Книга на месец септември - Жан Батист Андреа - "Да бди над нея"
https://dox.abv.bg/download?id=7474c8a72a&code=1# -> линк за сваляне
Код за достъп: 351816
Септемврийски книжен клуб - 2026
- Публикувана: 6 септ. 2026, 22:34 ч.
- Последно мнение: 21 септ. 2026, 12:32 ч.
6 септ. 2026, 22:34 ч.
Книга на месец септември - Жан Батист Андреа - "Да бди над нея"
https://dox.abv.bg/download?id=7474c8a72a&code=1# -> линк за сваляне
Код за достъп: 351816
Виж целия пост
Книга на месец септември - Жан Батист Андреа - "Да бди над нея"
https://dox.abv.bg/download?id=7474c8a72a&code=1# -> линк за сваляне
Код за достъп: 351816
# 1
6 септ. 2026, 23:01 ч.
Инфи, благодаря за темата!
Прочетох книгата и в интерес на истината ми беше много интересна. Дотолкова, че да тръгна да търся информация дали все пак не съществува такава скулптура.
Историята е изключително интересна и ни превежда през един сериозен отрязък от време, време, бурно и наситено със събития. Не само в живота на главния герой, но и на световната сцена. Две войни, от които малко хора са останали незасегнати. Мимо се оказва много интересен образ - необичайна личност, чийто характер е трудно да разгадаем - избухлив, нежен, мил, и в същото време твърдоглав и влюбен в едно момиче за цял живот. Отношенията между него и Виола са необичайни, защото няма нищо плътско, но са наситени с много емоции и интензитет. Дори в нещастията си и двамата са все едно двете страни на една монета, въпреки че не са астрални близнаци
Книгата носи нещо специфично, защото не е точно книга за изкуството, не е и книга за религията. Донякъде е за това, че понякога нещо, някой, ни открива онази светлина, но и понякога ни я взема. Способността да виждаме в един къс камък и да открием съвършенство. Стилът е прекрасен, текста се лее, не случайно има награда книгата. Пренася те в едни различни времена и някак не искаш да свършва, защото там някъде те чака наградата - онази Пиета, която те кара да откриваш едни други светове...
Благодаря за идеята да прочетем точно тази книга!
Виж целия пост
Прочетох книгата и в интерес на истината ми беше много интересна. Дотолкова, че да тръгна да търся информация дали все пак не съществува такава скулптура.
Историята е изключително интересна и ни превежда през един сериозен отрязък от време, време, бурно и наситено със събития. Не само в живота на главния герой, но и на световната сцена. Две войни, от които малко хора са останали незасегнати. Мимо се оказва много интересен образ - необичайна личност, чийто характер е трудно да разгадаем - избухлив, нежен, мил, и в същото време твърдоглав и влюбен в едно момиче за цял живот. Отношенията между него и Виола са необичайни, защото няма нищо плътско, но са наситени с много емоции и интензитет. Дори в нещастията си и двамата са все едно двете страни на една монета, въпреки че не са астрални близнаци
Книгата носи нещо специфично, защото не е точно книга за изкуството, не е и книга за религията. Донякъде е за това, че понякога нещо, някой, ни открива онази светлина, но и понякога ни я взема. Способността да виждаме в един къс камък и да открием съвършенство. Стилът е прекрасен, текста се лее, не случайно има награда книгата. Пренася те в едни различни времена и някак не искаш да свършва, защото там някъде те чака наградата - онази Пиета, която те кара да откриваш едни други светове...
Благодаря за идеята да прочетем точно тази книга!
# 2
6 септ. 2026, 23:13 ч.
Geia, прекрасно описваш! Ще я изслушам в Сторител тези дни, видях, че я има.
Виж целия пост
# 3
6 септ. 2026, 23:19 ч.
Благодаря ти! Надявам се още някой да пише и да заформим дискусия.
Виж целия пост
# 4
7 септ. 2026, 18:44 ч.
Писах за книгата в другата тема, но търсачката е толкова безполезна, че не мога да си открия мнението.
Сравнително скоро четох книгата. Не познавам добре модерни френски автори (Валери Перен не ми допада) и не знаех какво да очаквам. "Да бди над нея" е много съзерцателен и амбициозен роман. Мимо, който е талантлив скулптор, живеещ в доста трудно време, случайно попада в сферата на едно от най-аристократичните семейства в Италия. Книгата е за изкуството, за човешки взаимоотношения, за политика, за това кое е важно в живота.
Някои от ревютата ме бяха накарали да мисля, че е любовна история. Но тук няма любовна история между Мимо и Виола. Техните отношения за много по-комплексни и съм съгласна с Geia, че за изпълнени с емоции и интензитет. Виола е образ, който не принадлежи на епохата си и може би заради това не знам доколко достоверен го почувствах. Виждах я сякаш все отдалече, през това, което погледът на Мимо ни показа: по-скоро като кратки клипове направени през времето вместо плътен образ. Желанието й да се откъсне от тази среда беше болезнено. Може да не са астрални близнаци, но Мимо и Виола са чудаци в обществото си.
Не мисля, че ще стане от любимите ми книги, но се радвам, че я прочетох. Добре написана е и с много нюанси.
Виж целия пост
Сравнително скоро четох книгата. Не познавам добре модерни френски автори (Валери Перен не ми допада) и не знаех какво да очаквам. "Да бди над нея" е много съзерцателен и амбициозен роман. Мимо, който е талантлив скулптор, живеещ в доста трудно време, случайно попада в сферата на едно от най-аристократичните семейства в Италия. Книгата е за изкуството, за човешки взаимоотношения, за политика, за това кое е важно в живота.
Някои от ревютата ме бяха накарали да мисля, че е любовна история. Но тук няма любовна история между Мимо и Виола. Техните отношения за много по-комплексни и съм съгласна с Geia, че за изпълнени с емоции и интензитет. Виола е образ, който не принадлежи на епохата си и може би заради това не знам доколко достоверен го почувствах. Виждах я сякаш все отдалече, през това, което погледът на Мимо ни показа: по-скоро като кратки клипове направени през времето вместо плътен образ. Желанието й да се откъсне от тази среда беше болезнено. Може да не са астрални близнаци, но Мимо и Виола са чудаци в обществото си.
Не мисля, че ще стане от любимите ми книги, но се радвам, че я прочетох. Добре написана е и с много нюанси.
# 5
7 септ. 2026, 22:37 ч.
За мен отношенията им бяха като творец и муза. Той я обичаше, оставяше се тя да го извая такъв, какъвто е удобен за нейните цели, но му даваше достъп до един различен свят, свят, в който двамата са равни.
Виж целия пост
# 6
7 септ. 2026, 23:04 ч.
Благодаря за темата, Инфи!
Наскоро приключих книгата и много ми хареса - толкова, че и аз тръгнах да търся има ли наистина Микеланджело Виталиани.
Мимо и Виола, не наистина астрални близнаци, но толкова близки по мечти, мислене, сръдни и инат
, че все едно са. Спорно е кой от двамата е главният герой, според мен и двамата са това, което движи книгата. Мимо - бедното малко момче, което със своя гений оставя диря в скулптурната история. Това провиждане какво може да излезе от едно парче необработен камък, за да стане шедьовър, ето това е истинската сила на един скулптор. Виола - говорещата с мъртвите, майката на едно мече, жадуваща да бъде чута, видяна и да полети. Сбъдва мечтата си, но полетът и тялото й са безжалостно прекършени.
Имала съм привилегията да видя оригиналната Пиета на Микеланджело Буонароти на живо в базиликата "Свети Петър" във Ватикана. Пред такива шедьоври може само да мълчиш, попиваш и благоговееш. Идеята на финала на книгата за "Пиета"-та на Мимо Виталиани ми бръкна в сърцето. Кара те да се замислиш, наистина.
Въобще не съжалявам, че прочетох тази книга и благодаря на този, който я предложи.
Виж целия пост
Наскоро приключих книгата и много ми хареса - толкова, че и аз тръгнах да търся има ли наистина Микеланджело Виталиани.
Мимо и Виола, не наистина астрални близнаци, но толкова близки по мечти, мислене, сръдни и инат
, че все едно са. Спорно е кой от двамата е главният герой, според мен и двамата са това, което движи книгата. Мимо - бедното малко момче, което със своя гений оставя диря в скулптурната история. Това провиждане какво може да излезе от едно парче необработен камък, за да стане шедьовър, ето това е истинската сила на един скулптор. Виола - говорещата с мъртвите, майката на едно мече, жадуваща да бъде чута, видяна и да полети. Сбъдва мечтата си, но полетът и тялото й са безжалостно прекършени.Имала съм привилегията да видя оригиналната Пиета на Микеланджело Буонароти на живо в базиликата "Свети Петър" във Ватикана. Пред такива шедьоври може само да мълчиш, попиваш и благоговееш. Идеята на финала на книгата за "Пиета"-та на Мимо Виталиани ми бръкна в сърцето. Кара те да се замислиш, наистина.
Въобще не съжалявам, че прочетох тази книга и благодаря на този, който я предложи.
# 8
20 септ. 2026, 20:10 ч.
Искам да предложа "Богатство от пясък" на Рута Сепетис за следващия месец, но не знам дали се намира електронно.
Имам няколко за Хелоуин, но не знам дали са преведени. Може би пък някой трилър--"Пентограма" на Несбьо? Тя предполагам се намира в електронен вариант (да, в Читанка).
Виж целия пост
Имам няколко за Хелоуин, но не знам дали са преведени. Може би пък някой трилър--"Пентограма" на Несбьо? Тя предполагам се намира в електронен вариант (да, в Читанка).
# 10
20 септ. 2026, 21:26 ч.
И аз така.
Но ако някой я търси на английски:
Тогава "Пентограма" на Несбьо предлагам, но ще следя за други интересни предложения с Хелоуин тематика. (Току-що прочетох "Снежният човек"--добър трилър--и разбрах, че съм пропуснала "Пентограма".) Първите от серията за Хуле не ми харесаха.
Виж целия пост
Но ако някой я търси на английски:
Скрит текст:
има я в оуъшън пдф
Тогава "Пентограма" на Несбьо предлагам, но ще следя за други интересни предложения с Хелоуин тематика. (Току-що прочетох "Снежният човек"--добър трилър--и разбрах, че съм пропуснала "Пентограма".) Първите от серията за Хуле не ми харесаха.
# 11
21 септ. 2026, 12:32 ч.
Несбьо "Червеношийката" ми е любима. Първа я прочетох и след това продължих, но след "Кралството.." ми омръзна, но ако сте рекли да е за октомври "Пентограма" ще се навия.
Виж целия пост
Препоръчани теми