„Истории от корена“ – с Kaufland на пътешествие до сърцето на българското производство

  • 3 161
  • 273
# 240
Моето детство беше много отдавна, нямам ярки спомени за някакви храни,но любими ми бяха копривена чорба,подлучени цвеклови пера с кисело мляко,саздърма от телешко месо и попарата с нея,крем баница.Нямахме градина и не правихме зимнина,сега си имам градина и си произвеждам някои неща,винаги търся местен производител за другите неща
Виж целия пост
# 241
Споделете с нас кой е вашият „вкус от детството“ и каква история свързвате с него?
Вкусът от детството ми е на домашен ръчен хляб, баба го печеше в печка на дърва, нямахме търпение да изстине малко, за да намажем от домашното масло, което правехме всички деца в дървеното бутимо и гребяхме с дървената лъжица, а отгоре ръсехме захар докато полепва. Баба все ни казваше "Яжте, за да порастете, а не мажете като софиянци" 🤣😁
А какво според вас прави един продукт истински български – вкусът, произходът или историята зад него
За да е български трябва да е произведен в България, но по БДС, да е вкусен и истински 🍀❤️🍀
Виж целия пост
# 242
Моят вкус от детството е домашният кекс с орехи - който първо те посреща от вратата с аромата си, като обещание за цялата радост на света, а миг след това те изпълва с пухкавата си сладост. Това е безгрижие и уют, които в бъдеще винаги ще търсиш сред места и хора.
Един продукт е истински, когато е максимално близо до ранните ти вкусови спомени - винаги личи, когато са спестени съставки или са добавени други.
Виж целия пост
# 243
Моят вкус от детството е супа- топчета.
Ама как отиваме за каймата, баба избира месото и в магазина го мелят и завиват в една хартия. После правим супата, морковче, картофче, топчетата, малко ориз и после накрая магданоз и ми изцеждат лимон.
Много банално, обаче домашните суджуци и барсаци всяка зима. Лютеницата.
Страхотните милинки, сладкиша със сладко от сини сливи.
Какво би направило нещо да е наистина българско- да е произведено в България и с български суровини. Все още има живи работници от старите предприятия, има как да се вземат рецепти.
Тепърва ще се завръщаме към старите рецепти за всичко, защото станахме болни и алергични от боклуци.
Виж целия пост
# 244
Моя спомен е от една круша петровка. Обожавах да се катеря по нея защото най-сладките круши бяха на върха. Докато един ден не паднах като зряла круша (за щастие без много последствия). От крушките баба ми правеше невероятно сладко, като успяваше да ги запази цели. Това е вкусът, който непрекъснато търся и се опитвам да пресъздам.
Виж целия пост
# 245
Моят вкус от детството е козунака на баба ми. Историята е, че у дома ни ухаеше невероятно на топло изпечени козунаци, но ...всички козунци по Великден бяха без бадемчета отгоре, защото някой Joy Wink ги беше изял. Също ярко си спомням и домашно точените кори за баница и баклава на баба, цялата кухня беше покрита с чисти чаршафи, а върху тях съхнеха корите. Спомням си вкусните мамини и бабини гозби с още по вкусните ни и качествени български продукти. Ех, спомени.
Какво според вас прави един продукт истински български – вкусът, произходът или историята зад него.
Вкусът и произходът. Най полезни и вкусни са продуктите произведени от суровини добити от местна почва, расли/отгледани на родна земя. Няма по вкусна продукция от родната, произведена по стандарт и със сериозен контрол на качеството. Камъкът си тежи на мястото.
Виж целия пост
# 246
Споделете с нас кой е вашият „вкус от детството“ и каква история свързвате с него? А какво според вас прави един продукт истински български – вкусът, произходът или историята зад него?

За мен вкусът от детството не е само на едно нещо. Лютеницата, приготвена от чушки, печени върху тенекията на огън, в огромната тава, сложена върху огъня. Катмите на баба ми, които тя приготвяше в глинен сач върху печката на дърва. Дребните сладки ябълки с тънка кора, зреещи по-рано от големите ябълки, които всички деца обичахме и ядяхме направо от дървото. Понеже обирахме ниските клони, които стигахме, се бяхме научили да чакаме камиона за боклук, който е висок и с преминаването брулеше по-високите клони с ябълки, а ние ги събирахме. От години не съм виждала такива ябълки, откакто детството ми свърши. Никога не съм виждала да ги продават в магазин. Може би защото са твърде дребни и невзрачни, и с твърде нежна кора, за да се съхраняват дълго.

Един продукт е български най-вече заради своя вкус и произхода си. Не може да се сбърка вкусът на предния домат, расъл на българска почва, нито на яйцата от кокошки, щъкащи свободно из двора, с този на внесени  кой знае от къде зеленчуци и яйца.
Виж целия пост
# 247
Това, което си спомням от детството е домашната лютеница. Баба ми я вареше в голяма тава на огън и бъркаше часове наред. Преди да затвори бурканчетата ни мажеше филии и поръсваше с домашно овче сирене, което сами си правеха.
Виж целия пост
# 248
Моят вкус от детството са мекиците на баба. Обичах да стана и да има топли, домашно замесени мекици, които тогава топях в захар. 😄 Свързвам ги с летата на село и безгрижните дни.

Един продукт да е истински български го прави произходът - той е най-важен.
Виж целия пост
# 249
Толкова ми се яде лютеница Хоро, но като тази, от детството❤❤❤.
Също е една гозба от запържено брашно с яйца. Тях свързвам с баба и детството ми.
А другата ми баба правеше най-хубавото и ароматно сладко от ягоди, както и едни прости сладки, слепени с мармалад между тях.
Истински е продуктът, който ти си отгледал.
Виж целия пост
# 250
Когато оставах летата на село при баба и дядо, обожавах за закуска пържени филийки с яйца от онзи селския хляб с твърдата коричка и меката среда, който докато се прибереш от фурната си го издълбал и изял половината, с домашни яйца и задължително с домат от градината на баба и дядо.
За истински продукт - за жалост вече няма шанс това да се случи. Трябва да са без Менделеевата таблица отглеждани, но то вече нито има чиста вода, нито чиста почва, нито чиста въздух, нищо не остана за съжаление.
Виж целия пост
# 251
Моят любим вкус от детството е филийка намазана с лютеница и натрошено сирене. Спомням си как играехме безгрижно навън до тъмно и баба ни даваше филийка за да заредим сили за още игри. Историята е тази която се помни цял живот! Баба ми липсва!
Виж целия пост
# 252
Баницата на баба с боза
Виж целия пост
# 253
Моят „вкус от детството“ е крем карамелът, приготвен с домашно краве мляко.Спомням си аромата на прясното мляко и карамелизираната захар, а най-хубавото беше, когато десертът изстине и се съберат всички около масата.
За мен именно простите, домашни рецепти носят най-истинския вкус на детството – направени с малко продукти, но с много любов.
А какво прави един продукт истински български? Според мен това е съчетанието от вкус, български произход и историята, която стои зад него. Когато продуктът е свързан с традиция и спомени, той носи частица от България.
Виж целия пост
# 254
Споделете с нас кой е вашият „вкус от детството“ и каква история свързвате с него? А какво според вас прави един продукт истински български – вкусът, произходът или историята зад него?
Определено вкусът на прясно откъсната зелена чушка от градината, напълнена с домашно краве сирене. Този вкус го свързвам със спомените от летата, които прекарвахме при баба и дядо. Родителите ми също отглеждат зеленчуци, все още, но нямахме големи животни в стопанството.
За мен, съвкупност от трите изброени, прави един вкус български. Имаме хубав климат, хубави сортове плодове и зеленчуци. Българското производство трябва да се съхрани, да бъде подпомагано, рекламирано, да държи високо качество, като разбира се, не изключвам и необходимостта от стриктен контрол. Тук вече идва ролята на държавата, за да няма злоупотреби, които често наблюдаваме, по отношение на качеството и цената на предлаганата стока.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия