„Истории от корена“ – с Kaufland на пътешествие до сърцето на българското производство

Това,което ми е останало като вкус от детството е домашната лютеница. Баба ми я вареше в голяма тенджера на огън и я  бъркаше с огромна дървена лъжица .
Семейните рецепти и историите на поколенията,които си ги предават правят бългаския вкус автентичен

Здравейте!
Споделете с нас кой е вашият „вкус от детството“ и каква история свързвате с него? А какво според вас прави един продукт истински български – вкусът, произходът или историята зад него?
Моят вкус от детството е филия с домашната лютеничка на баба. Моята баба правеше най-вкусната лютеница и още помня този прекрасен вкус. Беше много забавно, когато се събирахме и помагахме цялото семейство при приготвянето на лютеницата.
 Един продукт е истински, когато е отглеждан без излишно пръскане и наторяване с химия. Важно е и произходът и вкуса. Например няма по-вкусни домати от българският розов домат.

Моят вкус от детството са филиите с лютеница и сирене, намазани набързо , докато тичахме навън с децата от махалата.

Нарязвахе дебело хляба, намазвахме го с домашно приготвено доматено-чушково пюре от буркан и отгоре трошеше сирене. Не ни трябваше нищо друго – грабвахме филиите, изскачахме отново на улицата и играехме до мрак, докато от къщите не започнеха да ни викат за вечеря.
Не са нужни сложни рецепти .Вкусът на истинската храна не се забравя, той просто ни напомня кои сме и откъде идваме.

И досега пиле фрикасе, боб яхния и баница ми напомнят най-много на детството ми. Баницата я правеше баба ми и досега ми носи много топли спомени.

Моят вкус от детството е домашните бухти направени от баба и ги хапвахме със сладко от сини сливи с орехче отвътре, домашно кисело мляко и сирене.

Това, което свързвам най-силно с вкуса от детството са баничките, които правеха в баничарницата под блока. Сутрин на балкона толкова приятно ухаеше на топли банички и масло, че веднага слизах да си взема една. Този аромат толкова силно се е запечатал в съзнанието ми, че все още го "усещам" и от време на време си  правя вкъщи.

Другите ми спомени са домашните сандвичи, които обичах да си правя. Филия хляб намазана с малко свинска мас или олио, червен пипер и чубрица. Всичко това леко запечено на фурната. Или лютеницата на баба намазана на филия и отгоре тънък резен кашкавал. Много любим и до днес!

Moят  вkyc om gemcmвото  e топлият домашен хляб с шарена сол и домашно сирене, който баба ми правеше на село след дълъг ден на игра. За мен този спомен е символ на уют и безгрижие.Смятам, че един пpoдyкт e истински български благодарение на комбинацията от трите елемента, но историята и mpaдицията са тези, които му дават душа. Произходът на съставките и специфичният вкус ни свързват с корените, но емоцията и споменът, коитo продуктът носи, го правят наистина наш, български!

Вкусът от детството ми са катмите на едната ми баба и мекиците с домашно овче сирене на другата. И много сирене у дома винаги.
Вкусът е домашен тогава, когато си го набереш от градината или си го отгледаш в обора.

Моят вкус от детството е филия хляб със сирене и току-що откъснат домат, още топъл от слънцето. Нещо съвсем обикновено, което днес трудно намирам със същия вкус. Може би защото към него вървяха дългите летни дни, игрите навън и онова нетърпение да хапнеш набързо и да се върнеш при другите деца.

За мен един продукт е истински български преди всичко заради произхода си — къде е отгледан и произведен, от кого и с каква грижа. Вкусът ни кара да го потърсим отново, а историята на хората зад него ни помага да оценим труда им.

Сега, когато самата аз съм майка, си мисля и за друго: кои от вкусовете на нашата маса един ден синът ми ще нарича „вкус от детството“. Надявам се да ги свързва с хубава храна, много смях и време заедно. ❤

Вкусът на детството за мен е филия с лютеница и сирене.
Макар че всичко в детството ми беше много вкусно.

Моят „вкус от детството“ е топлата баница на баба – с хрупкави краища, масло и много сирене. ❤️ Не беше просто закуска, а ароматът, който ме събуждаше сутрин и събираше всички около масата. И до днес, когато усетя мириса на прясно изпечена баница, за момент отново съм дете.

За мен един продукт е истински български не само заради вкуса или произхода му. Истински български е тогава, когато зад него има история – рецепта, предавана от поколение на поколение, спомен, семейна трапеза и онова усещане за дом, което не може да се сложи на етикет. 🇧🇬❤️

Защото българският вкус не е само това, което усещаме с небцето – той е това, което си спомняме със сърцето.

Моят вкус от детството е правенето на лютеница.
Това е един от най-топлите и споделени спомени за почти всеки българин! Правенето на лютеница не е просто готвене, а истински есенен ритуал, който събираше цели семейства, съседи и приятели около огъня.
Ето кои са онези незабравими детайли, които превръщат този спомен в чиста носталгия:
• Ароматът на печени чушки: Този специфичен, сладникав дим, който през септември и октомври се носеше пред блоковете или из селските дворове.
• Чушкопекът или ламарината: Звукът от пукането на пиперките върху силно нагорещения уред или върху импровизираната печка на дърва.
• „Принудителният труд“: Беленето на камара изпечени чушки и патладжани, в което участваха всички – от най-малките до най-възрастните. Пръстите оставаха черни с дни!
• Меленето: Въртенето на старата ръчна машинка за месо, закрепена здраво за някоя маса.
• Голямата тава и бъркането: Дървената бъркалка (често приличаща на гребло), с която часове наред се бъркаше гъстата смес, за да не загори, докато накрая лъжицата започне да „прави пътечка“ на дъното на тавата.
• Най-вкусният момент: Горещата лютеница, гребната директно от тавата с коричка топъл хляб, понякога гарнирана с парче сирене.
Този вкус остава за цял живот, защото в него има не просто зеленчуци и подправки, а много споделен смях, уют и детско безгрижие. Въпросът за произхода е право в целта – българското градинарство е легендарно, а нашите градинари буквално са научили половин Европа как се отглеждат зеленчуци. Между XIX и средата на XX век хиляди български градинари (най-вече от Лясковец, Търновско, Попово и Свищовско) пътуват и създават модерни стопанства в Австро-Унгария, Германия, Румъния, Чехия, Словакия и Русия.
Те са били наричани „тайфа“ и са преобразили европейското земеделие с непознати дотогава методи като поливане с водни колела (долапи) и отглеждане на разсад в парникови лехи.
Уникалният вкус на нашите плодове и зеленчуци обаче не се дължи само на майсторството, а на перфектната комбинация от природни дадености:
• Специфичният климат: Имаме четири ясно изразени сезона с горещо, слънчево лято и големи температурни разлики между деня и нощта. Това кара растенията да натрупват повече захари и ароматни вещества.

Моят вкус от детството са сандвичите на скара, наречена Парти Грил. Обикновен хляб с масло и чубрица; "пица" от филия хляб, намазана с лютеница и поръсена с чубрица и сирене; прицеси с кайма и кашкавал.
И вкусът на доматите, които ни изпращаха от село.

"Вкусът от детството" свързвам с домашно-произведените плодове и зеленчуци в двора на баба и дядо, с домашното месо също. Имаше голямо разнообразие - домати, краставици, патладжани, тиквички, картофи, чушки, лук, чесън, череши, праскови, сини сливи, круши, дюли, орехи, лешници, мушмули - и всички имаха превъзходен вкус. Баба отглеждаше и кокошки, така че имахме домашни яйца и домашни пилета, несравними дори и с фермерските продукти в нашето съвремие. Много харесвах и домашното свинско, особено прясното, но също и това, което нашите слагаха в буркани. Истински български е вкусът на продукта, който традиционно расте и се развива добре в България и се консумира точно, когато му е сезонът.

Споделете с нас кой е вашият „вкус от детството“ и каква история свързвате с него? - Моят вкус от детството са пълнените чушки на дядо ми, беше готвач.
А какво според вас прави един продукт истински български – вкусът, произходът или историята зад него? - Произходът, разбира се, да е отгледан на родна земя и в идеалния случай без химия.