Мнение относно прекъсване на университет

Психиката е преди всичко. Няма за какво да се колебаеш.

Аз паузирах за 4 години магистратурата си. Не съжалявам. Отпочинах си, намерих си работа, след което се завърнах и защитих. Сега докторантура. Ако не си бях взела почивката от университета щях да се откажа от всичко в сферата.

   Не мисля, че някой би могъл да Ви отговори еднозначно. Зависи от Вас самата и Вашите нагласи.
   В университета ни бяха представили статистика, че 80% от прекъсналите, не се връщат повече. Разбира се, останалите 20% се връщат след време и продължават напред. Но статистиката казва, че е по-голяма вероятността да не завършите образованието си, ако го прекъснете.
   Също както и предходните потребители, аз прекъснах и след няколко години се върнах и продължих. Така че, ние сме от положителните примери
   Но отчетете и затрудненията, които ще имате след това. Например нови колеги с които да свикнете, възможно е и нови преподаватели. Най-големият проблем за мен беше, че имаше промяна на учебния план. Тоест, ако след време, когато се върнете, има промяна на учебния план на Вашата специалност, ще имате да взимате допълнителни изпити за да приравните.
   Помислете от какво идва напрежението Ви - от това да съчетавате работа и присъстие в университета, от начина на преподаване на преподавателите, от това да имате високи оценки на изпитите? Според мен ако анализирате добре от къде идва напрежението, евентуално ще можете да намерите и друго решение. Споменавате, че искате да учите език, тоест ученето не Ви притеснява. По-скоро нещо друго.

Психическото изтощение, ако е от един университет само, не виждам защо се мъчите.
И как очаквате да научите един език….

Прекъсване на образовние по избрана специалност и научаване на чужд език за кратко време, поне на мен, ми се струва като не добро използване на времето.
По-малко драма и повече средоточаване върху важните неща.

Ако студентът в това време работи и се развива професионално, както и в други насоки (курсове, специализации, създаване на бизнес или на семейство), тогава е оправдано.
Ако цяла година само учи език и се размотава, тогава е губене на време.
Щом толкова е в тежест ученето, по-добре без него. Зависи каква е обаче алтернативата.

Решението е лично. С кого водите спор за прекъсването - себе си или родител? За каква специалност става въпрос? Въобще имате ли интерес към нея? Аз например в такива моменти стискам зъби и действам докато не мине, защото много по-страшно ми се струва след година да се връщам на същия проблем. Имайте предвид че първата година е много трудна навсякъде, особено защото превключвате в модела на учене. Решението е Ваше и в двата случая води до своите нови пътища. В “най-лошия” случай ще прекъснете, дори няма да запишете курс по език, ще висите една година в социалните мрежи гледайки клипчета, и ще бъдете още по-неподготвен от преди. Това е най-лошият вариант, но пак - винаги ще можете да си стъпите обратно на краката. Зависи от волята ви и колко силно искате нещо.

Аз прекъснах, през това намерих работа благодарение, на която разбрах и накъде искам да се развивам и кое ми е наистина интересно, после бакалавър и магистър.

Не е краят на света, но със сигурност трябва да има някакво развитие и работа през това време, не за друго, а защото пазарът в момента става все по-труден за тепърва навлизащите в него.

Имайте още нещо предвид - таксата.
При връщане след прекъсване няма да ви водят "държавна поръчка" и ще трябва да плащате доста по-висока такса.

Не мисля, че е вярно това. Студентските права се пазят 3 години, поне при нас така беше.

Все пак смятам, че авторът е по-добре да си вземе мента, глог и валериана, и да не прекъсва. Доколкото разбирам, уморил се е и се е стресирал само от ученето, не е съвместявал работа и учене, а сега планира само да учи език една година, бвз да прави друго. Лесно е да се отдаде на лентяйстване и после ще му още по-стресиращо да се върне обратно.

Този текст ми звучи, сякаш ти си решил/а да прекъснеш и си търсиш мотиви да оправдаеш решението си, може би пред своите родители.
При първото прочитане останах с впечатление, че имаш предвид да работиш през тази година и през свободното си време да учиш език. В такъв план не виждам нищо лошо. За една година ще можеш да премислиш приоритетите си, целите си в живота и да продължиш следването си вече като по-зрял човек (ако решиш да продължиш).

Но може би наистина имаш предвид една година да си почиваш и да се самосъжаляваш, докато планираш да учиш чуждия език. Извинявай за директността, но нали искаше да чуеш всички мнения.

По принцип, не ми се струва възможно да се научи чужд език за една година. (Повярвай, учила съм сериозно 4 чужди езика и три от тях владея отлично.) Освен ако не си в чуждоезиковата среда и не ходиш там на много сериозни курсове. Или както е в езиковите гимназии - подготвителния клас, където по няколко часа дневно ти преподават чуждия език, а след това се блъскаш да учиш по стотина и повече думи на ден.
След като усилието от ходенето на лекции и явяване на изпити толкова те притеснява, не ми се струва възможно през тази година наистина да учиш езика по цял ден, така, както ти го описах - все едно, че ходиш на работа или на лекции, но по-усърдно.

Честно казано, аз не бих си прекъснала обучението, защото щях да имам обосновано съмнение, че няма да се върна. Но ти така поставяш нещата, сякаш това е доброто решение за теб. Ако е така, направи го - прекъсни, но започни работа за тази година. Ходи след работа на курс по езика. Ако упорстваш, за няколко години наистина ще напреднеш по езика. Ще се самоиздържаш, ще поемеш отговорност за себе си и за бъдещето си,

Това не е така, аз съм държавна поръчка, бях прекъснала и отново заплатих същата такса, а не като платено обучение.