и физически инвалид от 10 години, свекърва си дори не познавам, загина в индицент точно когато се запознахме с мъжа ми. Изгледахме си трите деца сами, няма леля, няма стринка. Е, да седна да се сърдя на приятелката ми ли, да отказвам да я слушам, или да я обвиня в нетактичност? Не ми е хрумвало нищо подобно. Няколко пъти съм ѝ казвала - абе радвай се, че ги имаш, може да дразнят, ама без тях няма да ти е по-леко, повярвай ми. Съвсем добронамерено съм го казвала и тя така го е приемала, вика - права си, знам, ама... И е така, всички сме така. Нито можеш с магическа пръчка да спреш да се дразниш на свекито, щото пък Флип нямала свекърва, видите ли. Нито пък да мълчиш като партизанин, сакън да не засегнеш някой с по-голям проблем от твоя.
Виж целия пост
# 47
Е, не, ето как има ситуации и ситуации и не можем да обхванем всички с една дефиниция. Това за твоята майка е много тежко, както с всяка майка в такова състояние, но явно е част от всекидневието от години. Това не значи, че  всекидневният живот на близките на тези хора е спрял, и не значи хората да престанат да обсъждат с тези близки злободневни проблеми или да си се оплакват едни на други от тях. Явно преценката е според случая, дефинирането накратко е трудно, да. Същото за липсващия и мрънкащия родител.
Виж целия пост
# 48
Обичам да общувам, до говоря, да споделям и да ми споделят. Мисля, че това ме прави човек. Умерено емпатична съм, очаквам същото и от другите. Ако попадна на някое дърво, просто го подминавам.
Виж целия пост
# 49
Не степенувам проблемите по важност/тежест. Искрено съчувствам само според човека. Случвало ми се е многократно уж мои близки хора да омаловажават или да хвърлят цялата вина върху мен, когато нещо споделя. И да не се отзовават, когато наистина имам нужда въпреки всички обещания. В момента имам в обкръжението си само един човек, за когото съм напълно сигурна, че мога всичко да споделя и насреща няма да получа упрек, а разбиране. Обикновено другите пламенно обясняват те колко са зле и как твоето нищо не е.
Виж целия пост
# 50
Ей затова става въпрос. Състезание по затваряне на устата. Загубата и подкрепата няма значение, значение има да надцакаме другия.
Ти нали си написала още в първи пост, че не ти дреме. Ако разбрах правилно, става дума за проблемите на другите. Каква подкрепа, какви пет лева, ако го виждаш като трансакция. Ако някой с тежки проблеми не е пожелал да слуша за твоите по- леки, за мен е напълно нормално и не е надцакване, а реакция на липса на усет. 

Ама честно. Пука ли ви за проблемите на другите, особено на онези, които не са ви близки или са направо непознати?
 И аз имам проблеми и ако някой няма да слуша за моите или ще ме обвинява - то и аз не искам да слушам за чуждите неволи.

Честно си казвам - мен не ме интересува.
Виж целия пост
# 51
Що се отнася до подкрепа, ако някой близък ми откаже, мога да съм изключително жестока и дистанцирана. Хлопвам вратата и не се връщам. Дреме ми, гадно ми е, мъчно. Обаче по-добре край, отколкото 999 шанса и нищо насреща.
Виж целия пост
# 52
Скрит текст:
Ей затова става въпрос. Състезание по затваряне на устата. Загубата и подкрепата няма значение, значение има да надцакаме другия.
Ти нали си написала още в първи пост, че не ти дреме. Ако разбрах правилно, става дума за проблемите на другите. Каква подкрепа, какви пет лева, ако го виждаш като трансакция. Ако някой с тежки проблеми не е пожелал да слуша за твоите по- леки, за мен е напълно нормално и не е надцакване, а реакция на липса на усет. 

Ама честно. Пука ли ви за проблемите на другите, особено на онези, които не са ви близки или са направо непознати?
 И аз имам проблеми и ако някой няма да слуша за моите или ще ме обвинява - то и аз не искам да слушам за чуждите неволи.

Честно си казвам - мен не ме интересува.
Става дума за неуважението и омаловажаването на проблемите на другите, което се изразява по много начини - един е обръщането в транзакция, с което започнах аз , а друг е степенуването коя смърт е по-важна, което беше няколко поста назад. И в такива случаи, когато някакъв проблем е важен, но друг го обявява за не толкова важен - защо трябва на човека с малкия проблем да му пука? Като , нали, говорим за сравними проблеми, а не ексцесии като рак срещу счупен нокът, което за мен си е признак за социопатия.
Виж целия пост
# 53
Ще ви споделя реален случай от миналата седмица.
Скрит текст:
Моя отдавнашна позната с претенции да ми е близка. Аз имам родител с онкологично заболяване. Тя има родител с...изваден зъб. За нашия случай, "не е нещо невиждано, вече има лечение за такива болести". За техния - "много е зле, много боли".
Виж целия пост
# 54
Така. Двама близки сме, с равни по степен проблеми. Той/те споделя, аз съчувствам и предлагам някаква помощ или поне идеи как да се реши проблемът. Обаче аз споделям и той/тя нагло ми заявява, че моят проблем нищо не е. Ами чао, отивам да си го решавам сама или с помощта на истинските ми близки.
Виж целия пост
# 55
Добре де, повечето тук сте зрели, опитни жени. Наистина ли не можете да преценявате с кого какво може да се сподели и от кого каква реакция или съдействие може да се очаква?
Или споделяте с хора, които не познавате чак толкова добре? Но ако не сте достатъчно близки, защо имате свръхочаквания към тях?
Виж целия пост
# 56
Незнание, непознаване и твърде високи очаквания. Не е нужно някой нещо да ти е направил/ненаправил досега, за да се окаже, че го надценяваш.
Виж целия пост
# 57
Представете си на вас да ви се е случило нещо много тежко и някой да ви се заоплаква от ударен пръст или че след раждане не може да става и да очаква съчувствие - ще му дадете ли?
Ако съм се обадила специално да питам как е, да, ще дам. Нали затова се обаждам и питам? Идеята каква е иначе? Да питаш “какво става, как си, ааа, чакай да те прекъсна, не ми обяснявай!, аз съм по-зле.” Малко е шизофренично.
Виж целия пост
# 58
Аз също не смятам, че бащата и детето са много далечни случаи, че да ти става неудобно да споделиш.
Рак срещу нокът си е социопатия, както казваш, това е другата крайност.

Зависи си от ситуацията, дай примери, ако искаш. Иначе всеки си влага някакви негови случки, разочарования и кофти спомени.

На мен най- често ми се е случвало за абсолютно еднакви неща аз да получа "ее, то  много хора го имат", но когато е било на тях, да е "олелел". Предимно здравословни неща, ама буквално 1:1. И тогава почвам яко да натискам и да притискам защо чак толкова се притесняват, щом като е за мен е нищо, как ще се чувстват, ако на тях пак им се случи, защо пък да не им се случи и т.н. и те почват да викат как можело, това било много лошо. Абе, пържа на шиш за двоен стандарт. Но това е защото години наред съм слушала Сульо и пульо за какво ли не, винаги имам съвет, винаги спокойно изслушвам. Но да ти кажа не си струва, защото само трупаш озлобление. Никой не обича да му се омаловажават проблемите, а и българинът обича донякъде да се асоциира с тях, вместо да ги прикрива.
Виж целия пост
# 59
Ами не съм чак такъв познавач на хората, случват се и грешки. А и някои хора се променят към лошо. Други са си били такива, а аз съм бляла.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия