Книга на месец септември - Жан Батист Андреа - "Да бди над нея"
https://dox.abv.bg/download?id=7474c8a72a&code=1# -> линк за сваляне
Код за достъп: 351816
Септемврийски книжен клуб - 2026
- Публикувана: 6 септ. 2026, 22:34 ч.
- Последно мнение: 7 септ. 2026, 23:08 ч.
6 септ. 2026, 22:34 ч.
Книга на месец септември - Жан Батист Андреа - "Да бди над нея"
https://dox.abv.bg/download?id=7474c8a72a&code=1# -> линк за сваляне
Код за достъп: 351816
Виж целия пост
Книга на месец септември - Жан Батист Андреа - "Да бди над нея"
https://dox.abv.bg/download?id=7474c8a72a&code=1# -> линк за сваляне
Код за достъп: 351816
# 1
6 септ. 2026, 23:01 ч.
Инфи, благодаря за темата!
Прочетох книгата и в интерес на истината ми беше много интересна. Дотолкова, че да тръгна да търся информация дали все пак не съществува такава скулптура.
Историята е изключително интересна и ни превежда през един сериозен отрязък от време, време, бурно и наситено със събития. Не само в живота на главния герой, но и на световната сцена. Две войни, от които малко хора са останали незасегнати. Мимо се оказва много интересен образ - необичайна личност, чийто характер е трудно да разгадаем - избухлив, нежен, мил, и в същото време твърдоглав и влюбен в едно момиче за цял живот. Отношенията между него и Виола са необичайни, защото няма нищо плътско, но са наситени с много емоции и интензитет. Дори в нещастията си и двамата са все едно двете страни на една монета, въпреки че не са астрални близнаци
Книгата носи нещо специфично, защото не е точно книга за изкуството, не е и книга за религията. Донякъде е за това, че понякога нещо, някой, ни открива онази светлина, но и понякога ни я взема. Способността да виждаме в един къс камък и да открием съвършенство. Стилът е прекрасен, текста се лее, не случайно има награда книгата. Пренася те в едни различни времена и някак не искаш да свършва, защото там някъде те чака наградата - онази Пиета, която те кара да откриваш едни други светове...
Благодаря за идеята да прочетем точно тази книга!
Виж целия пост
Прочетох книгата и в интерес на истината ми беше много интересна. Дотолкова, че да тръгна да търся информация дали все пак не съществува такава скулптура.
Историята е изключително интересна и ни превежда през един сериозен отрязък от време, време, бурно и наситено със събития. Не само в живота на главния герой, но и на световната сцена. Две войни, от които малко хора са останали незасегнати. Мимо се оказва много интересен образ - необичайна личност, чийто характер е трудно да разгадаем - избухлив, нежен, мил, и в същото време твърдоглав и влюбен в едно момиче за цял живот. Отношенията между него и Виола са необичайни, защото няма нищо плътско, но са наситени с много емоции и интензитет. Дори в нещастията си и двамата са все едно двете страни на една монета, въпреки че не са астрални близнаци
Книгата носи нещо специфично, защото не е точно книга за изкуството, не е и книга за религията. Донякъде е за това, че понякога нещо, някой, ни открива онази светлина, но и понякога ни я взема. Способността да виждаме в един къс камък и да открием съвършенство. Стилът е прекрасен, текста се лее, не случайно има награда книгата. Пренася те в едни различни времена и някак не искаш да свършва, защото там някъде те чака наградата - онази Пиета, която те кара да откриваш едни други светове...
Благодаря за идеята да прочетем точно тази книга!
# 2
6 септ. 2026, 23:13 ч.
Geia, прекрасно описваш! Ще я изслушам в Сторител тези дни, видях, че я има.
Виж целия пост
# 3
6 септ. 2026, 23:19 ч.
Благодаря ти! Надявам се още някой да пише и да заформим дискусия.
Виж целия пост
# 4
7 септ. 2026, 18:44 ч.
Писах за книгата в другата тема, но търсачката е толкова безполезна, че не мога да си открия мнението.
Сравнително скоро четох книгата. Не познавам добре модерни френски автори (Валери Перен не ми допада) и не знаех какво да очаквам. "Да бди над нея" е много съзерцателен и амбициозен роман. Мимо, който е талантлив скулптор, живеещ в доста трудно време, случайно попада в сферата на едно от най-аристократичните семейства в Италия. Книгата е за изкуството, за човешки взаимоотношения, за политика, за това кое е важно в живота.
Някои от ревютата ме бяха накарали да мисля, че е любовна история. Но тук няма любовна история между Мимо и Виола. Техните отношения за много по-комплексни и съм съгласна с Geia, че за изпълнени с емоции и интензитет. Виола е образ, който не принадлежи на епохата си и може би заради това не знам доколко достоверен го почувствах. Виждах я сякаш все отдалече, през това, което погледът на Мимо ни показа: по-скоро като кратки клипове направени през времето вместо плътен образ. Желанието й да се откъсне от тази среда беше болезнено. Може да не са астрални близнаци, но Мимо и Виола са чудаци в обществото си.
Не мисля, че ще стане от любимите ми книги, но се радвам, че я прочетох. Добре написана е и с много нюанси.
Виж целия пост
Сравнително скоро четох книгата. Не познавам добре модерни френски автори (Валери Перен не ми допада) и не знаех какво да очаквам. "Да бди над нея" е много съзерцателен и амбициозен роман. Мимо, който е талантлив скулптор, живеещ в доста трудно време, случайно попада в сферата на едно от най-аристократичните семейства в Италия. Книгата е за изкуството, за човешки взаимоотношения, за политика, за това кое е важно в живота.
Някои от ревютата ме бяха накарали да мисля, че е любовна история. Но тук няма любовна история между Мимо и Виола. Техните отношения за много по-комплексни и съм съгласна с Geia, че за изпълнени с емоции и интензитет. Виола е образ, който не принадлежи на епохата си и може би заради това не знам доколко достоверен го почувствах. Виждах я сякаш все отдалече, през това, което погледът на Мимо ни показа: по-скоро като кратки клипове направени през времето вместо плътен образ. Желанието й да се откъсне от тази среда беше болезнено. Може да не са астрални близнаци, но Мимо и Виола са чудаци в обществото си.
Не мисля, че ще стане от любимите ми книги, но се радвам, че я прочетох. Добре написана е и с много нюанси.
# 5
7 септ. 2026, 22:37 ч.
За мен отношенията им бяха като творец и муза. Той я обичаше, оставяше се тя да го извая такъв, какъвто е удобен за нейните цели, но му даваше достъп до един различен свят, свят, в който двамата са равни.
Виж целия пост
# 6
7 септ. 2026, 23:04 ч.
Благодаря за темата, Инфи!
Наскоро приключих книгата и много ми хареса - толкова, че и аз тръгнах да търся има ли наистина Микеланджело Виталиани.
Мимо и Виола, не наистина астрални близнаци, но толкова близки по мечти, мислене, сръдни и инат
, че все едно са. Спорно е кой от двамата е главният герой, според мен и двамата са това, което движи книгата. Мимо - бедното малко момче, което със своя гений оставя диря в скулптурната история. Това провиждане какво може да излезе от едно парче необработен камък, за да стане шедьовър, ето това е истинската сила на един скулптор. Виола - говорещата с мъртвите, майката на едно мече, жадуваща да бъде чута, видяна и да полети. Сбъдва мечтата си, но полетът и тялото й са безжалостно прекършени.
Имала съм привилегията да видя оригиналната Пиета на Микеланджело Буонароти на живо в базиликата "Свети Петър" във Ватикана. Пред такива шедьоври може само да мълчиш, попиваш и благоговееш. Идеята на финала на книгата за "Пиета"-та на Мимо Виталиани ми бръкна в сърцето. Кара те да се замислиш, наистина.
Въобще не съжалявам, че прочетох тази книга и благодаря на този, който я предложи.
Виж целия пост
Наскоро приключих книгата и много ми хареса - толкова, че и аз тръгнах да търся има ли наистина Микеланджело Виталиани.
Мимо и Виола, не наистина астрални близнаци, но толкова близки по мечти, мислене, сръдни и инат
, че все едно са. Спорно е кой от двамата е главният герой, според мен и двамата са това, което движи книгата. Мимо - бедното малко момче, което със своя гений оставя диря в скулптурната история. Това провиждане какво може да излезе от едно парче необработен камък, за да стане шедьовър, ето това е истинската сила на един скулптор. Виола - говорещата с мъртвите, майката на едно мече, жадуваща да бъде чута, видяна и да полети. Сбъдва мечтата си, но полетът и тялото й са безжалостно прекършени.Имала съм привилегията да видя оригиналната Пиета на Микеланджело Буонароти на живо в базиликата "Свети Петър" във Ватикана. Пред такива шедьоври може само да мълчиш, попиваш и благоговееш. Идеята на финала на книгата за "Пиета"-та на Мимо Виталиани ми бръкна в сърцето. Кара те да се замислиш, наистина.
Въобще не съжалявам, че прочетох тази книга и благодаря на този, който я предложи.
Препоръчани теми