Как общуваме помежду си?

  • 874
  • 31
# 30
Когато на времето се присъединих към първия ми форум, ми се стори че всички много агресивно ми наскачаха.

Бях се наплашила от форумите, защото където и да вляза в БГ форум, хората са агресивни.

ОБАЧЕ - започнах да участвам в чуждестранни форуми и видях че хората там не са чак толкова големи диваци (първосигнални) и се научих и аз да общувам нормално.
Под “нормално” имам предвид - да не се заяждам, да не се паля, да не приемам нечии коментари като някаква лична нападка - като цяло да съм отворена към чуждото мнение.
Българите имат едно такова войнствено чувство че те знаят най добре, видяли са най доброто и до край искат да накарат отсрещната страна да им разбере гледната точка, ей това нещо до надмогнах. Който ще да разбира и да харесва, аз си пиша и приемам чуждите глупости също, не е казано че моето мнение е най…

Това което исках да кажа е че : още си недорасла да бъдеш форумна мама. Като спре да те дразни агресията, си минала бойното кръщение. Аз вече не забелязвам. Тук ми е в повечето теми скука, но от време на време е супер смях, защото гледаш нещата като философ, а не като боец за правота.
Виж целия пост
# 31
Ще допълня и аз към мнението на Примадона мои си наблюдения.

Спомням си и аз като имах регистрация в друг форум преди време. После дойдох тук. Как се палех и даже тормозех Grinning
Даже наскоро си четох старите коментари, оценявам се като дече.
Не съм постоянна обаче, признавам. Имам навика да идвам, когато имам музата. На приливи и отливи съм.

Най-хубавото ми чувство е, като съм почивка от дигиталното и каквото и да е и се гмурна през глава в живота. А после се връщам тук, за справка на часовника и оставям моето. Не вярвам, че е всеобща истина моето написано, а парченце от големия пъзел. Някои съфорумници са с по-големи парчета, други с по-пъстри, трети с по-нестандартни форми. И това всичко от живота, който живеят извън форума. И за мен това е красивото.

А иначе да, съгласна съм за чуждестранните форуми. Често чета там, просто да видя някои неща. Изключително меко и съчувствено си говорят, особено по лични теми. Тук като знам, от първия или втория пост получаваш един здрав шамар, ама той не е с лошо. Даже бих казала, че е опреснителен. Защо трябва да се самозалъгваме? Животът и без това е станал един такъв...по-добре грозната истина и право куме в очи.

Ще допълня и за характеропатията ни сме максими:
"Ти ли ще ми кажеш!"
"Аз това го знам по друг начин!"
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия