Прясно изпеченият хляб, който от фурната до вкъщи оставаше наполовина 
.
Виж целия пост
. „Истории от корена“ – с Kaufland на пътешествие до сърцето на българското производство
- Публикувана: 1 окт. 2026, 10:30 ч.
- Последно мнение: 13 окт. 2026, 15:40 ч.
# 390
12 окт. 2026, 12:58 ч.
# 392
12 окт. 2026, 13:12 ч.
Майка правеше един домашен жълт крем, който много обичах и нямах търпение да "почистя" тенджерата..
Виж целия пост
# 393
12 окт. 2026, 13:15 ч.
Вкусът на детството ми, свързан с баба, е обикновена манджа от чушки, нещо като мишмаш, но без яйца. Баба, противно на общото мнение как бабите готвят много и вкусно, милата, беше доста скарана с кулинарията 😍 Та това готвеше тя- чушчена манджа, както и казват на село
А що се касае до това кой продукт е истински български, може би най- вече хората, които са го произвели, го правят такъв
Виж целия пост
А що се касае до това кой продукт е истински български, може би най- вече хората, които са го произвели, го правят такъв
# 394
12 окт. 2026, 16:37 ч.
Домашната лютеница, баница в подница и меда току-що излязъл от центрофугата
Виж целия пост
# 395
12 окт. 2026, 20:40 ч.
Вкусът на детството ми е свързан с полето и градините на баба и дядо. Там беше тихо и спокойно, откъсваш си плод или зеленчук, почиваш си по обяд и след като слънцето намалее, се продължава с работа. Какво прави един продукт истински български ? - Това , че е посят и пораснал на българска земя.
Виж целия пост
# 396
12 окт. 2026, 21:37 ч.
Моят вкус на детството е аромата на печени чушки и топла пухкава питка.
Виж целия пост
# 397
13 окт. 2026, 02:00 ч.
Домашна лютеница...леле! Вкусът и произходът! За произхода,за да си помагаме! А вкусът..от едно време да е !
Виж целия пост
# 398
13 окт. 2026, 06:41 ч.
Пиле с ориз сготвен от баба на печката на дърва, масленица, филия с лютеница и сшрене изядена навън с децата! И сега можем да си сготвим, но го няма вкуса на от самото детство!...спомени!
Виж целия пост
# 399
13 окт. 2026, 09:32 ч.
Моят вкус от детството е истинското българско сирене и топлата баница на баба. ❤️ Спомням си аромата, домашния уют и любовта, с която се приготвяше всичко. За мен един продукт е истински български не само заради вкуса и произхода си, а и заради традицията, труда и спомените, които носи. 🇧🇬🥰
Виж целия пост
# 400
13 окт. 2026, 09:58 ч.
Вкусът на печената чушка ме връща в детството, той е в основата на истински бъгарски продукт, защото никъде по света не съм яла по вкусни розови домати от българските.
Виж целия пост
# 401
13 окт. 2026, 10:38 ч.
„Офисът ми е под слънцето“
Така Георги Тошев описва работното си място. И макар да е завършил Международни финанси и търговия и Бизнес администрация във Великобритания, той избира да се върне в България и да се посвети на земеделието.
„Когато обичаш това, което правиш, успехът няма как да не те последва“, казва с усмивка Георги. И неговата история го доказва.
Първата година „Еко Бул Плантс“ започва с едва 5 декара. Само година по-късно площите вече са 25, а днес достигат около 350 декара. А патладжаните – първата култура, с която Георги поставя началото – тази година заемат цели 50 декара.
Партньорството с Kaufland започва още със създаването на компанията и му дава сигурност да развива производството си. Днес между 70 и 80% от патладжаните на „Еко Бул Плантс“ се реализират в магазините на Kaufland – около 250–300 тона годишно.
А зад тези цифри стоят ранни сутрини, дълги дни и много ръчен труд. Но най-вече: човек, който е избрал да остане в България и да превърне земята в своето призвание.
Защото понякога най-добрият „офис“ не е този с гледка към града, а този, в който виждаш как трудът ти расте.
Виж целия пост
Така Георги Тошев описва работното си място. И макар да е завършил Международни финанси и търговия и Бизнес администрация във Великобритания, той избира да се върне в България и да се посвети на земеделието.
„Когато обичаш това, което правиш, успехът няма как да не те последва“, казва с усмивка Георги. И неговата история го доказва.
Първата година „Еко Бул Плантс“ започва с едва 5 декара. Само година по-късно площите вече са 25, а днес достигат около 350 декара. А патладжаните – първата култура, с която Георги поставя началото – тази година заемат цели 50 декара.
Партньорството с Kaufland започва още със създаването на компанията и му дава сигурност да развива производството си. Днес между 70 и 80% от патладжаните на „Еко Бул Плантс“ се реализират в магазините на Kaufland – около 250–300 тона годишно.
А зад тези цифри стоят ранни сутрини, дълги дни и много ръчен труд. Но най-вече: човек, който е избрал да остане в България и да превърне земята в своето призвание.
Защото понякога най-добрият „офис“ не е този с гледка към града, а този, в който виждаш как трудът ти расте.
# 402
13 окт. 2026, 10:39 ч.
Произхода прави продукта български.
Винаги залагаме на български продукти, вкусът от детството са мекици, печени чушки и баница
Виж целия пост
Винаги залагаме на български продукти, вкусът от детството са мекици, печени чушки и баница
# 403
13 окт. 2026, 10:50 ч.
Имам повече от един “вкус от детството ми”, но да речем домашната баница с праз и кайма на баба ми, която събираше цялото семейство около масата 😊
Според мен един продукт е истински български, когато съчетава автентичен вкус, роден произход и традиция, предавана през поколенията.
Виж целия пост
Според мен един продукт е истински български, когато съчетава автентичен вкус, роден произход и традиция, предавана през поколенията.
# 404
13 окт. 2026, 11:54 ч.
Моят „вкус от детството“ е събрал в себе си толкова много любими спомени – ароматът на варена царевица през лятото, топлите мекички на баба и, разбира се, приготвянето на домашна лютеница.
Има нещо специално в храната, която ни връща към най-хубавите моменти от детството. За мен това са дните на село, времето, прекарано с баба, и ароматите, които и до днес ми носят усещане за дом, топлина и обич.
Най-хубавото е, че една от тези традиции продължаваме да пазим и до днес. Всяка година берем домати от градината на баба и заедно приготвяме домашна лютеница, която затваряме в бурканчета за зимата. А когато студените дни настъпят, с огромно удоволствие я хапваме край топлата печка на село, с онова чувство на уют и щастие, което не може да се опише с думи.
За мен истински българският продукт не е само въпрос на вкус или произход. Той е история, традиция и любов, предавани от поколение на поколение. Той е ароматът на лятото, грижливо запазен в буркан за зимата, плодът на труда ни и споменът за хората, с които сме го споделили.
Защото най-вкусните неща не са просто храна – те са част от нашата история и от дома, към който винаги искаме да се връщаме.
Виж целия пост
Има нещо специално в храната, която ни връща към най-хубавите моменти от детството. За мен това са дните на село, времето, прекарано с баба, и ароматите, които и до днес ми носят усещане за дом, топлина и обич.
Най-хубавото е, че една от тези традиции продължаваме да пазим и до днес. Всяка година берем домати от градината на баба и заедно приготвяме домашна лютеница, която затваряме в бурканчета за зимата. А когато студените дни настъпят, с огромно удоволствие я хапваме край топлата печка на село, с онова чувство на уют и щастие, което не може да се опише с думи.
За мен истински българският продукт не е само въпрос на вкус или произход. Той е история, традиция и любов, предавани от поколение на поколение. Той е ароматът на лятото, грижливо запазен в буркан за зимата, плодът на труда ни и споменът за хората, с които сме го споделили.
Защото най-вкусните неща не са просто храна – те са част от нашата история и от дома, към който винаги искаме да се връщаме.
Препоръчани теми