Няма как държането токсично само по себе си да ме накара да си разваля семейството, ако то си е на мястото и мъжа ми си е на мястото (и аз, разбира се). А и токсичното държане се толерира по някакъв начин от отсрещната страна, защото ако отсрещната страна го е таксувала като токсично, отдавна да го е прекратила.
Виж целия пост
С какво ви дразнят свекървите? – 177
- Публикувана: 15 септ. 2026, 17:05 ч.
- Последно мнение: 22 септ. 2026, 16:42 ч.
# 76
21 септ. 2026, 18:36 ч.
Токсичните родители съвсем могат да разбият семейството на детето си. При това с непоклатимото убеждение, че му мислят доброто. С постоянна намеса, обиди, внушаване на вина и поставяне в ситуация да избира между тях и партньора си. Това напрежение постепенно влиза между двамата и започва да руши отношенията им.
А когато цял живот са ти вменявали, че си им длъжен, решението изобщо не е толкова лесно. Разбираш, че съсипват спокойствието ти, но щом опиташ да го защитиш, се чувстваш виновен.
И докато се чудиш как да не нараниш родителите си, отношенията с партньора ти може вече да се разпадат. Понякога избираш грешно. Понякога вземаш правилното решение, но твърде късно — човекът до теб вече е изчерпал силите си да чака.
А когато се стигне до прекъсване на контактите, нерядко именно така се опитват да спасят семейството си.
Виж целия пост
Няма как държането токсично само по себе си да ме накара да си разваля семейството, ако то си е на мястото и мъжа ми си е на мястото (и аз, разбира се). А и токсичното държане се толерира по някакъв начин от отсрещната страна, защото ако отсрещната страна го е таксувала като токсично, отдавна да го е прекратила.
Токсичните родители съвсем могат да разбият семейството на детето си. При това с непоклатимото убеждение, че му мислят доброто. С постоянна намеса, обиди, внушаване на вина и поставяне в ситуация да избира между тях и партньора си. Това напрежение постепенно влиза между двамата и започва да руши отношенията им.
А когато цял живот са ти вменявали, че си им длъжен, решението изобщо не е толкова лесно. Разбираш, че съсипват спокойствието ти, но щом опиташ да го защитиш, се чувстваш виновен.
И докато се чудиш как да не нараниш родителите си, отношенията с партньора ти може вече да се разпадат. Понякога избираш грешно. Понякога вземаш правилното решение, но твърде късно — човекът до теб вече е изчерпал силите си да чака.
А когато се стигне до прекъсване на контактите, нерядко именно така се опитват да спасят семейството си.
# 77
21 септ. 2026, 19:50 ч.
Щастливите са еднакво щастливи, нещастните - всеки по своему нещастен. Колкото семейства, толкова и житейски ситуации. Обобщения на база поколение и разбирания, според мен, е грешно да се прави, защото просто е невярно. Светът е пъстър не от вчера. Нека да коментираме всеки отделен случай на оплакване тук (обичайно за неприемливо поведение от страна на конкретна свекърва), вместо да се опитваме да генерализираме.
Виж целия пост
# 78
21 септ. 2026, 20:07 ч.
Това, че светът е пъстър, не означава, че няма повтарящи се модели. Когато в различни семейства се чуват едни и същи реплики, можем да поговорим и за възпитанието зад тях. Щом едни и същи претенции се повтарят в различни семейства, има смисъл да говорим и за разбиранията зад тях и поколенчески нагласи.
И не мисля, че милениалите и поколението Z масово ще възпроизвеждат същия модел на обсебващо родителство. Когато си осигуряваш собствено жилище, вместо да чакаш наследство, живееш отделно и създаваш свои правила, имаш друга представа за самостоятелността. Логично е да искаш да дадеш същата свобода и на детето си.
Хората, които толкова държат на собствената си независимост, по-лесно да приемат и независимостта на децата си.
Виж целия пост
И не мисля, че милениалите и поколението Z масово ще възпроизвеждат същия модел на обсебващо родителство. Когато си осигуряваш собствено жилище, вместо да чакаш наследство, живееш отделно и създаваш свои правила, имаш друга представа за самостоятелността. Логично е да искаш да дадеш същата свобода и на детето си.
Хората, които толкова държат на собствената си независимост, по-лесно да приемат и независимостта на децата си.
# 79
21 септ. 2026, 20:15 ч.
Забелязвам, че доста родители милениъли около мен дават много свобода на децата си и много се грижат за емоционалното им състояние, което е супер, но същевременно не успяват да изградят авторитет и дават на децата избор и ги оставят да решават за твърде много неща от много ранна възраст, което сякаш прави децата по-неуверени и тревожни.
Виж целия пост
# 80
21 септ. 2026, 20:36 ч.
"Ние сме независими, понеже от нас нищо не зависи" 
Замунда Банана бенд.
Някои помним и купонната система.
Но темата е с какво ни дразнят свекървите!
Виж целия пост
Замунда Банана бенд.Някои помним и купонната система.
Но темата е с какво ни дразнят свекървите!
# 81
21 септ. 2026, 21:01 ч.
Хубава реплика, но от нас зависи дали един ден децата ни ще идват на гости с желание, или ще репетират оправдание по пътя. Това никак не е малко.
Даването на избор само по себе си не прави децата неуверени. Има разлика между това да оставиш детето да решава всичко и да му дадеш подходящ за възрастта му избор, докато ти определяш границите.
Увереност се изгражда и когато детето знае, че мнението му има значение и може да сгреши, без да бъде засрамено.
Не бих заключила, че днешните деца са по-тревожни само защото вече чуваме какво ги тревожи.
Виж целия пост
"Ние сме независими, понеже от нас нищо не зависи" Замунда Банана бенд.
Някои помним и купонната система.
Но темата е с какво ни дразнят свекървите!
Замунда Банана бенд.Някои помним и купонната система.
Но темата е с какво ни дразнят свекървите!
Хубава реплика, но от нас зависи дали един ден децата ни ще идват на гости с желание, или ще репетират оправдание по пътя. Това никак не е малко.
Даването на избор само по себе си не прави децата неуверени. Има разлика между това да оставиш детето да решава всичко и да му дадеш подходящ за възрастта му избор, докато ти определяш границите.
Увереност се изгражда и когато детето знае, че мнението му има значение и може да сгреши, без да бъде засрамено.
Не бих заключила, че днешните деца са по-тревожни само защото вече чуваме какво ги тревожи.
# 82
21 септ. 2026, 22:04 ч.
veluna, стига с тези поколенчески нагласи. На 64г. съм. Не съм възпитавана в покорство. Не изисквам това от снахите си. Живеем си съвсем нормално в мир и сговор. И се чудим на "нацупенячките"що им е тъжен животът.
Виж целия пост
# 83
21 септ. 2026, 22:34 ч.
В темата, разбираемо, често иде реч за семейството и разширеното такова. Наскоро разбрах за позната 'отрязала" дъщеря си след развода й. Щерката знам, че беше малко краен застъпник на теорията за разделението и сега, когато осъзнала, че и падат възможностите, решила, че мама и тати ще помагат, ама не познала. И се чудя за себе си, какво се очаква в такава ситуация от родителите, ако се разпадне младото семейството (не са причина тъстовете/свекърите)
Виж целия пост
# 84
21 септ. 2026, 22:41 ч.
Някои не вярват, че такива отношения са възможни.
Виж целия пост
veluna, стига с тези поколенчески нагласи. На 64г. съм. Не съм възпитавана в покорство. Не изисквам това от снахите си. Живеем си съвсем нормално в мир и сговор. И се чудим на "нацупенячките"що им е тъжен живота.
Някои не вярват, че такива отношения са възможни.
# 85
21 септ. 2026, 23:39 ч.
Всеки изхожда от личния си опит. Ама е смешно да се правят генерализации. Аз съм свекърва от месеци и бях снаха доскоро (лека и пръст на свекърва ми). Видяла съм повечето от нещата, които се коментират в темата като участник. Е, най-хармоничните отношения, на които съм свидетел, са между майка ми и баба ми. Пък вие ми говорете за поколенчески различия. До човек е. Има и ужасни свекърви, и проклети снахи.
Виж целия пост
# 86
21 септ. 2026, 23:52 ч.
Някои не вярват, че такива отношения са възможни.
Не само вярвам, а имам такива отношения със свекърва си. Което не ми пречи да виждам по-далеч от носа си. Със свекър ми имахме точно от описаните обратни отношения /докато не ги прекратих след 8-9 години опити за опазване на мира и "ама все пак е баща на мъжа ми"/, та знам и тако и вако. И обаждания до майка ми и баща ми имаше, заплахи, обиди и цялата програма след като видя, че му спрях цирковете и престана да съществува за мен. Чудно, как пък със свекървата не спрях да общувам?
Виж целия пост
veluna, стига с тези поколенчески нагласи. На 64г. съм. Не съм възпитавана в покорство. Не изисквам това от снахите си. Живеем си съвсем нормално в мир и сговор. И се чудим на "нацупенячките"що им е тъжен живота.
Някои не вярват, че такива отношения са възможни.
# 87
22 септ. 2026, 00:03 ч.
Това е толкова неясно написани, че нищо не се разбира
Виж целия пост
В темата, разбираемо, често иде реч за семейството и разширеното такова. Наскоро разбрах за позната 'отрязала" дъщеря си след развода й. Щерката знам, че беше малко краен застъпник на теорията за разделението и сега, когато осъзнала, че и падат възможностите, решила, че мама и тати ще помагат, ама не познала. И се чудя за себе си, какво се очаква в такава ситуация от родителите, ако се разпадне младото семейството (не са причина тъстовете/свекърите)
Това е толкова неясно написани, че нищо не се разбира
# 88
22 септ. 2026, 00:33 ч.
Щерката отсвирила родителите си, развела се и ги търси обратно, но те я отсвирили, аз това разбирам в резюме.
Виж целия пост
# 89
22 септ. 2026, 00:37 ч.
Абе за мен са си точно поколенчески различия плюс проклетия дошла от преждевременното старческо оглупяване.
И не, не искам да ми обяснявате как "вие" на 60+ сте много "добре" ментално защото масата са тотално изперкали.
Свекърва ми почти на всички семейни срещи кани и сестра си и мъжът й, (не защото много са си близки, а защото претърпяха загуба преди няколко години и уж да не са сами).
Всички ги съжалявахме ... ама всяко нещо си има граници.
Вчера открито нападнаха зет ми, който си взе бебето и се скри в гостната, за да не вдигне скандал.
Свекърва ми сякаш беше искрено доволна. Сестрата на мъжът ми мълча като пукал и не каза нищо.
Зет ми я попита защо не е казала нищо и тя:
"Е, знаеш ... единственото им дете почина."
Той:
"И до кога това ще е оправдание за безобразното им поведение?"
Вероятно и мен са ме псували, но аз се изпарих преждевременно.
И сега се чудя до кога тази загуба (не мога и не искам да си представя какво преживяват) ще се използва като оправдание за просташкото им поведение спрямо нас?
Виж целия пост
И не, не искам да ми обяснявате как "вие" на 60+ сте много "добре" ментално защото масата са тотално изперкали.
Свекърва ми почти на всички семейни срещи кани и сестра си и мъжът й, (не защото много са си близки, а защото претърпяха загуба преди няколко години и уж да не са сами).
Всички ги съжалявахме ... ама всяко нещо си има граници.
Вчера открито нападнаха зет ми, който си взе бебето и се скри в гостната, за да не вдигне скандал.
Свекърва ми сякаш беше искрено доволна. Сестрата на мъжът ми мълча като пукал и не каза нищо.
Зет ми я попита защо не е казала нищо и тя:
"Е, знаеш ... единственото им дете почина."
Той:
"И до кога това ще е оправдание за безобразното им поведение?"
Вероятно и мен са ме псували, но аз се изпарих преждевременно.
И сега се чудя до кога тази загуба (не мога и не искам да си представя какво преживяват) ще се използва като оправдание за просташкото им поведение спрямо нас?
Препоръчани теми