С какво ви дразнят свекървите? – 177

  • 8 271
  • 190
# 135
С риск отново да разгневя някои хора във форума ще кажа за мен няма особено значение дали в началото съм видяла някакви „червени флагове“ в семейството на мъжа ми. Дори да съм ги видяла това никога не би било причина да се откажа от него.Аз избирам мъжа си а не неговите родители. С него ще живея, с него ще градя живота си, с него ще създавам семейство. Другото което е в началото те се показаха като едни съвсем различни хора и когато забременях нещо им прищрака.
Ето този тип мислене, води до пространни публикации в темата след време. Ако виждате червените флагове, не бихте се вкарали в каквато и да е ситуация. Наистина на повечето проблема е, че не ги виждат.
И не, околните не се променят драстично, пропускат се флаговете или се правите, че не ги виждате. Флаговете не са характеристиките, думите или действията на роднините, те не се променят. Флагове биха могли да бъдат именно реакциите на мъжа, който сте избрали. Ако не предприема действия за ограничаване на маминка докато сте гаджета, а вие нямате нищо против, как очаквате с магическа пръчка да се промени нещо след сватба или бебе? Ми няма, а тогава вече е късно да се съпротивлявате.
Никога не е късно за съпротива, стига да си заслужава, според мен.
Виж целия пост
# 136
На мен ми е забавко, когато Ариел говори за поколенчески различия, като тя на възраст е по-близо до някои от обсъжданите свекърви, отколкото до снахите.
А за това постоянно гостуване сте го писали.
Виж целия пост
# 137
На мен ми е забавко, когато Ариел говори за поколенчески различия, като тя на възраст е по-близо до някои от обсъжданите свекърви, отколкото до снахите.
А за това постоянно гостуване сте го писали.

Разбира се, ако съм от някои малцинствени групи може и да съм свекърва или тъща на 40+. Що не?
Но когато свекърва ти е на 60+ да има също поколенчески различия.

Как'Сийка пита за обидите.
Вие сериозно ли смятате, че са чак толкова тъпи, за да обиждат директно?
Пускат се коментари, хапливи забележчици.
Например за зет ми:
"Ех не можа да си намериш свястна работа. Дъщеря ни да се мъчи и с бебе и с работа."(дъщеря й иска да се върне доброволно след първата година майчинство, но на мъжът й трябва да му бъде напомнено какъв непрокопсаник е.)
За мен:
"Нямаше да е зле да изкараш висше образование, ама все пак толкова ти е капацитета."
Сестра й, често е говорила открито за това че съм чужденка от Унгария или някоя друга страна (много добре знае от къде съм, познаваме се от сто години, но нарочно ме провокира).
После с мъжът й почват да обясняват как всички чужденци не сме ставали за нищо.
Свекървата седи и се подхилква и не казва нищо.
Виж целия пост
# 138
Arielle, за чий доброволно ходите на тези срещи?
Имате нужда да си разнообразявате битието?
На мъжът ти му е хубаво да те обиждат?
Виж целия пост
# 139
Без извинение, ама коя жена ще търпи дълго безработен здрав - прав мъж, пък и с бебе в картинката! Много чувствителен тоя зет!
За другите неща - мъжът ти и ти усти нямате ли, или седите там като на*кани?
Виж целия пост
# 140
Благодаря, Arielle. Изясни ми се картината.
Само не разбрах защо си мълчите. Винаги може да се отговори нещо, което, ако не да ги откаже да се заяждат, то поне да не ви възприемат като безгласни овце.
Докато лелята с мъжа ѝ спокойно можеш да игнорираш и да не им обръщаш внимание, то на свекърва си защо мълчиш? С какво сте зависими от нея, та не смеете гък да кажете?
Като гледам, тук си много отворена. А пред нея мълчиш. Мъжът ти също мълчи. Ами, докато си мълчите, ще има и подобни реплики. Трябва да си свикнала вече.
Още повече че проблемът ти не е, че свекървата мълчи и се подхилква, а че мъжът ти мълчи. Дали се подхилква вътрешно, не става ясно, но обикновено мълчанието е знак на съгласие.
Виж целия пост
# 141
На мен ми е забавко, когато Ариел говори за поколенчески различия, като тя на възраст е по-близо до някои от обсъжданите свекърви, отколкото до снахите.
А за това постоянно гостуване сте го писали.

Разбира се, ако съм от някои малцинствени групи може и да съм свекърва или тъща на 40+. Що не?
Но когато свекърва ти е на 60+ да има също поколенчески различия.

Как'Сийка пита за обидите.
Вие сериозно ли смятате, че са чак толкова тъпи, за да обиждат директно?
Пускат се коментари, хапливи забележчици.
Например за зет ми:
"Ех не можа да си намериш свястна работа. Дъщеря ни да се мъчи и с бебе и с работа."(дъщеря й иска да се върне доброволно след първата година майчинство, но на мъжът й трябва да му бъде напомнено какъв непрокопсаник е.)
За мен:
"Нямаше да е зле да изкараш висше образование, ама все пак толкова ти е капацитета."
Сестра й, често е говорила открито за това че съм чужденка от Унгария или някоя друга страна (много добре знае от къде съм, познаваме се от сто години, но нарочно ме провокира).
После с мъжът й почват да обясняват как всички чужденци не сме ставали за нищо.
Свекървата седи и се подхилква и не казва нищо.


„Толкова ти е капацитетът“ си е съвсем директна обида. Не е нужно да те напсуват, за да те унижат. А когато започнат да обясняват как чужденците не стават за нищо, вече съвсем няма какво да разгадаваме. Свекърва ти също участва с това подхилкване — просто оставя другите да изговорят обидите.

Поколенчески различия има, но на 60 прекрасно разбираш кога нараняваш някого. Особено когато точно това е целта на забележката.

И между другото, съвсем спокойно можеш да си свекърва на 40+, без да принадлежиш към малцинство. Родила си на 22, синът ти се е оженил на 23 — и ето те свекърва на 45.

Само не разбирам какво те кара да продължаваш да ходиш на тези събирания. Да си отделиш от свободното време, за да ти обясняват колко не ставаш, а свекърва ти да се подхилква отстрани… И тези хора германци ли са? Честно, чета и съм в потрес.
Виж целия пост
# 142
Да германци са. Във всяка нация има простаци.
Виж целия пост
# 143
Ако си с висше образование, какво би се променило според свекърва ти? И ако имаш висше, капацитетът скача ли?
Защо не я питаш?
Виж целия пост
# 144
Ако си с висше образование, какво би се променило според свекърва ти? И ако имаш висше, капацитетът скача ли?
Защо не я питаш?

Не е висшето образование проблема.
Проблема е, че синът й не си избра една образована германка докато следваше в университета.
Аз съм с висше образование, но за нея това е без значение защото не съм го изкарала в Германия.

Зет й може да е всякакъв между другото, но родителите му се скъсват да им помагат всякак с бебето докато надутата ми свекърва се прави на "заета".
Виж целия пост
# 145
Стигнах до края на 8-ма страница, след малко ще дочета.
Знаете ли, факт е, че ти избираш партньор и се жениш (общо казано, но толкова реално) за него, а не за родата му. Но е факт и, че тя е от огромно значение и би следвало да има и тежест.
Но!
Има куп различни развития.
Може изобщо да не се проявят червените флагове от родата;
може той толкова да ги ненавижда, че да направи всичко по силите си, за да ги избегне;
може след "скръцване" и поставяне на граници червените флагове да порозовеят и да не са вече червени (има хора, които са все пак интелигентни и с поставянето на съответните граници от младите нещата си идват на мястото);
може той да е попил от А до Я;
може да се проявят чак след бая време, деца...;
може... може много неща.
Обаче, има едно универсално правило:
Човек се променя само и единствено, ако той поиска.
Обикновено възрастен човек се променя много, много трудно. Но за да се получи той трябва да е изправен пред възможността да загуби нещо ценно. Да, и тогава НЕ всички се променят. Пак зависи от гени, характер, усилия, приоритети. Има хора, за които сеенето на картофи е основен приоритет. И тогава каквото и да става, приоритет №1 е този. Но като цяло, като видиш червен флаг трябва веднага да сигнализираш, че това няма да го търпиш. Сега, не става въпрос след 1-вият скандал със свекървата (пък и зависи, защото едно е скандал "Ти, тъпа краво, ще слушаш каквото кажа аз, не стига, че съм те прибрала от улицата, ами и ще ми говориш. И това, дете, дето го изплю носи моята фамилия, тъй че е мое, ти ще мълчиш!", друго е" Ей, не съм на твоето мнение по този въпрос, но ще се опитам да те убедя") да хвърлиш документите за развод. Ама народът е казал, "Колкото по-късно, толкова по-мръсно". Условията и границите се поставят още след прекрачването, а и докато е още влюбен и може да е податлив на промяна, заради евентуалната загуба.
И да, има риск 1-во да е от типа, който не се променя и да  е попил червените флагове. Или въобще да не ги смята за червени. Или да е с приоритет №1 сеенето на картофи. Но, ако и жената е от типа "ще търпя, к'о да правя" и само мрънка, за да изпусне парата (има и много такива) тогава нищо не може да се направи.
Но, ако тя е от типа, който има себеуважение и не се смята за изтривалка, въпреки, че е пренебрегнала "червените флагове" (дали не ги е видяла, дали се е надявала на превъзпитание, дали в началото не са били толкова червени или дори ги е нямало, защото е факт, че някои се проявяват след раждането на заветното внуче) трябва да действа.
Ама и тук има условност. Защото има риск промяната да не дойде. Ама, ако стоиши чакаш без да пуснеш фиша, няма как да спечелиш от тотото. И да, може и да не спечелиш.
И освен това: Нещо много важно. Никкога не казваш, че ще пускаш фиш, ако не смяташ да го направиш. Защото може да е огромен автогол.
 
Виж целия пост
# 146
Значи синът и е без капацитет,  а не- ти.
Ако си с висше образование, какво би се променило според свекърва ти? И ако имаш висше, капацитетът скача ли?
Защо не я питаш?

Не е висшето образование проблема.
Проблема е, че синът й не си избра една образована германка докато следваше в университета.
Аз съм с висше образование, но за нея това е без значение защото не съм го изкарала в Германия.

Зет й може да е всякакъв между другото, но родителите му се скъсват да им помагат всякак с бебето докато надутата ми свекърва се прави на "заета".
Не ходете изобщо там, то това са някакви инфантилни събирания без потенциал.
Няма нужда да ви коват цялата шайка.
Виж целия пост
# 147
Ариел, винаги като ходите и те чета направо ми става кофти. Не съм те чела от началото, но се надявам, че в някакъв момент ще се откаже. Съмнявам се, обаче. Аз бих спряла да ходя.

Да ви кажа честно, като млада не забелязвах много неща, но имам двама бивши (то даже е пресилено, че сме били и гаджета де), но жените им са ми познати и са ми споделяли за свекървите си. Повечето неща, след доста години осъзнавам, ме и тогава са правили, просто на 20 години акъл море-глава шамандура за такива неща. Особено, ако идваш от различен тип семейство. Та, още в първите месеци се забелязват нещата. Само да им видиш динамиката и комуникацията, и да се замислиш: “Абе, аз, ако съм в това семейство и тази ситуация какво ще направя/помисля.”
Виж целия пост
# 148
Оооо, свекърите на Ариел на секундата бих ги навряла където им е мястото с широка усмивка и благо напомняне за един мил мустакат чичко, който така хич не обичал чужденците.....
Разбира се, това ще е първият път. Ако се случи втори, вече няма да съм така любезна и трети няма да има.
Виж целия пост
# 149
Съгласна съм с много от написаното. Родата има значение, но за мен най-голяма тежест има как партньорът се държи спрямо нея и спрямо теб. Никой не избира родителите си, но като възрастен вече носи отговорност дали ще им позволи да управляват и неговото семейство. Може да си израснал сред трудни хора и да си положил огромни усилия да не приличаш на тях.

Съгласна съм и че невинаги има какво да видиш предварително. Някои отношения се променят след брака или след появата на дете. Затова „да си гледала“ е много удобно заключение, когато гледаш чуждия живот от последния му епизод.

За промяната обаче имам една уговорка от личен опит. Дори възможността да загубиш нещо ценно невинаги е достатъчна. При нас тя предпочете да не вижда сина си и внучето си, но не и да промени отношението си. Човек очаква, че отсреща ще се замислят какво губят. Понякога отсреща са заети да чакат ти да отстъпиш.

Затова за мен границите имат смисъл и когато не водят до промяна у другия. Аз установих, че без този контакт ми е по-спокойно. Не получих семейното разбирателство, на което се надявах, но престанах да плащам за привидното разбирателство със собственото си спокойствие.

И да, има огромна разлика между несъгласие и унижение. Никой не е длъжен винаги да е на моето мнение. Но мога да очаквам да разговаря с мен без обиди и да се съобразява с решенията ни като родители. Това не е особена претенция, за която трябва да се свиква семеен съвет.

За ранното поставяне на граници също съм съгласна. Само че не бих разчитала на периода, в който мъжът е още влюбен и по-податлив. Искам да разбира защо дадено поведение е неприемливо и да застане до мен с убеждение. Иначе ще трябва през няколко години да напомням къде е вратата, за да се поддържа редът вкъщи.

А с делението на жени със самоуважение и жени, които търпят, бих внимавала. Понякога търпиш от надежда, от страх, от зависимост или защото много искаш да няма драми. Отстрани решението може да изглежда като едно изречение. За човека вътре в ситуацията то може да означава да преобърне целия си живот. Това не отменя нуждата да действа, но обяснява защо невинаги успява веднага.

А за фиша — моя го пуснах. Поставих границите и застанах зад тях. Съгласна съм, че няма смисъл да обявяваш последици, които не възнамеряваш да изпълниш. Затова е добре да казваш онова, което действително си готова да направиш: „Ако продължаваш с това поведение - ще ти прекъсна достъпа до нас.“ И да го прекъснеш.

Само че тук печалбата невинаги е другият да се промени. Понякога е да спреш да чакаш промяната му, за да започнеш ти да живееш спокойно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия