Дреме ли ви?

  • 4 054
  • 160
# 150
Демек ПриМадона чуждото его удря твоето собствено его Joy
Само не разбирам защо ти дреме Joy

Хората, губят твърде много време да мислят, какво мислят другите за тях, как се държат с тях и почие - вместо да работят за повече пари или поне да поиграят шах.
Виж целия пост
# 151
И самокритиката често се характеризира от другите като ниско самочувствие. Ох, ах, аз съм дебела и мъжете не ме харесват - ами ти значи си с ниско самочувствие. Ох, ах, аз съм просто добро момче на 40 без опит с жените - ами ти значи също си с ниско самочувствие.

Всъщност това са кокетни хленчения на хора с прекалено високо самочувствие, които първо се ядосват, че не получават полагаемото от другите, второ са жадни за внимание. Човек с ниско самочувствие седи по-нисък от тревата. Шумотевицата я вдигат самовлюбените егоцентрици, докато си разиграват представлението.
Виж целия пост
# 152
Интересното е, че колкото повече негативни качества притежавате, толкова по-голям успех генерирате.
Колкото по-малко се вълнувате от хората, толкова повече искат да общуват с вас.
Според мен всеки обича и възхищава от силата. Без значение дали иска да го признае или не.
Колкото по-голям непукист сте толкова по-голямо възхищение получавате.
Пълният непукизъм е черта характерна на хората с лидерско поведение, която по същество е много привлекателна.
Или сте роден такъв, или не. Това не може да се заучи, дори и не може да се имитира.
Виж целия пост
# 153
Пак си е ниско самочувствие това, поне аз така го тълкувам. Вижда се съмнение в личните качества и търсене на валидация. Хората с високо самочувствие не търсят такова, те знаят. Но там пък има риск прекалената самоувереност да се превърне в самонадеяност и да се надценят многократно над реалното, залитайки в истории а'ла барон Мюнхаузен. Много често се вижда човек с ниско самочувствие да го играе, че е с високо. И  по-рядко, някой човек с реалистична самооценка, на който му дреме за друг - неуверен, да си измисли някакъв проблем, за да успокои неуверения и да му покаже, че ето - никой не е съвършен, но не е повод за драма.
Виж целия пост
# 154
И самокритиката често се характеризира от другите като ниско самочувствие. Ох, ах, аз съм дебела и мъжете не ме харесват - ами ти значи си с ниско самочувствие. Ох, ах, аз съм просто добро момче на 40 без опит с жените - ами ти значи също си с ниско самочувствие.

Всъщност това са кокетни хленчения на хора с прекалено високо самочувствие, които първо се ядосват, че не получават полагаемото от другите, второ са жадни за внимание. Човек с ниско самочувствие седи по-нисък от тревата. Шумотевицата я вдигат самовлюбените егоцентрици, докато си разиграват представлението.
Съгласна съм, че човек, който наистина няма самочувствие, не би се мъчил да привлича внимание към себе си. Другото е просто театър. Познавам хора, които обожават да имат публика, но се преструват на скромни.
Виж целия пост
# 155
Социалните мрежи, Ютуб, а преди и обсесията по звездите доказват този феномен в хората - да се показват, да играят себе си, да се демонстират - проектират себе си през очите на другите.
Интересното обаче е, че другите наистина отразяват често пъти това, което те искат да покажат.
Това е една постоянна, двойна мимикрия и факт, че ние съществуваме само до там, до където съществуваме за другите.
Това в психологията се нарича феномена на Робинзон Крузо.
Доказано е, че хора на които им се отказва да гледат своето отражение и са изолирани полудяват много бързо.
Страшно много нишки ни свързват един с други.
Не знам дали сте чели или помните романа Невидимият на Уелс - но може да се интерпретира интересно, че ако другите не ни виждат, ние сами по себе си усещаме, че не съществуваме.
Виж целия пост
# 156
Пак си е ниско самочувствие това, поне аз така го тълкувам. Вижда се съмнение в личните качества и търсене на валидация. Хората с високо самочувствие не търсят такова, те знаят. “. “  Много често се вижда човек с ниско самочувствие да го играе, че е с високо. “

