Как общуваме помежду си?

  • 641
  • 27
Аз съм сравнително нова във форума, но ми прави впечатление, че много често и абсолютно непровокирано, тонът в темите се изостря, което мен лично ме натоварва. И се чудя кога това стана нормален начин да си говорим?

Не казвам, че всички трябва да сме супер мили и добри (въпреки, че би било хубаво Wink) или да сме на едно мнение - напротив, разговорът е много по-интересен когато има различни мнения и гледни точки. Но има някаква разлика между това да не си съгласен с някого и просто да се държиш грубо с него/нея.

Същото се отнася и ако в потока на информация си пропуснал нещо. Днес в тема бях конфронтирана точно с това и първите два коментара, след моя, бяха "не четеш. написано е" и "как да не е споменато. кой мислиш, че е Х", вместо да ми се даде директен отговор. Следя темата изкъсо и дадох линк на мнение, където има информация по въпроса, но е и детайлите, които мислех, че още не са оповестени. Специално разрових и последните 20 страници от темата, за да проверя дали не съм пропуснала нещо, но не това има значение в случая, а как си говорим и... за мен това кълване не е нормално и конструктивно отношение във форум, а го срещам често (сравнително рядко съм потърпевша).

Прекарала съм по-голямата част от живота си в чужбина и подобно поведение има и тук, но е рядкост. Във форуми дори не съм го срещала - спорове, неразбирателства, сблъсъци на характери - да, но не и такова "троснато" отношение. Бих казала, че на много от местата, в които съм живяла, такъв начин на общуване се приема доста по-зле, докато тук често минава някак си за нормално и рядко се сигнализира, че това всъщност не е ок.

Та ми е интересно - вие забелязвате ли го това или аз  вече имам много нисък праг на поносимост? Sweat Smile

Тук много искам да споделя и за принципите на ненасилствена комуникация, затова споделям този разговор с психолог, излъчен от Bulgaria on Air: https://www.bgonair.bg/a/219-balgariya-sutrin-v-sabota-i-nedelya … yagvame-konflikti
Виж целия пост
# 1
Не малко хора по тези географски ширини наистина бъркат продуктивния спор с лична атака, а ежедневното общуване често се превръща в надпревара за доказване на правота, вместо в диалог.
Нямам представа откъде , защо тази агресия и какво им носи .
Виж целия пост
# 2
Забелязвам го. И в чужбина го има, но по-олекотено (живях 20 години навън). Такъв ни е манталитета. Като се върнах преди 3 години го раздавах културно Grinning  Гледаха ме странно, подозрително, и постепенно се слях с масата.
Влизаш в магазин, където си сам. Поздравяваш, гледат те криво. В чакалня, същото. Слизаш от селски автобус, поздравяваш с довиждане, мислят те за луд. И, постепенно, ставаш като всички. С намусена маска.
Новите поколения уж са по-добре. Но и там си личи домашното възпитание. Да благодарят примерно, супер рядко. Иначе кимат по европейски за да и не. Тоест обратно на българското.
След поколения ще стане.
Виж целия пост
# 3
Вие какво очаквате от народ, който е съставен основно от хора, на които е отнета връзката с вярата и с традициите? Комунизмът е нанесъл непоправими щети като е обработвал съзнания, избил е интелигенцията, дал е власт на малодушието, липсата на достойнство, наглостта и всички останали качества на Бай Ганьо.
Това не е само във форума, на пътя по шофирането може да установите големия процент агресия, надцакване, чувство за безнаказаност, гордост от нарушение на правилата.
Можете да го намерите и в училище - децата са опиянени от това да се доказват чрез простащина.
Няма да промените хората, като ги сравнявате с чужди общества. Дори още повече ще ги накарате да си се харесват.
Ясно е, че комплексите и емоционалните травми са едната страна на монетата, но липсата на принципи, стойност и достойнство е най- отчетливата ни характеристика.
Виж целия пост
# 4
Aether, в този форум рано или късно ще кръстосаш шпаги с някого.

Винаги можеш да докладваш нечие мнение на модератор, ако прецениш.

Иначе е добре да не приемаш много лично някои хапливи коментари. Първо - не си струва. Второ - форумът е място и за разтуха, развлечение, разсейване. Приеми, че понякога може би самите пишещи са под изключителен стрес, който не могат да контролират и им избива нанякъде Grinning
Виж целия пост
# 5
Telesilla, аз вече съм имала пререкания във форума, така че не съм чак такъв заек във форума Simple Smile Интересно ми е защо хората си го причиняват това с агресията и негативността, защото натоварва не само пишещия, но и хората, с които общува. Аз не мисля, че за това сме се събрали тук. Иначе съм съгласна, че не трябва да се взимат навътре нещата - аз със сигурност не го правя, но не е каквото и да не го забелязвам като (сравнително доминиращ) модел на комуникация. Аз не мога да си представя някой да изпитва удоволствие от това. В повечето случаи се опитвам се реагирам по начин, с който да сигнализирам, че агресията и "кълването" са ненужни, без аз самата да агресирам (аз и да искам, не мога Joy).

Иначе живея в Австрия и в едно интервю Christoph Waltz беше описал австрийците много точно - всички са много мили, но изобщо не са искрени в това Joy Това е защото обичат нещата да са лесни и леки, а с този тип комуникация наистина не се натоварваш. Сега, ще излъжа, ако кажа, че не съм срещала агресия или лошо отношение, но в повечето случаи са ми теглили една майна по изключително учтив начин. Та си давам сметка, че и средата, в която живея, ми е смъкнала доста прага на толерантност.
Виж целия пост
# 6
Хора които са просто форумен ник и аватар не ме интересуват особено.
Виж целия пост
# 7
Интересно ми е защо хората си го причиняват това с агресията и негативността, защото натоварва не само пишещия, но и хората, с които общува.

Тези хора са агресивни не само във форума, те и в реалния живот са такива. Комплекси някакви...

Хора които са просто форумен ник и аватар не ме интересуват особено.

И аз съм така, но понякога оставам шокирана от  негативността и злобата, които се изливат  тук.
Виж целия пост
# 8
И на мен ми направи впечатление същото.
И аз съм сравнително нов потребител в платформата, също живяла години извън страната, и ми направи впечатление колко често се стига до негативни коментари и грубости. 
Неприятно е, но вече не ме дразни толкова. Когато някой си позволи да има грубо или обидно поведение към мен, това говори повече за неговия собствен свят, а не за моите действия. Мисля си, в колко сив и болезнен свят трябва да живее този човек, за да му харесва да обижда и наранява другите. Моят свят не е сив, моят свят е прекрасен и аз нямам нужда да обиждам. Това е.
По-скоро ми е тъжно за такива хора, не им се сърдя.
Виж целия пост
# 9
Когато някой си позволи да има грубо или обидно поведение към мен, това говори повече за неговия собствен свят, а не за моите действия. Мисля си, в колко сив и болезнен свят трябва да живее този човек, за да му харесва да обижда и наранява другите. Моят свят не е сив, моят свят е прекрасен и аз нямам нужда да обиждам. Това е.
По-скоро ми е тъжно за такива хора, не им се сърдя.

Извинявай, но в момента ти правиш същото, от което се оплакваш. „Този човек“, когото визираш, също има право да се почувства обиден и да се оплаче от злоба, завист и какво още беше там, от което обикновено се оплакват, когато някой не е съгласен с тях или им зададе неудобен въпрос. Комуникативните умения трябва да са двустранни, не може само да изискваш от отсрещната страна, без да предлагаш същото. Това, че някой не е съгласен с твоята теза или се усъмнява в някоя подробност, не е основание да се почувстваш обиден и да му поставяш негативни оценки.
Като днес в темата за мъжа, жалващ се, че жена му не искала да спи с него, но на логичните въпроси, опитващи се да изяснят ситуацията или му обяснят как може би стоят нещата от нейната гледна точка, обвини събеседниците си в злоба.
А и през годините се нагледахме на оплакващи се нови потребители, които в един момент се превърнаха в тормозители.
Най-големите и незабравими обиди обикновено са нанесени с благ тон и учтива усмивка. И нямам предвид лицемерие, което също го има, а за искрено желание да помогнеш или да представиш друга гледна точка, а отсреща те заклеймят като най-големия враг на тутраканската селищна система.
Виж целия пост
# 10
Две мои близки приятелки чужденки, от години живеещи в България, са ми споделяли подобни впечатления и помня много добре изумлението на едната, поводът видео, в което българин споделя как майстори нещо си в гаража, някакво изкуство беше. И тя беше сащисана как болшинството коментари били ама пич, как можеш да слушаш чалга, защо не са ти подредени инструментите, ама това не се прави така, много ти е грозна творбата и нататък в същия стил. Единични коментари по същество за нещото, което човекът показал. Жената каза, че гледа същия тип творчество в чуждестранни канали и там коментарите са предимно тип браво; питане за подробности за процеса и съвети да пробва разни трикове, като цяло на принципа ако не харесаш, подмини безмълвно.
Казах й следното: шатце,  ние в България винаги знаем най-добре и винаги търсим кусурите да ги натрием в носа на околните. Това ни е национален спорт.
В кулинарните групи какво става, ако някой сготви охлюви или по-екзотични карантии...Joy ами в групите за ремонт на дома...леле майко...
А тук, в този форум, съм забелязала следната тенденция - първите няколко коментара, особено от потребители с авторитет,  задават тона на цялата тема. Някои взривоопасни теми се развиват учудващо толерантно, а някои уж семпли теми разделят морета на две...
Виж целия пост
# 11
А и през годините се нагледахме на оплакващи се нови потребители, които в един момент се превърнаха в тормозители.

Когато срещнеш лошо отношение е много лесно да отвърнеш на тълпата със същото. В някакъв момент този порочен кръг трябва да се пречупи. Това ме мотивира и да повдигна темата. Ще помоля да не се ползва за лични нападки Simple Smile

Eva+, на мен това ми е болна тема, защото точно тези негативни реакции, че някой прави нещо, карат обществото да бъде пасивно, а това ни е ОГРОМЕН проблем в България, но това е повод за друга тема Simple Smile
Виж целия пост
# 12
О, в социалните мрежи е страшно. Simple Smile
Но го има и обратното. Например някой се оплаче, че са го глобили за нещо – неправилно паркиране, превишена скорост или нещо подобно. И хората – кои по-учтиво, кои не толкова, му обясняват колко не е прав, че е нарушил закона (който е длъжен да знае, между другото!) и че няма основание да се оплаква. Е, поне половината коментари са обиди към първата група – поборниците за спазване на правилата. Наричат ги какви ли не, псуват ги, кълнат ги, че и децата им, и родата до девето коляно...

Скрит текст:
Скорошен пример – мъж споделя клип как в спряла на светофар кола шофьорката си цъка телефона, докато малкото ѝ (около или под 2-годишно) дете щъка между предната и задната седалка. Няма столче, няма колан, щъка си детенцето... Естествено, много хора се възмутиха, но представа си нямате какво се изля върху тях – и то главно от жени. За тях сигурността на детето беше без значение, по-важно им беше да обиждат, псуват и кълнат тези, които според тях били възмутени, че жената си цъкала в телефона... Те даже не осъзнаваха какъв всъщност е проблемът, отделно начина, по който го проявиха.
Виж целия пост
# 13
Етер, има една умна мисъл, която и аз понякога забравям: никога не пропускай удобен момент да замълчиш.
Ама не - ние търсим начин да се покажем,  да ни видят, да ни чуят...и не си даваме сметка как вадим на показ цялата си несигурност, комплексите си за малоценност. Не знам защо е така. Но го усещам и у себе си, боря се с желанието да се покажа като последна инстанция, защото съзнавам колко е нелепо.
Има го и другото, възпитаните хора, които подминават различното от вкуса си и не коментират, те просто не се виждат.
А тук, във форума, някой и друг здравословен шамар са помогнали на немалко хора.
Като говорим за социални мрежи...в групите за пътни нарушения е...дъното.
Виж целия пост
# 14
Хората бъркат конструктивната критика със заяждане понякога. Обратното също.
Добрият тон е в основата на общуването. Няма ли го- няма смисъл.
Преди много се палех,  подскачах,  обиждах се често. Дори когато имаха хора правото. Тук във форума също. Да, но... започнах да правя разликата кога човек е конструктивно настроен и кога просто се заяжда. Особено наживо много пъти са ме кълвали без повод, даже не се трогвам. Като знам че не е така, кой ще ми обяснява какво е. Гледам,  слушам и преживям. Не винаги имам нерви да се обяснявам.
Намалих социалните мрежи нарочно. Да не кажа вече не ги използвам. Тук във форума и да се замеряме и караме пак ми е приятно да чета, отколкото другото.
Откакто се изолирах съм в пъти по-срокойна и уравновесена.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия