Професионално училище в голям град, в който учат деца от цялата област. Между тях - едно циганче - с най-бисерния почерк, който сте виждали; идва сравнително подготвен на училище, пише домашни - изобщо - чудо. По време на втората година подава молба за прекъсване по семейни причини.
Следващата година родителите идват да го запишат в по-долния клас и в частен разговор обясняват причините за прекъсването - тормозен е от съучениците си - българи. Заради това, че е циганин. Всяка сутрин го посрещали на гарата, взимали му парите и ако упорствал да ходи на училище, го набивали. А също и ако не им харесало колко им носи или какво е казал или какво си носел за закуска от вкъщи. Казвали му: "Не щем цигани в нашето училище".
Момчето търпяло, търпяло, пък изпищяло вкъщи. Родителите го спрели от училище, за да изпусне една година, да бъде в друг клас на следващата година и да мине в обратната смяна на тези, които са го тормозели. С надеждата, че ще го оставят на мира.
На въпроса, защо не са казали на никого в училище за това, защо не са потърсили помощ, отговорът е - защото знаем какво е да си циганин....
Момчето завърши училище с добър успех...