Темата може да е пързалка, тъй като задава изначална универсална конфронтация: амбициозна и конкурентна жена срещу немного амбициозен мъж - повече тип домошар и приемащ любовта и отношенията почти като даденост.
Прекрасна драматургия.
Има любов, но съвместими ли са амбицията у жена с домошарството на мъжа? Това е обръщане на социалните роли и то за няколко десетилетия. Даже в детството на някои от нас такова обръщане на ролите е било немислимо

На авторката бих искал да кажа, че ще и бъде трудно да има продължителни, дълбоки и предвидими отношения, ако е толкова амбициоза и толкова кариерно-настроена в живота. Ако е привлекатела, наистина ще има много мъже - еднодневки. И след 10-на години дано не се появи отново тук с въпзроси защо е трудно да се създаде що-годе нормална адекватна връзка на 30+.
Амбициите не могат да бъдат налагани на партньора. Очакването на промяна, заради любовта, или не може да съществува, или съществува двупосочно - партньорът пък може да очаква заради любовта да прекършиш амбициите и кариерата си и да му родиш 1-2 деца, за които да се грижиш основно ти, докато той си инженерства без прекалена амбиция. Има ли такаъв начин на мислене - естествено, че има. Готова ли си да се промениш, заради любовта или очакваш еднолично от другия да се промени?
Готова ли си да се пренастроиш сексуално или само другият трябва да търпи и да се променя?
За мен сериозни, дългосрочни отношения няма как да се изграждат и поддържат с мбиции, кариера, условна любов, налагане и изискване на промяна само от единия и т.н.