! Вашите коментари ме вдъхновиха и въпреки някои неприятни ежедневни спънки
, се зачетох в книгата на септември. Много ми харесва и виждам точно това, което и вие сте видели
Затова и няма да повтарям вашите впечатления от Мимо и Виола - наистина съвпадението е пълно.
- когато Мимо се опитва да си тръгне от Флоренция и става жертва на отвратителното нападение до гарата, той твърди, че никой не знае нищо за неговия живот и съдба в следващите месеци... Обаче, ходи по кръчми, където ходят и старите му авери; много хора идват в цирка; в някакъв момент подновява връзката си с каменоделците ... Сериозно? Как локацията му е останала тайна от Нери? Е, художествена измислица - това ще кажем и ... усмивки

А ми се иска да я дискутирам с вас. Моите любими книги от тази авторка си остават "Удавниците" и "My darling girl". "Не разравяй пръстта" е в типичния стил на Макмеън и веднага грабва вниманието с шокиращо събитие в едно малко, отдалечено от света градче. Пак имаме 2 времеви линии--1919 и 2016. За мен линията от началото на века беше по-интересна. Някои мои въпроси не получиха отговор в края на книгата. Увличащ роман и приятен за четене, но за мен не е най-добрият на Макмеън. 
Препоръчани теми