Моето място е на дивана с чаша и филм. Или на работното място. Останалите не ме интересуват, стига да не ми настъпват територията.
Виж целия пост
Да си знаеш мястото
- Публикувана: 18 септ. 2026, 15:40 ч.
- Последно мнение: 19 септ. 2026, 11:46 ч.
# 30
18 септ. 2026, 17:40 ч.
# 31
18 септ. 2026, 17:58 ч.
Ами темата е зададена неясно в такъв случай. Едно е да нямаш преценка за възможностите си и в този смисъл да не си знаеш мястото, което приемам като теза и съвсем друго е да си вириш носа, че си велика и как смее клошарят да не си знае мястото и да те харесва.
Виж целия пост
# 32
18 септ. 2026, 18:32 ч.
Сутринта зачетох темата, но преди този пост, нямах представа, какво чета и как и на каква основа, някой ще решава, къде друг е или не на място.
Виж целия пост
И за мен понятието търпи интерпретации, може би аз го разбирам повече като да имаш реалистична представа за себе си - да си знаеш способностите, силните и слабите страни, границите. Но те пък всички тези неща могат да търпят развитие и промяна с времето. Така че всичко е относително и доста субективно.
# 33
18 септ. 2026, 20:24 ч.
Отговорът е относително прост.
Хората не си знаят мястото, когато им е промит мозъка, че трябва да са равни с останалите и не заслужават нещо по-лошо от другите.
Т.е. при наложена със сила уравниловка и унищожаване на стария естествен елит на обществото.
След отприщването на забраните и ограниченията, хората вече нямат задръжки, но живеят няколко поколения с илюзията, че заслужават същото или дори повече от съседа, колегата, даже роднините и т.н. Няма нов елит и структура на обществото. Те се изграждат сега, трудно, мъчително, с много грешки. Ще изисква поколения. И шансовете не са много големи.
От незнанието на мястото идва усещането за липса на справедливост, оттам - недоверието в институциите, и вече оттам - мрънкането, оплакването, тарикатлъка, далаверката, неуважението към правата на другите и т.н.
Виж целия пост
Хората не си знаят мястото, когато им е промит мозъка, че трябва да са равни с останалите и не заслужават нещо по-лошо от другите.
Т.е. при наложена със сила уравниловка и унищожаване на стария естествен елит на обществото.
След отприщването на забраните и ограниченията, хората вече нямат задръжки, но живеят няколко поколения с илюзията, че заслужават същото или дори повече от съседа, колегата, даже роднините и т.н. Няма нов елит и структура на обществото. Те се изграждат сега, трудно, мъчително, с много грешки. Ще изисква поколения. И шансовете не са много големи.
От незнанието на мястото идва усещането за липса на справедливост, оттам - недоверието в институциите, и вече оттам - мрънкането, оплакването, тарикатлъка, далаверката, неуважението към правата на другите и т.н.
# 34
18 септ. 2026, 20:36 ч.
Нещата са доста по-простички.
Много хора нямат реалистична и адекватна преценка за случващото се.
Както с/вътре в тях, така и с околното.
Съответно и поведението, реакциите им са резонанс на тези усещания.
Не си губя времето да им доказвам, да ги слагам на място или да ги преправям, да им обяснявам.
Подминавам или ако са нахални – ясно слагам граница в зависимост от конкретния човек или ситуация.
Всеки е субективен в усещанията си – нямаме право да го "наричаме", а може само собственото си поведение да съобразим.
Изключително незряло и нахално е да си мисли някой кой какво заслужавал, къде му било мястото, какъв е.
Поведение на 15-годишни тийнове решили да правят света по-добър.
Зрелите хора знаем и се грижим единствено за собствения си свят и този на обичните ни хора.
Останалите са просто фон, който отиграваш изкусно.
Виж целия пост
Много хора нямат реалистична и адекватна преценка за случващото се.
Както с/вътре в тях, така и с околното.
Съответно и поведението, реакциите им са резонанс на тези усещания.
Не си губя времето да им доказвам, да ги слагам на място или да ги преправям, да им обяснявам.
Подминавам или ако са нахални – ясно слагам граница в зависимост от конкретния човек или ситуация.
Всеки е субективен в усещанията си – нямаме право да го "наричаме", а може само собственото си поведение да съобразим.
Изключително незряло и нахално е да си мисли някой кой какво заслужавал, къде му било мястото, какъв е.
Поведение на 15-годишни тийнове решили да правят света по-добър.
Зрелите хора знаем и се грижим единствено за собствения си свят и този на обичните ни хора.
Останалите са просто фон, който отиграваш изкусно.
# 35
18 септ. 2026, 20:42 ч.
Не ме интересува на кой къде му е мястото, стига да не настъпва моите или някакви общохуманни граници. Самата аз често питам, искам, пробвам, с цел да получа повече полза от някаква ситуация (в рамките на възпитаното и законното, разбира се). Сигурно доста хора, които са по-пасивни или притеснителни биха ме определили като нахалница, но мисля, че точно този стремеж към по-добро е продуктивен, развиващ и е нормален, стига да е по подходящ начин.
Виж целия пост
# 36
18 септ. 2026, 21:27 ч.
Не знам дали разбрах въпроса, явно е провокиран от тема, която не съм чела.
Хората често имат нереалистична представа за себе си. Склонни са да виждат своите умения като нещо голямо, но не виждат какви умения и компетенции имат останалите.
Ще дам пример със себе си и колежка. Намирам колежката си за некомпетентна. Често се излага с това да е некомпетентна и говори неверни неща, не познава процесите и работата ни добре, не разбира същността на нещата, а заучава роботизирано. Номерът й минава. А и да се види грешка, не се уволнява човек така. Дали мога да променя нещо? Не, и калинка да е, не мога да я уволня, нито да я преместя в друг тим. Опитвам се да се фокусирам на другаде и толкова.
Виж целия пост
Хората често имат нереалистична представа за себе си. Склонни са да виждат своите умения като нещо голямо, но не виждат какви умения и компетенции имат останалите.
Ще дам пример със себе си и колежка. Намирам колежката си за некомпетентна. Често се излага с това да е некомпетентна и говори неверни неща, не познава процесите и работата ни добре, не разбира същността на нещата, а заучава роботизирано. Номерът й минава. А и да се види грешка, не се уволнява човек така. Дали мога да променя нещо? Не, и калинка да е, не мога да я уволня, нито да я преместя в друг тим. Опитвам се да се фокусирам на другаде и толкова.
# 37
18 септ. 2026, 21:51 ч.
Било ми е проблем някой да се “надценява”, когато самата аз съм се подценявала и явно съм завиждала за хъс, амбиция, нереалистични цели и в общи линии смелост да се хвърляш, ако ще и да се провалиш и да изглеждаш смешен.
Виж целия пост
# 38
18 септ. 2026, 21:56 ч.
Защото вече социалните мрежи им размътиха моъка,,всяка кифла се мисли за принцеса.
Забравят че на живо филтри няма ,знам ли .
Виж целия пост
Забравят че на живо филтри няма ,знам ли .
# 39
18 септ. 2026, 23:09 ч.
Ужасно много хора не си знаят мястото, но аз съм - всеки има право да се пробва.
В отношения, работа, живот. Аз стимулирам опитите, не ми пречат.
Само най- нахалните.
Виж целия пост
В отношения, работа, живот. Аз стимулирам опитите, не ми пречат.
Само най- нахалните.
# 40
19 септ. 2026, 00:08 ч.
Защото няма достатъчно работа. Кой ще се захваща да им изнамира измислени службици на поне 30% от тези 80% ? Само ще създаваме ненужни раб. места ? Няма нужда. Да съществува населението, а който се кефи на това което работи да го прави. Това му е наградата.
Както слушах наскоро в един подкаст " леле колко съм благодарен че съм роден в това наше време и тук ... имам супер късмет и живот."
А по повод на мястото моята баба казваше, че рано или късно всеки си намира майстора. А дядо ми казваше по повод самозабравянето "докато не те чукне горния" .
Та аз като зацикля във чуденки се сещам за тях .
Виж целия пост
... Емпирично установен факт е, че в една фирма 20% от хората вършат 80% от работата. И в същото време 80% от хората са убедени, че принадлежат на въпросните 20%
Както слушах наскоро в един подкаст " леле колко съм благодарен че съм роден в това наше време и тук ... имам супер късмет и живот."
А по повод на мястото моята баба казваше, че рано или късно всеки си намира майстора. А дядо ми казваше по повод самозабравянето "докато не те чукне горния" .
Та аз като зацикля във чуденки се сещам за тях .
# 41
19 септ. 2026, 07:13 ч.
Коя съм аз, че да определям на кой къде му е мястото, че и да ги намествам на тях?!
Това винаги ми е било странно.
Вчера ми казаха, че един бил питал мен кой ме лансира да работя в определени институции, все едно не мога да го постигна сама... Ми заслужила съм си мястото и точка. На който не му харесва, много му здраве. Той не че се бори за същото място, по бих разбрала, ами ей така, баш като по темата - решил да разпределя местата и да решава кой къде да застане. Да им имам самочувствието на някои хора...
Виж целия пост
Това винаги ми е било странно.
Вчера ми казаха, че един бил питал мен кой ме лансира да работя в определени институции, все едно не мога да го постигна сама... Ми заслужила съм си мястото и точка. На който не му харесва, много му здраве. Той не че се бори за същото място, по бих разбрала, ами ей така, баш като по темата - решил да разпределя местата и да решава кой къде да застане. Да им имам самочувствието на някои хора...
# 42
19 септ. 2026, 08:04 ч.
Не знам за какви теми и мнения конкретно говориш, но това, че някой искал прекалено много, не означава автоматично, че не заслужава. Просто в момента не може да получи това, което иска. Причините могат да бъдат най-различни – не му достигат сили, знания и умения, липсват нужните финанси, не е подходящият момент и т.н. – зависи какво иска.
Иначе всички сме родени за принцеси, ама на... Не всяка става.
Виж целия пост
Все повече се учудвам.
Защо тогава пишете в другите теми, че някой… искал прекалено много, например? Как преценихте точно пък вие, че точно този не заслужава?
Защо тогава пишете в другите теми, че някой… искал прекалено много, например? Как преценихте точно пък вие, че точно този не заслужава?
Не знам за какви теми и мнения конкретно говориш, но това, че някой искал прекалено много, не означава автоматично, че не заслужава. Просто в момента не може да получи това, което иска. Причините могат да бъдат най-различни – не му достигат сили, знания и умения, липсват нужните финанси, не е подходящият момент и т.н. – зависи какво иска.
Иначе всички сме родени за принцеси, ама на... Не всяка става.
# 43
19 септ. 2026, 08:32 ч.
По темата в Германия го има феномена, че на семейства с декларирани ниски доходи се помага много. Значи има къщи на соц. слаби санирани топлинно , като е подпомогнато с до 80% от сумата от държавата , а останалия заем е безлихвен за да можели да си го позволят. Да оставим настрана другите неща , които получават, но и наложителни ремонти им се заплащат. Така може да се получи , че в едно съседство в което живеят лекари, учители, учени, информатици, преподаватели, и какви ли не работещи - може да има 1 изцяло топлинно санирана къща и тя да е на тези с декларираните ниски доходи. Затова има общности на които целта им е да декларират ниски доходи. За сега работи. Обаче това, че това се позволява от държавата , не значи че те не си знаят мястото. Напротив. Значи , че много добре са се позиционирали и много добре са се сложили на място, което им изнася.
Затова доколкото разбирам нарциса нещо я е подразнило в поведението на някой и в оценката на заслугите . Обаче мога д аи кажа, че на всеки се случва по различен начин и в различни аспекти на живота.
Виж целия пост
Затова доколкото разбирам нарциса нещо я е подразнило в поведението на някой и в оценката на заслугите . Обаче мога д аи кажа, че на всеки се случва по различен начин и в различни аспекти на живота.
# 44
19 септ. 2026, 10:19 ч.
Подкрепям. Хейзел тия мн дърти ве, дай да си избереме по-млади.
В живота изповядвам тази американска максима - dream big and dare to fall - т.е. всеки може да се бори и да отвоюва това място, което мечтае, че му се полага.
Да, наистина смешни са напъните отстрани, за останалата сива маса, която си кюта, това съм сигурна. Особено за нас жените - срещу моя салон сложили на една ограда бележити българки, едната първият действащ инж, другата световен пътешественик, третата първият дипломиран лекар ....Нямате си представа, на колко такива рамене сме се качили ние, на колко такива дето са им казвали - не си знаеш мястото ...
Виж целия пост
Това противоречи на основния жизнен закон, че всеки се стреми към нещо по-добро.
В тоя ред на мисли, моето място е на яхта, на по питие между екранните Лало Саламанка и Хауърд Хамлин, ама на, принудена съм да стоя на басейн в Банско.
*ако питам хората, които не ме харесват, ще кажат че и басейн на Банско ми е много
В тоя ред на мисли, моето място е на яхта, на по питие между екранните Лало Саламанка и Хауърд Хамлин, ама на, принудена съм да стоя на басейн в Банско.
*ако питам хората, които не ме харесват, ще кажат че и басейн на Банско ми е много
Подкрепям. Хейзел тия мн дърти ве, дай да си избереме по-млади.
В живота изповядвам тази американска максима - dream big and dare to fall - т.е. всеки може да се бори и да отвоюва това място, което мечтае, че му се полага.
Да, наистина смешни са напъните отстрани, за останалата сива маса, която си кюта, това съм сигурна. Особено за нас жените - срещу моя салон сложили на една ограда бележити българки, едната първият действащ инж, другата световен пътешественик, третата първият дипломиран лекар ....Нямате си представа, на колко такива рамене сме се качили ние, на колко такива дето са им казвали - не си знаеш мястото ...
Препоръчани теми