Това е задължЕ. Освен това самохвалстването е на макс, все едно не си чувала никога тези хубави думи от другите и ти е нужно сама да си ги повтаряш то побъркване. Първо е смешно като се сблъскаш със самохвалко но в един момент виждаш, че тоя човек е патологичен случай. Друг признак е когато все виждаш надпревара, надцакване и над фръцкане. Ако си мислеше, че те са по- зле от теб никога нямаше да ходиш да се надцакваш с тях. Кълват те тези дето ти завиждат.

Не мисля, че нормалните хора ще продължават да те търсят, като се държиш като лайно, но вероятно другите комплексари които са израстнали с травмабонд ще те търсят - ДА, и ще искат да ги травматизираш редовно. Ако самочувствието ти се гради да се обграждаш с деформирани комплексари - давай!

Горната теория на Чъби за невиждането има резон, много възрастни хора се оплакват че не ги виждат. “стават невидими” за околните. Обаче повечето от тия хора не успяват да изперкат а просто свикват с това че не им се обръща внимание. Има си едни хора които не могат да живеят без чуждо внимание, а има и такива които са свикнати на невнимание още от съвсем малки, вторите са много по устойчиви да си живеят без хора около себе си.
Виж целия пост
# 157
Това, за което говорите (Примадона и Инк) го е резюмирала Маргарет Тачър. "Being powerful is like being a lady. If you have to tell people you are, you aren't".
Виж целия пост
# 158
Никой не може да живее без чуждо внимание Прими, никой.
Никой не може да живее без да играе себе си.
И този, който е Невидим ненавижда своята невидимост и иска да излезе на Слънце.

Най-смешни са ми хората, които се опитват да докажат колко са над и пред понеже са зад и не остават от никого.
Защото те са най-много тези, които копнеят да са над.
Няма нищо лошо в копнежа, той е естествен. Абсурден е момента, в който отричаме човешката си същност, в която тъмната страна има такъв дял.
Виж целия пост
# 159
Чъбке, много поетична стана. Голяма драма голяма трагедия. Още не е настанал апокалипсиса и все още виждаме хора дето ходят по улицата и си казваме здрасти с тях, изцеждаме по някоя капка внимание от тези контакти и сме добре, все още има очи, които ни гледат… Спокойно, ние невидимите, не сме изперкали все още, държим се (от работния стол), ама вие видимите отдавна, май сте в джаза. Хиперактивността е знак за изтрещяване, нали знаеш.

А за “играенето на себе си”, ако се чувстваш като звезда на сцената сигурно “играеш себе си”. Аз съм си аз в повечето ситуации през деня, играя разни други персонажи понякога като си писна или да развеселявам околните.

От това които съм слушала за нарцисизма - нарцисите “играят себе си”, тяхното его ня съществува и те се чувстват като пред публика постоянно, като останат сами със себе си се побъркват защото няма кой да им напомни че съществуват. Твоят мироглед май се припокрива с нарцистичната патология. ОК? Айде със здраве.
Виж целия пост
# 160
Не разбирам какво означава "да играеш себе си". Аз предпочитам просто да бъда себе си през цялото време, да не ми се налага да се преструвам на нещо, което не съм. Иначе излиза, че пред всеки играеш различна роля, за да те хареса, поне така ми изглежда на мен. А кой си наистина? Предпочитам да не губя себе си, другите така или иначе няма винаги без изключение да ме одобряват, както и аз - тях. Приемам това за нещо естествено.
Ако пък под "да играеш себе си" се има предвид, че в различни моменти от живота се изискват, така да го кажем, различни норми на поведение, тогава съм склонна да се съглася. Например в работна среда не е желателно да се държиш така свободно, както със семейството си. Обаче аз това не бих го нарекла "да играеш себе си".
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия